Студената зима на 1950 г. улавя армията на ОН в

Студената зима на 1950 година улавя армията на ОН в една доста неприятна конюнктура. До декември същата година множеството изпратени миротворци ще осъзнаят, че моралът е от дълго време загубен и скоро мнозина ще се приготвят да се изтеглят. Отстъплението е неизбежно в тази посока и същото стартира да се усеща още през октомври. Към края на този месец китайската доброволческа войска ще пресече река Ялу и ще се включи в редиците на Севернокорейската войска. Изведнъж отбраната ще премине в нахлуване, което даже военачалник Макартър ще види като нечувано стълкновение.

Безкрайните набези на китайските бойци най-сетне съумяват да изтласкат американската войска до резервоара Чосин, а планинските сражения в далечните точки на Северна Корея ще доведат до още една позорна загуба. В началото на 1951 година силите на ОН ще се върнат назад към 38-я паралел. Това, което в миналото е тормозило Съюз на съветските социалистически републики, в този момент стартира да тормози и ОН – многочислената китайска войска не може да се спре и стопява дистанцията сред столицата на Южна Корея. Същата ще бъде завзета на 7 януари, освен това за повторно. Съюзниците най-сетне стигат до заключението, че е по-добре да изоставен страната, в сравнение с да продължат да натрупат жертвите.

В средата на януари цялото нахлуване от страна на китайската войска ще бъде замразено. Високите жертви при тях също не са малко, само че множеството идват в резултат на удара по снабдителните линии. Американската 8-ма войска е с нов пълководец – генерал-лейтенант Матю Риджуей. Неговите сили съумяват да стигнат до река Хан на юг от Суел и на 9 февруари, след серия от сполучливи офанзиви, стартира да управлява някои от значимите пътища. За да резервира позицията колкото се може повече, същият взема решение да сътвори доста добра отбранителна линия сред село Чипьон-ни и град Вонджу.

По това време даже той осъзнава каква е цената – или ще победят или ще умрат, като второто няма да е въобще красиво. Само на към 60 километра на изток от столицата се намират някои от най-важните линии за надзор на реката. По това време Чипьон-ни се счита за територия, като всеки квадратен сантиметър може да бъде измерван в кг злато. Изоставеното село разполага и с една единствена жп линия, която обаче свързва столицата. Оттам по реката могат да се изпратят помощи до всяка една точка и да се поддържа фронта за дълготрайно време, най-малко до момента в който не се появи някакво подкрепление. Именно там се разпростира цялата 8-ма войска, която би трябвало да пази позицията си, с помощта на нея, по-късно войната ще бъде извоювана, само че подвигът не би трябвало да се пренебрегва.

След придобиването на контрола, китайската войска стопира, а Риджуей подрежда на 23 батальон, както и на втора пехота да се открият там и да стартират построяването на защитната линия. Нареждането е предаден на полковник Пол Л. Фриймън Младши – филипински ученик на Уест Пойт и човек, който взима присъединяване на фронта на Китай, Индия и Бирма. Именно на него се дава разпореждане да изведе всички от Куну-ри и да се насочи към единствената точка, която може да докара успеха.

Доверието към него не е въобще малко, една от скорошните му победи е в Двойните тунели на 1 февруари, освен това тъкмо против китайците. Неговите хора са редуцирани до 75% успеваемост и се реалокират на към 5 километра от селото през февруари, оставайки в ледовете и снега. Към него се прикрепят един артилерийски батальон, няколко танка, ПВО-та и една рота инженери. За да се подсилят редиците, са изпратени и фрагменти от френския батальон, като той се командва от Раул Магрин-Вернери.

Неговите американски сътрудници го назовават Ралф Монклер. Той е деец от Френския задграничен легион и военачалник от Втората Световна война, който приема свалянето на ранга, с цел да може да поведе своя батальон в борбата. Французинът идва с още 4500 мъже. Всички тези бойни  приятели би трябвало да пазят 8-те върха към селото, като те сигурно дават допустимо най-хубавите защитни линии. Единственият проблем е, че няма задоволително хора и французинът вижда това – неговите хора няма да отбраната към 20 километра планинска линия. Неговото решение е да изпрати хората си в един стеснен периметър, който обикаля селото.

Някои от Фриймън също знае, че съперникът не разполага с тежка артилерия и няма достъп до авиация, затова няма по какъв начин да се възползва от висотите, с цел да вземе преимуществото. Той също следва образеца на своя френски сътрудник и продължава обсадата, като се надява, че скупчването на хора на една позиция може да докара до задоволително добра отбрана. Всичко може да върви брилянтно, само че единствено с едно главно условие – въздушните подкрепления и доставки не би трябвало да стопират в нито един миг. На 11 февруари китайската войска задейства своята 4-та фаза на нахлуване, нападайки 10-батальон във Вонджу и Хоенгсонг.

Нападението им води до изтеглянето на две дивизии. По това време новините доближават до Фрийман и този път желае от командването да се изтегли на към 25 километра на юг до Йоджу. Неговите командири се съгласяват, само че Риджуей публично отхвърля, и подрежда Чипьонг-ин да остане под надзор, като за задачата е подготвен да изпрати цялата 8-ма войска и да задържи. Докато нарежданията се предават, китайските бойци съумяват да откъснат основните пътища до селото и отделят американските сили на към 35 километра от другарските им линии. Френските и американските сили остават сами, като това значи, че или ще водят съвършеното стълкновение или ще се трансфорат в една от най-грозните жертви на тази война. Ето за какво и селото стартира да се окупира и пази като цитадела, която няма по какъв начин да не се отрази на крайния резултат.

На 13 февруари няколко китайски полка се насочват към селото. По пътя си са посрещнати от артилерия и въздушни сили, като опитът им да продължат напред се оказва неосъществим. Те чакат нощта да падне и температурите да стигнат до замръзването. Около 10 часа вечерта американските и френските позиции стартират да получават тежък масиран огън от огнехвъргачки, артилерия и огън от леко стрелково оръжие.

Огънят идва от три страни, а 1-ви батальон поема най-вече вреди, откакто се оказва в обсега на гранатометите. Войниците с задача да пазят маршрут 24 – основният до селото, са усетили още по-жестоко нападението. Около среднощ китайците удрят грубо и вълна след вълна се изсипват с бойни крясъци, ориста на 2-и батальон и френските бранители не е по-различна – офанзивата би трябвало да бъде изненадваща, само че количеството хвърлени хора в нахлуване съумява да изненада безусловно всички. Около 1 часа през нощта някои от отбраните на селото са преминати.

Същото се случва и на северната позиция, само че след тежки сражения се постанова копаене на защитна линия и от страна на китайските бойци. По това време американските бойци не могат да си обяснят против какво се борят, те за първи път виждат толкоз озверял съперник, който не се интересува дали ще продължи да живее след войната или не. На източния периметър ще открием, че рота на трети батальон е съумяла да издържи няколко тежи набези, само че също по този начин заплаща и жестока цена.

Сраженията през цялата вечер стават толкоз тежки, че колата за спешна помощ не може да смогне, с цел да извози всички потърпевши. Около 2 часа през нощта на западния периметър група отдадени френски бойци потеглят към планина 345 и не престават да отблъскват вълните от китайски нападатели, употребявайки офанзива на щик. За да издигнат морала на бойците, командирите стартират да свирят с ръчни сирени и да подканят за още по-жестока опозиция. Ефектът е видим и мнозина са подготвени да се включат в сражението, освен това без да се мъчат за нахлуване.

В следствие французите са принудени да се върнат, тъй като нападенията от север не престават да се стоварват и свободни бойци от останалите линии се трансферират в тази посока. Преместването на бранители от една точка в друга води до идващият проблем – контра офанзива от всички страни. На юг бойци от 2-ри батальон са акцентиране от тежък огън в продължение на 90 минути.

Нападението е свирепо и жертвите не могат да бъдат подценени, офицерите там към този момент усещат, че позицията им може да бъде премазана. Извикани са няколкото пощадени танка, които да спрат нападението и да охладят малко пристрастеностите. След като вечерта завършва и борбата няма да се води повече, всички защитни линии би трябвало да рапортуват.

„ Всяка последваща вълна е по-силна от предходната, бранш Г беше удрян на 10 минутни шпации. Убитите и ранените бяха обезвредени с тежък картечен огън и огнехвъргачки, сътвориха се кратери, а скоро бомбите започнаха да падат и в изкопите на основната защитна линия. Пехотната им армия се бие като дявол. Всяка последваща вълна, която чакаше своята команда за нахлуване, можеше да се види от нашите сигнални ракети, те идваха по-близо и по-близо. Не се притесняваха от обстоятелството, че идват на сигурна гибел, в никакъв случай не са се страхували от това. Те се спускаха и стреля със своето оръжие до самия горчив край. “

С първите светли лъчи, китайските нападатели към този момент знаят, че ще бъдат изложени на тежък удар от авиацията. В тези последни часове се хвърлят сили за още една свирепа офанзива в лицето на 3-и батальон на изток. Там е ситуирана артилерията, която не стопира да работи, с цел да отблъсне офанзивата. Към 7 часа и 30 минути се свири отбой и евакуиране. До идната вечер са преброени към 100 убити, като самият Фриймън също е ударен от шрапнел в крайници, само че отхвърля да напусне позицията си и да изостави мъжете си. На 14 февруари нападателите се прикриват, тъй като полетите на американските Военновъздушни сили не стопират. Осигуреното прикритие разрешава на инженерите да възстановят някои от ударените линии и да получат нужните боеприпаси по въздух, с цел да продължат настъплението.

5-ти полк под командването на полковник Марсел Кромбез провежда опит да стигне до потърпевшите позиции и да окаже помощ. Хората му пресичат река Хан и на към 12 километра от селото са ударени от тежък неприятелски огън. Опитът на 27-ма английска дивизия също не е сполучлив, те са нападнати на югоизток от позицията и отстъпват. Фриймън и неговият френски делегат ще би трябвало да запазят позициите си най-малко още една вечер. Около 8 часа и 30 минути китайските гранатомети запяват своята остаряла ария и бомбардировката дава време на пехотата да се приближи до позициите и да нападна източния бранш. Изпратени са спомагателни помощи, с които нападението да се обърне в контра офанзива. Източният периметър продължава да бъде добре предпазен и не се огъва.

Около 1 часа и 30 минути след среднощ американски и френски сили декларират, че нямат задоволително боеприпаси, а в това време нападенията не престават да се ускоряват. Само час по-късно южната линия е пречупена. С последните сили са изпратени, с цел да спрат нападението. Именно там стартират да се водят ръкопашни боеве – патроните се оказват повече от скъпи. Последните хора, които могат да бъдат изпратени в запаса, само че преди да съумеят да влязат в багра, китайските гранатомети не престават да се изсипват върху позицията – явно е, че никой не се тормози за своите хора, въпреки и те да не престават да водят багра.

Това е един от най-трудните моменти за бранителите и по всичко проличава, че в бъдеще време няма да открият други позиции. На сутринта на 15 февруари американските самолети са във въздуха и от самото начало бомбардират позиции и преследват комунистическите сили. Доставките се усилват.

Около 2 часа следобяд, самолетите получават поръчка за серия от удари с напалм. Не е ясно дали има хора, само че огънят ще ги спре да настъпват и ще даде време да се върнат старите позиции, които в този миг не престават да водят багра и не отстъпват. Втори лейтенант Робърт Еванс ще показа какво тъкмо се е случило след нападението:

„ Водихме намерено стълкновение против китайските сили, някои успяваха да прескочат загражденията и да стигнат до нас в открита борба, билото продължаваше да се огъва, когато зад нас пристигнаха самолети и хвърлиха няколко резервоара с напалм върху спускащата се войска. След това последва една свирепа река от смут и мирис на изпечена човешка кожа. Някои от нас се пробваха да стрелят по горящите тела, с цел да сложат завършек на болката, само че нямаше никакъв смисъл. “

Около 4 часа и 30 минути следобяд, хората от бранш Б виждат идващи танкове от юг. Силите на Кромбез най-сетне са съумели да пробият бранша и да анулират промяната. По това време самолетите не престават да атакуват, до момента в който нападателите се изтеглят. В това малко село към 4500 боеца се борят против 5 китайски дивизии, които наброяват сумата от 25 000 души. Коалиционните сили записват в листа си 52 убити, 259 ранени и 42 изчезнали. След като сражението завършва, силите на ОН преброяват към 4946 души.

Френски ветерани получават знамена от борбата през 2012 година

В идващите няколко седмици силите на ОН ще продължат на север и ще стигнат до столицата на 14 март, а по-късно ще прекосят и 38-я паралел. Войната ще продължи с цялостна мощ, както и помощ с разнообразни типове оръжие. Тук, въпреки и да не е публично, американците за първи път ще употребяват биологично оръжие, като доказателствата не престават да бъдат засекретени от американската авиация. Освен ордени, Фрийман получава и място в историята, неговата защитна скица по-късно ще се учи от бъдещите офицери, които би трябвало да схванат какво тъкмо да вършат.

Снимки: Wikipedia