Слабостта на долара - световно бедствие
Стремителният спад на зелените пари през последните седмици е относително дребен проблем за Щатите и много по-съществен за останалия свят, счита основният стопански консултант на "Алианц " - Мохамед Ел-Ериан.
Коментирайки 5-процентният растеж на американския $ откогато бе определен за президент, до края на 2016-а, Доналд Тръмп предизвести през януари 2017-а, че щатската валута е "прекалено мощна " и понижава опциите на щатските компании да се конкурират на интернационалната сцена. Оттогава, след периодически съмнения и завои, доларът стартира да поевтинява и по време на комерсиалната си сесия на 8 септември падна до най-ниската си стойност за последните 33 месеца. Тогава показателят, отчитащ цената му към кошницата от шест съществени валутни съперници, "докосна " 91.011 пункта - равнище, невиждано от януари 2015-а насам. Това пък съставлява 9-проценен спад на комерсиално претегления доларов показател от началото на годината до момента. Нещо повече, придвижването бе с много по-широка база - към валутите и на развитите, и на разрастващите се стопанства. Дори към тези с отколешна обязаност към $, в това число и китайският юан.
Въпреки че някои обществени групи от състава на американските семейства и компании ще понесат удар от поевтиняването на $, като цяло се чака то да е удобно за щатското стопанство. Защото стимулирайки ценовата конкурентна мощност, ще "дръпне " и икономическата интензивност, и основаването на работни места. Финансовите пазари също ще получат поддръжка, като се има поради, че фирмите, чиито акции са включени в борсовия показател S&P 500, получават от задгранична активност забележителна порция от приходите си. Увеличават се и възможностите на Федералния запас да продължи да възстановява паричната си политика след прекомерно дългия интервал на ексцентрични ограничения.
Тази картина, обаче, не е толкоз розова за останалия свят. Повечето стопанства сега се борят с много мощни насрещни ветрове за растежа им. А в тази ситуация с Европа - и с низходящ напън върху инфлацията, която настойчиво остава ниска. Отрицателно въздействие върху икономическия напредък оказват също продължаващото закъснение на промените и потреблението на политиките, които го подтикват. На пръсти се броят и страните, които могат да се оправят с нескончаем интервал на мощен растеж на валутите им, просто тъй като механизмите, компенсиращи растежа, са прекомерно слаби.
Причините за доларовия срив се простират нашироко - от вътрешната спънка против политиката на президента Тръмп до геополитическото напрежение и развихрилите се естествени стихии. Но те последователно отшумяват и търговците още веднъж концентрираха вниманието си върху фундаменталните индикатори и към предстоящите промени в паричните тактики от двете страни на Атлантика.
В резултат, при започване на седмицата зелените пари започнаха да се възвръщат и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември нарастнаха до под 1.19 за едно евро. Мощен тласък за придвижването бяха оповестените данни за потребителските цени в Щатите през август, които са се нараснали с 0.2% по отношение на юли и с 2.4% на годишна база. Това пък съществено покачва шанса за още едно покачване на лихвите от Федералния запас до края на годината.
Паричният комитет на щатската централна банка ще организира формалното си заседание през идната седмица (19 и 20 септември), само че не не се чака да промени лихвената си политика. А пазарните играчи сега правят оценка, че шансът за още едно покачване на лихвите до 31 декември е 40 %.
И до момента в който множеството валути се търгуваха в тесни граници, в центъра на вниманието попадна английският паунд, който на 12 септември "удари " едногодишен връх и изскочи над 1.33 щ. $. Двигател на възхода бе 2.9-процентният растеж на годишната инфлация на Острова през август - много над целевите 2% на "Бенк ъф Инглънд ". Впоследствие британските пари се върнаха под 1.33 $ и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември се разменяха против 1.3233 $.
У нас
междубанковият валутен пазар през предходната седмица и през първите два на тази не беше изключително деен. Средният дневен валутен оборот доближи 1697 млн. евро (3318 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.8% дял от купената и продадена валута.
Коментирайки 5-процентният растеж на американския $ откогато бе определен за президент, до края на 2016-а, Доналд Тръмп предизвести през януари 2017-а, че щатската валута е "прекалено мощна " и понижава опциите на щатските компании да се конкурират на интернационалната сцена. Оттогава, след периодически съмнения и завои, доларът стартира да поевтинява и по време на комерсиалната си сесия на 8 септември падна до най-ниската си стойност за последните 33 месеца. Тогава показателят, отчитащ цената му към кошницата от шест съществени валутни съперници, "докосна " 91.011 пункта - равнище, невиждано от януари 2015-а насам. Това пък съставлява 9-проценен спад на комерсиално претегления доларов показател от началото на годината до момента. Нещо повече, придвижването бе с много по-широка база - към валутите и на развитите, и на разрастващите се стопанства. Дори към тези с отколешна обязаност към $, в това число и китайският юан.
Въпреки че някои обществени групи от състава на американските семейства и компании ще понесат удар от поевтиняването на $, като цяло се чака то да е удобно за щатското стопанство. Защото стимулирайки ценовата конкурентна мощност, ще "дръпне " и икономическата интензивност, и основаването на работни места. Финансовите пазари също ще получат поддръжка, като се има поради, че фирмите, чиито акции са включени в борсовия показател S&P 500, получават от задгранична активност забележителна порция от приходите си. Увеличават се и възможностите на Федералния запас да продължи да възстановява паричната си политика след прекомерно дългия интервал на ексцентрични ограничения.
Тази картина, обаче, не е толкоз розова за останалия свят. Повечето стопанства сега се борят с много мощни насрещни ветрове за растежа им. А в тази ситуация с Европа - и с низходящ напън върху инфлацията, която настойчиво остава ниска. Отрицателно въздействие върху икономическия напредък оказват също продължаващото закъснение на промените и потреблението на политиките, които го подтикват. На пръсти се броят и страните, които могат да се оправят с нескончаем интервал на мощен растеж на валутите им, просто тъй като механизмите, компенсиращи растежа, са прекомерно слаби.
Причините за доларовия срив се простират нашироко - от вътрешната спънка против политиката на президента Тръмп до геополитическото напрежение и развихрилите се естествени стихии. Но те последователно отшумяват и търговците още веднъж концентрираха вниманието си върху фундаменталните индикатори и към предстоящите промени в паричните тактики от двете страни на Атлантика.
В резултат, при започване на седмицата зелените пари започнаха да се възвръщат и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември нарастнаха до под 1.19 за едно евро. Мощен тласък за придвижването бяха оповестените данни за потребителските цени в Щатите през август, които са се нараснали с 0.2% по отношение на юли и с 2.4% на годишна база. Това пък съществено покачва шанса за още едно покачване на лихвите от Федералния запас до края на годината.
Паричният комитет на щатската централна банка ще организира формалното си заседание през идната седмица (19 и 20 септември), само че не не се чака да промени лихвената си политика. А пазарните играчи сега правят оценка, че шансът за още едно покачване на лихвите до 31 декември е 40 %.
И до момента в който множеството валути се търгуваха в тесни граници, в центъра на вниманието попадна английският паунд, който на 12 септември "удари " едногодишен връх и изскочи над 1.33 щ. $. Двигател на възхода бе 2.9-процентният растеж на годишната инфлация на Острова през август - много над целевите 2% на "Бенк ъф Инглънд ". Впоследствие британските пари се върнаха под 1.33 $ и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември се разменяха против 1.3233 $.
У нас
междубанковият валутен пазар през предходната седмица и през първите два на тази не беше изключително деен. Средният дневен валутен оборот доближи 1697 млн. евро (3318 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.8% дял от купената и продадена валута.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ