Не джипът, а корумпираната държава уби двете млади жени в София
Струва ви се невероятно в центъра на столицата на претендираща за естествена страна някакъв индивид да безчинства с мощен джип, с 50 акта за пътни нарушавания, с подправени немски номера, с неясна швейцарска брошура, нарамил две стоп палки на Министерство на вътрешните работи и полицейска синя лампа? Мислите, че няма по какъв начин въпросното лице да е спирано единствено преди три седмици от полицията, да се е оказало, че кара друсан и единствено дни по-късно да разцепи джипа си надве на основно столично кръстовище и да отнеме живота на
две млади пешеходки? Случи се на място, на което можеше да е всеки от нас.
Нещо повече. В деня на нещастието същото лице е направило и друго пътнотранспортно нарушаване, което е останало ненаказано, и часове по-късно се стига до нещастието.
В белия свят всичко това да е неуместно, само че в претендиращата за цивилизованост, правов ред и висока политика България това вече е и ежедневие. До степен, в която наподобява, че човешкият живот безусловно няма никаква стойност. В страна, в която 15-годишен се качва на кола и прегазва възрастен човек, в която незнайно и досега за полицията лице влетява в столично заведение с " Тесла " и след това съумява да избяга, в която юноша с коктейл от три опиата убива с мощния си джип прочут публицист... Примерите могат да бъдат давани ежедневно, всеки час.
Сигурно в този момент желязната държавна ръка ще се стовари върху отговорния в
изискванията на " след дъжд качулка ", може да остане в ареста за някой месец, може дори след някоя и друга година да получи присъда и да полежи в пандиза. Още по-сигурно е обаче, че виновността, и то в по-голяма степен, е на държавната машина, на всички тези десетки хиляди служители, които разрешават към този момент години джигити да се разхождат изцяло необезпокоявани по пътищата, до момента в който не вземат следващата почтена жертва. Които разрешават повсеместната пътна корупция и до момента в който всички основни места не са виждали от месеци служители на реда, те се крият в храстите, с цел да засекат някого против някой лев.
И различен път сме писали тук, че няма по-голямо безумство в България от касапницата по пътищата. Парадоксалното е, че жертвите в произшествия се усилват редом със стотиците закани, оферти, стратегии, начинания, целящи да ги ограничат. Години наред президенти, министър председатели, държавни управления, депутати, прокурори, съдии, висши служители на реда се надпреварват да приказват по тематиката, да оферират, прокарват и одобряват какви не закони под лозунга за справяне с пътното безчинство, с пътната корупция, с заплащането на пътните санкции.
След всяко такова усилие България чупи всички кървави върхове
по жертви и ранени по пътищата.
И за това има цялостен комплекс аргументи, в голямата си част, свързани с държавната машина, пръскаща стотици милиони и даже милиарди за заплати на голяма войска от контролни, правоохранителни и правораздавателни органи и органчета, които сякаш би трябвало да гарантирант живота и здравето на хората.
Така и години наред не се реши проблемът със събирането на пътните санкции. Годишно се откриват по към 1 млн. нарушавания на пътя, постановат се стотици хиляди глоби за десетки милиони левове. И най-после се събира мижава сума само тъй като страната я мързи да си влезе в ролята и да направи най-малко това. Така се стига до
в действителност отвод от принуда против нарушителите,
до възпитаване възприятие за безотговорност, до чувството, че и с акт, и без акт, със свалени номера на колата или с тях, с открита приложимост на алкохол и опиати, все тази.
То не бяха закани, че неиздължилите санкции се ще лежат в пандиза, хрумвания за промени в закона, които да разрешат частни съдебни изпълнители да се нагърбят със събирането на парите, срещи, полемики, показни клипчета с катастрофи ... Резултат - никакъв. Нещо повече. Дори водачите, които желаят да си платят санкциите, не знаят по какъв начин и къде да го създадат. Те би трябвало да потрошат куп време и нерви, с цел да открият на коя сметка каква сума да внесат. Да говорим ли въобще за потенциалните пътни бандити, на които въобще не им пука?
Снощният джигит с 50-те акта е единствено образец до каква степен довежда всичко това
Не по-малко скандално и с кървясъл резултат е и, че съществува съвсем цялостна безотговорност, в това число и в правосъдна фаза, където процеси се точат с години, с цел да се стигне до условна присъда за породена гибел, даже на по няколко лица. Истински състрадателният съд, който дава единствено условни или мизерни присъди за водачите убийци. Не били желали, случвало се, имали чисто правосъдно минало и всевъзможни такива извинения. А че поради немарливост, небрежност, неопитност, хулиганщина, алкохол, дрога са зачернени цели фамилии, напълнени са всички вестникарски страници с некролози... Е, това очевидно няма значение в България.
Така и не се одобри като предписание, че щом човек седне зад кормилото след приложимост на алкохол и опиати и аргументи гибел, това би трябвало наложително да се приема за съзнателно ликвидиране и наказванията да са жестоки. Защото в този момент какво се получава - и пил, и с дрога, все се разминават с леки присъди, тъй като това били пътнотранспортни нарушавания и закононарушения.
Нищо не се получи и от заканите на страната
по какъв начин щяла да се оправи с джигитите, с тези, които ръководят колите си с по 200-300 км/ ч
при позволени 50, с тези, които не престават да си вършат гонки из булевардите на огромните градове, да си провеждат рискови дрифтове. Дори служителите написаха, а депутатите одобриха куп правила против тези феномени, само че и тук резултат - никакъв.
Всички добре знаят, че в основата на нещастията по пътищата е корупцията и манталитетът на хората зад кормилото, които безобразничат по пътя и заплащат подкупи, като нарушат разпоредбите на придвижване. Заслуга имат и катаджиите, които вземат рушветите, и служителите на реда, които избавят провинилите се, като им крият и заличават актовете. Наскоро стана ясно, че от години е работила стройна система в това отношение.
Самото Министерство на вътрешните работи си признава съществуването на всеобща корупция по пътищата,
само че упреква водачите, които заплащат. Така е, няма спор. И през ден оповестява за хванат водач, предложил рушвет, или се хвали с някой катаджия, отказал рушвет. Но за всеки е ясно, че това е повече камуфлаж, в сравнение с действителна борба с корупцията на пътя. Защото какво стана например с камерите, с които бяха оборудвани катаджиите, с цел да се знае във всеки миг къде са, кого са спрели, какво са създали?
Отговорът пристигна единствено преди няколко дни от вътрешния министър Бойко Рашков. Пред отрасловата комисия в Народното събрание той разгласи, че се проверяват служители на реда, които разкрили метод да блокират камерите върху униформите си. Разкритието дойде във връзка с инцидента с турския водач на камион, ударен от служител на реда на автомагистрала “Тракия ”. Оказва се, че
видеото от случката някак мистериозно е изтрито от камерата на патрулката
Министърът разгласи, че сега се проверяват служители на реда от Варна, за които е открито, че прикрепената към униформата камера не работи. Във връзка с това се проверяват двама чиновници на Министерство на вътрешните работи, задържани за подозрения в корупция. “Когато те бяха арестувани, в колата им се откри устройство, което на процедура отстрани боди камерата, тя не работи. Т.е. служителите на реда са намерили метод, жестоко казано, да се отърват от тази форма на надзор ”, изяснява министър Рашков пред депутатите.
Всеки може и самичък да се сети, че щом тези разкрития са направени само защото е станал скандал, дали към този момент не е всеобща процедура?
Как пък толкоз години
не се ревизира тотално имущественото положение на всички катаджии - изненадващо
Или пък всеки един от тях да бъде подложен на изпит върху закона за придвижване по пътищата? Или пък да минат на реподбор - до един, в това число и на детектор на лъжата за податливост към взимане? Защо не се сътвори особено направление в Министерство на вътрешните работи, което да следи сътрудниците си от КАТ? Дори единствено за една година.
Всъщност задоволително е вътрешният министър да се поразходи из София няколко часа, с цел да види защо в действителност става дума. Всичко друго е затваряне на очите, в това число и, че хората били отговорни, че те давали на катаджиите. Защо да вземем за пример във Англия, Съединени американски щати и Германия никой не смее и да си намерения да даде? Или пък катаджиите се дърпат, само че водачите им пускат парите по джобовете?
На процедура контролната система се трансформира в една каста, която схваща работата си като поредност от възнаграждения във тип на подкупи. Иначе няма по какъв начин човек да си изясни, че тъкмо това са местата, където в никакъв случай няма свободни места и има десетки претенденти.
Публична загадка е, че
корупцията не е единствено в КАТ, само че и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи,
и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за произшествия, и при движимостите лица, и при лекарите, и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии на всички места. И какво може да чакаме с изключение на експанзия, безпардонност, механически проблеми по колите, произшествия, жертви? Повече от явно е, че катастрофите се вършат най-често от хора, на които въобще не им пука, че минават на алено, че приказват по мобилния телефон, че изпреварват погрешно, че карат с по 100 км над допустимото. И са правили всичко това гладко и макар КАТ и всички контролни органи десетки и стотици пъти.
И до момента в който всичко това продължава, е ясно едно - че същинският палач на пътя е безхаберната и корумпирана страна и нейната войска от министри, депутати, служители. Останалото е популизъм, мятане на прахуляк в очите и снишаване до идната покруса, в която всеки от нас може да е жертвата.
две млади пешеходки? Случи се на място, на което можеше да е всеки от нас.
Нещо повече. В деня на нещастието същото лице е направило и друго пътнотранспортно нарушаване, което е останало ненаказано, и часове по-късно се стига до нещастието.
В белия свят всичко това да е неуместно, само че в претендиращата за цивилизованост, правов ред и висока политика България това вече е и ежедневие. До степен, в която наподобява, че човешкият живот безусловно няма никаква стойност. В страна, в която 15-годишен се качва на кола и прегазва възрастен човек, в която незнайно и досега за полицията лице влетява в столично заведение с " Тесла " и след това съумява да избяга, в която юноша с коктейл от три опиата убива с мощния си джип прочут публицист... Примерите могат да бъдат давани ежедневно, всеки час.
Сигурно в този момент желязната държавна ръка ще се стовари върху отговорния в
изискванията на " след дъжд качулка ", може да остане в ареста за някой месец, може дори след някоя и друга година да получи присъда и да полежи в пандиза. Още по-сигурно е обаче, че виновността, и то в по-голяма степен, е на държавната машина, на всички тези десетки хиляди служители, които разрешават към този момент години джигити да се разхождат изцяло необезпокоявани по пътищата, до момента в който не вземат следващата почтена жертва. Които разрешават повсеместната пътна корупция и до момента в който всички основни места не са виждали от месеци служители на реда, те се крият в храстите, с цел да засекат някого против някой лев.
И различен път сме писали тук, че няма по-голямо безумство в България от касапницата по пътищата. Парадоксалното е, че жертвите в произшествия се усилват редом със стотиците закани, оферти, стратегии, начинания, целящи да ги ограничат. Години наред президенти, министър председатели, държавни управления, депутати, прокурори, съдии, висши служители на реда се надпреварват да приказват по тематиката, да оферират, прокарват и одобряват какви не закони под лозунга за справяне с пътното безчинство, с пътната корупция, с заплащането на пътните санкции.
След всяко такова усилие България чупи всички кървави върхове
по жертви и ранени по пътищата.
И за това има цялостен комплекс аргументи, в голямата си част, свързани с държавната машина, пръскаща стотици милиони и даже милиарди за заплати на голяма войска от контролни, правоохранителни и правораздавателни органи и органчета, които сякаш би трябвало да гарантирант живота и здравето на хората.
Така и години наред не се реши проблемът със събирането на пътните санкции. Годишно се откриват по към 1 млн. нарушавания на пътя, постановат се стотици хиляди глоби за десетки милиони левове. И най-после се събира мижава сума само тъй като страната я мързи да си влезе в ролята и да направи най-малко това. Така се стига до
в действителност отвод от принуда против нарушителите,
до възпитаване възприятие за безотговорност, до чувството, че и с акт, и без акт, със свалени номера на колата или с тях, с открита приложимост на алкохол и опиати, все тази.
То не бяха закани, че неиздължилите санкции се ще лежат в пандиза, хрумвания за промени в закона, които да разрешат частни съдебни изпълнители да се нагърбят със събирането на парите, срещи, полемики, показни клипчета с катастрофи ... Резултат - никакъв. Нещо повече. Дори водачите, които желаят да си платят санкциите, не знаят по какъв начин и къде да го създадат. Те би трябвало да потрошат куп време и нерви, с цел да открият на коя сметка каква сума да внесат. Да говорим ли въобще за потенциалните пътни бандити, на които въобще не им пука?
Снощният джигит с 50-те акта е единствено образец до каква степен довежда всичко това
Не по-малко скандално и с кървясъл резултат е и, че съществува съвсем цялостна безотговорност, в това число и в правосъдна фаза, където процеси се точат с години, с цел да се стигне до условна присъда за породена гибел, даже на по няколко лица. Истински състрадателният съд, който дава единствено условни или мизерни присъди за водачите убийци. Не били желали, случвало се, имали чисто правосъдно минало и всевъзможни такива извинения. А че поради немарливост, небрежност, неопитност, хулиганщина, алкохол, дрога са зачернени цели фамилии, напълнени са всички вестникарски страници с некролози... Е, това очевидно няма значение в България.
Така и не се одобри като предписание, че щом човек седне зад кормилото след приложимост на алкохол и опиати и аргументи гибел, това би трябвало наложително да се приема за съзнателно ликвидиране и наказванията да са жестоки. Защото в този момент какво се получава - и пил, и с дрога, все се разминават с леки присъди, тъй като това били пътнотранспортни нарушавания и закононарушения.
Нищо не се получи и от заканите на страната
по какъв начин щяла да се оправи с джигитите, с тези, които ръководят колите си с по 200-300 км/ ч
при позволени 50, с тези, които не престават да си вършат гонки из булевардите на огромните градове, да си провеждат рискови дрифтове. Дори служителите написаха, а депутатите одобриха куп правила против тези феномени, само че и тук резултат - никакъв.
Всички добре знаят, че в основата на нещастията по пътищата е корупцията и манталитетът на хората зад кормилото, които безобразничат по пътя и заплащат подкупи, като нарушат разпоредбите на придвижване. Заслуга имат и катаджиите, които вземат рушветите, и служителите на реда, които избавят провинилите се, като им крият и заличават актовете. Наскоро стана ясно, че от години е работила стройна система в това отношение.
Самото Министерство на вътрешните работи си признава съществуването на всеобща корупция по пътищата,
само че упреква водачите, които заплащат. Така е, няма спор. И през ден оповестява за хванат водач, предложил рушвет, или се хвали с някой катаджия, отказал рушвет. Но за всеки е ясно, че това е повече камуфлаж, в сравнение с действителна борба с корупцията на пътя. Защото какво стана например с камерите, с които бяха оборудвани катаджиите, с цел да се знае във всеки миг къде са, кого са спрели, какво са създали?
Отговорът пристигна единствено преди няколко дни от вътрешния министър Бойко Рашков. Пред отрасловата комисия в Народното събрание той разгласи, че се проверяват служители на реда, които разкрили метод да блокират камерите върху униформите си. Разкритието дойде във връзка с инцидента с турския водач на камион, ударен от служител на реда на автомагистрала “Тракия ”. Оказва се, че
видеото от случката някак мистериозно е изтрито от камерата на патрулката
Министърът разгласи, че сега се проверяват служители на реда от Варна, за които е открито, че прикрепената към униформата камера не работи. Във връзка с това се проверяват двама чиновници на Министерство на вътрешните работи, задържани за подозрения в корупция. “Когато те бяха арестувани, в колата им се откри устройство, което на процедура отстрани боди камерата, тя не работи. Т.е. служителите на реда са намерили метод, жестоко казано, да се отърват от тази форма на надзор ”, изяснява министър Рашков пред депутатите.
Всеки може и самичък да се сети, че щом тези разкрития са направени само защото е станал скандал, дали към този момент не е всеобща процедура?
Как пък толкоз години
не се ревизира тотално имущественото положение на всички катаджии - изненадващо
Или пък всеки един от тях да бъде подложен на изпит върху закона за придвижване по пътищата? Или пък да минат на реподбор - до един, в това число и на детектор на лъжата за податливост към взимане? Защо не се сътвори особено направление в Министерство на вътрешните работи, което да следи сътрудниците си от КАТ? Дори единствено за една година.
Всъщност задоволително е вътрешният министър да се поразходи из София няколко часа, с цел да види защо в действителност става дума. Всичко друго е затваряне на очите, в това число и, че хората били отговорни, че те давали на катаджиите. Защо да вземем за пример във Англия, Съединени американски щати и Германия никой не смее и да си намерения да даде? Или пък катаджиите се дърпат, само че водачите им пускат парите по джобовете?
На процедура контролната система се трансформира в една каста, която схваща работата си като поредност от възнаграждения във тип на подкупи. Иначе няма по какъв начин човек да си изясни, че тъкмо това са местата, където в никакъв случай няма свободни места и има десетки претенденти.
Публична загадка е, че
корупцията не е единствено в КАТ, само че и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи,
и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за произшествия, и при движимостите лица, и при лекарите, и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии на всички места. И какво може да чакаме с изключение на експанзия, безпардонност, механически проблеми по колите, произшествия, жертви? Повече от явно е, че катастрофите се вършат най-често от хора, на които въобще не им пука, че минават на алено, че приказват по мобилния телефон, че изпреварват погрешно, че карат с по 100 км над допустимото. И са правили всичко това гладко и макар КАТ и всички контролни органи десетки и стотици пъти.
И до момента в който всичко това продължава, е ясно едно - че същинският палач на пътя е безхаберната и корумпирана страна и нейната войска от министри, депутати, служители. Останалото е популизъм, мятане на прахуляк в очите и снишаване до идната покруса, в която всеки от нас може да е жертвата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ