7 неща, които трябва да знаете за страха
Страхът може да бъде противен, даже парализиращ. Но да го премахнете - това е все едно да свалите алармата от вкъщи си, тъй като издава мощни и неприятни звуци.
Безстрашието не значи да елиминирате страха. Означава да умеете да се възползвате от него. А за тази цел е нужно да сте задоволително наясно с какво си имате работа.
1. Страхът е здравословен
Страхът е надълбоко вграден в мозъка ни. Учените са разкрили пътеките му в разнообразни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато се подтикват тези мрежи - по химичен или по електричен път - резултатът е възприятие на боязън, даже в отсъствието на застрашителни тласъци. Да чувстваш боязън не е знак за уязвимост: способността да се опасяваме е измежду главните функционалности на мозъка. В реалност, неналичието на боязън е знак за съществено увреждане на мозъка.
2. Страхът има голям брой нюанси
Страхът е неприятно по своята същина преживяване, което може да варира от леко до парализиращо. Ужасяващите събития могат да оставят дълготраен белег върху мозъчните ни пътища, който може да изисква професионална помощ. Въпреки това хроничният стрес - тази вариация на страха, която се показва като неопределена тревога, непрекъснато терзание и ежедневна неустановеност - може тихомълком, само че съществено да навреди на вашето физическо и психологично здраве с времето.
3. Страхът не е по този начин автоматизиран, както си мислим
Страхът е частично несъзнателен, частично заучен, частично резултат на образование. Някои страхове са инстинктивни. Например болката поражда боязън инстинктивно, тъй като е значима за оцеляването. Други страхове са заучени - научаваме се да се опасяваме от избран вид хора, места или обстановки поради отрицателните асоциации и предишния ни опит. Инцидент, при който човек е можел да се удави, го кара да се опасява даже единствено да се приближи до воден басейн. Други страхове са възпитани в нас: да вземем за пример културните правила диктуват дали да се опасяваме от нещо, или не. Помислете да вземем за пример, по какъв начин избрани обществени групи стават обект на боязън и гонене поради публично основаната визия за тях, че са рискови.
4. Не е нужно да сте в заплаха, с цел да ви е боязън
Страхът е частично и плод на въображението, така че може да възникне в отсъствието на нещо ужасно. Всъщност, защото мозъците ни са толкоз ефикасни, започваме да се боим от редица тласъци, които не са страшни (обусловен страх) или даже не се налични (изпреварваща тревожност). Страхуваме се, тъй като си представяме какво може да стане. Някои учени настояват, че хората са най-страшните създания на планетата - поради способността да учат, да мислят и да основават страхове в съзнанието си. Но този не по този начин мощен ненужен боязън може да се трансформира в хронична тревога без съответен мотив и да осакати душeвността.
