Горчиви думи след тв изявата на г-н Борисов и анонса, че иска премиер като Лозан и коалиция с Кирил и Асен
Странен е този суициден инстикт на българските политици.
Лозан Панов внезапно реши да окаля своите от „ Демократична България “ – три дни преди вота. „ Прогледна “ какво съставлява Христо Иванов и го показа таман преди основната неделя.
Бойко Борисов разгласи обществено, че в случай че завоюва безапелационно изборите, ще издигне за министър председател човек, далечен от ГЕРБ. Някой…като Лозан Панов. И това – отново три дни преди вота.
Дали ще подейства мобилизиращо за електората? Как са се почувствали редовите гербери? Окрилени или разколебани? Може би отрезвени?
А след анонса, че неговите естествени съдружници били…Кирил и Асен? Говорим за „ оня Кирил “, който съгласно Конституционния съд е направил закононарушение, подписвайки документ с погрешно наличие.
свързани новини31772преди 2 часа66888преди 17 часа
Май най-добре е господин Борисов и господин Панов да се вземат в един трудов колектив.
Анонсът на господин Борисов за „ другия министър председател “ може би е почтен. Ще го легендират като „ национална отговорност “. Но дали не бе по-подходящо да ни го опише в деня след изборите? Трябваше ли да издава тактиката си в телевизионните студия на БТВ и Нова, подложен на обстрел за фотосите от чекмеджето?
Защото излиза, че българинът отново ще остане измамен. Гласуваш за един, получаваш напълно различен.
Гласуваш, да вземем за пример, за Слави Трифонов, само че получаваш Тошко Йорданов и баба Мика Зайкова.
Гласуваш за Бойко Борисов, получаваш…хм, някой отвън ГЕРБ.
Даниел Митов, горкият, към този момент не е алтернатива. След като два пъти го употребиха за мюре. Би трябвало да се усеща използван.
Томислав Дончев пък „ нямало да бъде признат “?! Откъде накъде?
И то, забележете – в случай че ГЕРБ завоюва безапелационно, както демонстрират всички социологически прогнози.
Логичният въпрос е за какво тогава да гласуваме за ГЕРБ.
Г-н Борисов към този момент знаел " кой ще е министър председател " и се схванал " с него " . Като жители имаме право да научим и ние, с цел да сме наясно за кого в действителност пускаме вота си. Останалото е задкулисие.
Има и различен въпрос: за какво господин Борисов насочва послания не към своите гласоподаватели, а към водачите на двете файтонни партии към Иво Прокопиев – „ Демократична България “ и Политическа партия ПП? Защо ги легитимира като единствена алтернатива?
Те били „ естественият съдружник “. Те, които желаят да го вкарат в пандиза и го назовават „ мафиот “.
Към суицидния инстикт очевидно би трябвало да прибавим и щипка мазохизъм.
Г-н Борисов доста желае да се хареса на кръга „ Капитал “, само че постоянно си стои разлюбен. И децата научиха, че „ Демократична България “ и производната й Политическа партия ПП по никакъв метод няма да създадат коалиция с ГЕРБ. Че фантазията им е да вкарат господин Борисов „ на топло “. Че Прокопиев играе двойна игра – флиртува потайно с господин Борисов, праща му емисари, дава обещания, а в последния миг се извърта.
Целта на дуета Радев/Прокопиев е да унищожат ГЕРБ и да присламчат електората му към своите проксита. Честните гербери го осъзнават и им е болно, че господин Борисов продължава с тази перверзия и с трогателните опити да се издокара пред Прокопиев, да му угоди, да подреди кабинет съгласно неговите потребности.
Да, всички знаем, че американското посолство е поръчало коалиция „ ГЕРБ – Политическа партия ПП – Демократична България “. Но би трябвало ли на господин Борисов толкоз да му проличава? Трудно ли е в действителност да покажеш достолепие, а не непрекъснато да се предлагаш на врага?
Ще кажете – протяга ръка…Но за какво единствено в тази посока? От тази посока му отвръщат и ще не престават да му отвръщат със свидлив пестник. Защо посоката Българска социалистическа партия – Движение за права и свободи да е изцяло невъзможна?
Според мен освен не е невъзможна, само че е само разумна. Правителствено болшинство на партии „ антиРадев “, партии от систематичен тип и с демократични обичаи, част от европейските фамилии – това е кол в колелото на диктатурата.
В една народна власт е обикновено водачът на победилата партия да бъде претендентът за министър председател. Другото е замяна на вота на хората.
Кандидатурата нямало да мине? Щели да я неодобряват? Това към този момент е друга тематика и отговорност на инатливото президентско войнство, което непрекъснато вкарва страната в безпорядък и ни оставя без постоянно държавно управление към този момент половин година. Победителят би трябвало да играе твърдо, с цел да си остане победител и да запази гордостта си – най-малко в очите на тези, които самоотвержено застават зад него в това мъчно и подло време. А тази позиция от време на време им излиза прекомерно скъпо…
Но по този начин е, уви, в България, която още чака своя Орбан, лидера-патриот, правилен на себе си и правилата си, еманципиран от посолствата и имперските столици.
И за какво Орбан? В нашата по-далечна история също има положителни образци. Просто мъж, с огромно " М ", със сърце и идеали, милеещ за отечеството.
[U1]
Лозан Панов внезапно реши да окаля своите от „ Демократична България “ – три дни преди вота. „ Прогледна “ какво съставлява Христо Иванов и го показа таман преди основната неделя.
Бойко Борисов разгласи обществено, че в случай че завоюва безапелационно изборите, ще издигне за министър председател човек, далечен от ГЕРБ. Някой…като Лозан Панов. И това – отново три дни преди вота.
Дали ще подейства мобилизиращо за електората? Как са се почувствали редовите гербери? Окрилени или разколебани? Може би отрезвени?
А след анонса, че неговите естествени съдружници били…Кирил и Асен? Говорим за „ оня Кирил “, който съгласно Конституционния съд е направил закононарушение, подписвайки документ с погрешно наличие.
свързани новини31772преди 2 часа66888преди 17 часа
Май най-добре е господин Борисов и господин Панов да се вземат в един трудов колектив.
Анонсът на господин Борисов за „ другия министър председател “ може би е почтен. Ще го легендират като „ национална отговорност “. Но дали не бе по-подходящо да ни го опише в деня след изборите? Трябваше ли да издава тактиката си в телевизионните студия на БТВ и Нова, подложен на обстрел за фотосите от чекмеджето?
Защото излиза, че българинът отново ще остане измамен. Гласуваш за един, получаваш напълно различен.
Гласуваш, да вземем за пример, за Слави Трифонов, само че получаваш Тошко Йорданов и баба Мика Зайкова.
Гласуваш за Бойко Борисов, получаваш…хм, някой отвън ГЕРБ.
Даниел Митов, горкият, към този момент не е алтернатива. След като два пъти го употребиха за мюре. Би трябвало да се усеща използван.
Томислав Дончев пък „ нямало да бъде признат “?! Откъде накъде?
И то, забележете – в случай че ГЕРБ завоюва безапелационно, както демонстрират всички социологически прогнози.
Логичният въпрос е за какво тогава да гласуваме за ГЕРБ.
Г-н Борисов към този момент знаел " кой ще е министър председател " и се схванал " с него " . Като жители имаме право да научим и ние, с цел да сме наясно за кого в действителност пускаме вота си. Останалото е задкулисие.
Има и различен въпрос: за какво господин Борисов насочва послания не към своите гласоподаватели, а към водачите на двете файтонни партии към Иво Прокопиев – „ Демократична България “ и Политическа партия ПП? Защо ги легитимира като единствена алтернатива?
Те били „ естественият съдружник “. Те, които желаят да го вкарат в пандиза и го назовават „ мафиот “.
Към суицидния инстикт очевидно би трябвало да прибавим и щипка мазохизъм.
Г-н Борисов доста желае да се хареса на кръга „ Капитал “, само че постоянно си стои разлюбен. И децата научиха, че „ Демократична България “ и производната й Политическа партия ПП по никакъв метод няма да създадат коалиция с ГЕРБ. Че фантазията им е да вкарат господин Борисов „ на топло “. Че Прокопиев играе двойна игра – флиртува потайно с господин Борисов, праща му емисари, дава обещания, а в последния миг се извърта.
Целта на дуета Радев/Прокопиев е да унищожат ГЕРБ и да присламчат електората му към своите проксита. Честните гербери го осъзнават и им е болно, че господин Борисов продължава с тази перверзия и с трогателните опити да се издокара пред Прокопиев, да му угоди, да подреди кабинет съгласно неговите потребности.
Да, всички знаем, че американското посолство е поръчало коалиция „ ГЕРБ – Политическа партия ПП – Демократична България “. Но би трябвало ли на господин Борисов толкоз да му проличава? Трудно ли е в действителност да покажеш достолепие, а не непрекъснато да се предлагаш на врага?
Ще кажете – протяга ръка…Но за какво единствено в тази посока? От тази посока му отвръщат и ще не престават да му отвръщат със свидлив пестник. Защо посоката Българска социалистическа партия – Движение за права и свободи да е изцяло невъзможна?
Според мен освен не е невъзможна, само че е само разумна. Правителствено болшинство на партии „ антиРадев “, партии от систематичен тип и с демократични обичаи, част от европейските фамилии – това е кол в колелото на диктатурата.
В една народна власт е обикновено водачът на победилата партия да бъде претендентът за министър председател. Другото е замяна на вота на хората.
Кандидатурата нямало да мине? Щели да я неодобряват? Това към този момент е друга тематика и отговорност на инатливото президентско войнство, което непрекъснато вкарва страната в безпорядък и ни оставя без постоянно държавно управление към този момент половин година. Победителят би трябвало да играе твърдо, с цел да си остане победител и да запази гордостта си – най-малко в очите на тези, които самоотвержено застават зад него в това мъчно и подло време. А тази позиция от време на време им излиза прекомерно скъпо…
Но по този начин е, уви, в България, която още чака своя Орбан, лидера-патриот, правилен на себе си и правилата си, еманципиран от посолствата и имперските столици.
И за какво Орбан? В нашата по-далечна история също има положителни образци. Просто мъж, с огромно " М ", със сърце и идеали, милеещ за отечеството.
[U1]
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ