Протестният потенциал: гейзер или шадраван
"Страната се ръководи неприятно, некадърно и в услуга на безогледна, малоумна лакомия. "
"Гаранция, че всичко ще се размине с малко нерешителност за ръководещата класа, няма. "
"Реалната опция е - следващ политинженерингов план или нещо в действителност ново. "
Може да е пресилено, само че наподобява, че земята стартира да се тресе под нозете на властта. Всеки ден на улицата излизат разнообразни групи недоволни жители, които упрекват властта и желаят от нея незабавни дейности. Зачестилите нервни сривове на премиера непроменяемо рисуват някакъв демоничен сюжет, в който познати "гадове " и нови душмани желаят да смъкват "най-успешното държавно управление ". За разлика от предходни сходни обстановки, този път имаме и интернационална спекулация (сделката за ЧЕЗ). Всекидневните кавги и разтърсвания във властта изцяло заглушиха тържествените фанфари на българското европредседателство.
Клетвите, че "този път оставка няма да има ", по-скоро навеждат на мисълта за трескаво обсъждане на следващото изплъзване от власт. Съображението е ясно - да се изпревари и обезсили назряващият гърмеж на публично неодобрение. А заплахата от бърза ескалация е действителна - даже и най-безобидният следващ гаф може да изиграе ролята на детонатор. Както добре знаем, фамозното апатично самообладание на българите има свойството незабавно да се трансформира в улична гняв.
Досега наблюдавахме безредни и слепи прояви на неперсонифицирано неодобрение, заради което съумяха да ги овладеят с повече (2013 г.) или по-малко (2014 г.) старания. Но гаранция, че всичко ще се размине с малко уплах за ръководещата класа, няма. Прозиращото предпочитание на редица "чираци-магьосници " да опитомят и яхнат недоволството за реализиране на егоистични цели може да попадне в категорията "трети път дамаджана за вода ". Всичко зависи от това, дали в нужния миг ще се появи групировка, или най-малко група от хора, които да намерят общия знаменател на многочислените мотиви за неодобрение от ръководството на страната, да го трансформират в ясни и съответни послания и по този начин да провокират "насочен гърмеж ". Избухналият гейзер на социална сила би бил изцяло в положение да отнесе "тапата " от корупция и корист с власт, която блокираше до момента опциите за прогрес на страната за положителното на болшинството от българите. Аналогията със събитията в Италия от края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век не са лишени от съображение.
Разбира се, изцяло допустимо е протестният капацитет да бъде овладян и разпръснат. Тогава подземният екот на общественото неодобрение ще премине в ромон на украсителен фонтан, който ще плисне вода по пътя към властта на следващите умели манипулатори.
От една страна, в България има справедливи предпоставки за обществен гърмеж. Страната се ръководи неприятно, некадърно и в услуга на безогледна, малоумна лакомия. Голяма част от популацията живее на ръба на оцеляването, неравенствата порастват на инат на всички мантри за прогрес и благотворна кохезия. Замитането под килима на всички съществени проблеми поради показната витрина на европредседателството е единствено един от причините, че българската ръководеща класа е безнадеждно неспособна на проумее и извърши задачата на всеки същински хайлайф.
Някой би възразил - какво толкоз, по този начин е било през последните 10 години, за какво да не продължи най-малко още толкоз? Не, не може да продължава повече, тъй като буферите на неприятното ръководство са изчерпани. Налягането на отрицателните последствия избива през всички клапани и отваря пукнатини в стените на институциите.
Това несъгласие се трансформира в назряващ спор и той скоро ще бъде решен по един или различен метод. Дали обаче разрушаването на статуквото ще протече следено, или безредно? Поне на пръв взор - няма кой да извърши тази задача. Системната политическа съпротива е доста повече систематична, в сравнение с съпротива. Нито парламентарното й посланичество (левите), нито изпадналата в "Б група " достоверна десница демонстрираха за миналата година, че са подготвени да предложат на обществото новото, от което то се нуждае. И в случай че упадъкът на дясното е логически, не предстои нито на схващане, нито на оправдаване стагнацията на левицата. Тя (поне в този модел на поведение) е напът да проиграе възможностите си, и, което е доста по-лошо - възможностите на страната да бъде реформирана в същинския смисъл на думата. Ако Българска социалистическа партия успее да реализира бърза и основна смяна и приготви действително различен управнически план, тя към момента може да се впише в неумолимата логичност на процесите. Но това наподобява все по-малко евентуално, най-малко в кратковременен проект.
Следователно, единствената опция за осъществяване, или най-малко за пускане на действителна смяна, се крие в появяването на нови и релативно авторитетни политически субекти. При това въпросът е дали това може да се случи в небосвод от към половин година. Реалната опция е - следващ политинженерингов план или нещо в действителност ново - може би несъвършено, само че за сметка на това достоверно.
Първата опция не е изключително вдъхновяваща. Българският политически развъдник дава от ден на ден недостатъци. Освен от дълго време предъвквания политически план на Слави Трифонов друго в люпилнята няма. (Не броим буфосинхронисткия опит на Божидар Димитров, чието предопределение да бъде патерица на ГЕРБ се вижда от Космоса.)
Мнозина оспорват реалистичността на втората опция. Традиционното пояснение (и оправдание) е, че основаването на сполучлива нова партия зависи единствено от обезпеченото финансиране. Но тази аксиома не е непоклатима - преди една година партия "Възраждане " с на практика нулеви запаси съумя да набере повече от един % от гласовете, а към нея могат да се обединят и други, въпреки и със скромни независими благоприятни условия обединения. Ако съумеят в точния момент и с верни тактически ходове да се впишат в ускоряващата се динамичност на митингите, те могат да си обезпечат обещаваща изходна позиция в навечерието на неизбежните предварителни избори.
Тук изключително деликатно би трябвало да се наблюдават опитите тази зараждаща се опция да бъде обезличена или компрометирана от систематичните играчи. Именно по тази причина няма по какъв начин да пренебрегваме другояче нескопосания опит на Българска социалистическа партия да се присламчи към първите проведени митинги на "Възраждане " и "Българска Пролет ". Тази "мечешка помощ " по-скоро демонстрира, че социалистите желаят да обсебят или най-малко да обезвреждат въздействието на оформящата се протестна опция, само че това е късогледа и нездравословна за тях и за обществото позиция. Освен в случай че не желаят да имитират промени, тъй че всичко да остане постарому.
И по този начин, въпросът е - гейзер или фонтан? Но не трябва да забравяме, че у нас даже и шадраваните убиват.
Александър Маринов
"Гаранция, че всичко ще се размине с малко нерешителност за ръководещата класа, няма. "
"Реалната опция е - следващ политинженерингов план или нещо в действителност ново. "
Може да е пресилено, само че наподобява, че земята стартира да се тресе под нозете на властта. Всеки ден на улицата излизат разнообразни групи недоволни жители, които упрекват властта и желаят от нея незабавни дейности. Зачестилите нервни сривове на премиера непроменяемо рисуват някакъв демоничен сюжет, в който познати "гадове " и нови душмани желаят да смъкват "най-успешното държавно управление ". За разлика от предходни сходни обстановки, този път имаме и интернационална спекулация (сделката за ЧЕЗ). Всекидневните кавги и разтърсвания във властта изцяло заглушиха тържествените фанфари на българското европредседателство.
Клетвите, че "този път оставка няма да има ", по-скоро навеждат на мисълта за трескаво обсъждане на следващото изплъзване от власт. Съображението е ясно - да се изпревари и обезсили назряващият гърмеж на публично неодобрение. А заплахата от бърза ескалация е действителна - даже и най-безобидният следващ гаф може да изиграе ролята на детонатор. Както добре знаем, фамозното апатично самообладание на българите има свойството незабавно да се трансформира в улична гняв.
Досега наблюдавахме безредни и слепи прояви на неперсонифицирано неодобрение, заради което съумяха да ги овладеят с повече (2013 г.) или по-малко (2014 г.) старания. Но гаранция, че всичко ще се размине с малко уплах за ръководещата класа, няма. Прозиращото предпочитание на редица "чираци-магьосници " да опитомят и яхнат недоволството за реализиране на егоистични цели може да попадне в категорията "трети път дамаджана за вода ". Всичко зависи от това, дали в нужния миг ще се появи групировка, или най-малко група от хора, които да намерят общия знаменател на многочислените мотиви за неодобрение от ръководството на страната, да го трансформират в ясни и съответни послания и по този начин да провокират "насочен гърмеж ". Избухналият гейзер на социална сила би бил изцяло в положение да отнесе "тапата " от корупция и корист с власт, която блокираше до момента опциите за прогрес на страната за положителното на болшинството от българите. Аналогията със събитията в Италия от края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век не са лишени от съображение.
Разбира се, изцяло допустимо е протестният капацитет да бъде овладян и разпръснат. Тогава подземният екот на общественото неодобрение ще премине в ромон на украсителен фонтан, който ще плисне вода по пътя към властта на следващите умели манипулатори.
От една страна, в България има справедливи предпоставки за обществен гърмеж. Страната се ръководи неприятно, некадърно и в услуга на безогледна, малоумна лакомия. Голяма част от популацията живее на ръба на оцеляването, неравенствата порастват на инат на всички мантри за прогрес и благотворна кохезия. Замитането под килима на всички съществени проблеми поради показната витрина на европредседателството е единствено един от причините, че българската ръководеща класа е безнадеждно неспособна на проумее и извърши задачата на всеки същински хайлайф.
Някой би възразил - какво толкоз, по този начин е било през последните 10 години, за какво да не продължи най-малко още толкоз? Не, не може да продължава повече, тъй като буферите на неприятното ръководство са изчерпани. Налягането на отрицателните последствия избива през всички клапани и отваря пукнатини в стените на институциите.
Това несъгласие се трансформира в назряващ спор и той скоро ще бъде решен по един или различен метод. Дали обаче разрушаването на статуквото ще протече следено, или безредно? Поне на пръв взор - няма кой да извърши тази задача. Системната политическа съпротива е доста повече систематична, в сравнение с съпротива. Нито парламентарното й посланичество (левите), нито изпадналата в "Б група " достоверна десница демонстрираха за миналата година, че са подготвени да предложат на обществото новото, от което то се нуждае. И в случай че упадъкът на дясното е логически, не предстои нито на схващане, нито на оправдаване стагнацията на левицата. Тя (поне в този модел на поведение) е напът да проиграе възможностите си, и, което е доста по-лошо - възможностите на страната да бъде реформирана в същинския смисъл на думата. Ако Българска социалистическа партия успее да реализира бърза и основна смяна и приготви действително различен управнически план, тя към момента може да се впише в неумолимата логичност на процесите. Но това наподобява все по-малко евентуално, най-малко в кратковременен проект.
Следователно, единствената опция за осъществяване, или най-малко за пускане на действителна смяна, се крие в появяването на нови и релативно авторитетни политически субекти. При това въпросът е дали това може да се случи в небосвод от към половин година. Реалната опция е - следващ политинженерингов план или нещо в действителност ново - може би несъвършено, само че за сметка на това достоверно.
Първата опция не е изключително вдъхновяваща. Българският политически развъдник дава от ден на ден недостатъци. Освен от дълго време предъвквания политически план на Слави Трифонов друго в люпилнята няма. (Не броим буфосинхронисткия опит на Божидар Димитров, чието предопределение да бъде патерица на ГЕРБ се вижда от Космоса.)
Мнозина оспорват реалистичността на втората опция. Традиционното пояснение (и оправдание) е, че основаването на сполучлива нова партия зависи единствено от обезпеченото финансиране. Но тази аксиома не е непоклатима - преди една година партия "Възраждане " с на практика нулеви запаси съумя да набере повече от един % от гласовете, а към нея могат да се обединят и други, въпреки и със скромни независими благоприятни условия обединения. Ако съумеят в точния момент и с верни тактически ходове да се впишат в ускоряващата се динамичност на митингите, те могат да си обезпечат обещаваща изходна позиция в навечерието на неизбежните предварителни избори.
Тук изключително деликатно би трябвало да се наблюдават опитите тази зараждаща се опция да бъде обезличена или компрометирана от систематичните играчи. Именно по тази причина няма по какъв начин да пренебрегваме другояче нескопосания опит на Българска социалистическа партия да се присламчи към първите проведени митинги на "Възраждане " и "Българска Пролет ". Тази "мечешка помощ " по-скоро демонстрира, че социалистите желаят да обсебят или най-малко да обезвреждат въздействието на оформящата се протестна опция, само че това е късогледа и нездравословна за тях и за обществото позиция. Освен в случай че не желаят да имитират промени, тъй че всичко да остане постарому.
И по този начин, въпросът е - гейзер или фонтан? Но не трябва да забравяме, че у нас даже и шадраваните убиват.
Александър Маринов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ