България иска от Северна Македония подписан ангажимент за жп тунела „Деве Баир“
България публично предлага на Северна Македония да се подпише съглашение, което да подсигурява построяването на жп тунела „ Деве Баир “. Проектът е основен за района, защото би осигурил трансграничното продължение на сектора от гара Гюешево до Крива паланка (Северна Македония).
Проект на съглашение към този момент е изпратен до Скопие, като задачата е двете държавни управления да поемат съответни и ясни задължения за реализацията на тунела, оповестяват от Министерството на превоза.
До потребността от подобен документ се стига освен тъй като става въпрос за инфраструктурен обект на територията на две страни, само че и тъй като през последната година Северна Македония дава разнопосочни сигнали дали ще влага в завършването на тунела, който е част от стратегическия транспортен кулоар номер 8, или ще пренасочи средствата към по-добра съгласуваност със Сърбия и развиването на другия кулоар – номер 10.
Какво планува планът на съглашението?
С подписването на документа ще бъдат контрактувани техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с построяването на тунела, които следва да бъдат в сходство с европейското и национално законодателство на двете страни.
Страните ще се спогодят коя от тях ще дава отговор за построяването на трансграничното оборудване, за публичните поръчки и за надзора на строителството – тематика, която бе ясно, че ще би трябвало да се взема решение занапред. Предвижда се железопътните шефове на България (НКЖИ) и Северна Македония (JП ЖРСМ-Инфраструктура) да основат взаимни работни групи за подготовка на нужната документи за тръжните процедури.
До три месеца от влизане в действие на Споразумението, България и Северна Македония би трябвало да изготвят и изпратят до Европейската комисия и финансиращите институции общ график за осъществяването на строителството.
Двете страни ще положат всички старания за обезпечаване на безплатна финансова помощ за построяването на оборудването и прилежащата му железопътна инфраструктура, спазвайки условията на Европейски Съюз и НАТО по повод стандартите на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), се споделя още в плана на съглашение.
Българската страна е в подготвеност в най-кратки периоди да стартира договаряния с Република Северна Македония по препоръчаните текстове, след което да се пристъпи към подписването му “, показват още от отрасловото ведомство.
Припомняме, че планът на съглашение бе утвърден на съвещание на Министерския съвет на 30 декември 2024 година Предложено е то да се подписа за неустановен период, като обаче когато и да е една от договарящите страни може да денонсира това съглашение, като уведоми за това другата договаряща страна по дипломатически път.
Как се стигна дотук?
Припомняме, че в края на юли управляващите в Скопие обявиха, че не виждат смисъл от трансевропейския кулоар и ще насочат средствата към Коридор номер 10, който е в посока Сърбия. По-късно София реагира с позиция, че Северна Македония не би трябвало да стопира довършването на връзката поради смисъла му за НАТО.
Последваха няколко срещи сред двете страни, като последно българското министерство заяви, че се е стигнало до единодушие планът да бъде удължен. Веднага по-късно македонски медии писаха, че в действителност тунелът остава под въпрос.
Именно поради това се стига до предлагането за сключване на съглашението, което цели да подсигурява, че Северна Македония ще поеме задължения за построяването на тунела.
Важността за НАТО и освен
От стенограма на държавното съвещание от 30 декември предходната година, когато е било обсъждано въпросното съглашение, министърът на защитата Атанас Запрянов показва, че тематиката е била коментирана на последната среща с генералния секретар на НАТО.
Голямо е смисъла на кулоар № 8 за военната подвижност, изобщо. Също по този начин и от италианската страна, домакини на рамковата бойна група на НАТО, беше изразена значимостта за напредване на войски. По този кулоар се придвижват и войските от Турция, които служат в Косово. Така че, тази посока Изток – Запад е доста значима и за защитата “, показва Запрянов по време на съвещанието на кабинета.
Коридор номер 8 стартира от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас. Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
Изграждането на тунела и завършването на кулоар 8 ще сътвори политически и стопански предпоставки за търговски и промишлен разцвет и пазарно насочено развиване “, показва зам-транспортният министър Бисер Минчев по време на съвещанието на 30 декември.
Допълва, че тунелът е причина за търговски и промишлен продан, както на двустранна основа сред България и Северна Македония, по този начин и за страните от района.
Припомняме, че на българска територия планът е част от модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Северна Македония. От гара Гюешево до границата обаче няма построена връзка.
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството е прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Миналата година стана ясно, че индикативната стойност за построяването на изчезналия жп сектор е 65 млн. лева
Припомняме, че през октомври 2022 година бе даден старт на строителството на железопътния сектор сред Куманово и Крива Паланка. На церемонията по първа копка участва и българският министър председател Гълъб Донев.
Република Северна Македония Деве хълм жп тунел Министерство на превоза Красимира Стоянова съглашение кулоар 8 жп коридори НАТО
Проект на съглашение към този момент е изпратен до Скопие, като задачата е двете държавни управления да поемат съответни и ясни задължения за реализацията на тунела, оповестяват от Министерството на превоза.
До потребността от подобен документ се стига освен тъй като става въпрос за инфраструктурен обект на територията на две страни, само че и тъй като през последната година Северна Македония дава разнопосочни сигнали дали ще влага в завършването на тунела, който е част от стратегическия транспортен кулоар номер 8, или ще пренасочи средствата към по-добра съгласуваност със Сърбия и развиването на другия кулоар – номер 10.
Какво планува планът на съглашението?
С подписването на документа ще бъдат контрактувани техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с построяването на тунела, които следва да бъдат в сходство с европейското и национално законодателство на двете страни.
Страните ще се спогодят коя от тях ще дава отговор за построяването на трансграничното оборудване, за публичните поръчки и за надзора на строителството – тематика, която бе ясно, че ще би трябвало да се взема решение занапред. Предвижда се железопътните шефове на България (НКЖИ) и Северна Македония (JП ЖРСМ-Инфраструктура) да основат взаимни работни групи за подготовка на нужната документи за тръжните процедури.
До три месеца от влизане в действие на Споразумението, България и Северна Македония би трябвало да изготвят и изпратят до Европейската комисия и финансиращите институции общ график за осъществяването на строителството.
Двете страни ще положат всички старания за обезпечаване на безплатна финансова помощ за построяването на оборудването и прилежащата му железопътна инфраструктура, спазвайки условията на Европейски Съюз и НАТО по повод стандартите на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), се споделя още в плана на съглашение.
Българската страна е в подготвеност в най-кратки периоди да стартира договаряния с Република Северна Македония по препоръчаните текстове, след което да се пристъпи към подписването му “, показват още от отрасловото ведомство.
Припомняме, че планът на съглашение бе утвърден на съвещание на Министерския съвет на 30 декември 2024 година Предложено е то да се подписа за неустановен период, като обаче когато и да е една от договарящите страни може да денонсира това съглашение, като уведоми за това другата договаряща страна по дипломатически път.
Как се стигна дотук?
Припомняме, че в края на юли управляващите в Скопие обявиха, че не виждат смисъл от трансевропейския кулоар и ще насочат средствата към Коридор номер 10, който е в посока Сърбия. По-късно София реагира с позиция, че Северна Македония не би трябвало да стопира довършването на връзката поради смисъла му за НАТО.
Последваха няколко срещи сред двете страни, като последно българското министерство заяви, че се е стигнало до единодушие планът да бъде удължен. Веднага по-късно македонски медии писаха, че в действителност тунелът остава под въпрос.
Именно поради това се стига до предлагането за сключване на съглашението, което цели да подсигурява, че Северна Македония ще поеме задължения за построяването на тунела.
Важността за НАТО и освен
От стенограма на държавното съвещание от 30 декември предходната година, когато е било обсъждано въпросното съглашение, министърът на защитата Атанас Запрянов показва, че тематиката е била коментирана на последната среща с генералния секретар на НАТО.
Голямо е смисъла на кулоар № 8 за военната подвижност, изобщо. Също по този начин и от италианската страна, домакини на рамковата бойна група на НАТО, беше изразена значимостта за напредване на войски. По този кулоар се придвижват и войските от Турция, които служат в Косово. Така че, тази посока Изток – Запад е доста значима и за защитата “, показва Запрянов по време на съвещанието на кабинета.
Коридор номер 8 стартира от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас. Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
Изграждането на тунела и завършването на кулоар 8 ще сътвори политически и стопански предпоставки за търговски и промишлен разцвет и пазарно насочено развиване “, показва зам-транспортният министър Бисер Минчев по време на съвещанието на 30 декември.
Допълва, че тунелът е причина за търговски и промишлен продан, както на двустранна основа сред България и Северна Македония, по този начин и за страните от района.
Припомняме, че на българска територия планът е част от модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Северна Македония. От гара Гюешево до границата обаче няма построена връзка.
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството е прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Миналата година стана ясно, че индикативната стойност за построяването на изчезналия жп сектор е 65 млн. лева
Припомняме, че през октомври 2022 година бе даден старт на строителството на железопътния сектор сред Куманово и Крива Паланка. На церемонията по първа копка участва и българският министър председател Гълъб Донев.
Република Северна Македония Деве хълм жп тунел Министерство на превоза Красимира Стоянова съглашение кулоар 8 жп коридори НАТО
Източник: economic.bg


КОМЕНТАРИ