10 от най-полезните за стомаха билки
Стомахът е доста сензитивен орган, който бързо може да излезе от равновесие и от най-дребните дразнители. Това най-често са неправилното хранене, алкохолът, цигарите, стресът. Стомашните проблеми обгръщат огромна гама от признаци, които могат да се появят в разнообразни стадии и обстановки в всекидневието, по тази причина постоянно се консултирайте с вашия доктор.
Едни от най-честите стомашни недоволства са болежка, тежест, отичане, киселини. Тъй като човешкият корем реагира друго на храните, за положителната му кондиция спазването на хранителен режим от най-малко 4 хранения на ден едновременно, е от значително значение.
С оглед на всички празници, които нямат край през зимните месеци, имайте поради, че дразнещите стомаха храни са подправките: горчица, оцет, червен и черен пипер, праз, чесън, хрян; сладките неща, пържено, кафето и алкохола. Но от тях по празниците количествата са огромни. Така че, в случай че може ограничавайте се.
За да бъде човек здрав, преди всичко би трябвало да разчита на себе си. На второ място отчитаме до момента с Природата и даровете, които тя предлага. Привържениците на лекуване с билки настояват, че те са доста по-добри от медикаментите. Причината – имат доста по-благотворно въздействие от медикаментите, тъй като съвсем всички медикаменти са основани за облекчение на признаците, а не за лечение. Ароматните билки се употребяват от хората за храна, както и за лекуване на разнообразни болести към този момент хиляди години. Ето и 10 от най-полезните за стомаха билки.
1. Кориандър
Кориандърът е едногодишно тревисто растение, което се употребява необятно като фалшификация в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Всички елементи на растението могат да се ядат, само че пресните листа и сушените семена се употребяват най-често в кухнята. За използването му се загатва още в антични санскритски писмени източници. Българската национална медицина предлага кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, зной, повръщане, бронхит. Плодовете и етеричното масло на кориандъра подтикват отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове.
2. Лавандула
Лавандулата (Lavandula) е растение от семейство Устноцветни. Най-често лавандулата се отглежда за добиване на лавандулово масло, а от лавандуловите съцветия се създават артикули против молци, чайове, подправки в кулинарията, ароматизиращи артикули, за аранжировка и други. През Първата международна война лавандуловото масло се е употребило необятно в лечебните заведения за стерилизация на подовете и стените. В националната медицина чай изработен от лавандулови цветове оказва помощ при киселини, успокоява стомаха при диария и подкрепя храносмилането. Освен това се употребява против дрезгавина в гласа и зъбобол. Лавандулата намира огромно приложение и в ароматерапията.
3. Лайка
Лайката или „ лайкучката “ e едногодишно тревисто растение с разклонено стъбълце. За лечебни цели се използват цветовете и – Flores Chamomillae. Събират се през интервала на цъфтежа, от май до юли като се откъсват задачите цветни кошнички дружно с дребна част от дръжките и се подреждат в плитки кошници или рамки за сушене на билки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35ºС. Етеричното масло на лайката има противовъзпалително и омекчително деяние при болести на храносмилателния път – колики в стомаха и червата, гастрити, колити и метеоризъм, стоматит, гингивит, и при възпалителни процеси на дихателните пътища, където се използва за инхалации и промивки под формата на гаргара. Има удобен резултат при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур.
4. Джинджифил
Джинджифилът е културно растение, което не вирее в диво положение. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций го загатва в своите „ Аналекти “ и е прочут с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът доближава Древна Гърция и Римската империя. В Европа се популяризира през 13 век с помощта на Марко Поло. В китайската медицина джинджифилът се употребява за лекуването на разнообразни стомашни проблеми. В западните култури се употребява за облекчение признаците на гадене и повръщане при бременност. Проучване, оповестено в Cancer Prevention Research, открива, че джиндифилът редуцира риска от рак на дебелото черво, защото потиска възпалителните процеси в червата. Той може да се откри под формата на прахуляк, капсули, таблетки или свеж корен.
5. Копър
Копърът е бил прочут още на античния египтянин и е употребявали от тях като средство срещу къркорене на червата и хълцане. В античен Рим пък са го давали на гладиаторите, с цел да бъдат издръжливи и мощни. За античните гърци изгарянето на ароматни масла от копър било белег за богатство. Копърът съдържа значимите за възстановяване на имунитета цинк и йод, нужни за естественото действие на щитовидната жлеза, незаменимите за подсилване на костите и зъбите калций и флуор. Използва се при неприятна перисталтика и газове. Успокоява спазмите на гладката мускулатура на органите в коремната празнина. Действа добре при деца с мързелив корем, запек и задръжка на газове, а чаят от копър е най-хубавото познато средства за облекчение на коликите при кърмачетата. Подобрява храносмилането и апетита. Семената от копър ускоряват секрецията на стомашните жлези и подстомашната жлеза, усилват отделянето на жлъчка и отстраняват отоците на червата. Препоръчва се и при диария.
6. Глухарче
Глухарчето принадлежи към подсемейство Лактукови. Само в Европа са класифицирани над 1 200 типа и подвида на това растение. За децата то е средство за игра и развлечение, а за възрастните намира приложение в кулинарията и лекуването. Глухарчето съдържа горчиви субстанции, които подтикват производството на злобен сок, форсират процеса на храносмилане и по този начин спомагат за детоксикацията на организма. То е потребно още при проблеми с черния дроб, бъбреците, жлъчката, храносмилателната система. А продължителната терапия с него утвърждава обмяната на веществата. Глухарчето оказва помощ при анемия, авитаминоза, атеросклероза, диабет, липса на вкус и лекува още кожни проблеми, отмалялост, ставни болести.
7. Мащерка
Мащерката е жанр от към 350 типа ароматни многогодишни тревисти растения и дребни шубраци, високи до 40 см, от семейство Устноцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия. Днес растението се употребява всеобщо като фалшификация, а плодовете, цветовете и листата се ползват под формата на лечебно средство за разнообразни болестни положения на организма. Мащерката съдържа няколко типа антиоксиданти – флавоноиди, терпинен, бета каротин, които прочистват тялото от свободните радикали и ни оказват помощ да се предпазим от вредите, които те могат да му нанесат. Чаят от мащерка от дълго време се употребява за лекуване на диария и газове, за облекчение на ревматоидни болести и при паразити като да вземем за пример анкилостома, който живее в дванадесетопръстника и тънкото черво.
8. Кардамон
За татковина на кардамона или кардамома се смята тропическата джунгла в Югозападна Индия. Като подправката той е прочут още от древността. В предишното се е употребявал и за ароматизиране на кафе в Близкия Изток, а в Иран е бил добавян към чая. Днес се отглежда най-много в Непал, Тайланд и Централна Америка. Като билка Кардамонът работи удобно върху храносмилателната система и лимитира появяването на газове. Полезен е при болки в стомаха. Препоръчва се и при неприятен мирис. Достатъчно е да сдъвчете единствено няколко зрънца, с цел да се освежите. Подпомага метаболизма и се употребява за понижаване на тежестта. Етеричните масла в него дават чувство за задоволеност и потискат апетита. А измежду най-популярните предписания за намаляване с него е в композиция със зелен чай.
9. Розмарин
Розмаринът е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбълце и миризливи вечнозелени игловидни листа. Расте в региона на Средиземноморието, а пресните му или сушени листа се употребяват в обичайна средиземноморска кухня като зелена фалшификация. От тях се прави и билков чай. Сред българското и славянско население в Османската империя розмаринът се е употребявал като съществена билка в специфична билкова примес, наричана от българските знахари с името „ гюлбул “ и „ гюлбул бюлюк “. В обичайна медицина се ползва при нарушен менструационен цикъл, за усмиряване на болки в стомаха, срещу образуването на газове в стомаха и червата, за възстановяване на апетита. Етеричното масло и листата му провокират обособяване на секреции в стомаха и червата и ускоряват жлъчната секреция. Те работят и противомикробно, диуретично и тонизиращо. Не се предлага при бъбречни и чернодробни болести.
10. Мента
Ментата е представител на жанр многогодишни растения от семейство Устоцветни. Тя е една от най-използваните билки заради многото си потребни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, тъй като считали, че мирисът на мента усилва мозъчните функционалности и усъвършенства паметта. Днес от нея се употребяват листата, в които се съдържат етерични масла с основна съставка ментол. Той е повода за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича посредством парна филтрация. От мента се прави ментов лист, предопределен за приложимост като трапезен чай. Ментоловото масло оказва помощ против гадене, болки в стомаха, газове. Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища и възстановява апетита. Важно е да се приема в дребни дози, в чай да вземем за пример. Тя е и подобаваща билка за лекуване при болести на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, продължителен панкреатит, разстройство.
