СТОЯНКА МИТЕВА-БАЛЕВА е родена на в с. Табачка, Русенско. Завършва

СТОЯНКА МИТЕВА-БАЛЕВА е родена на в с. Табачка, Русенско. Завършва българска лингвистика в СУ " Свети Климент Охридски ". Защитила е дисертация по педагогика. Работила  е като учителка и журналистка в Радио София. Поетеса, създател на 20 книги, от които 17 са стихосбирки. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България. /> Интервю с времето

Кажи ми, забързано време, белким
превръщаш живота ни в прозаичност?
Днес дребният принц в самотност онемя
до своята плачеща роза.

А времето тръсна ядосано глава:
Не виждаш ли, блага госпожо?
Светът претърпява без нежни слова,
само че ден без компютър не може.

Суровата борба за хляба гнети.
В гетата той дори не стига.
Художник рисува безчет хубости.
Поетът простенва... на книга.

Гнети ме на майки горчивият зов.
Надеждата вика мигранти.
Но кой ще открие в света романтик,
жертван на тути и кванти?

Защо романтиците нямат гнезда?
- Та те са във свят недействителен.
През чашата вино не виждат неволя,
за любов са единствено мечтали.

За момент се смутих и даже онемях:
не знаеш ли, време бездушно,
умират деца, не тъжиш ли за тях,
войната не чака оглушки...

Обърка се времето. Болки и грях
преливат в тревожните тематики.
И дори луната трепери от боязън
за нашите дни преброени.

Безславният завършек на това изявление
доближава съвсем до джендема.
И кой ще ми каже в този момент " Ай лав ю! ",
нали съм за любов родена.

Две майки

От двете страни на една укрепление
войната повика момчетата млади.
Ракети свистяха, не беше смешка,
само че кой дирижираше? Скрит е врага.

Две майки проплакаха с вопли горчиви,
че няма да видят чедата си живи,
ще жалят да гроба, ще леят сълзи,
изменнически мраз като дракон ще пълзи.

Момците растях еднички на мама,
без жалост ги посрещна неуместната драма -
единият беше храбрец гиздав,
а другият - нерешителен, мекушав и бледен.

Смъртта бе идентична и нямаше благосклонност,
а майките гроба поливат без сили.
Остават без глас, съкрушени от рев,
и всяка проклина маскиран главорез.

Къде се е скрил безграничният разсъдък,
къде е духът, който живите пази?
Нима съвестта е безсилна в този момент
да спре Велзевула със черни рога?

Две майки, почернени в борба сурова,
жестока, позорна за времето ново.
И двете проклинат нелепата сеч
със родни слова от славянската тирада.

Бели нощи

Нозете се стъписват по баира,
очите ми пътуват по света.
Сега по телефона ме намират
другар и събудена фантазия.

Очите се смириха с нощна промяна -
че отново броя замислени звезди.
В душата ми незаздравяла рана
като лисица скрито ме следи.

Ще кажа на лисицата буквално
да светне лампа, че със листа бял
отново имам да споделям нещо ново,
което моят ден не е видял.

И тя е като мене упорита -
донася ми писалката даже.
Но на следващия ден никой няма да ме пита
дали сърцето може да гори...

Аз просто имам свои бели нощи
и може би това назовават стрес.
Но отново ще съмне и ще зная още,
че щом си жив - ти би трябвало жива чест.