Странно име за ресторант, помислих си, като чух наименованието на

Странно име за ресторант, помислих си, като чух наименованието на мястото, където щяхме да вървим. После го забравих. Сега обаче към този момент го помня и с наслада ще го споделя с вас – “Банкович ”. Звучи на сръбски - допускам, е името на готвача или на някой, въодушевил това хубаво местенце с балканска кухня.

Първо, за местоположението – “Банкович ” се намира на ъгъла на “Аксаков ” и “Добруджа ”, и очарователната тераса дава аспект отвисоко към градския живот, нещо, което постоянно е ужасно прелестно. Второ, за интериора, който за мен постоянно е от първостепенно значение. Приятен, малко по-претенциозен, в сравнение с аз персонално избирам, само че в последна сметка – създаващ възприятие на уют. Леката отдалеченост, която той внушава, бързо бива скъсена от обслужващия личен състав, с което напълно не желая да кажа, че сервитьорите (до един – мъже) са фамилиарни. Но не са и прекомерно протоколни, с една дума – напълно добре са си.

Е, остана най-важното – кухнята. Менюто е на две страници, т.е. – от обичания ми тип – кратко, подредено и допустимо да бъде обхванато за към пет минути. Кухнята е балканска, с доминиращ уклон на сръбските ястия. Салати ядохме всевъзможни, аз персонално – чобанска, която съвсем настигна моя любимец – тази от “Истанбул ”, турския ресторант на автомагистралата за Пловдив. Тук е мястото да кажа, че характерният усет на тази салата идва от подправката сумак и сока от нар. Скарата беше типично по сръбски – сочна и богата на усети. Накрая имаше и десерт, нещо с ябълки и сметана, изненадващо и неописуемо вкусно.

“Банкович ” е от тези заведения за хранене, на които чувстваш, че можеш да разчиташ – да се нахраниш вкусно, да се почувстваш добре и да се изненадаш единствено първия път. Приятно.