„Златната“ Стойка Кръстева: Благодаря на мъжа ми, че ме търпи!
Стойка Кръстева завоюва първия олимпийски орден за България в женския бокс на игрите в Токио това лято (кат до 51 кг). Във визитката си има две втори места от международни шампионати, две трофеи и едно второ място от европейски, както и призови места от доста шампионати. Родена в Добрич, сега живее в София и е треньор в спортното учебно заведение на " Локомотив " (Сф) - 153-то СОУ " Неофит Рилски ".
След като се завърна от Токио, бе отличена с доста награди, стана почетен жител на Добрич, а неотдавна получи и приз от БОК и Първа капиталова банка. Ето какво сподели Стойка Кръстева пред „ България Днес “.
- Г-жо Кръстева, честита поредна премия!
- Благодаря! Дано и други състезатели последват нашия образец, както и ние последвахме този на огромните спортисти преди нас.
- На вас кой ви беше идол в спорта, в частност в женския бокс?
- От дете подобен ми е Десислава Кирова, известна в спортните среди като Дейзи Ланг. Въпреки че не е олимпийски първенец, тъй като когато тя се състезаваше, женският бокс още не беше в програмата на най-големия състезателен конгрес. Дейзи Ланг като експерт реализира огромни триумфи и сигурно прокара пътя на женския бокс.
- Започна към този момент образователната година, вие работите в спортно учебно заведение, по какъв начин се развиват нещата там?
- Да, на първи септември стартира образователната година, само че до 16-и сме в подготовка, състезателен лагер, чак по-късно ще има образователни занятия. Доста деца има и това ни прави щастливи като треньори.
- Децата упражняват ли с повече възторг след вашия триумф?
- Да, мисля, че това олимпийско злато способства и за тяхната мотивация. Надявам се повечко деца да следват този образец - дали ще се занимават с бокс, дали с някакъв различен спорт няма значение, значимо е децата да спортуват.
- Строг, придирчив треньор ли сте?
- (Смее се.) Строг, само че обективен! Поне такава е моята преценка.
- Как се организират тренировките, поради противоепидемичните ограничения?
- Разделяме се на групи. Налага се, с цел да няма скупчване на деца на едно място. Докато е хубаво времето, използваме и стадиона на открито. Мерките пречат малко, за жал, само че очевидно всички би трябвало да вървим по този метод, по сложния път. Важно е, че децата не губят предпочитание.
- Вие също се подготвяхте за Токио 2020 в такава конюнктура, беше ли спънка това?
- Когато има предпочитание, метод се намира. За всички спортисти беше мъчно, само че и за всички изискванията са идентични. Тренирах и вкъщи, прекарах коронавирус, нито леко, нито тежко, само че два месеца страдах от затруднения.
- Казахте, че желаете да се развивате като треньор, да спечелите олимпийска купа и като подобен, единствено с деца ли се занимавате, или към този момент и с пораснали спортисти?
- Всъщност не ги разделям на по-малки и по-големи, а на начинаещи и напреднали. Няма по какъв начин в групата на напредналите да включа и такива, които скоро са влезнали в залата. Редуваме ги, работим и с едните, и с другите. Днес единият е с напреднали, други с начинаещи, на следващия ден назад, с цел да няма някаква ревнивост и разделяне у децата. Пътят към фантазията ми да съм треньор на олимпийски първенец към този момент остава малко в бъдеще време. Хубаво би било да работя с по-големи спортисти, само че децата доста ме зареждат, когато нещата се случват, те се радват. Бавно и мъчно стават нещата в спорта, само че с непримиримост и труд се получават.
- По-добре ли стана по този начин, че олимпиадата се отсрочи с една година? Защото мнозина се оплакваха, че им се нарушава подготовката и така нататък
- Приехме го с треньорите ми от позитивната страна, т.е. че имаме време да усъвършенстваме някои неща. Така е трябвало да се случи, това, което не бяхме постигнали, го изгладихме през тази една година. Зависи кой по какъв начин го бе приел, по какъв начин съумя да се настрои с това отсрочване на олимпиадата. При мен възрастта бе главен проблем. Не знаех по какъв начин тялото ми ще понесе натоварванията. Но се оправих, а щом аз се оправих, значи и другите са могли.
- Спряхте с бокса преди международното състезание, възръстта ли го наложи?
- Сигурно, да. Закъсняхме с подготовката и с треньорите взехме решение, че няма да съумея да съм още веднъж на това високо равнище. А и към този момент един път бях решила да се отхвърлям, само че се върнах. Всичко е с времето си.
- Намерихте ли време за фамилията, за дома след всичко?
- (Смее се.) Още не съм намерила. Хубавото е, че брачният партньор ми Борил е толерантен и демонстрира схващане. Благодаря му, благодаря на всички, че ме търпят. Скоро се надявам да мога им отделя време, тъй като и те го заслужават, и на мен ми липсват. Дълго бях по лагери, надпревари, в този момент след купата има доста задължения, само че няма по какъв начин.
След като се завърна от Токио, бе отличена с доста награди, стана почетен жител на Добрич, а неотдавна получи и приз от БОК и Първа капиталова банка. Ето какво сподели Стойка Кръстева пред „ България Днес “.
- Г-жо Кръстева, честита поредна премия!
- Благодаря! Дано и други състезатели последват нашия образец, както и ние последвахме този на огромните спортисти преди нас.
- На вас кой ви беше идол в спорта, в частност в женския бокс?
- От дете подобен ми е Десислава Кирова, известна в спортните среди като Дейзи Ланг. Въпреки че не е олимпийски първенец, тъй като когато тя се състезаваше, женският бокс още не беше в програмата на най-големия състезателен конгрес. Дейзи Ланг като експерт реализира огромни триумфи и сигурно прокара пътя на женския бокс.
- Започна към този момент образователната година, вие работите в спортно учебно заведение, по какъв начин се развиват нещата там?
- Да, на първи септември стартира образователната година, само че до 16-и сме в подготовка, състезателен лагер, чак по-късно ще има образователни занятия. Доста деца има и това ни прави щастливи като треньори.
- Децата упражняват ли с повече възторг след вашия триумф?
- Да, мисля, че това олимпийско злато способства и за тяхната мотивация. Надявам се повечко деца да следват този образец - дали ще се занимават с бокс, дали с някакъв различен спорт няма значение, значимо е децата да спортуват.
- Строг, придирчив треньор ли сте?
- (Смее се.) Строг, само че обективен! Поне такава е моята преценка.
- Как се организират тренировките, поради противоепидемичните ограничения?
- Разделяме се на групи. Налага се, с цел да няма скупчване на деца на едно място. Докато е хубаво времето, използваме и стадиона на открито. Мерките пречат малко, за жал, само че очевидно всички би трябвало да вървим по този метод, по сложния път. Важно е, че децата не губят предпочитание.
- Вие също се подготвяхте за Токио 2020 в такава конюнктура, беше ли спънка това?
- Когато има предпочитание, метод се намира. За всички спортисти беше мъчно, само че и за всички изискванията са идентични. Тренирах и вкъщи, прекарах коронавирус, нито леко, нито тежко, само че два месеца страдах от затруднения.
- Казахте, че желаете да се развивате като треньор, да спечелите олимпийска купа и като подобен, единствено с деца ли се занимавате, или към този момент и с пораснали спортисти?
- Всъщност не ги разделям на по-малки и по-големи, а на начинаещи и напреднали. Няма по какъв начин в групата на напредналите да включа и такива, които скоро са влезнали в залата. Редуваме ги, работим и с едните, и с другите. Днес единият е с напреднали, други с начинаещи, на следващия ден назад, с цел да няма някаква ревнивост и разделяне у децата. Пътят към фантазията ми да съм треньор на олимпийски първенец към този момент остава малко в бъдеще време. Хубаво би било да работя с по-големи спортисти, само че децата доста ме зареждат, когато нещата се случват, те се радват. Бавно и мъчно стават нещата в спорта, само че с непримиримост и труд се получават.
- По-добре ли стана по този начин, че олимпиадата се отсрочи с една година? Защото мнозина се оплакваха, че им се нарушава подготовката и така нататък
- Приехме го с треньорите ми от позитивната страна, т.е. че имаме време да усъвършенстваме някои неща. Така е трябвало да се случи, това, което не бяхме постигнали, го изгладихме през тази една година. Зависи кой по какъв начин го бе приел, по какъв начин съумя да се настрои с това отсрочване на олимпиадата. При мен възрастта бе главен проблем. Не знаех по какъв начин тялото ми ще понесе натоварванията. Но се оправих, а щом аз се оправих, значи и другите са могли.
- Спряхте с бокса преди международното състезание, възръстта ли го наложи?
- Сигурно, да. Закъсняхме с подготовката и с треньорите взехме решение, че няма да съумея да съм още веднъж на това високо равнище. А и към този момент един път бях решила да се отхвърлям, само че се върнах. Всичко е с времето си.
- Намерихте ли време за фамилията, за дома след всичко?
- (Смее се.) Още не съм намерила. Хубавото е, че брачният партньор ми Борил е толерантен и демонстрира схващане. Благодаря му, благодаря на всички, че ме търпят. Скоро се надявам да мога им отделя време, тъй като и те го заслужават, и на мен ми липсват. Дълго бях по лагери, надпревари, в този момент след купата има доста задължения, само че няма по какъв начин.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ