България или Северна Македония: Коя държава ще изгради жп тунела „Деве баир“?
Стратегическият транспортен кулоар номер 8 продължава да бъде мотив за срещи сред България и Северна Македония. По всичко проличава, че дебатът в идващите месеци ще бъде главно концентриран върху това коя страна да довърши жп тунела „ Деве хълм “, тъй че да бъде обезпечено трансграничното продължение на сектора от гара Гюешево до Крива паланка (Северна Македония).
От провела се поредна среща, този път в София, излиза наяве, че страните са се договорили тунелното оборудване да бъде построено от един реализатор. До заключението, за което оповестява Министерство на превоза, се е стигнало след разбор на техническите благоприятни условия и оценка на рисковете.
Големият въпрос е обаче коя страна ще доизгради тунела. От прессъобщението излиза наяве, че това ще бъде решено след следващи диалози с евентуални финансиращи институции. На срещата са участвали представители на Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейската капиталова банка.
Представителите на Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие показаха поддръжката си за това техническо решение и готовността си да спомагат при подготовката и провеждането на тръжната процедура. Коя от страните ще организира публичната поръчка за реализатор на тунелното оборудване, ще бъде решено на следващи диалози с евентуални финансиращи институции. “
В прессъобщението се показва още, че двете страни са постигнали единодушие по механически параметри при построяването на жп коридора, само че не се загатват повече детайлности.
Припомняме, че кулоар номер 8 е стратегически за НАТО и за Европейския съюз, изключително след войната в Украйна, защото се преглежда като маршрут за доставки и военно съоръжение. Коридорът води началото си от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас.
Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството е прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Само преди няколко седмици стана ясно, че строителството на изчезналата железопътна връзка на българска територия - от гара Гюешево до входа на трансграничния тунел „ Деве хълм “ - може да стартира през 2026 година Това се случи, откакто преди месеци Северна Македония съобщи, че не вижда смисъл от построяването на коридора и желае да пренасочи средства към кулоар номер 10.
От провела се поредна среща, този път в София, излиза наяве, че страните са се договорили тунелното оборудване да бъде построено от един реализатор. До заключението, за което оповестява Министерство на превоза, се е стигнало след разбор на техническите благоприятни условия и оценка на рисковете.
Големият въпрос е обаче коя страна ще доизгради тунела. От прессъобщението излиза наяве, че това ще бъде решено след следващи диалози с евентуални финансиращи институции. На срещата са участвали представители на Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейската капиталова банка.
Представителите на Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие показаха поддръжката си за това техническо решение и готовността си да спомагат при подготовката и провеждането на тръжната процедура. Коя от страните ще организира публичната поръчка за реализатор на тунелното оборудване, ще бъде решено на следващи диалози с евентуални финансиращи институции. “
В прессъобщението се показва още, че двете страни са постигнали единодушие по механически параметри при построяването на жп коридора, само че не се загатват повече детайлности.
Припомняме, че кулоар номер 8 е стратегически за НАТО и за Европейския съюз, изключително след войната в Украйна, защото се преглежда като маршрут за доставки и военно съоръжение. Коридорът води началото си от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас.
Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството е прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Само преди няколко седмици стана ясно, че строителството на изчезналата железопътна връзка на българска територия - от гара Гюешево до входа на трансграничния тунел „ Деве хълм “ - може да стартира през 2026 година Това се случи, откакто преди месеци Северна Македония съобщи, че не вижда смисъл от построяването на коридора и желае да пренасочи средства към кулоар номер 10.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ