Клеветите и лъжите на един османист
Странна е " научната " активност на този холандски " османист ". През 1983 година в Амстердамския университет бъдещият професор по история на изкуството Махиел Кийл пази докторат на тематика " Църковна архитектура и стенна живопис в България през османския интервал ". Две години по-късно проучването е издадено на британски език под заглавие " Изкуство и общество в България през турския интервал ", финансирано от така наречен Фонд за централни и източноевропейски планове за книгоиздаване. В книгата на напред във времето обаче излизат не толкоз църковната архитектура и стенна живопис на България, колкото " уникалността " на Османската империя и нейната въпиеща " приемливост " към " неверниците ".
Отец Паисий - татко на национализма ни
Появата на книгата на бял свят съответствува с провеждането в България на така наречен Възродителен развой. Затова опусът на холандския професор остава " табу " за българския четец. Издаден е у нас (в превод от английски) едвам през 2002 година
Oще в предговора Кийл декларира своето амбициозно желание да " реформира " българската историография, като я избави от " националистическите и етноцентрични клишета ". Според него и " буржоазната ", и " комунистическата " историография у нас еднообразно са били обременени от въпросния шовинизъм. Нещо повече - началото на тази " неправилна тенденция " било сложено още от " бащата на българския шовинизъм " Отец Паисий, който е посял отровното семе на отрицателното отношение на българите към Османската империя.
Омразният поп Методий Драгинов
В началото на своето съчинение М. Кийл се показва като наш огромен другар и благодетел. Бил написал книгата си на един мирис, " с доста любов към България и нейния народ ". Следват какви ли не суперлативи по адрес на България. Тя била " първата огромна славянска страна, приела сполучливо (!?) християнството ". " Българите са първият народ в средновековна Европа, който основава литература на своя роден език. " Те дават подтик за развиването на литературата на сърбите, на румънците, че дори и на русите. България е дала на Източна Европа " база за развиване на лична славянска просвета, писмен език и вяра ".
Но с хвалебствията дотук. По-нататък в главата " Общоисторически бележки " Кийл стартира да " поправя " българската история и историография. Нашата историческа просвета единомислещо считала, че ислямът бил натрапен по българските земи с принуждение, което не било правилно. И тук холандецът яростно се нахвърля против Летописа на поп Методий Драгинов за насилствената ислямизация в Родопите през XVII в., оповестен през 1870 година от възрожденеца Стефан Захариев. Този документ бил фалшификат.
Не завладяване, а...благодат
По-любопитно в тази ситуация е, че съвсем половината от книгата на М. Кийл, която сякаш е отдадена на християнското изкуство в България през турския интервал, показва една сервилна апология на...Османската империя и на действията на османизма. Така да вземем за пример " българските земи били включени (!) в Османската империя по-скоро като разследване от събитията, в сравнение с като умишлено желание на завоевателите ". Турците били донесли дълготраен мир на тези земи. Ами да, толкоз дълготраен, че поради този " мир " балканските нации са вдигали протести и са се борили непрестанно за своята независимост. И още: " Турското завладяване (на България - бел. авт.) от 1388-1393 година има своя роля, само че не повече от всяка военна акция. " Българите не са били изтласкани всеобщо от плодородните равнини. Турците по-скоро са заемали (колонизирали) " свободните места ". Те не са заграбвали и разрушавали християнски храмове, а " става въпрос за " конфискацията " на една или няколко църкви в новозавладени градове и превръщането им в джамии ". Истинската съсипия на България била осъществена не от османлиите, а от Владислав Варненчик през 1444 година и от войните, които е водила Русия против Османската империя. И най-после - съгласно турската историография (и съгласно Кийл) османското завладяване не било покруса, а по-скоро " берекет " за балканските нации.
Българите били " лимитирани в тяхната мисъл и деяние от дребната си планинска страна ". " Към средата на X в. новата националност (т. е. българската), наподобява, изчерпвала материалните и физическите си запаси. " След борбата при Велбъжд " България вечно била пречупена като балканска мощ ". " Самият царски замък в Търново не надминавал по повърхност един османски или селджушки кервансарай. " " Османската баня в Скопие била три пъти по-голяма от патриаршеската черква в Царевец. " Общо взето, българското църковно изкуство е " прекомерно провинциално ", а миниатюрите на Лондонското евангелие са изпълнени с " недодялан, от време на време даже муден " жанр. Няма Търновска, няма Софийска школа - това са измислици на българската историография; има Охридска школа, само че тя пък е в... югославска Македония.
Никога при османското завладяване не е имало никаква съсипия. Разрушаването на стените на най-важните български градове било " еволюционен развой, а не тотално равнене със земята ". Разказът на българина Григорий Цамблак за завладяването на Търново от османците бил " панагерик, написан в извънредно натруфен жанр, цялостен с именити детайли ". При това самият Цамблак не бил свидетел на събитието. В раздела за развиването на градовете по българските земи през османския интервал М. Кийл " изобретява " своя " подредба ", в която премълчава или преиначава тяхната българска принадлежност. Според него по генезис те са византийско-български или предосмански, Восмански, само че в никакъв случай - български. Е, има няколко " извънредно български градове ", като Дряново, Елена, Етрополе, Габрово, Калофер, Копривщица, Котел, Панагюрище, Тетевен, Трявна и Жеравна, обаче някои от тях са зародили с османска благословия...
Заглавие плагиат?
През 2017 година никому незнайната издателска къща " TENDRIL " издава най-новия алманах със събрани съчинения на Махиел Кийл, озаглавен " България под османска власт ". Негови съставители и научни редактори са Мария Баръмова, Григор Бойков и Мария Кипровска. Всъщност в тази внушителна " тухла " (около 850 стр.) към текстовете от предходната книга на холандския " османист " са прибавени няколко нови глави. Специално внимание е отделено на османските имперски регистри, върху чиито свои информации Кийл съчинява тезата си за " мирната и доброволна ислямизация " на българите.
Всичко щеше да е прелестно, в случай че заглавието на внушителното издание не беше плагиат от известния алманах на Мишел Лео " България и българският народ под османска власт ". Дали това е " заслуга " на създателя или на съставителите - научни редактори, е незнайно, само че е реалност. Още повече че наличието на книгата, отдадено на архитектурата и развиването на селищата през османския интервал в България, несъмнено се разминава с въпросното заглавие и по-скоро е израз на преднамерено политическо подстрекателство.
" Златните " османски регистри
Прочее, точно от тези регистри М. Кийл извлича своите " стоманени " причини, посредством които се стреми да потвърди непременно, че в България (и на Балканите) в никакъв случай не е имало насилствена ислямизация. Според него това по-скоро е било равномерен и муден, непринуден развой, отегчителен във вековете. Неверниците християни по своя воля и предпочитание са приели вярата на Мохамед. Те са добрували и благоденствали в прелестно проведената и хармонично подредена Османска империя.
Претенцията на холандския професор е, че той надали не единствен до момента е съумял да " разчете " вярно " скъпите " регистри. Всъщност в неговата " методика " няма нищо извънредно. Той постанова извлечения от другите регистри, като ги " обогатява " със свои... " демографски " мнения.
Кой заплаща музиката
Любопитно е въпреки всичко кой финансира излизането на внушителната антибългарска " тухла " на холандския професор. От огласената в изданието информация излиза наяве, че то е осъществено от издателство " TENDRIL " с поддръжката на Изследователския център за ислямска история, изкуство и просвета (IRCICA), персонални средства на създателя и безвъзмездния труд на съставителите научни редактори. По-специално центърът IRCICA е помощен орган на организацията " Ислямска конференция ". Финансиран е от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Седалището му е в Истанбул, а негова съществена цел е " да подтиква ислямската взаимност ", като спомага за " нов прочит на ислямската история в изискванията на постколониалната епоха и глобализацията ". Още - да спомага за " културното взаимоотношение сред мюсюлманите ", което значи, че в съответния случай изданието е намерило своето " вярно място ".
Жалкото обаче е, че до момента никой от родната научна гилдия, с дребни изключения, не е надигнал глас против " явлението Кийл " ; не се е опълчил против неговите научни " подвизи " срещу България. Тъкмо в противен случай и назад. Скандално е, че премиерата на неговата най-нова книга " България под османска власт " се състоя на 7 март 2018 година не къде да е, а точно в... Института по българистика на Великотърновския университет.
Единствената ни вяра е някой ден някой български академик да прочете добросъвестно опусите на М. Кийл и да назове истината за него и неговите " научни приноси " ; да отговори почтено на лъжите и клеветите му против българите. Достойно - за паметта и съвестта на предците ни, за България!
Отец Паисий - татко на национализма ни
Появата на книгата на бял свят съответствува с провеждането в България на така наречен Възродителен развой. Затова опусът на холандския професор остава " табу " за българския четец. Издаден е у нас (в превод от английски) едвам през 2002 година
Oще в предговора Кийл декларира своето амбициозно желание да " реформира " българската историография, като я избави от " националистическите и етноцентрични клишета ". Според него и " буржоазната ", и " комунистическата " историография у нас еднообразно са били обременени от въпросния шовинизъм. Нещо повече - началото на тази " неправилна тенденция " било сложено още от " бащата на българския шовинизъм " Отец Паисий, който е посял отровното семе на отрицателното отношение на българите към Османската империя.
Омразният поп Методий Драгинов
В началото на своето съчинение М. Кийл се показва като наш огромен другар и благодетел. Бил написал книгата си на един мирис, " с доста любов към България и нейния народ ". Следват какви ли не суперлативи по адрес на България. Тя била " първата огромна славянска страна, приела сполучливо (!?) християнството ". " Българите са първият народ в средновековна Европа, който основава литература на своя роден език. " Те дават подтик за развиването на литературата на сърбите, на румънците, че дори и на русите. България е дала на Източна Европа " база за развиване на лична славянска просвета, писмен език и вяра ".
Но с хвалебствията дотук. По-нататък в главата " Общоисторически бележки " Кийл стартира да " поправя " българската история и историография. Нашата историческа просвета единомислещо считала, че ислямът бил натрапен по българските земи с принуждение, което не било правилно. И тук холандецът яростно се нахвърля против Летописа на поп Методий Драгинов за насилствената ислямизация в Родопите през XVII в., оповестен през 1870 година от възрожденеца Стефан Захариев. Този документ бил фалшификат.
Не завладяване, а...благодат
По-любопитно в тази ситуация е, че съвсем половината от книгата на М. Кийл, която сякаш е отдадена на християнското изкуство в България през турския интервал, показва една сервилна апология на...Османската империя и на действията на османизма. Така да вземем за пример " българските земи били включени (!) в Османската империя по-скоро като разследване от събитията, в сравнение с като умишлено желание на завоевателите ". Турците били донесли дълготраен мир на тези земи. Ами да, толкоз дълготраен, че поради този " мир " балканските нации са вдигали протести и са се борили непрестанно за своята независимост. И още: " Турското завладяване (на България - бел. авт.) от 1388-1393 година има своя роля, само че не повече от всяка военна акция. " Българите не са били изтласкани всеобщо от плодородните равнини. Турците по-скоро са заемали (колонизирали) " свободните места ". Те не са заграбвали и разрушавали християнски храмове, а " става въпрос за " конфискацията " на една или няколко църкви в новозавладени градове и превръщането им в джамии ". Истинската съсипия на България била осъществена не от османлиите, а от Владислав Варненчик през 1444 година и от войните, които е водила Русия против Османската империя. И най-после - съгласно турската историография (и съгласно Кийл) османското завладяване не било покруса, а по-скоро " берекет " за балканските нации.
Българите били " лимитирани в тяхната мисъл и деяние от дребната си планинска страна ". " Към средата на X в. новата националност (т. е. българската), наподобява, изчерпвала материалните и физическите си запаси. " След борбата при Велбъжд " България вечно била пречупена като балканска мощ ". " Самият царски замък в Търново не надминавал по повърхност един османски или селджушки кервансарай. " " Османската баня в Скопие била три пъти по-голяма от патриаршеската черква в Царевец. " Общо взето, българското църковно изкуство е " прекомерно провинциално ", а миниатюрите на Лондонското евангелие са изпълнени с " недодялан, от време на време даже муден " жанр. Няма Търновска, няма Софийска школа - това са измислици на българската историография; има Охридска школа, само че тя пък е в... югославска Македония.
Никога при османското завладяване не е имало никаква съсипия. Разрушаването на стените на най-важните български градове било " еволюционен развой, а не тотално равнене със земята ". Разказът на българина Григорий Цамблак за завладяването на Търново от османците бил " панагерик, написан в извънредно натруфен жанр, цялостен с именити детайли ". При това самият Цамблак не бил свидетел на събитието. В раздела за развиването на градовете по българските земи през османския интервал М. Кийл " изобретява " своя " подредба ", в която премълчава или преиначава тяхната българска принадлежност. Според него по генезис те са византийско-български или предосмански, Восмански, само че в никакъв случай - български. Е, има няколко " извънредно български градове ", като Дряново, Елена, Етрополе, Габрово, Калофер, Копривщица, Котел, Панагюрище, Тетевен, Трявна и Жеравна, обаче някои от тях са зародили с османска благословия...
Заглавие плагиат?
През 2017 година никому незнайната издателска къща " TENDRIL " издава най-новия алманах със събрани съчинения на Махиел Кийл, озаглавен " България под османска власт ". Негови съставители и научни редактори са Мария Баръмова, Григор Бойков и Мария Кипровска. Всъщност в тази внушителна " тухла " (около 850 стр.) към текстовете от предходната книга на холандския " османист " са прибавени няколко нови глави. Специално внимание е отделено на османските имперски регистри, върху чиито свои информации Кийл съчинява тезата си за " мирната и доброволна ислямизация " на българите.
Всичко щеше да е прелестно, в случай че заглавието на внушителното издание не беше плагиат от известния алманах на Мишел Лео " България и българският народ под османска власт ". Дали това е " заслуга " на създателя или на съставителите - научни редактори, е незнайно, само че е реалност. Още повече че наличието на книгата, отдадено на архитектурата и развиването на селищата през османския интервал в България, несъмнено се разминава с въпросното заглавие и по-скоро е израз на преднамерено политическо подстрекателство.
" Златните " османски регистри
Прочее, точно от тези регистри М. Кийл извлича своите " стоманени " причини, посредством които се стреми да потвърди непременно, че в България (и на Балканите) в никакъв случай не е имало насилствена ислямизация. Според него това по-скоро е било равномерен и муден, непринуден развой, отегчителен във вековете. Неверниците християни по своя воля и предпочитание са приели вярата на Мохамед. Те са добрували и благоденствали в прелестно проведената и хармонично подредена Османска империя.
Претенцията на холандския професор е, че той надали не единствен до момента е съумял да " разчете " вярно " скъпите " регистри. Всъщност в неговата " методика " няма нищо извънредно. Той постанова извлечения от другите регистри, като ги " обогатява " със свои... " демографски " мнения.
Кой заплаща музиката
Любопитно е въпреки всичко кой финансира излизането на внушителната антибългарска " тухла " на холандския професор. От огласената в изданието информация излиза наяве, че то е осъществено от издателство " TENDRIL " с поддръжката на Изследователския център за ислямска история, изкуство и просвета (IRCICA), персонални средства на създателя и безвъзмездния труд на съставителите научни редактори. По-специално центърът IRCICA е помощен орган на организацията " Ислямска конференция ". Финансиран е от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Седалището му е в Истанбул, а негова съществена цел е " да подтиква ислямската взаимност ", като спомага за " нов прочит на ислямската история в изискванията на постколониалната епоха и глобализацията ". Още - да спомага за " културното взаимоотношение сред мюсюлманите ", което значи, че в съответния случай изданието е намерило своето " вярно място ".
Жалкото обаче е, че до момента никой от родната научна гилдия, с дребни изключения, не е надигнал глас против " явлението Кийл " ; не се е опълчил против неговите научни " подвизи " срещу България. Тъкмо в противен случай и назад. Скандално е, че премиерата на неговата най-нова книга " България под османска власт " се състоя на 7 март 2018 година не къде да е, а точно в... Института по българистика на Великотърновския университет.
Единствената ни вяра е някой ден някой български академик да прочете добросъвестно опусите на М. Кийл и да назове истината за него и неговите " научни приноси " ; да отговори почтено на лъжите и клеветите му против българите. Достойно - за паметта и съвестта на предците ни, за България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ