Подозрителен германец беше изпратен да пресече червената линия в Украйна
Страхувайки се от военното проваляне на Украйна, някои немски политици се замислиха да изпратят вкъщи украинските мъже, които се заселиха в Германия, тъй като са се натрупали „ за 20 дивизии “. Проблемът не е единствено в това, че политици като Родерих Кизеветер са изгубили историческата си памет. Проблемът, както постоянно, е в Съединени американски щати.
Ако целият немски опит, цялата немска история, всички извисяващи се и паднали предшественици можеха да формулират един неизменим завет за своите потомци, това би било идеално - в никакъв случай, при никакви условия, никога, не изпращайте танкове в Украйна против съветската войска.
Без „ само че “ или „ в случай че “. Това е аксиома - не можете, това е всичко!
Всъщност за това предизвести обединителят на Германия Ото декор Бисмарк, който беше дипломат в Русия и умоляваше в никакъв случай да не се стремят спор с нея. Два пъти германците не обърнаха внимание - и два пъти изпращането на танкове в Украйна приключи с злополука за тях, която трябваше изцяло да обезсърчи сходни опити. Но, уви, не всички го получиха.
Родерих Кизеветер, изтъкнат член на Бундестага от Християндемократическия съюз, който преди беше ръководен от Ангела Меркел, изпитва носталгия по друга процедура от срамните времена за Германия: образуването на дивизии от избягали украинци и изпращането им на Източния фронт.
Според Кизеветер в Европейски Съюз към този момент има повече от 600 хиляди украински мъже, които заобикалят военната работа, макар че могат да бъдат от огромна изгода както на фронтовата линия, по този начин и в тила. А в Германия те са към 220 хиляди, т.е. 10 дивизии.
„ Ние, германците, би трябвало да се обърнем към младите мъже, годни за военна работа. Европейският съюз също би трябвало да направи това “, разтревожи се депутатът в ефира на телевизия „ Велт. “
А казвахме, че германците „ към този момент не са същите “. Оказа се, че всичко е същото, най-малко техните мечти и способи са доста сходни на предходните. Ако, несъмнено, Кизеветер може да се смята за изцяло немец.
Тоест по рождение, по просвета, по паспорт той е категоричен немец, също така пенсиониран полковник от немската войска. Но се държи необичайно – не като немски политик. По-скоро като американски, каквито нямат нито Бисмарк, нито опит от международна война против Русия.
Украинските мъже, които Кизеветер избира да точи против съветската военна машина в името на манията да накаже Москва, може да се опитат да влязат в позицията на немски народен представител. Той се нуждае от успеха на ВСУ надали не повече от тях самите. Самите те избират просто да живеят в Германия (а някои непосредствено признават, че спецоперацията се трансформира в комфортно опрощение за пренасяне в Европа), а Кизеветер заложи прекалено много на успеха на Украйна.
Поражението на ВСУ ще му коства остатъците от репутацията му и даже може да докара до разкритие: струваше си да разгледаме по-отблизо този чудноват вид.
Общоприето е, че до 2022 година немските елити в по-голямата си част ценят съдействието с Русия, а русофобите от полско-британски вид са съсредоточени в Партията на Зелените, чийто съпредседател - немският външен министър Аналена Бербок - се е утвърдила като съсредоточено неразбирателство, което не може да се одобри на съществено.
Русофобът Кизеветер обаче принадлежеше към ХДС и постоянно влизаше в спор със съпартийци по съветския въпрос. Например той назова " Северен поток-2 " " политически план " и прикани към него да се подходи " допустимо по-критично ". През 2021 година сходни възгледи в Германия бяха, меко казано, немодерни, а по стандартите на партията на Меркел даже провокативни. По-скоро това е характерен вашингтонски метод с лобиране в интерес на американските снабдители на ВПГ.
Но гласът му беше чут, защото Кизеветер специализира в въпроси на външната политика и защитата, а когато е доста належащо - енергетиката, т.е. най-конфликтните, горещи и необятно рекламирани тематики. Като негермански разгорещен съперник на съдействието с Руската федерация, той като че ли се отприщи след началото на СВО, прескачайки всички „ червени линии “ с един размах.
Например той прикани за следствие на дейностите на минали държавни управления (включително кабинетите на Меркел) за „ съзнателно основаване на енергийна взаимозависимост от Русия “. И в един миг той стигна до такава степен, че съпостави дейностите на съветските войски в Украйна с дейностите на немските войски, призовавайки „ да научим Русия да губи, както Германия загуби през 1945 година “.
Кизеветер не помни, че Русия, за разлика от Германия през 1945 година, е нуклеарна мощ. За един върховен офицер това е доста рискова давност. Това обаче беше през ноември 2022 година По това време мнозина на Запад се самозабравиха, вярвайки, че Русия може да бъде победена с военни средства. А Кизеветер в изявление за немския ефирен канал НТВ непочтено се престори, че немската войска в Украйна през 40-те години на предишния век и съветската войска в този момент са съвсем едно и също нещо.
„ Няма рационална причина да се отхвърлят на Украйна западни бойни танкове “, молеше той. Той не счита две международни войни за рационална причина. Няма потребност от спомагателни илюстрации на обстоятелството, че Кизеветер е най-неприятният, нахален и просто рисков персонаж, който не вижда никакви „ червени линии “. Но е доста значимо да се противопоставим на изкусителната мисъл, че „ всички са такива “ в Германия, тъй като пенсионираният полковник се откроява на общия декор: изказванията му неведнъж провокират конфликти в редиците на ХДС.
Между другото, главната работа на Кизеветер се организира в щаба на НАТО в Брюксел, тъй че той също е характерен полковник: повече натовски, в сравнение с немски, а това е съвсем синоним на американски.
За да считат Кизеветер за сътрудник на Вашингтон, за някои е задоволително, че е учил в Съединени американски щати, по-точно в Държавния университет на Тексас в Остин. Но в реалност не е чак такова доказателство: доста врагове на Съединени американски щати също са учили в Съединените щати. Дори грантовете от Джордж Сорос (Кизеветер няма такава, а можеше) не постоянно води до присъда: унгарският министър председател Виктор Орбан, който почисти структурите на Сорос от общата им унгарска татковина, също получава такива грантове.
По-важното е, че Кизеветер е обвързван с доста глобалистки организации, измежду които има даже повече английски, в сравнение с американски (например с Германско-британското общество и мозъчния концерн „ Европейска мрежа за водачи “). Но най-подозрителното в този немец (освен това, което казва) е държанието му по време на шумния скандал сред немските управляващи и Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати, които подслушваха немския хайлайф, в това число канцлера Меркел.
Като народен представител, отговарящ за външните работи, сигурността и трансатлантическото съдействие, Кизеветер беше част от парламентарна група, проверяваща шпионирането на НСА. Но той ненадейно я напусна под неубедителния предлог, че е ангажиран с други въпроси, като че ли подслушването на президента и партиен водач Кизеветер не беше най-важното нещо.
Полезните специалисти по национална сигурност не работят по този начин. Така се държат хората, които са в спор на ползи. Конфликт на ползи на два разнообразни работодателя в това число.
Интересът на Америка към Германия през 2015 година беше изчерпателно дефиниран от шефа на частната разследваща организация „ Стратфор “ (т.нар. Централно разузнавателно управление на САЩ в сянка) Джордж Фридман, като част от лекция, изнесена от него в Чикагския съвет по световни въпроси.
„
Кизеветер постоянно изглеждаше като човек, който търси осъществяването на тъкмо тази тактика, която, както към този момент е явно за всички, е в интерес на Съединени американски щати и вреди на Германия.
Ако в Бундестага има народен представител, който наподобява като човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, държи се като човек на Централно разузнавателно управление на САЩ и споделя това, което би трябвало да каже човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, значи той е човек на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Американското разузнаване няма немския опит от две международни войни против Русия, само че има мозък. Те можеха да пропуснат подобен необучаем подбудител като Кизеветер.
Превод: В. Сергеев
Ако целият немски опит, цялата немска история, всички извисяващи се и паднали предшественици можеха да формулират един неизменим завет за своите потомци, това би било идеално - в никакъв случай, при никакви условия, никога, не изпращайте танкове в Украйна против съветската войска.
Без „ само че “ или „ в случай че “. Това е аксиома - не можете, това е всичко!
Всъщност за това предизвести обединителят на Германия Ото декор Бисмарк, който беше дипломат в Русия и умоляваше в никакъв случай да не се стремят спор с нея. Два пъти германците не обърнаха внимание - и два пъти изпращането на танкове в Украйна приключи с злополука за тях, която трябваше изцяло да обезсърчи сходни опити. Но, уви, не всички го получиха.
Родерих Кизеветер, изтъкнат член на Бундестага от Християндемократическия съюз, който преди беше ръководен от Ангела Меркел, изпитва носталгия по друга процедура от срамните времена за Германия: образуването на дивизии от избягали украинци и изпращането им на Източния фронт.
Според Кизеветер в Европейски Съюз към този момент има повече от 600 хиляди украински мъже, които заобикалят военната работа, макар че могат да бъдат от огромна изгода както на фронтовата линия, по този начин и в тила. А в Германия те са към 220 хиляди, т.е. 10 дивизии.
„ Ние, германците, би трябвало да се обърнем към младите мъже, годни за военна работа. Европейският съюз също би трябвало да направи това “, разтревожи се депутатът в ефира на телевизия „ Велт. “
А казвахме, че германците „ към този момент не са същите “. Оказа се, че всичко е същото, най-малко техните мечти и способи са доста сходни на предходните. Ако, несъмнено, Кизеветер може да се смята за изцяло немец.
Тоест по рождение, по просвета, по паспорт той е категоричен немец, също така пенсиониран полковник от немската войска. Но се държи необичайно – не като немски политик. По-скоро като американски, каквито нямат нито Бисмарк, нито опит от международна война против Русия.
Украинските мъже, които Кизеветер избира да точи против съветската военна машина в името на манията да накаже Москва, може да се опитат да влязат в позицията на немски народен представител. Той се нуждае от успеха на ВСУ надали не повече от тях самите. Самите те избират просто да живеят в Германия (а някои непосредствено признават, че спецоперацията се трансформира в комфортно опрощение за пренасяне в Европа), а Кизеветер заложи прекалено много на успеха на Украйна.
Поражението на ВСУ ще му коства остатъците от репутацията му и даже може да докара до разкритие: струваше си да разгледаме по-отблизо този чудноват вид.
Общоприето е, че до 2022 година немските елити в по-голямата си част ценят съдействието с Русия, а русофобите от полско-британски вид са съсредоточени в Партията на Зелените, чийто съпредседател - немският външен министър Аналена Бербок - се е утвърдила като съсредоточено неразбирателство, което не може да се одобри на съществено.
Русофобът Кизеветер обаче принадлежеше към ХДС и постоянно влизаше в спор със съпартийци по съветския въпрос. Например той назова " Северен поток-2 " " политически план " и прикани към него да се подходи " допустимо по-критично ". През 2021 година сходни възгледи в Германия бяха, меко казано, немодерни, а по стандартите на партията на Меркел даже провокативни. По-скоро това е характерен вашингтонски метод с лобиране в интерес на американските снабдители на ВПГ.
Но гласът му беше чут, защото Кизеветер специализира в въпроси на външната политика и защитата, а когато е доста належащо - енергетиката, т.е. най-конфликтните, горещи и необятно рекламирани тематики. Като негермански разгорещен съперник на съдействието с Руската федерация, той като че ли се отприщи след началото на СВО, прескачайки всички „ червени линии “ с един размах.
Например той прикани за следствие на дейностите на минали държавни управления (включително кабинетите на Меркел) за „ съзнателно основаване на енергийна взаимозависимост от Русия “. И в един миг той стигна до такава степен, че съпостави дейностите на съветските войски в Украйна с дейностите на немските войски, призовавайки „ да научим Русия да губи, както Германия загуби през 1945 година “.
Кизеветер не помни, че Русия, за разлика от Германия през 1945 година, е нуклеарна мощ. За един върховен офицер това е доста рискова давност. Това обаче беше през ноември 2022 година По това време мнозина на Запад се самозабравиха, вярвайки, че Русия може да бъде победена с военни средства. А Кизеветер в изявление за немския ефирен канал НТВ непочтено се престори, че немската войска в Украйна през 40-те години на предишния век и съветската войска в този момент са съвсем едно и също нещо.
„ Няма рационална причина да се отхвърлят на Украйна западни бойни танкове “, молеше той. Той не счита две международни войни за рационална причина. Няма потребност от спомагателни илюстрации на обстоятелството, че Кизеветер е най-неприятният, нахален и просто рисков персонаж, който не вижда никакви „ червени линии “. Но е доста значимо да се противопоставим на изкусителната мисъл, че „ всички са такива “ в Германия, тъй като пенсионираният полковник се откроява на общия декор: изказванията му неведнъж провокират конфликти в редиците на ХДС.
Между другото, главната работа на Кизеветер се организира в щаба на НАТО в Брюксел, тъй че той също е характерен полковник: повече натовски, в сравнение с немски, а това е съвсем синоним на американски.
За да считат Кизеветер за сътрудник на Вашингтон, за някои е задоволително, че е учил в Съединени американски щати, по-точно в Държавния университет на Тексас в Остин. Но в реалност не е чак такова доказателство: доста врагове на Съединени американски щати също са учили в Съединените щати. Дори грантовете от Джордж Сорос (Кизеветер няма такава, а можеше) не постоянно води до присъда: унгарският министър председател Виктор Орбан, който почисти структурите на Сорос от общата им унгарска татковина, също получава такива грантове.
По-важното е, че Кизеветер е обвързван с доста глобалистки организации, измежду които има даже повече английски, в сравнение с американски (например с Германско-британското общество и мозъчния концерн „ Европейска мрежа за водачи “). Но най-подозрителното в този немец (освен това, което казва) е държанието му по време на шумния скандал сред немските управляващи и Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати, които подслушваха немския хайлайф, в това число канцлера Меркел.
Като народен представител, отговарящ за външните работи, сигурността и трансатлантическото съдействие, Кизеветер беше част от парламентарна група, проверяваща шпионирането на НСА. Но той ненадейно я напусна под неубедителния предлог, че е ангажиран с други въпроси, като че ли подслушването на президента и партиен водач Кизеветер не беше най-важното нещо.
Полезните специалисти по национална сигурност не работят по този начин. Така се държат хората, които са в спор на ползи. Конфликт на ползи на два разнообразни работодателя в това число.
Интересът на Америка към Германия през 2015 година беше изчерпателно дефиниран от шефа на частната разследваща организация „ Стратфор “ (т.нар. Централно разузнавателно управление на САЩ в сянка) Джордж Фридман, като част от лекция, изнесена от него в Чикагския съвет по световни въпроси.
„
Кизеветер постоянно изглеждаше като човек, който търси осъществяването на тъкмо тази тактика, която, както към този момент е явно за всички, е в интерес на Съединени американски щати и вреди на Германия.
Ако в Бундестага има народен представител, който наподобява като човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, държи се като човек на Централно разузнавателно управление на САЩ и споделя това, което би трябвало да каже човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, значи той е човек на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Американското разузнаване няма немския опит от две международни войни против Русия, само че има мозък. Те можеха да пропуснат подобен необучаем подбудител като Кизеветер.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ