Царството на макароните
Странно или не, не съм мечтала за Париж. Винаги съм предпочитала други места и култури, макар че порастването и младостта ми бяха белязани от литература и кино, които даже и да не идваха от града на светлините, бяха свързани с наличието му. Затова колкото и да е комично, ще си призная, че първата ми крачка към концепцията за посещение във френската столица бе въодушевена от сладкишите, неправилно наричани ореховки или целувки. Макароните.
Логично първото място, в което пожелах да влезем, бе Ladurée Royale, изпречил се инцидентно или не на пътя ни още по време на утринната ни разходка.
Ladurée Royale е първата пекарна, открита през 1862 година от Луи Ърнест Ладюре, пристигнал от югозападна Франция. Интересна персона е този Луи Ърнест. Мелничар от сектора, той също по този начин е и плодороден създател, основал творби в съвсем всяка област на литературата. Привърженик е на обществените промени и макар опасността от строги санкции подлага на критика религиозните канони, структурата на институциите, реда и публичните порядки.
По подигравка на ориста, тъкмо по времето на Парижката комуна пекарната е опожарена (1871 г.). Това не отчайва Ладюри и той построява на същото място сладкарница с нов дизайн, дело на известния живописец Жул Шире, работил в Сикстинската шапка и Парижката опера. Новата сладкарница е фамозна с купола си на тавана, изрисуван с ангели, единият от които, Pâtissier (l`Ange Pâtissier), става знак на сладкарницата. Жул Шире е основател на безсмъртното лого на марката Ladurée, на него изискуем избора на фирмената цветова гама.
Истинската популярност обаче за Ladurée идва, когато в 1930 година внукът на Луи Ърнест, Пиер Дефонтен, по случайност взема решение да слепи продаваните в сладкарницата бадемови сладки (макарони) с ганаш (ароматен крем от шоколад, прясна сметана и сметаново масло). В резултат се получил напълно нов десерт, по който посетителите на сладкарницата полудели. Така се родил фамозният " парижки макарон " или Gerbet.
След като известността на марката се разраснала, притежателите решили да сложат масички и столове, където посетителите да могат да изпият чаша чай, съпроводена от макарон. Така на процедура Ladurée на ул. " Роял " 16 е първият парижки чаен салон, както и първото място, на което сами дами са можели да седнат да си доставят наслаждение със сладкиш и чаша ободряваща напитка. Това произвело възторг в региона и извело Ladurée пред конкуренцията.
От 1997 година сладкарницата стартира да отваря нови заведения на разнообразни места в Париж, а от 2005 година излиза и на интернационалната сцена. Асортиментът на заведенията не се лимитира с макароните. Тук с изключение на тях има зашеметяващи сладкиши, както и опция за лек обяд. Типично за салоните, нормално на два етажа, е това, че са решени в две елементи: място, където можете да си купите стремежи от вас артикул за у дома, и такова, където да седнете. Обстановката е първокласна.
В първата сладкарница на Ladurée в моя първи ден в Париж с двете ми деца изпитах удоволствието от вкусните и красиви сладкиши, ароматното кафе и приятната компания. Препоръчвам ви макароните със солен карамел, както и сладкиш пистачо.
Логично първото място, в което пожелах да влезем, бе Ladurée Royale, изпречил се инцидентно или не на пътя ни още по време на утринната ни разходка.
Ladurée Royale е първата пекарна, открита през 1862 година от Луи Ърнест Ладюре, пристигнал от югозападна Франция. Интересна персона е този Луи Ърнест. Мелничар от сектора, той също по този начин е и плодороден създател, основал творби в съвсем всяка област на литературата. Привърженик е на обществените промени и макар опасността от строги санкции подлага на критика религиозните канони, структурата на институциите, реда и публичните порядки.
По подигравка на ориста, тъкмо по времето на Парижката комуна пекарната е опожарена (1871 г.). Това не отчайва Ладюри и той построява на същото място сладкарница с нов дизайн, дело на известния живописец Жул Шире, работил в Сикстинската шапка и Парижката опера. Новата сладкарница е фамозна с купола си на тавана, изрисуван с ангели, единият от които, Pâtissier (l`Ange Pâtissier), става знак на сладкарницата. Жул Шире е основател на безсмъртното лого на марката Ladurée, на него изискуем избора на фирмената цветова гама.
Истинската популярност обаче за Ladurée идва, когато в 1930 година внукът на Луи Ърнест, Пиер Дефонтен, по случайност взема решение да слепи продаваните в сладкарницата бадемови сладки (макарони) с ганаш (ароматен крем от шоколад, прясна сметана и сметаново масло). В резултат се получил напълно нов десерт, по който посетителите на сладкарницата полудели. Така се родил фамозният " парижки макарон " или Gerbet.
След като известността на марката се разраснала, притежателите решили да сложат масички и столове, където посетителите да могат да изпият чаша чай, съпроводена от макарон. Така на процедура Ladurée на ул. " Роял " 16 е първият парижки чаен салон, както и първото място, на което сами дами са можели да седнат да си доставят наслаждение със сладкиш и чаша ободряваща напитка. Това произвело възторг в региона и извело Ladurée пред конкуренцията.
От 1997 година сладкарницата стартира да отваря нови заведения на разнообразни места в Париж, а от 2005 година излиза и на интернационалната сцена. Асортиментът на заведенията не се лимитира с макароните. Тук с изключение на тях има зашеметяващи сладкиши, както и опция за лек обяд. Типично за салоните, нормално на два етажа, е това, че са решени в две елементи: място, където можете да си купите стремежи от вас артикул за у дома, и такова, където да седнете. Обстановката е първокласна.
В първата сладкарница на Ladurée в моя първи ден в Париж с двете ми деца изпитах удоволствието от вкусните и красиви сладкиши, ароматното кафе и приятната компания. Препоръчвам ви макароните със солен карамел, както и сладкиш пистачо.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ