“Струва ми се, че мисията на здравния министър не е

“Струва ми се, че задачата на здравния министър не е лекуването, а основаване на база с отпечатъци на цялото население. Уникален блян! Лошото е, че няма нищо общо с болните от диабет. Например: Техните предписания за инсулин важат единствено за един избран ден от месеца ”.

Всичко почнало от един британски служител в Джанипур, Северозападна Индия. Уйлям Хершел имал обвързване да изплаща заплатите на индийските наемни бойци в английската войска. В очите на европееца всички индуси изглеждали еднообразно – тъмна кожа, черни коси и очи, повтарящи се имена, които никой не можел да запомни. Често се случвало боец, негов другар или родственик със същото име да се яви няколко пъти да получи своята или нечия непозната заплата. Фотографията още не била измислена.

Хершел забелязал, че при подписване на договорка, китайските търговци поставяли върху документите отпечатък от палеца на дясната си ръка. Бранейки ползите на Британската корона, младият и съобразителен служител почнал да събира в една тетрадка отпечатъци от дланите на индийските бойци. В продължение на 19 години той събрал хиляди „ знаци от ръката “. С учудване Хершел забелязъл, че кожните линии от пръстите са неповторими за всеки човек и не се променят през годините. Предложил своите наблюдения на пандизите в Бенгал, тъй като било всекидневно някой безпаричен човек да излежава присъдата на богат нарушител.

Така била основана науката за пръстовите отпечатъци (дактилоскопията) – и през днешния ден, основа на криминалистиката.

Сегашната концепция да се вкарат пръстови отпечатъци при лекуването на болните в България е далечно ехтене от бранителя на Британската корона – Уйлям Хершел. В нашия случай Кралицата е Здравната каса, а ролята на лъжливите индуси се играе от българските лекари.

Разпознаването на всеки човек може да се извърши по негови данни (име, дата и място на раждане, адрес), по адмистративни сведения (снимка, персонални документи, ЕГН) или посредством други непроменими, справедливи и присъщи единствено за него белези – т.нар „ биометрична идентификация “.

В международната здравна процедура се счита, че болният човек е доброжелателен. Достатъчно е да показа устно персоналните си данни и да потвърди, че има отношение към системата на опазване на здравето в страната (осигурителен номер, карта за здравна застраховка). Не съм чувал за страна, в която би трябвало да се положат пръстови отпечатъци, с цел да бъде лекувано дете от пневмония или оперирано от херния. Отпечатъците са съмнение за машинация – на този, който заплаща заплати, или на индусите.

Биометричните данни са: физиологични (форма на лицето, пръстови отпечатъци, ДНК, ирис, рисунък на вените на дланта) и поведенчески (глас, походка, почерк и пр.).

Биометричната идентификация стартира със основаване на база от данни. Множество хора дават своите индикатори на системата за различаване, в която данните се съхраняват добросъвестно и без забранен достъп. Събираните 19 години отпечатъци на индуси Хершел изпратил до Генералния контрольор на пандизите в Бенгал. Написал в края на писмото си: „ Моля деликатно да се съхраняват приложените образци… “ Самият той е разбирал, че с неговата „ база данни “ елементарно може да се злоупотреби.

Достатъчно е под отпечатъка да се напише друго име и някой човек ще бъде разгласен за нарушител или за боец, на който се дължи заплата.

В актуалните схеми за идентификация първият блок от биометричната система е датчик, който събира отпечатък, ирис, глас, съдов рисунък. Вторият блок отстранява разстройствата, обработва и усъвършенства полученото и го предава на третия блок, където се основава вектор от цифри или изображение със строго избрани свойства. Накрая всичко се съпоставя с базата и се прави различаване на индивида.

Доскоро биометричната идентификация беше безценен способ и се прилагаше в особени случаи – достъп до значима информация, до огромни парични суми, трезори на банки, военни обекти и прочие Любим епизод на престъпните сериали или на режисьорите – фантасти. Днес даже елементарни преносими компютри и смарт телефони разполагат с такава система – различаване по пръстови отпечатъци. За страдание, тя е относително обикновена за разтрошаване, а най-лесно е да се употребява злонамерено отпечатък на човек. В края на кино лентата идва Брус Уилис, който преодолява всички кодове.

Не желая в написаното да прозира отношение към „ пръстовите отпечатъци в лечебните заведения “. Опитвам се да дам някакъв безпристрастен коментар (при моята специалност, евентуално не е възможно).

Как ще се случи всичко:

В Денят Х, избран от Министерството, всеки български жител ще отиде да даде пръстите си, с цел да може в бъдеще да получи обещаното от Здравната каса лекуване. Според настоящето законодателство на Република България, отпечатъци се вземат наложително или непринудено.

Принудително е:
– за потребностите на съответното наказателно прозводство (чл.146 ал.1-4 от НПК)
-за потребностите на полицейската регистрация (чл.59 от ЗМВР)
Извън тези случаи никой не може да изисква дактилоскопска регистрация без ваше единодушие.
Оказва се, че всеки български жител непринудено ще даде своите „ знаци от ръката “ в тетрадката на Кралицата – каса. Доброволно ли? Не, естествено.

В правната материя това се назовава „ административна насила “. Върху съзнанието на хората се влияе посредством опасност от неподходящи последствия (лишаване от здравна помощ). Изключва се изборът на държание и се постанова само вероятния вид – непринудено наложително даване на биометрични данни. Оксиморон като „ доброволното наложително обезпечаване “, само че това е друга тематика.

В ерата на киберпрестъпленията и електронните банкови кражби ние сътворяваме необятно налична база от данни на цялото население. С пръстови отпечатъци всекидневно ще оперират не структурите за битка с престъпността на Министерство на вътрешните работи, не военното разузнаване, а персоналният доктор, кварталната аптекарка или администраторката в районната болница. Всеки новак хакер знае, че системата е обратима – от числовия вектор може да се генерира отпечатък. За искащите – нова идентичност. За търсените от Интерпол – пръстите на баба от село Смилян.

Банков заем с нова персонална карта. Без мъчно разтрошаване кода на Пентагона, просто хакване на районната здравна каса. Все едно, че си откраднал тетрадката на Уйлям Хершел и разменяш имената на индусите.

Децата и околните ми са пръснати по света. Никой от тях не ми е казвал, че в Германия, Австрия, Шотландия, Испания, Италия или Америка би трябвало да слагат пръстов отпечатък, с цел да получат рецепта. Как става там ли? По значимост са подредени: картата с осигурителния номер, шофьорската брошура и пин кода на кредитната карта.

Струва ми се, че задачата на здравния министър не е лекуването, а основаване на база с отпечатъци на цялото население. Уникален блян! Лошото е, че няма нищо общо с болните от диабет. Техните предписания за инсулин важат единствено за един избран ден от месеца.

Изкушавам се да изтъквам Оруел: „ Войната е мир, свободата е иго, незнанието е мощ “.

Всеки доближава своето равнище на непросветеност. Лошото е, че някой различен би трябвало да му го каже. А той не има вяра.

*Д-р Любомир Калудов е  доктор от Бургас

Инфо: Epicenter.bg