Св. мчци Сергий и Вакх
Страдание на светите мъченици Сергии и Вакх
Светите мъченици Сергии и Вакх били римляни по генезис. Те били знатни сановници и се нареждали измежду най-видните велможи при двора на император Максимиан. Царят доста ги обичал и уважавал поради техните благоразумни препоръки в съвещанията по държавните въпроси, поради тяхната смелост в боевете и честност в служението. И рядко някой можел да измоли нещо от императора по различен метод, с изключение на посредством посредничеството на тези най-верни негови съветници; тъй като към никой различен императорът не бил по този начин благоразположен, както към тях двамата. Но Сергии и Вакх търсели благосклонност не толкоз пред земния, колкото пред Небесния Цар. Защото те вярвали в нашия Господ Иисус Христос, стараели се да Му угодят със своя живот и старателно Му служели. Но заради боязън от царя те краткотрайно криели вярата си в Христа, защото Максимиан се отнасял с извънмерна злоба и неукротима гняв към християните. Но светлината на Христовата религия в тях не останала скрита задълго и скоро тя станала очевидна за всички.
Неколцина, които завиждали на тяхното високо състояние и на любовта на царя към тях, като желаели да им навлекат неговата злоба и яд, му донесли, че те са християни и че отхвърлят да се покланят на идолите. Максимиан не желал да повярва, че хората, които се употребили с толкоз огромно негово благоволение, не са единомислещи с него в почитането на боговете. Той се смущавал да ги попита или да ги изобличи, тъй като към момента не бил твърдо уверен в това. Но решил да ги изпита по следния метод.
Веднъж той устроил тържество в чест на своите богове и се отправил с цялото си царско величие, дружно с всички свои князе и сановници, бойци и прислужници, в храма на основния господ Зевс, с цел да му принесе тържествено жертва. По време на това той деликатно следил, дали неговите обичани велможи ще влязат дружно с него в идолския храм. Но когато царят влезнал в храма, Христовите раби останали вън и не отишли с него в мерзкото капище. Те се отдръпнали настрани и се молели на същинския Бог, умолявайки Го да просвети слепотата на омрачените очи на нечестивия народ и да популяризира посредством тях Своето пресвято име. А царят, като забелязал, че те не влезнали дружно с него, с цел да вземат присъединяване в принасянето на жертвите, изпратил прислужниците си да ги заловят и принудително да ги доведат в храма.
Когато довели светиите в това богопротивно сборище, Максимиан им заповядал дружно с него да се поклонят на идолите, да им принесат жертва и да вкусят от идоложертвената храна.
Но Сергии и Вакх не поискали да изпълнят царската заповед.
- Ние почитаме Бога - казвали те, - Който е на небесата! Бог, Който не е лъжовен и безсърдечен, както са безчувствени вашите идоли, а истинен и жив. Той държи в Своята власт целия свят и на Него Единия се покланяме!
После те почнали да изобличават царя поради неговото зловерие и по тази причина, че той въздавал достойнството, подобаваща на Единия Бог, на слепите, глухи и неми идоли.
Тогава царят се разгневил и заповядал да смъкват от тях всички оценки на високия им ранг: воинските пояси, златните гривни и пръстени и всичките одежди. А след това, с цел да ги посрами, наредил да ги облекат в женски бельо и да им окачат стоманени обръчи на шиите. В този тип почнали да развеждат светиите из града, с цел да бъдат поругавани и осмивани от целия народ поради вярата си в Единия същински Бог и поради презрението си към лъжливите езически богове, или по-добре да се каже - към самите бесове, на които тези Божии раби не поискали да принесат жертви, тъй като към този момент били принесли себе си в жертва на Христа.
След като богопротивните жертвоприношения свършили, Максимиан се върнал в палата си и тъй като се съжалил над Сергии и Вакх, защото доста ги обичал, ги извикал при себе си и им споделил:
- Любими и правилни мои другари! Защо вие замислихте да обезчестите нашите богове и да опечалите своя цар, който постоянно е бил толкоз милосърден и благоразположен към вас? Защо и върху себе си навлякохте подобен срам? Макар и доста да ви обичам, аз не мога да позволи такова оскърбление над моите богове и би трябвало да ви предам на мъчения, даже и срещу желанието си. Затова ви апелирам, другари мои, оставете този Тектонов Син, Когото евреите повесиха на кръст като изверг дружно със злодеите. И не се увличайте от християнските басни и чародейства. Обърнете се още веднъж към нашите велики богове и ще получите още по-голяма чест и още по-голяма благосклонност от мене. Ще се ползвате от моята обич и ще се наслаждавате дружно с мен на всички богатства на моето царство.
Но Сергии и Вакх, които не желаели поради любовта на царя да отпаднат от Божията обич и поради краткотрайните богатства да се лишат от безконечните, не се подчинили на царя. Изпълнени с благодатта на Светия Дух, те безапелационно и дръзновено почнали да потвърждават на царя цялото изтощение на неговите лъжливи богове. Те самоуверено изповядали пред него могъществото и Божеството на Иисуса Христа и го съветвали самичък да познае тази небесна истина. Нечестивият цар, чието сърце било яростно, а разсъдъкът - омаян, не приел положителния им съвет, а в противен случай - бил налегнат от още по-силен яд и гняв. Но защото ги обичал и не желаел самичък да ги подложи на мъчения, ги изпратил при източния хегемон Антиох. Този човек бил нечовечен гонител и изтезател на християните. Хегемонския си ранг той получил посредством ходатайството на Сергии и Вакх пред царя и по-късно бил изпратен на Изток. При този хегемон били изпратени светиите в този момент.
Цялото време на своя дълъг път на Изток светиите прекарали в молитва и в псалмопения, въоръжавайки се по този метод с непобедими оръжия против невидимите духове на злобата. След като минали през доста градове и села, те най-после пристигнали в източния град Варвалисо, където в същото време бил и хегемонът Антиох. Войниците предали светиите на хегемона.
Антиох заповядал до идващото утро Сергии и Вакх да останат в пандиза. А на сутринта той се явил в преторията и седнал на съдийското място. Когато довели светите мъченици пред него, той почнал да ги увещава по този начин:
- Благодетели мои, на които аз дължа този мой ранг и които сте виновници за сегашната ми популярност - по какъв начин се промени вашето състояние! Сега аз седнал съм пред вас като арбитър, а вие стоите пред мен като оковани пандизчии. Вие, пред които преди аз бях като прислужник! Умолявам ви, не си причинявайте такова зло! Послушайте царя и принесете жертви на боговете. Тогава вие още веднъж ще получите предходния си ранг и още веднъж ще бъдете славни и почитани. А в случай че не извършите това, тогава аз, даже и обратно на желанието си, ще бъда задължен с страдания да ви принудя да се подчините на царската заръка. Вие сами чухте какво ми заповядва царят в своето писмо. Затова, господари мои, сами проявете състрадание към себе си, а и към мен, тъй като аз по никакъв начин не искам да бъда нечовечен изтезател за вас, моите благодетели!
Светиите му отвърнали:
- Напразно се стремиш да ни прелъстиш с думите си. Честта и безчестието, животът и гибелта - всичко това е нищо за тези, които търсят небесния живот. За нас „ животът е Христос, а гибелта - облага ".
И те още дълго говорили, като укорявали и изобличавали идолослужението и безбожието на нечестивите. Антиох се разгневил и заповядал да затворят свети Сергии в тъмницата. А за Вакх разпоредил да бъде разголен, прострян на земята и обичай безпощадно. Били светия страдалец по цялото тяло толкоз дълго, че даже прислужниците, които му нанасяли ударите, изнемогвали и на няколко пъти се сменили. От побоя плътта на светия се отделила от костите му, а кръвта му се леела на потоци. Сред тези мъчения свети Вакх предал душата си в ръцете на Господа. Антиох заповядал да изнесат тялото на Христовия мъченик вън от града и да го хвърлят там, с цел да бъде изядено от зверовете и птиците. Но Господ го запазил: неколцина от християните, които заради боязън от идолослужителите се криели вън от града в пещери и пропасти, излезли през нощта от своите скривалища, взели тялото на светия страдалец и с чест го погребали в една от пещерите.
Скоро хегемонът отпътувал за различен град, наименуван Сура. Той заповядал да вземат дружно с него и свети Сергии. Там, като седнал на съдийското място, той се обърнал към светия със следните думи:
- Оня греховен човек, който се наричаше Вакх, не пожела да принесе жертви на боговете и избра да почине от насилствена гибел пред това - да им отдаде респект. И ето - той одобри наказване, почтено за делата си. Но ти, Сергии, за какво се прелъстяваш от това безбожно обучение и самичък се подхвърляш на такава злополучна гибел? Благодетелю мой, не се предавай самичък на мъчения! Аз се срамя от предходните ти благодеяния към мене и от твоя ранг. Защото, ето - ти в този момент стоиш пред мен като обвиняем, а аз правя съд над тебе. Някога нищожен човек, в този момент аз, с помощта на твоето покровителство пред царя, съм повдигнат и почетен с огромен ранг и в този момент даже съм по-високо от тебе. А ти, който посредством своето посредничество изпроси от царя толкоз доста благодеяния и стори толкоз добрини, в този момент самичък на себе си желаеш да сториш зло. Умолявам те, послушай съвета ми! Изпълни царската заповед, принеси жертва на боговете! И тогава ще бъдеш възвърнат в предходния си ранг и ще се удостоиш с предходната си популярност. Свети Сергии му дал отговор:
- Суетни са краткотрайната чест и популярност, а след краткотрайното непочтеност следва безконечната популярност. За мен това земно непочтеност и срам е нищо, краткотрайна популярност аз не диря, тъй като се надявам да бъда почетен от моя Спасител с същинска и безконечна чест и небесна популярност. Ти загатна за моите предходни благодеяния към тебе, за това, че изходатайствах от царя за тебе подобен висок ранг. А в този момент аз ти споделям: послушай ме и като познаеш истината, отвърни се от своите лъжливи богове и се поклони дружно с мене на Небесния Бог и Царя на вековете! И аз ти давам обещание да изходатайствам за тебе от Него още по-големи богатства от тия, които ти даде Максимиан.
Антиох ужасно се разгневил и споделил:
- Виждам, че моето дълготърпение те прави единствено още по-дързък.
След това той заповядал да обуят светия страдалец в стоманени обуща с дълги и остри гвоздеи от вътрешната страна, които при всяка крачка се забивали в нозете му. В тези обуща свети Сергии трябвало да върви пред колесницата на Антиох, който отпътувал за град Тетрапиргий. Оттам той имал желание да отиде в град Розаф.
След като пристигнали в Тетрапиргий, който се намирал на разстояние към 20 км от Сура, Антиох наредил да затворят мъченика в тъмницата.
През нощта, до момента в който мъченикът се молел в тъмницата, явил му се ангел Господен и изцелил раните му.
Като не могъл да го откъсне от изповядването на Христа, най-сетне Антиох осъдил мъченика на гибел. Извели светия вън от града. Когато пристигнали на мястото на наказването, той помолил да му дадат време за къса молитва. По време на молитвата си мъченикът чул глас от небето, който го призовавал в небесните обители. И той с наслада преклонил главата си под меча и по този начин приключил своя героизъм. Тялото му било заровено от християни на същото място. След немного време християните от град Сура скрито се наговорили да вземат тялото на светия страдалец от Розаф и да го пренесат в своя град. Но когато през нощта се доближили до гроба, внезапно от него излязъл голям огнен дирек, който достигал до небето. Някои от бойците, които се намирали в Розаф, като видели в среднощ огнения дирек, който осветявал целия град, побързали да дойдат въоръжени на това място. Там те видели сурските поданици, които били обхванати от смут при типа на това огнено събитие. Скоро чудесният дирек липсващ. Но от това жителите на Сура разбрали, че свети Сергии не желае да остави мястото, където пролял кръвта си и положил душата си за Христа. В чест на мъченика те построили на това място чудна каменна гробница. След като християнството престанало да бъде преследвано, в град Розаф бил издигнат храм на името на светия страдалец Сергии. Петнадесет епископи от близките градове се събрали и тържествено пренесли в новопостроената черква нетленните и благоухаещи мощи на светия страдалец и постановили неговата памет да се чества на 7 октомври, денят на неговата гибел. И на едното, и на другото място - и в църквата, при мощите на светия страдалец, и на мястото, където той приключил живота си и бил заровен - доста бесновати и заболели получили излекуване от своите недъзи.
Заслужава да се означи и това, че всяка година в деня на паметта на светия страдалец дивите зверове, като да спазвали някакъв закон, излизали от близките местности и се събирали на мястото, където в началото той бил заровен. Техният див манталитет се преобразявал и те ставали кротки като овци: не нападали нито хора, нито добитък, а единствено добродушно обикаляли светото място и след това още веднъж се прибирали в своите обиталища. Така Бог популяризирал Своя ласкател, че освен на хората, само че като че ли и на зверовете внушавал да честват неговата памет.
По молитвите на свети Сергии да укроти Господ яростта и на нашите врагове, както в миналото укротявал лютостта на тия диви зверове. За популярност на Неговото име во веки. Амин.
Светите мъченици Сергии и Вакх били римляни по генезис. Те били знатни сановници и се нареждали измежду най-видните велможи при двора на император Максимиан. Царят доста ги обичал и уважавал поради техните благоразумни препоръки в съвещанията по държавните въпроси, поради тяхната смелост в боевете и честност в служението. И рядко някой можел да измоли нещо от императора по различен метод, с изключение на посредством посредничеството на тези най-верни негови съветници; тъй като към никой различен императорът не бил по този начин благоразположен, както към тях двамата. Но Сергии и Вакх търсели благосклонност не толкоз пред земния, колкото пред Небесния Цар. Защото те вярвали в нашия Господ Иисус Христос, стараели се да Му угодят със своя живот и старателно Му служели. Но заради боязън от царя те краткотрайно криели вярата си в Христа, защото Максимиан се отнасял с извънмерна злоба и неукротима гняв към християните. Но светлината на Христовата религия в тях не останала скрита задълго и скоро тя станала очевидна за всички.
Неколцина, които завиждали на тяхното високо състояние и на любовта на царя към тях, като желаели да им навлекат неговата злоба и яд, му донесли, че те са християни и че отхвърлят да се покланят на идолите. Максимиан не желал да повярва, че хората, които се употребили с толкоз огромно негово благоволение, не са единомислещи с него в почитането на боговете. Той се смущавал да ги попита или да ги изобличи, тъй като към момента не бил твърдо уверен в това. Но решил да ги изпита по следния метод.
Веднъж той устроил тържество в чест на своите богове и се отправил с цялото си царско величие, дружно с всички свои князе и сановници, бойци и прислужници, в храма на основния господ Зевс, с цел да му принесе тържествено жертва. По време на това той деликатно следил, дали неговите обичани велможи ще влязат дружно с него в идолския храм. Но когато царят влезнал в храма, Христовите раби останали вън и не отишли с него в мерзкото капище. Те се отдръпнали настрани и се молели на същинския Бог, умолявайки Го да просвети слепотата на омрачените очи на нечестивия народ и да популяризира посредством тях Своето пресвято име. А царят, като забелязал, че те не влезнали дружно с него, с цел да вземат присъединяване в принасянето на жертвите, изпратил прислужниците си да ги заловят и принудително да ги доведат в храма.
Когато довели светиите в това богопротивно сборище, Максимиан им заповядал дружно с него да се поклонят на идолите, да им принесат жертва и да вкусят от идоложертвената храна.
Но Сергии и Вакх не поискали да изпълнят царската заповед.
- Ние почитаме Бога - казвали те, - Който е на небесата! Бог, Който не е лъжовен и безсърдечен, както са безчувствени вашите идоли, а истинен и жив. Той държи в Своята власт целия свят и на Него Единия се покланяме!
После те почнали да изобличават царя поради неговото зловерие и по тази причина, че той въздавал достойнството, подобаваща на Единия Бог, на слепите, глухи и неми идоли.
Тогава царят се разгневил и заповядал да смъкват от тях всички оценки на високия им ранг: воинските пояси, златните гривни и пръстени и всичките одежди. А след това, с цел да ги посрами, наредил да ги облекат в женски бельо и да им окачат стоманени обръчи на шиите. В този тип почнали да развеждат светиите из града, с цел да бъдат поругавани и осмивани от целия народ поради вярата си в Единия същински Бог и поради презрението си към лъжливите езически богове, или по-добре да се каже - към самите бесове, на които тези Божии раби не поискали да принесат жертви, тъй като към този момент били принесли себе си в жертва на Христа.
След като богопротивните жертвоприношения свършили, Максимиан се върнал в палата си и тъй като се съжалил над Сергии и Вакх, защото доста ги обичал, ги извикал при себе си и им споделил:
- Любими и правилни мои другари! Защо вие замислихте да обезчестите нашите богове и да опечалите своя цар, който постоянно е бил толкоз милосърден и благоразположен към вас? Защо и върху себе си навлякохте подобен срам? Макар и доста да ви обичам, аз не мога да позволи такова оскърбление над моите богове и би трябвало да ви предам на мъчения, даже и срещу желанието си. Затова ви апелирам, другари мои, оставете този Тектонов Син, Когото евреите повесиха на кръст като изверг дружно със злодеите. И не се увличайте от християнските басни и чародейства. Обърнете се още веднъж към нашите велики богове и ще получите още по-голяма чест и още по-голяма благосклонност от мене. Ще се ползвате от моята обич и ще се наслаждавате дружно с мен на всички богатства на моето царство.
Но Сергии и Вакх, които не желаели поради любовта на царя да отпаднат от Божията обич и поради краткотрайните богатства да се лишат от безконечните, не се подчинили на царя. Изпълнени с благодатта на Светия Дух, те безапелационно и дръзновено почнали да потвърждават на царя цялото изтощение на неговите лъжливи богове. Те самоуверено изповядали пред него могъществото и Божеството на Иисуса Христа и го съветвали самичък да познае тази небесна истина. Нечестивият цар, чието сърце било яростно, а разсъдъкът - омаян, не приел положителния им съвет, а в противен случай - бил налегнат от още по-силен яд и гняв. Но защото ги обичал и не желаел самичък да ги подложи на мъчения, ги изпратил при източния хегемон Антиох. Този човек бил нечовечен гонител и изтезател на християните. Хегемонския си ранг той получил посредством ходатайството на Сергии и Вакх пред царя и по-късно бил изпратен на Изток. При този хегемон били изпратени светиите в този момент.
Цялото време на своя дълъг път на Изток светиите прекарали в молитва и в псалмопения, въоръжавайки се по този метод с непобедими оръжия против невидимите духове на злобата. След като минали през доста градове и села, те най-после пристигнали в източния град Варвалисо, където в същото време бил и хегемонът Антиох. Войниците предали светиите на хегемона.
Антиох заповядал до идващото утро Сергии и Вакх да останат в пандиза. А на сутринта той се явил в преторията и седнал на съдийското място. Когато довели светите мъченици пред него, той почнал да ги увещава по този начин:
- Благодетели мои, на които аз дължа този мой ранг и които сте виновници за сегашната ми популярност - по какъв начин се промени вашето състояние! Сега аз седнал съм пред вас като арбитър, а вие стоите пред мен като оковани пандизчии. Вие, пред които преди аз бях като прислужник! Умолявам ви, не си причинявайте такова зло! Послушайте царя и принесете жертви на боговете. Тогава вие още веднъж ще получите предходния си ранг и още веднъж ще бъдете славни и почитани. А в случай че не извършите това, тогава аз, даже и обратно на желанието си, ще бъда задължен с страдания да ви принудя да се подчините на царската заръка. Вие сами чухте какво ми заповядва царят в своето писмо. Затова, господари мои, сами проявете състрадание към себе си, а и към мен, тъй като аз по никакъв начин не искам да бъда нечовечен изтезател за вас, моите благодетели!
Светиите му отвърнали:
- Напразно се стремиш да ни прелъстиш с думите си. Честта и безчестието, животът и гибелта - всичко това е нищо за тези, които търсят небесния живот. За нас „ животът е Христос, а гибелта - облага ".
И те още дълго говорили, като укорявали и изобличавали идолослужението и безбожието на нечестивите. Антиох се разгневил и заповядал да затворят свети Сергии в тъмницата. А за Вакх разпоредил да бъде разголен, прострян на земята и обичай безпощадно. Били светия страдалец по цялото тяло толкоз дълго, че даже прислужниците, които му нанасяли ударите, изнемогвали и на няколко пъти се сменили. От побоя плътта на светия се отделила от костите му, а кръвта му се леела на потоци. Сред тези мъчения свети Вакх предал душата си в ръцете на Господа. Антиох заповядал да изнесат тялото на Христовия мъченик вън от града и да го хвърлят там, с цел да бъде изядено от зверовете и птиците. Но Господ го запазил: неколцина от християните, които заради боязън от идолослужителите се криели вън от града в пещери и пропасти, излезли през нощта от своите скривалища, взели тялото на светия страдалец и с чест го погребали в една от пещерите.
Скоро хегемонът отпътувал за различен град, наименуван Сура. Той заповядал да вземат дружно с него и свети Сергии. Там, като седнал на съдийското място, той се обърнал към светия със следните думи:
- Оня греховен човек, който се наричаше Вакх, не пожела да принесе жертви на боговете и избра да почине от насилствена гибел пред това - да им отдаде респект. И ето - той одобри наказване, почтено за делата си. Но ти, Сергии, за какво се прелъстяваш от това безбожно обучение и самичък се подхвърляш на такава злополучна гибел? Благодетелю мой, не се предавай самичък на мъчения! Аз се срамя от предходните ти благодеяния към мене и от твоя ранг. Защото, ето - ти в този момент стоиш пред мен като обвиняем, а аз правя съд над тебе. Някога нищожен човек, в този момент аз, с помощта на твоето покровителство пред царя, съм повдигнат и почетен с огромен ранг и в този момент даже съм по-високо от тебе. А ти, който посредством своето посредничество изпроси от царя толкоз доста благодеяния и стори толкоз добрини, в този момент самичък на себе си желаеш да сториш зло. Умолявам те, послушай съвета ми! Изпълни царската заповед, принеси жертва на боговете! И тогава ще бъдеш възвърнат в предходния си ранг и ще се удостоиш с предходната си популярност. Свети Сергии му дал отговор:
- Суетни са краткотрайната чест и популярност, а след краткотрайното непочтеност следва безконечната популярност. За мен това земно непочтеност и срам е нищо, краткотрайна популярност аз не диря, тъй като се надявам да бъда почетен от моя Спасител с същинска и безконечна чест и небесна популярност. Ти загатна за моите предходни благодеяния към тебе, за това, че изходатайствах от царя за тебе подобен висок ранг. А в този момент аз ти споделям: послушай ме и като познаеш истината, отвърни се от своите лъжливи богове и се поклони дружно с мене на Небесния Бог и Царя на вековете! И аз ти давам обещание да изходатайствам за тебе от Него още по-големи богатства от тия, които ти даде Максимиан.
Антиох ужасно се разгневил и споделил:
- Виждам, че моето дълготърпение те прави единствено още по-дързък.
След това той заповядал да обуят светия страдалец в стоманени обуща с дълги и остри гвоздеи от вътрешната страна, които при всяка крачка се забивали в нозете му. В тези обуща свети Сергии трябвало да върви пред колесницата на Антиох, който отпътувал за град Тетрапиргий. Оттам той имал желание да отиде в град Розаф.
След като пристигнали в Тетрапиргий, който се намирал на разстояние към 20 км от Сура, Антиох наредил да затворят мъченика в тъмницата.
През нощта, до момента в който мъченикът се молел в тъмницата, явил му се ангел Господен и изцелил раните му.
Като не могъл да го откъсне от изповядването на Христа, най-сетне Антиох осъдил мъченика на гибел. Извели светия вън от града. Когато пристигнали на мястото на наказването, той помолил да му дадат време за къса молитва. По време на молитвата си мъченикът чул глас от небето, който го призовавал в небесните обители. И той с наслада преклонил главата си под меча и по този начин приключил своя героизъм. Тялото му било заровено от християни на същото място. След немного време християните от град Сура скрито се наговорили да вземат тялото на светия страдалец от Розаф и да го пренесат в своя град. Но когато през нощта се доближили до гроба, внезапно от него излязъл голям огнен дирек, който достигал до небето. Някои от бойците, които се намирали в Розаф, като видели в среднощ огнения дирек, който осветявал целия град, побързали да дойдат въоръжени на това място. Там те видели сурските поданици, които били обхванати от смут при типа на това огнено събитие. Скоро чудесният дирек липсващ. Но от това жителите на Сура разбрали, че свети Сергии не желае да остави мястото, където пролял кръвта си и положил душата си за Христа. В чест на мъченика те построили на това място чудна каменна гробница. След като християнството престанало да бъде преследвано, в град Розаф бил издигнат храм на името на светия страдалец Сергии. Петнадесет епископи от близките градове се събрали и тържествено пренесли в новопостроената черква нетленните и благоухаещи мощи на светия страдалец и постановили неговата памет да се чества на 7 октомври, денят на неговата гибел. И на едното, и на другото място - и в църквата, при мощите на светия страдалец, и на мястото, където той приключил живота си и бил заровен - доста бесновати и заболели получили излекуване от своите недъзи.
Заслужава да се означи и това, че всяка година в деня на паметта на светия страдалец дивите зверове, като да спазвали някакъв закон, излизали от близките местности и се събирали на мястото, където в началото той бил заровен. Техният див манталитет се преобразявал и те ставали кротки като овци: не нападали нито хора, нито добитък, а единствено добродушно обикаляли светото място и след това още веднъж се прибирали в своите обиталища. Така Бог популяризирал Своя ласкател, че освен на хората, само че като че ли и на зверовете внушавал да честват неговата памет.
По молитвите на свети Сергии да укроти Господ яростта и на нашите врагове, както в миналото укротявал лютостта на тия диви зверове. За популярност на Неговото име во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ