Лора Христова: Почувствах се като дете, което сбъдва мечтата си
Лора Христова, бронзов олимпийски медалист на биатлон 15 км от Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, в изявление за предаването Спортът на ФОКУС по Радио ФОКУС
Добре пристигнала в нашия ефир, Лора! Честит бронзов олимпийски орден от екипа на ФОКУС и от всички българи!
Здравейте на всички. Много благодаря!
Лора, 48 часа след този героизъм от твоя страна, по какъв начин го усещаш, по какъв начин го чувстваш, когато пристрастеностите към този момент поутихнаха, страстите отминаха и ти се готвиш към този момент за идващия старт?
Да, аз в действителност към момента не съм усетила еуфорията, тъй като виждам да съм съсредоточена за идващите стартове, тъй като както знаете, предстоят още. Утре е първият, по тази причина виждам да съм оптимално съсредоточена и ще се веселя и ще чествам, откакто свърши олимпиадата.
Все отново имаше ли чаша вино, както загатна в свои изявления, незабавно след надпреварата?
Нямаше, тъй като не ми остана време, почтено казано. Имах доста изявленията, след това имах инспекция за допинг и нямаше време за нищо друго. Направо си легнах.
Да се върнем обратно във времето, Лора. Какво ти струваше този бронзов орден? Какво костват в действителност твоите старания? Защото аз гледах едно изявление на твоите треньори – Цветан Цочев и Момчил Кинов, в което те споделиха, че в детските и юношеските си години упражнявате всеки ден, без отмора. Връщайки се обратно в тези времена, какво си мислиш?
Нямам никаква отмора, да, по този начин е. Определено това са ужасно доста ограничения, като стартираме от неналичието на персонален живот, тъй като ние не се задържаме дълго на едно и също място. Ние пътуваме непрекъснато, тъй като се готвим основно в чужбина, изключително в последните 4 години. За мен, откогато влязох в " А “ тима на България и започнах да се състезавам при дамите, съвсем всеки лагер е в чужбина. 20 дни лагер, след това седмица и даже по-малко у дома. Това е много мъчно, тъй като не можем да си починем. Веднъж преди около 2 години се прибрах у дома и осъзнах, че когато се прибирам в Троян, не си разопаковам багажа, само че го разопаковам, когато съм в хотелите в чужбина на лагер. И да, това ми коства. Коства ми дребното време, прекарано със фамилията. Не е за всеки, несъмнено. Психически е тежко, изключително когато прекосяваме през сложни моменти, тъй като всеки един човек има своите такива. Тогава е мъчно да си надалеч от семейството. Но пък в тима сме си доста близки и сме като семейство. Това доста ни оказва помощ.
Откъде идва този здрав троянски, балкански дух и темперамент да устоявате на лишенията, на несгодите, на компликациите? Как го постигате? Защото Троян е сърцето на биатлона в България.
Може би от дисциплината, която ни е построена от треньорите там. Не всеки съумява да устиска до такава възраст, тъй като тези ограничения несъмнено са много и са огромни. Не всеки е подготвен да заплати тази цена.
Имало ли е моменти, в които ти е идвало да се откажеш, да си речеш " Писна ми, омръзна ми, стига ограничения! Млада съм, живее ми се, виждам какво вършат моите съученици “. Имало ли е такива моменти?
Имало е миг, в който съм желала да се откажа. Той е единствено един, само че като цяло не ми е липсвало чак толкоз доста излизането с другари, тъй като когато съм била у дома, съумявам да прекарам време, което е пълноценно, с тях и постоянно подкрепям връзка. Затова по-скоро не. Може би само със фамилията ми е било тежко, че съм толкоз надалеч от тях, само че се привиква. Така че не е проблем. Въпрос на темперамент е, може би. На мен към този момент не ми въздейства чак толкоз това, че съм надалеч. Харесва да пътувам.
Кога вътре в фамилията осъзнахте, че имаш капацитет за огромния спорт, и си дадохте сметка, че без ограничения, без раздели няма да стане?
Моето семейство постоянно ме е подкрепяло в решенията, които взимам. Аз още от дребна бях сложила пред себе си за цел, че желая олимпийски орден. Още откогато след подготовка се прибирах да виждам по малкия екран биатлона, радвах се на другите огромни спортисти и постоянно ми е било за цел да печеля олимпийски орден. Да, тогава не знаех – естествено, като всяко малко дете, какво ще ми коства, само че с времето, когато го осъзнах, за мен не беше проблем да платя тази цена. Както знаем, и спортът е до време. И се любувам на всеки един мой ден от всекидневието. Харесва ми това, че сме в планината. Харесва ми да упражнявам и просто обичам това, което върша. Може би поради това не ми тежи чак толкоз доста. А по отношение на фамилията – както споделих, те постоянно са ме подкрепяли във всяко едно решение, което взимам, и са били зад мен и са вярвали в мен. И още имат вяра.
Какво искаш да кажеш на първите си треньори Цветан Цочев и Момчил Кинов? Къде се намират те в сърцето ти, в душата ти? Хората, които са ти дали импулса към биатлона, до момента в който си още малко дете?
Аз в никакъв случай няма да не помни от кое място съм тръгнала и съм безпределно признателна за това, че са ме построили като персона и като състезател. Защото, когато си дете, първите треньори са ти като родители. Те съумяха да изградят у мен дисциплинираност и отговорност, тъй като като дребна не бях доста виновна, в случай че би трябвало да бъда почтена. И съм им признателна освен за триумфите в спорта, а и за това, че са ми помогнали да се изградя и като човек.
Когато на предходните зимни игри в Пекин 2022 ти приключи последна в спринта, какво си сподели тогава? Отчая ли се, поглеждайки вътре в себе си?
Не, в никакъв случай не съм се отчайвала в тези моменти, тъй като аз знаех, че не към момента не съм подготвена за по-сериозни резултати. Разбира се, това не ме е демотивирало, с цел да пускам с мисълта, че ще бъда последна. Дадох всичко от себе си тогава, само че не бях сюрпризирана, тъй като аз към момента бях доста дребна, едвам на 18-годишна възраст участвах при дамите, а към момента бях при младежите, като не се надявах на кой знае какво класиране. Затова просто се любувах на самата олимпиада. Бях доста щастлива, че имам опцията да се състезавам против тези спортисти, тъй като това бяха най-хубавите и към момента са някои от тях. Най-добрите в биатлона постоянно са ми били модел за подражателство и просто това беше огромна страст за мен.
Ти си родена през 2003 година и обикновено е да нямаш мемоари от златното потомство български биатлонистки – Катя Дафовска, Ива Шкодрева, Ирина Никулчина, Павлина Филипова, Радка Попова и Надежда Алексиева. Смяташ ли, че в този момент вашето потомство поставя начало на нова златна генерация в женския биатлон, изключително след твоят всеизвестен триумф?
Вярвам, че е по този начин, откровено имам вяра. Всички упражняваме интензивно. Знам какъв брой доста упражняваме, и девойките, и мъжете, и че даваме всичко от себе си дружно. Виждам и повишението на класата в нашия тим във връзка с ски бягането и стрелбата. Наистина имам вяра, че предстоят едни хубави времена за българския биатлон.
Италианците пишат за теб, че си се почувствала като дете, което сбъдва фантазията си: " Това е резултат, който има особено значение за нея, с усмихнато съвсем комплицирано лице и мечтателните очи на човек, който претърпява този миг като дете “. Наистина ли по този начин го усети бронзовия орден в секундата, в която осъзна, че го печелиш?
Да, тогава се почувствах тъкмо като детето, което мечтаеше за олимпийски орден и което когато го питаха каква ти е задачата, отговаряше: да взема олимпийски орден. Винаги съм вярвала, че е допустимо да се случи, само че в действителност не го чаках тъкмо в този момент. Почувствах се като дете, който сбъдва фантазията си.
Наистина ли, Лора, в съблекалнята, останалите биатлонистки са се питали след старта: " Кой е това българско момиче, което взе бронза? “ Имаше ли го този миг?
Франциска Пройс попита останалите. Да, по този начин беше. И аз тогава разбрах, че съм останала на трето място и че не съм била изместена, тъй като нямах телефон в себе си и не бях погледнала. И тогава се зарадвах. Да, това е истината. Те всички бяха доста благи, всички ме поздравиха. Доста спортсменски се държим едни към други в нашия спорт и всички бяха доста щастливи.
Италианската легенда Доротея Вирер сподели, че е извънредно щастлива за твоя триумф и че сходни триумфи са реклама за биатлона, защото на олимпийския подиум се качват по-малки народи като България. Кога Доротея Вирер стана твой кумир?
Винаги съм я харесвала поради нейната убеденост, нейната пукотевица, също така тя е доста красива. Харесвам я, одобрявам и това, че е харизматична, земна, постоянно поздравява и просто силата й ми подхожда.
Доротея Вирер съобщи, че ти си се поучила от нейния съвет да нямаш упования и да си изцяло спокойна, което те докара и до безгрешната пукотевица. И в тази връзка по какъв начин го реализира? 20 точни изстрела без нито една неточност.
Не ми се случва за първи път. Просто съумявам да се съсредоточвам и да остана сама в главата си без никакви странични мисли, съумявам да ги отстранявам и се концентрирам само върху вярното осъществяване на стрелбата, върху всеки един детайл. Просто за мен е елементарно да се абстрахирам от страстите, които се пробват да връхлетят в такива значими моменти, което считам, че е огромен бонус за мен и е доста значимо.
Утре е спринтът на 7,5 км. Какво да чакаме? Спокойна ли си? Уверена ли си?
Уверена съм, спокойна съм и ще се любувам на едно отлично съревнование на Олимпийските игри. Надявам се да съумея да направя добър резултат. Ще давам всичко от себе си.
Да поговорим малко за Троян, за болката на Троян, неналичието на ролбан, за базите, за това, че вие сте принудени да упражнявате в чужбина с националният тим. Какво усещаш, когато приказваш по тази тематика?
Усещам вяра, когато приказвам по тази тематика, тъй като се надявам да се подобрят нещата и да се вземат ограничения за възстановяване на базите в България за подготовка. Искрено имам вяра, че е по този начин и се надявам този резултат да способства за развиването на такива.
В изявление за " Троян експрес “ преди няколко години, твоите треньори Цветан Цочев и Момчил Кинов описаха нещо, което ме шокира. Тъй като нямате естествена писта за биатлон в Троян, упражнявате ски тичане по шосе, по което минават коли. Как се усещаше тогава? Опасно ли беше? Или това е риторичен въпрос?
Да, рисково беше и към момента е. Затова последните пъти, когато се прибирам в България, упражнявам рано заран, тъй като няма толкоз придвижване. Мен ме е боязън от придвижването, от колите. Искрено се надявам в най-скоро време да имаме към този момент подготвена база, където и дребните деца да упражняват, тъй като те нямат толкоз бързи реакции и за тях е още по-опасно.
Лора, какво си мислиш за твоите връстници и състуденти, които водят един по-друг живот, поддават се на обществените изкушения? Как издържаш ти на тази, меко казано, изолираност в спорта? Осъзнат твой избор ли е това?
Да, несъмнено съзнателен от мен избор. На мен това не ми липсва, тъй като когато бях по-малка съм изживяла всичко това и за мен е било задоволително. Сега също си разрешавам такива моменти, занимания, в случай че мога да кажа по този начин, когато не сме в деен сезон, когато няма усилена подготовка, когато приключат в действителност надпреварите напролет. Но не, това не ми липсва. Аз съм щастлива, както споделих, с метода ми на живот и това, което върша, ме зарежда всеки ден.
Кое е първото нещо, което ще направиш, връщайки се вкъщи? Някъде четох, че обичаното ти ядене е пълнени чушки. Кой ще го сготви?
Да, обичаното ми ядене е пълнени чушки. Бабите ми ще ми сготвят, тъй като имам две, само че към този момент нямам самообладание да хапна баница, в случай че би трябвало да съм почтена. Първото нещо е да се видя със фамилията и с приятелите си.
Пълнените чушки с какво са: с ориз и кайма или единствено ориз? А баницата - със сирене или с тиква?
С ориз и кайма несъмнено ги избирам, само че в този момент моят любимец е с яйце и сирене. Баницата също със сирене, а в случай че сложим мед от горната страна, става още по-хубаво.
Има ли заплаха, Лора, в този момент, след този орден, ти си към този момент мега звезда в България, някак си да се вдигнеш във високото, да забравиш от кое място си тръгнала?
Не, аз не съм от този вид хора, постоянно ще знам от къде съм тръгнала. Винаги ще се веселя да оказвам помощ и се схващам като земен човек. Няма такава заплаха.
На край, какво искаш да казваш от сърце на почитателите си, на българите, на цяла България?
Искам първо да благодаря на федерацията по биатлон, на целият екип треньори, масажисти, доктори, вакс-майстори, на моите съотборници - без всички тях това нямаше да е допустимо. Искам да кажа на всички българи, че фантазиите се сбъдват, стига да ги преследваме настойчиво всеки ден.
Добре пристигнала в нашия ефир, Лора! Честит бронзов олимпийски орден от екипа на ФОКУС и от всички българи!
Здравейте на всички. Много благодаря!
Лора, 48 часа след този героизъм от твоя страна, по какъв начин го усещаш, по какъв начин го чувстваш, когато пристрастеностите към този момент поутихнаха, страстите отминаха и ти се готвиш към този момент за идващия старт?
Да, аз в действителност към момента не съм усетила еуфорията, тъй като виждам да съм съсредоточена за идващите стартове, тъй като както знаете, предстоят още. Утре е първият, по тази причина виждам да съм оптимално съсредоточена и ще се веселя и ще чествам, откакто свърши олимпиадата.
Все отново имаше ли чаша вино, както загатна в свои изявления, незабавно след надпреварата?
Нямаше, тъй като не ми остана време, почтено казано. Имах доста изявленията, след това имах инспекция за допинг и нямаше време за нищо друго. Направо си легнах.
Да се върнем обратно във времето, Лора. Какво ти струваше този бронзов орден? Какво костват в действителност твоите старания? Защото аз гледах едно изявление на твоите треньори – Цветан Цочев и Момчил Кинов, в което те споделиха, че в детските и юношеските си години упражнявате всеки ден, без отмора. Връщайки се обратно в тези времена, какво си мислиш?
Нямам никаква отмора, да, по този начин е. Определено това са ужасно доста ограничения, като стартираме от неналичието на персонален живот, тъй като ние не се задържаме дълго на едно и също място. Ние пътуваме непрекъснато, тъй като се готвим основно в чужбина, изключително в последните 4 години. За мен, откогато влязох в " А “ тима на България и започнах да се състезавам при дамите, съвсем всеки лагер е в чужбина. 20 дни лагер, след това седмица и даже по-малко у дома. Това е много мъчно, тъй като не можем да си починем. Веднъж преди около 2 години се прибрах у дома и осъзнах, че когато се прибирам в Троян, не си разопаковам багажа, само че го разопаковам, когато съм в хотелите в чужбина на лагер. И да, това ми коства. Коства ми дребното време, прекарано със фамилията. Не е за всеки, несъмнено. Психически е тежко, изключително когато прекосяваме през сложни моменти, тъй като всеки един човек има своите такива. Тогава е мъчно да си надалеч от семейството. Но пък в тима сме си доста близки и сме като семейство. Това доста ни оказва помощ.
Откъде идва този здрав троянски, балкански дух и темперамент да устоявате на лишенията, на несгодите, на компликациите? Как го постигате? Защото Троян е сърцето на биатлона в България.
Може би от дисциплината, която ни е построена от треньорите там. Не всеки съумява да устиска до такава възраст, тъй като тези ограничения несъмнено са много и са огромни. Не всеки е подготвен да заплати тази цена.
Имало ли е моменти, в които ти е идвало да се откажеш, да си речеш " Писна ми, омръзна ми, стига ограничения! Млада съм, живее ми се, виждам какво вършат моите съученици “. Имало ли е такива моменти?
Имало е миг, в който съм желала да се откажа. Той е единствено един, само че като цяло не ми е липсвало чак толкоз доста излизането с другари, тъй като когато съм била у дома, съумявам да прекарам време, което е пълноценно, с тях и постоянно подкрепям връзка. Затова по-скоро не. Може би само със фамилията ми е било тежко, че съм толкоз надалеч от тях, само че се привиква. Така че не е проблем. Въпрос на темперамент е, може би. На мен към този момент не ми въздейства чак толкоз това, че съм надалеч. Харесва да пътувам.
Кога вътре в фамилията осъзнахте, че имаш капацитет за огромния спорт, и си дадохте сметка, че без ограничения, без раздели няма да стане?
Моето семейство постоянно ме е подкрепяло в решенията, които взимам. Аз още от дребна бях сложила пред себе си за цел, че желая олимпийски орден. Още откогато след подготовка се прибирах да виждам по малкия екран биатлона, радвах се на другите огромни спортисти и постоянно ми е било за цел да печеля олимпийски орден. Да, тогава не знаех – естествено, като всяко малко дете, какво ще ми коства, само че с времето, когато го осъзнах, за мен не беше проблем да платя тази цена. Както знаем, и спортът е до време. И се любувам на всеки един мой ден от всекидневието. Харесва ми това, че сме в планината. Харесва ми да упражнявам и просто обичам това, което върша. Може би поради това не ми тежи чак толкоз доста. А по отношение на фамилията – както споделих, те постоянно са ме подкрепяли във всяко едно решение, което взимам, и са били зад мен и са вярвали в мен. И още имат вяра.
Какво искаш да кажеш на първите си треньори Цветан Цочев и Момчил Кинов? Къде се намират те в сърцето ти, в душата ти? Хората, които са ти дали импулса към биатлона, до момента в който си още малко дете?
Аз в никакъв случай няма да не помни от кое място съм тръгнала и съм безпределно признателна за това, че са ме построили като персона и като състезател. Защото, когато си дете, първите треньори са ти като родители. Те съумяха да изградят у мен дисциплинираност и отговорност, тъй като като дребна не бях доста виновна, в случай че би трябвало да бъда почтена. И съм им признателна освен за триумфите в спорта, а и за това, че са ми помогнали да се изградя и като човек.
Когато на предходните зимни игри в Пекин 2022 ти приключи последна в спринта, какво си сподели тогава? Отчая ли се, поглеждайки вътре в себе си?
Не, в никакъв случай не съм се отчайвала в тези моменти, тъй като аз знаех, че не към момента не съм подготвена за по-сериозни резултати. Разбира се, това не ме е демотивирало, с цел да пускам с мисълта, че ще бъда последна. Дадох всичко от себе си тогава, само че не бях сюрпризирана, тъй като аз към момента бях доста дребна, едвам на 18-годишна възраст участвах при дамите, а към момента бях при младежите, като не се надявах на кой знае какво класиране. Затова просто се любувах на самата олимпиада. Бях доста щастлива, че имам опцията да се състезавам против тези спортисти, тъй като това бяха най-хубавите и към момента са някои от тях. Най-добрите в биатлона постоянно са ми били модел за подражателство и просто това беше огромна страст за мен.
Ти си родена през 2003 година и обикновено е да нямаш мемоари от златното потомство български биатлонистки – Катя Дафовска, Ива Шкодрева, Ирина Никулчина, Павлина Филипова, Радка Попова и Надежда Алексиева. Смяташ ли, че в този момент вашето потомство поставя начало на нова златна генерация в женския биатлон, изключително след твоят всеизвестен триумф?
Вярвам, че е по този начин, откровено имам вяра. Всички упражняваме интензивно. Знам какъв брой доста упражняваме, и девойките, и мъжете, и че даваме всичко от себе си дружно. Виждам и повишението на класата в нашия тим във връзка с ски бягането и стрелбата. Наистина имам вяра, че предстоят едни хубави времена за българския биатлон.
Италианците пишат за теб, че си се почувствала като дете, което сбъдва фантазията си: " Това е резултат, който има особено значение за нея, с усмихнато съвсем комплицирано лице и мечтателните очи на човек, който претърпява този миг като дете “. Наистина ли по този начин го усети бронзовия орден в секундата, в която осъзна, че го печелиш?
Да, тогава се почувствах тъкмо като детето, което мечтаеше за олимпийски орден и което когато го питаха каква ти е задачата, отговаряше: да взема олимпийски орден. Винаги съм вярвала, че е допустимо да се случи, само че в действителност не го чаках тъкмо в този момент. Почувствах се като дете, който сбъдва фантазията си.
Наистина ли, Лора, в съблекалнята, останалите биатлонистки са се питали след старта: " Кой е това българско момиче, което взе бронза? “ Имаше ли го този миг?
Франциска Пройс попита останалите. Да, по този начин беше. И аз тогава разбрах, че съм останала на трето място и че не съм била изместена, тъй като нямах телефон в себе си и не бях погледнала. И тогава се зарадвах. Да, това е истината. Те всички бяха доста благи, всички ме поздравиха. Доста спортсменски се държим едни към други в нашия спорт и всички бяха доста щастливи.
Италианската легенда Доротея Вирер сподели, че е извънредно щастлива за твоя триумф и че сходни триумфи са реклама за биатлона, защото на олимпийския подиум се качват по-малки народи като България. Кога Доротея Вирер стана твой кумир?
Винаги съм я харесвала поради нейната убеденост, нейната пукотевица, също така тя е доста красива. Харесвам я, одобрявам и това, че е харизматична, земна, постоянно поздравява и просто силата й ми подхожда.
Доротея Вирер съобщи, че ти си се поучила от нейния съвет да нямаш упования и да си изцяло спокойна, което те докара и до безгрешната пукотевица. И в тази връзка по какъв начин го реализира? 20 точни изстрела без нито една неточност.
Не ми се случва за първи път. Просто съумявам да се съсредоточвам и да остана сама в главата си без никакви странични мисли, съумявам да ги отстранявам и се концентрирам само върху вярното осъществяване на стрелбата, върху всеки един детайл. Просто за мен е елементарно да се абстрахирам от страстите, които се пробват да връхлетят в такива значими моменти, което считам, че е огромен бонус за мен и е доста значимо.
Утре е спринтът на 7,5 км. Какво да чакаме? Спокойна ли си? Уверена ли си?
Уверена съм, спокойна съм и ще се любувам на едно отлично съревнование на Олимпийските игри. Надявам се да съумея да направя добър резултат. Ще давам всичко от себе си.
Да поговорим малко за Троян, за болката на Троян, неналичието на ролбан, за базите, за това, че вие сте принудени да упражнявате в чужбина с националният тим. Какво усещаш, когато приказваш по тази тематика?
Усещам вяра, когато приказвам по тази тематика, тъй като се надявам да се подобрят нещата и да се вземат ограничения за възстановяване на базите в България за подготовка. Искрено имам вяра, че е по този начин и се надявам този резултат да способства за развиването на такива.
В изявление за " Троян експрес “ преди няколко години, твоите треньори Цветан Цочев и Момчил Кинов описаха нещо, което ме шокира. Тъй като нямате естествена писта за биатлон в Троян, упражнявате ски тичане по шосе, по което минават коли. Как се усещаше тогава? Опасно ли беше? Или това е риторичен въпрос?
Да, рисково беше и към момента е. Затова последните пъти, когато се прибирам в България, упражнявам рано заран, тъй като няма толкоз придвижване. Мен ме е боязън от придвижването, от колите. Искрено се надявам в най-скоро време да имаме към този момент подготвена база, където и дребните деца да упражняват, тъй като те нямат толкоз бързи реакции и за тях е още по-опасно.
Лора, какво си мислиш за твоите връстници и състуденти, които водят един по-друг живот, поддават се на обществените изкушения? Как издържаш ти на тази, меко казано, изолираност в спорта? Осъзнат твой избор ли е това?
Да, несъмнено съзнателен от мен избор. На мен това не ми липсва, тъй като когато бях по-малка съм изживяла всичко това и за мен е било задоволително. Сега също си разрешавам такива моменти, занимания, в случай че мога да кажа по този начин, когато не сме в деен сезон, когато няма усилена подготовка, когато приключат в действителност надпреварите напролет. Но не, това не ми липсва. Аз съм щастлива, както споделих, с метода ми на живот и това, което върша, ме зарежда всеки ден.
Кое е първото нещо, което ще направиш, връщайки се вкъщи? Някъде четох, че обичаното ти ядене е пълнени чушки. Кой ще го сготви?
Да, обичаното ми ядене е пълнени чушки. Бабите ми ще ми сготвят, тъй като имам две, само че към този момент нямам самообладание да хапна баница, в случай че би трябвало да съм почтена. Първото нещо е да се видя със фамилията и с приятелите си.
Пълнените чушки с какво са: с ориз и кайма или единствено ориз? А баницата - със сирене или с тиква?
С ориз и кайма несъмнено ги избирам, само че в този момент моят любимец е с яйце и сирене. Баницата също със сирене, а в случай че сложим мед от горната страна, става още по-хубаво.
Има ли заплаха, Лора, в този момент, след този орден, ти си към този момент мега звезда в България, някак си да се вдигнеш във високото, да забравиш от кое място си тръгнала?
Не, аз не съм от този вид хора, постоянно ще знам от къде съм тръгнала. Винаги ще се веселя да оказвам помощ и се схващам като земен човек. Няма такава заплаха.
На край, какво искаш да казваш от сърце на почитателите си, на българите, на цяла България?
Искам първо да благодаря на федерацията по биатлон, на целият екип треньори, масажисти, доктори, вакс-майстори, на моите съотборници - без всички тях това нямаше да е допустимо. Искам да кажа на всички българи, че фантазиите се сбъдват, стига да ги преследваме настойчиво всеки ден.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ