Стопанинът на Белия дом подкрепи постамериканския свят. Речта на американския

Стопанинът на Белия дом поддържа постамериканския свят.

Речта на американския президент Доналд Тръмп пред Организация на обединените нации беше добре готова. Но в реалност се оказа странна примес от тематики и полутонове. Първоначално той се възхищаваше от действителната политика, а по-късно приказва за значимостта на свободата и демокрацията. Но основният въпрос беше поддръжката на национализма. Изпълнявайки този акомпанимент, Тръмп направи нещо извънредно, може би, неповторимо за президент на Съединените щати: той поддържа и даже превъзнесе подема на постамериканския свят.

Първо, комплициране. В началото на своето изявление Тръмп твърдеше: „ В Америка не се стремим да постановяваме своя метод на живот на който и да било “. Но единствено след няколко минути, Тръмп мина към наказание на Северна Корея, Иран, Венецуела и Куба за тяхната недемократична политическа система. По създание той настояваше всички те да станат демократични демокрации от западен вид.

Опасността от сходна реторика се състои в това, че тя се употребява изборно, тъй че останалият свят възприема това задоволително цинично – като метод за маскиране на американските ползи. Тръмп издигна това двуличие на ново равнище. Той осъди Иран за отсъствието на независимост и съвсем по едно и също време с това загатна в позитивен смисъл Саудитска Арабия. По всеки аршин (политически права, религиозна приемливост, независимост на словото) Иран е доста по-открито общество, в сравнение с Саудитска Арабия, която е безспорна монархия, съюзничка на най-радикалните религиозни организации, в която са неразрешени църквите и синагогите.
Стопанинът на Белия дом поддържа постамериканския свят / БГНЕС
Основната концепция на изявлението на Тръмп е национализмът. Той популяризира суверенитета, избирайки чудноват образец. Улавяйки се за няколко думи на президента Хари Труман /1945-1953/ за проекта Маршал, Тръмп разказа този метод към интернационалните връзки като „ хубав “ и „ доблестен “. Но може ли някой да си показа, че Тръмп поддържа проекта Маршал? Това беше огромна стратегия за интернационална помощ под ръководството на държавните служители, с цел да се помогне на непознати страни да възродят тяхната стопанска система, трансформирала се в съперник на американската. Според изчисленията, процентът от Брутният вътрешен продукт, изхарчен от Вашингтон за тази стратегия, съвсем пет пъти надвишава разноските за воденето на бойни дейности в Афганистан. За да проработи проектът Маршал, Вашингтон прикани европейските страни да се откажат от икономическия си суверенитет и да основат Европейската общественост на въглищата и стоманата, с която стартира основаването на Евросъюза.

Най-важната линия в речта на Тръмп беше една, изразена много трагично: „ Като президент на Съединени американски щати, постоянно слагам Америка преди всичко, както и вие, водачите на другите страни, които сте длъжни да слагат преди всичко своите страни “.

През последните няколко десетилетия за това приказват такива страни като Русия и Китай. В продължение на последните 70 години огромни диспути се водеха сред нациите, застъпващи се за тесните национални ползи, и тези, които смятаха, че постоянният мир и процъфтяването зависят от прокарването на по-широките общи ползи. Тази концепция, зародила в Германия, е била подкрепяна от всеки американски президент, създава се от Организация на обединените нации и всички организации, контролиращи и насърчаващи търговията, битката със болесттите, престъпността и глада.

Тръмп обаче се умори да бъде международен водач. В своето изявление той се оплака, че другите страни са нечестни в връзките си със Съединени американски щати, и че по този начин или другояче най-могъщата нация в света, която господства на процедура на всеки интернационален конгрес, се оказва употребена. Неговото решение за връщане към национализма ще бъде признато топло от огромните международни играчи Русия и Китай, а с изключение на тях от Индия и Турция. Всички те са привикнали да работят единствено в собствен личен интерес. Естествено, че това ще значи внезапно ускоряване на придвижването към постамерикански свят, в който тези страни ще стартират без всевъзможни подозрения да образуват политиката и институциите в своя изгода.
Щабквартирата на Организация на обединените нации в Ню Йорк / БГНЕС
Тръмп мърмореше, че Съединени американски щати заплащат 22% от бюджета на Организация на обединените нации, което в реалност е подходящо, тъй като тази цифра подхожда на каузи на Съединени американски щати в международния Брутният вътрешен продукт. Ако той редуцира тези заплащания, тогава може да остане сюрпризиран, какъв брой бързо страни като Китай ще запълнят тази дупка. И когато това се случи, Китай ще доминира и образува Организация на обединените нации и интернационалния дневен ред, както това правеха Съединени американски щати в продължение на 70 години. Не е изключено китайците да решат да реалокират централата на международната организация в Пекин. Помислете си единствено, че това ще освободи много акри земя на Ийст Ривър, където Тръмп може да построи още няколко жилищни здания. /БГНЕС

------------

Фарид Закария, един от най-влиятелните американски политически анализатори. Статията му е оповестена във в. „ Вашингтон пост “.