Доклад: България не предоставя достатъчно информация за предстоящия енергиен преход
Страната ни се проваля в планирането и комуникирането на задачите си към декарбонизиране на стопанската система , има остра липса на съвещания с обществото и своевременен разговор . Няма ясна тактика за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефикасни технологии, от което страдат хората, които се намират най-много в подвластните от въглищата общини. Документът, с който страната ни би трябвало да очертае задачите и тактиката за превъзмогване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива е по-известен като Интегрирания народен проект Енергетика и климат /ИНПЕК/.
Това са заключенията на отчета по отношение на процеса по актуализиране на ИНПЕК , който Екологично съдружие „ За Земята “ и български сътрудници създадоха с над 30 организации от мрежата на Climate Action Network /CAN/ Europe. В него се прави разбор на климатичните цели на страните в Европейски Съюз към 2030 година и се наблюдава дали разрешават реализиране на климатична индиферентност към 2050 година Откроява се мощният контрастност сред потребността от незабавни и ускорени дейности в региона на климата и бавния прогрес. От оценените 25 страни нито една не прави задоволително по отношение на задачата от 1,5 С — т.е. нужни са още повече вложения в ограничения за икономисване на сила и възобновими източници на сила.
Целта на Националните проекти за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално равнище в сходство с задачата от Парижкото съглашение световното стопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C . Това значи поетапно понижаване на зависимостта от изкопаемите горива , съчетано с навременно и детайлно обмисляне на обективен преход към чиста стопанска система на бъдещето. От държавите-членки се изисква да оповестят в ИНПЕК своя принос към наложителните цели за дял на възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост към 2030 година За страни с високи равнища на енергийна беднотия би трябвало да се включи и национална индикативна цел за понижаване на енергийната беднотия, в това число времева рамка, до която задачите би трябвало да бъдат реализирани.
„ Има индикации, че средата на ноември ще се появи обновена версия на българския ИНПЕК. Призоваваме ръководещите ни да работят самоуверено и уверено в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските жители, локалните общности, живеещи покрай замърсяващи предприятия с най-спешна потребност от понижаване на замърсяването и излъчванията от тях, само че и всички поданици на планетата, които към този момент са или ще бъдат наранени отрицателно от изменението на климата “, сподели Радостина Славкова от Екологично съдружие „ За Земята “.
През идните 8 месеца до завършването и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни следващата година, обществеността би трябвало да бъде дейно ангажирана и съветвана . Апостол Дянков от WWF-България дава спомагателна конкретика:
„ Това може да се случи, като отчетът се показа обществено, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), по този начин и на публично разискване, което да се организира на най-малко два стадия, със период от един месец. Най-важното е да има действителен разговор, както на експертно ниво, по този начин и в общественото пространство “.
