"Бийте ги, докато им сложат белезници"
Студентът по право от Хага Евгений Марчев, който навърши 22 години преди 2 дни, описа пред BTV потресаващи детайлности от вечерта на 10 против 11 юли, когато бе брутално пребит от полицията на митингите против държавното управление.
„ Навярно към 22 часа се разигра. Не съм бил на първа линия, бях на 6-7 метра по-назад. Видях, че се образува напрежение от 2-3 възрастни, които явно бяха влезнали в вербален спор. В този миг униформените потеглиха напред и почнаха да крещят " обратно, обратно! ".
В момента, в който издърпах този господин, останах самичък против служителите на реда и подвигнах ръце, знаейки, че това са неприкосновени хора, тъй като ни пазят. Чух един глас - “хващай го тоя ”. Издърпаха ме от живата верига, повалиха ме в героичен жанр обратно, паднах странично, ударих си главата, над мен застана еднообразен без маска и без каска, той ми нанесе 2 или 3 удара в брадата. Не припаднах, само че ударите продължиха, тук изгубих схващане
Те евентуално взеха решение, че отхвърлям да им спомагам, пробваха се да ме вдигнат, само че аз не можех да се задържа и тогава ме биеха. Крещях за помощ с вярата някой от техните сътрудници да се отзове, само че нищо такова не се случи.
Довлачиха ме зад колоните, тогава един от управителните служители на реда сподели: „ Бийте ги, до момента в който не им се сложат белезниците! “
Сякаш това е един принцип в правораздаването у нас - да те бият, до момента в който не ти сложат белезници. Накрая бяхме нахвърляни 6-7 души като трупове. Плюеха ни, подритваха ни. След като ни сложиха белезници, пристигна ново разпореждане - към този момент не можете да ги биете.
Но най-ужасният миг беше, когато при нас пристигна единственото арестувано момиче. Тя беше влачена по земята по ужасяващ метод. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене и тогава служителят на реда стартира да я гали по косата и да я снима. До мен беше приятелят й Антон, по-късно бяхме дружно в килията – той мъчно можеше да си откри място довечера. Това е голямо оскърбление. “
Евгений продължи с описа за ареста в Трето районно, където отношението към тях е по-човешко. „ Когато бусът пристигна да ни води, пристигна един служител на реда ухилен, имаше едно страдание, споделяше - момчета, умерено, няма да има повече пердах. “
Но арестантите въпреки всичко са подложени на безчовечен условия – в конюнктура на зараза те са затворени петима в арест с кревати за двама души. Не им е давана храна и вода, макар че родителите на Евгени са донесли хранителни запаси за всички. Марчев цяла нощ се моли за кола за спешна помощ, тъй като има съществени пострадвания и компликации с дишането, само че такава му е отказвана. Чак сутринта е извикана „ Бърза помощ “, той е прегледан и откаран в неврохирургията в „ Пирогов “.
В болничното заведение Евгени е строго защитаван от двама души полицейска защита. Лежи дружно с Димитър – момче, арестувано на „ Орлов мост “ за „ словесни офанзиви “. През цялото време – три дни, Димитър е окован с белезници за ръцете и краката, разпнат на леглото като най-страшния нарушител на България, разяснява Марчев. Той самият няма пояснение за какво той е оставен без белезници, а другото момче е третирано по този метод. „
" Няма юрист, няма родител, няма телефон. До тоалетна с защита. Снеха ми показания като очевидец, против мен няма повдигнати обвинявания. И аз споделям какво се е случило с Цвети. А служителят на реда ми вика – нямам място на листа да го запиша. “
Директорът на „ Пирогов “ проф. Балтов също се отнесъл фриволно към обстоятелствата – в документите е записано, че Евгени напуща болничното заведение на личен ход, в случай, че той е откаран с количка до колата от чиновник на лечебното заведение.
Евгени Марчев прикани да се извадят записите от камерите пред Министерски съвет, които да покажат истината за случилото се, както и фотосите и клиповете от телефоните на служителите на реда.
„ Призовавам полицията, дано извади записите и да види дали аз някъде допирам еднообразен. Не съм хвърлял каквото и да е предмети. Ако желаят да схванат какво се случи в този ден, дано съберат телефоните на служителите на реда. Да видят по какъв начин сме снимани като ловни титли и ни беше повтаряно, че сме трупове, че ще умрем и така нататък “, продължава Евгени да упорства за оповестението на истината от страшната нощ.
Той е уверен, че полицейското принуждение в идващите нощи е предотвратено с помощта на разкриването на тези събития посредством любителски видеозаписи. „ Полицаите единствено от боязън, че ги снимат, престанаха. По никакъв метод не съм изумен от протичащото се. Полицейското принуждение не е казус и е нещо обикновено за нашите ширини “, добави Евгени Марчев. „ Ако не се направи промяна, тези неща ще продължат “. За него крайната цел на митинга е оставка на цялото държавно управление и основния прокурор Иван Гешев. Той прикани към кротичък митинг и неконфронтиране с органите на реда.
Битият студент Евгени Марчев: Имаше разпореждане да ни бият
„ Навярно към 22 часа се разигра. Не съм бил на първа линия, бях на 6-7 метра по-назад. Видях, че се образува напрежение от 2-3 възрастни, които явно бяха влезнали в вербален спор. В този миг униформените потеглиха напред и почнаха да крещят " обратно, обратно! ".
В момента, в който издърпах този господин, останах самичък против служителите на реда и подвигнах ръце, знаейки, че това са неприкосновени хора, тъй като ни пазят. Чух един глас - “хващай го тоя ”. Издърпаха ме от живата верига, повалиха ме в героичен жанр обратно, паднах странично, ударих си главата, над мен застана еднообразен без маска и без каска, той ми нанесе 2 или 3 удара в брадата. Не припаднах, само че ударите продължиха, тук изгубих схващане
Те евентуално взеха решение, че отхвърлям да им спомагам, пробваха се да ме вдигнат, само че аз не можех да се задържа и тогава ме биеха. Крещях за помощ с вярата някой от техните сътрудници да се отзове, само че нищо такова не се случи.
Довлачиха ме зад колоните, тогава един от управителните служители на реда сподели: „ Бийте ги, до момента в който не им се сложат белезниците! “
Сякаш това е един принцип в правораздаването у нас - да те бият, до момента в който не ти сложат белезници. Накрая бяхме нахвърляни 6-7 души като трупове. Плюеха ни, подритваха ни. След като ни сложиха белезници, пристигна ново разпореждане - към този момент не можете да ги биете.
Но най-ужасният миг беше, когато при нас пристигна единственото арестувано момиче. Тя беше влачена по земята по ужасяващ метод. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене и тогава служителят на реда стартира да я гали по косата и да я снима. До мен беше приятелят й Антон, по-късно бяхме дружно в килията – той мъчно можеше да си откри място довечера. Това е голямо оскърбление. “
Евгений продължи с описа за ареста в Трето районно, където отношението към тях е по-човешко. „ Когато бусът пристигна да ни води, пристигна един служител на реда ухилен, имаше едно страдание, споделяше - момчета, умерено, няма да има повече пердах. “
Но арестантите въпреки всичко са подложени на безчовечен условия – в конюнктура на зараза те са затворени петима в арест с кревати за двама души. Не им е давана храна и вода, макар че родителите на Евгени са донесли хранителни запаси за всички. Марчев цяла нощ се моли за кола за спешна помощ, тъй като има съществени пострадвания и компликации с дишането, само че такава му е отказвана. Чак сутринта е извикана „ Бърза помощ “, той е прегледан и откаран в неврохирургията в „ Пирогов “.
В болничното заведение Евгени е строго защитаван от двама души полицейска защита. Лежи дружно с Димитър – момче, арестувано на „ Орлов мост “ за „ словесни офанзиви “. През цялото време – три дни, Димитър е окован с белезници за ръцете и краката, разпнат на леглото като най-страшния нарушител на България, разяснява Марчев. Той самият няма пояснение за какво той е оставен без белезници, а другото момче е третирано по този метод. „
" Няма юрист, няма родител, няма телефон. До тоалетна с защита. Снеха ми показания като очевидец, против мен няма повдигнати обвинявания. И аз споделям какво се е случило с Цвети. А служителят на реда ми вика – нямам място на листа да го запиша. “
Директорът на „ Пирогов “ проф. Балтов също се отнесъл фриволно към обстоятелствата – в документите е записано, че Евгени напуща болничното заведение на личен ход, в случай, че той е откаран с количка до колата от чиновник на лечебното заведение.
Евгени Марчев прикани да се извадят записите от камерите пред Министерски съвет, които да покажат истината за случилото се, както и фотосите и клиповете от телефоните на служителите на реда.
„ Призовавам полицията, дано извади записите и да види дали аз някъде допирам еднообразен. Не съм хвърлял каквото и да е предмети. Ако желаят да схванат какво се случи в този ден, дано съберат телефоните на служителите на реда. Да видят по какъв начин сме снимани като ловни титли и ни беше повтаряно, че сме трупове, че ще умрем и така нататък “, продължава Евгени да упорства за оповестението на истината от страшната нощ.
Той е уверен, че полицейското принуждение в идващите нощи е предотвратено с помощта на разкриването на тези събития посредством любителски видеозаписи. „ Полицаите единствено от боязън, че ги снимат, престанаха. По никакъв метод не съм изумен от протичащото се. Полицейското принуждение не е казус и е нещо обикновено за нашите ширини “, добави Евгени Марчев. „ Ако не се направи промяна, тези неща ще продължат “. За него крайната цел на митинга е оставка на цялото държавно управление и основния прокурор Иван Гешев. Той прикани към кротичък митинг и неконфронтиране с органите на реда.
Битият студент Евгени Марчев: Имаше разпореждане да ни бият
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ