Господ нещо май не ни разбира
Странен образец е българският гласоподавател. Според последното проучване на "Галъп " в по-голямата си част той счита, че институциите са отговорни за водната рецесия в Перник и заради това вотът на съмнение към държавното управление, който внесе опозицията, е избран като обективен (демек ръководещите си го заслужават). Казано с други думи, българският гласоподавател желае смяна във властта, само че в случай че може без предварителни избори. А, в този момент, де!
Добре знае се, че болшинството от нашите хора не могат да се похвалят с прилична политическа просвета, не са осведомени с функционалностите и отговорностите на обособените институции, а и не познават главния закон на страната си. Същите тези жители обаче вземат участие освен в социологически анкети, а и гласоподават. Но това е друга тематика. Същественото в тази ситуация е допустимо ли е да им се угоди? Възможно ли е да няма избори, само че властта да е друга?
В член 89 на Конституцията на Република България ясно е указано:
(1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласоподава съмнение на Министерския съвет. Предложението е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предлагането за гласоподаване на съмнение на Министерския съвет, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде направено в идващите шест месеца.
Повече от ясно е, че в случай че вотът на съмнение мине и министър-председателят подаде оставка, тогава идва ред на така наречен парламентарна въртележка. Тоест, политическата мощ с втора по величина парламентарна група има право да получи мандат от президента за сформиране на държавно управление и да излъчи министър председател. Ето ви някаква смяна във властта в границите на настоящето Народно заседание без да се върви на предварителни избори. Само че втора е Българска социалистическа партия и една такава "благодат " може да й се случи, единствено в случай че препоръчаният от нея кабинет бъде утвърден от депутатите. А това няма по какъв начин да стане, защото ГЕРБ и "Обединени патриоти " имат повече гласове и сигурно ще бъдат "против ". Против "комунистите " може да гласоподават и от "Воля ", и някои самостоятелни.
Всъщност и самата Корнелия Нинова съобщи, че
социалистите няма да одобряват мандат
и избират да се върви към предварителни избори. Така че тази алтернатива отпада.
След Българска социалистическа партия идва ред на третата по величина парламентарна група. До преди няколко месеца това беше патриотичната, а в този момент към този момент трета отново е тази на Движение за права и свободи. На придвижването няма да му е за сефте да бъде мандатоносител на неустойчив безстопанствен Министерски съвет. Но и той няма никакъв късмет да мине в Народното събрание и да настъпи каквато и да било смяна.
Лека-полека стигаме до разновидността
разформироване на Народното събрание
от президента, насрочване на предварителни избори и назначение на служебно държавно управление. Народът обаче избори не ще, желае единствено смяна. Иска явно някой различен да я направи. Може би някой извън? Или от горната страна? Как да се случи номерът като нещата се запазят същите? Дали пък желанието не е просто Бойко Борисов да си остане, но с някой и различен нов министър? Такива като сегашните ще се намерят на всяко кръстовище...
Искаме или не желаеме, под напора на управническите провали и перманентните кавги предварителните избори от време на време връхлитат като лавина. Голямата въпросителна е какво вършим след тях. И докога ще си приказваме за "втория ум " на българина, който му идва след това.
Политологът Първан Симеонов: Волята за смяна е налице, само че е нереална
"Обществото желае властта да поеме отговорност за водната рецесия, само че не желае внезапни придвижвания. Хората желаят да има смяна, да се подават оставки, само че не желаят предварителни избори. Хората не са удовлетворени от настоящето и гледат с носталгия към предишното, като в това време търсят отговорност от настоящето държавно управление. Волята за смяна е налице, само че е нереална. "
Добре знае се, че болшинството от нашите хора не могат да се похвалят с прилична политическа просвета, не са осведомени с функционалностите и отговорностите на обособените институции, а и не познават главния закон на страната си. Същите тези жители обаче вземат участие освен в социологически анкети, а и гласоподават. Но това е друга тематика. Същественото в тази ситуация е допустимо ли е да им се угоди? Възможно ли е да няма избори, само че властта да е друга?
В член 89 на Конституцията на Република България ясно е указано:
(1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласоподава съмнение на Министерския съвет. Предложението е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предлагането за гласоподаване на съмнение на Министерския съвет, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде направено в идващите шест месеца.
Повече от ясно е, че в случай че вотът на съмнение мине и министър-председателят подаде оставка, тогава идва ред на така наречен парламентарна въртележка. Тоест, политическата мощ с втора по величина парламентарна група има право да получи мандат от президента за сформиране на държавно управление и да излъчи министър председател. Ето ви някаква смяна във властта в границите на настоящето Народно заседание без да се върви на предварителни избори. Само че втора е Българска социалистическа партия и една такава "благодат " може да й се случи, единствено в случай че препоръчаният от нея кабинет бъде утвърден от депутатите. А това няма по какъв начин да стане, защото ГЕРБ и "Обединени патриоти " имат повече гласове и сигурно ще бъдат "против ". Против "комунистите " може да гласоподават и от "Воля ", и някои самостоятелни.
Всъщност и самата Корнелия Нинова съобщи, че
социалистите няма да одобряват мандат
и избират да се върви към предварителни избори. Така че тази алтернатива отпада.
След Българска социалистическа партия идва ред на третата по величина парламентарна група. До преди няколко месеца това беше патриотичната, а в този момент към този момент трета отново е тази на Движение за права и свободи. На придвижването няма да му е за сефте да бъде мандатоносител на неустойчив безстопанствен Министерски съвет. Но и той няма никакъв късмет да мине в Народното събрание и да настъпи каквато и да било смяна.
Лека-полека стигаме до разновидността
разформироване на Народното събрание
от президента, насрочване на предварителни избори и назначение на служебно държавно управление. Народът обаче избори не ще, желае единствено смяна. Иска явно някой различен да я направи. Може би някой извън? Или от горната страна? Как да се случи номерът като нещата се запазят същите? Дали пък желанието не е просто Бойко Борисов да си остане, но с някой и различен нов министър? Такива като сегашните ще се намерят на всяко кръстовище...
Искаме или не желаеме, под напора на управническите провали и перманентните кавги предварителните избори от време на време връхлитат като лавина. Голямата въпросителна е какво вършим след тях. И докога ще си приказваме за "втория ум " на българина, който му идва след това.
Политологът Първан Симеонов: Волята за смяна е налице, само че е нереална
"Обществото желае властта да поеме отговорност за водната рецесия, само че не желае внезапни придвижвания. Хората желаят да има смяна, да се подават оставки, само че не желаят предварителни избори. Хората не са удовлетворени от настоящето и гледат с носталгия към предишното, като в това време търсят отговорност от настоящето държавно управление. Волята за смяна е налице, само че е нереална. "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ