Посттравматичният стрес
Стресът е на всички места към нас в всекидневието. Дори и в доста дребните дневни отговорности и случки, организмът ни е подложен на непрестанен стрес. Много постоянно, даже не знаем, че го претърпяваме. Преди всичко, стресът е реакция на организма на някаква обстановка. Стресът зависи както от външни, по този начин и от вътрешни фактори. Шумът, колите по улицата, тълпите, диалект, работната конюнктура, срещите с разнообразни хора, отговорностите за дома и фамилията и други, са все фактори на външната среда допринасяща за стрес. Когато човек е изправен пред компликации и неочаквани отрицателни събития навлиза в положение на паника.
Стресиращите събития въздействат на вътрешната среда на организма. Появяват се разнообразни болести и неразположения- язва, нараснало кръвно налягане, разстройства в паметта, понижаване на работоспособността, натегнатост, раздразнителност, главоболие, астма и така нататък Много постоянно, невъзможността и неуспехът със оправянето на напрежението води до меланхолия и срив в имунната система откъдето идват и многото алергии, на които най – към този момент се приписват външни дразнители от околната среда. Разбира се, както има разнообразни обстановки на стрес, по този начин има и разнообразни хора с избран предел на търпимост. Много хора съумяват да се оправят с проблемите си, само че има такива, които попадат като в обаян кръг и като че ли компликациите нямат край. В живота обаче има необратими, неочаквани и трагични събития, които водят след себе си с изключение на доста болежка, само че могат да повлияят върху целия доскорошен живот на индивида. Такива събития са произшествия, загуба на обичан човек, естествени бедствия, беднотия и безработица, душевен тормоз, принуждение или война. Именно такива мощни и неочаквани стресори неведнъж превземат съзнанието на надълбоко равнище и след време се появява посттравматичният стрес.
Посттравматичният стрес нормално е просрочен стрес, който може да се прояви часове или дни след изживяното. Пред очите на пострадалия като че ли изкачат като картини повтарящи се преживявания на контузията, на които той реагира с нестимулирани реакции- неочаквани страсти на експанзия, нарушена централизация, пристъпи на гняв или паника, зоркост, безсъния и постоянно изпитват виновност. Тези, които са изложени на посттравматичен стрес нормално са хора претърпели мощни травматични обстановки, или работещи под доста мощен стрес като да вземем за пример: пожарникари, подводничари, космонавти, работещи на полярни станции, военно служещи в задачи и даже изолираните в затвор. Състезателният спорт също може да се подреди тук. Спортистът свръх прави оценка своята роля и доста постоянно води неточен живот.
Как да управляваме напрежението?
За да може да се оправяме със напрежението е належащо да отбележим, че значим е опита на човек с предишни сложни и стресови обстановки, самооценката и не на последно място – мотивацията. Начините могат да са разнообразни да вземем за пример, непосредствено унищожаване на дразнителя и справяне с казуса или угнетяване, игнориране или отказване, което несъмнено е по – неподходящият избор. Когато сме осведомени за напрежението или неподходящо идната обстановка, стресът понижава своя интензитет. Няма по какъв начин изцяло да избегнем напрежението, още повече, да предотвратим катаклизми или бедствия с магическа пръчка, само че можем да се постараем, да създадем по – пълностоен живота си преминавайки през напрежението с неща, които биха ни били потребни.
Заемете се с нещо, което да ви разсее. Смях, танци, среща с обичани хора, запленяващо занимание, промяна на ситуацията, правете всичко, което ви носи наслаждение.
На работното място се старайте да не си слагате всичко на сърцето, въпреки всичко няма по какъв начин да спасите сами света. Вършете това, което е належащо, концентрирайте се и не прекалявайте. Така или другояче шефът надали ще обърне внимание на всичко, което се стремите да извършите за него, въпреки всичко и той е под стрес, а сътрудниците могат да ви лепнат етикета „ натегач “ и да си създадете неприятни страсти.
В всекидневието се стремете да намирате равновесие сред диалозите и срещите. Ако ви се обрисуват няколко уговорката за деня, дайте преимущество на предпочитаните, а другите може да съчетаете в различен час или ден. Медал за смелост дават единствено на военнослужещите.
Вкъщи се пробвайте да си отделяте най-малко 30 минути уединено, с тиха музика, обичана книга, сън или просто да си блуждаете в тишината като се отпуснете. Изключете телефона, тв приемника, компютъра и „ мозъка си “. Не мислете за нищо. Абсолютно за нищо. Игнорирайте прекосяването в мислите ви на диалозите и срещите от деня и мислите за нищо- то.
Разбира се, проблемите няма по какъв начин да изоставите, с тях би трябвало да се справяте, колкото и да е мъчно, само че в случай че виждате, че се отчайвате, не се справяте, не виждате излаз и се измъчвате, просто потърсете съвет, помощ от непосредствен или другар. Не се възгордявайте прекомерно, човешко е да изпитаме уязвимост и изтощение. Важно е да не губим и последната капчица религия, която ни държи и води напред.
Ако обстановката е отвън надзор, повтарят се тежки мигове на паника и това се случва прекомерно постоянно, не се колебайте да потърсите съответна профилирана помощ, говорете за казуса, който ви изтезава, споделяйте мислите си и страстите, които нахлуват. Често разказвайки и преминавайки, посредством разказите през случилите се или идни събития самичък човек по- елементарно превъзмогва болката и стресът, даже, постоянно се намират отговори и решение на нещата, която до скоро са изглеждали неразрешими.
Стресиращите събития въздействат на вътрешната среда на организма. Появяват се разнообразни болести и неразположения- язва, нараснало кръвно налягане, разстройства в паметта, понижаване на работоспособността, натегнатост, раздразнителност, главоболие, астма и така нататък Много постоянно, невъзможността и неуспехът със оправянето на напрежението води до меланхолия и срив в имунната система откъдето идват и многото алергии, на които най – към този момент се приписват външни дразнители от околната среда. Разбира се, както има разнообразни обстановки на стрес, по този начин има и разнообразни хора с избран предел на търпимост. Много хора съумяват да се оправят с проблемите си, само че има такива, които попадат като в обаян кръг и като че ли компликациите нямат край. В живота обаче има необратими, неочаквани и трагични събития, които водят след себе си с изключение на доста болежка, само че могат да повлияят върху целия доскорошен живот на индивида. Такива събития са произшествия, загуба на обичан човек, естествени бедствия, беднотия и безработица, душевен тормоз, принуждение или война. Именно такива мощни и неочаквани стресори неведнъж превземат съзнанието на надълбоко равнище и след време се появява посттравматичният стрес.
Посттравматичният стрес нормално е просрочен стрес, който може да се прояви часове или дни след изживяното. Пред очите на пострадалия като че ли изкачат като картини повтарящи се преживявания на контузията, на които той реагира с нестимулирани реакции- неочаквани страсти на експанзия, нарушена централизация, пристъпи на гняв или паника, зоркост, безсъния и постоянно изпитват виновност. Тези, които са изложени на посттравматичен стрес нормално са хора претърпели мощни травматични обстановки, или работещи под доста мощен стрес като да вземем за пример: пожарникари, подводничари, космонавти, работещи на полярни станции, военно служещи в задачи и даже изолираните в затвор. Състезателният спорт също може да се подреди тук. Спортистът свръх прави оценка своята роля и доста постоянно води неточен живот.
Как да управляваме напрежението?
За да може да се оправяме със напрежението е належащо да отбележим, че значим е опита на човек с предишни сложни и стресови обстановки, самооценката и не на последно място – мотивацията. Начините могат да са разнообразни да вземем за пример, непосредствено унищожаване на дразнителя и справяне с казуса или угнетяване, игнориране или отказване, което несъмнено е по – неподходящият избор. Когато сме осведомени за напрежението или неподходящо идната обстановка, стресът понижава своя интензитет. Няма по какъв начин изцяло да избегнем напрежението, още повече, да предотвратим катаклизми или бедствия с магическа пръчка, само че можем да се постараем, да създадем по – пълностоен живота си преминавайки през напрежението с неща, които биха ни били потребни.
Заемете се с нещо, което да ви разсее. Смях, танци, среща с обичани хора, запленяващо занимание, промяна на ситуацията, правете всичко, което ви носи наслаждение.
На работното място се старайте да не си слагате всичко на сърцето, въпреки всичко няма по какъв начин да спасите сами света. Вършете това, което е належащо, концентрирайте се и не прекалявайте. Така или другояче шефът надали ще обърне внимание на всичко, което се стремите да извършите за него, въпреки всичко и той е под стрес, а сътрудниците могат да ви лепнат етикета „ натегач “ и да си създадете неприятни страсти.
В всекидневието се стремете да намирате равновесие сред диалозите и срещите. Ако ви се обрисуват няколко уговорката за деня, дайте преимущество на предпочитаните, а другите може да съчетаете в различен час или ден. Медал за смелост дават единствено на военнослужещите.
Вкъщи се пробвайте да си отделяте най-малко 30 минути уединено, с тиха музика, обичана книга, сън или просто да си блуждаете в тишината като се отпуснете. Изключете телефона, тв приемника, компютъра и „ мозъка си “. Не мислете за нищо. Абсолютно за нищо. Игнорирайте прекосяването в мислите ви на диалозите и срещите от деня и мислите за нищо- то.
Разбира се, проблемите няма по какъв начин да изоставите, с тях би трябвало да се справяте, колкото и да е мъчно, само че в случай че виждате, че се отчайвате, не се справяте, не виждате излаз и се измъчвате, просто потърсете съвет, помощ от непосредствен или другар. Не се възгордявайте прекомерно, човешко е да изпитаме уязвимост и изтощение. Важно е да не губим и последната капчица религия, която ни държи и води напред.
Ако обстановката е отвън надзор, повтарят се тежки мигове на паника и това се случва прекомерно постоянно, не се колебайте да потърсите съответна профилирана помощ, говорете за казуса, който ви изтезава, споделяйте мислите си и страстите, които нахлуват. Често разказвайки и преминавайки, посредством разказите през случилите се или идни събития самичък човек по- елементарно превъзмогва болката и стресът, даже, постоянно се намират отговори и решение на нещата, която до скоро са изглеждали неразрешими.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ