Стоянка Митева-БалеваЩе притихват без теб разнолики площади, че вечерна камбана

Стоянка Митева-Балева

Ще притихват без теб разнолики площади,

че вечерна камбана за отдих звъни.

Ще провиснал рамене върху антични грамади

от замислени кули и горди стени.

За какво се замисляш в безсънни минути?

Всичко спи, само че душата ранена кърви.

Да будуваш уединен с раната люта -

тази роля не споделя: С живота сме квит.

- С тази роля аз споделям: Къде сте, другари?

С илюзорната сцена пред цялостен салон.

Бяхте, колкото бяха звездите през лятото,

листопадът ви сграбчи от сухия клон.

... Бях малчуган, който търси непохватно следите,

километрите минах в запъхтян галоп.

Пак поглеждат с копнежи към пътя очите

и не имат вяра, че виждат табелата " Стоп ".

Шепна самичък: аз и на следващия ден ще вдишвам стремително,

моят път ще разсъни ли отново стръмнини?

Бе другарство пътят с миражи на популярност

дава обещание бездушни, безпаметни дни.

За кого ли маршрутът уединен е мода,

ще догоним ли своя заветен блян?

Упоритият фантом на вярата броди,

търси път неоткрит за духа оживял.

Затова ви прегръщам с душа осланена -

с вас споделях тостове в земния парадайс.

Днес поемам още веднъж към безконечната сцена,

но единствено с другари, правилни до дъно...