Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Тя е двудневна, провежда се в "Гранд хотел Пловдив" и бе открита именно от речта на министър Цеков, съобщи Plovdiv24.bg. Участие взимат над 300 експерти.

"В тази сграда сме събрани хора, които сме отдадени на кауза. Кауза за една добре развита инфраструктура, която да обслужва както икономическото развитие, така и да осигурява условия за безопасна пътуване за движение на стоки и товари и да подобрява живота ни", каза министърът.

Според Цеков пътната безопасност е комплексно явление и съчетава качествена инфраструктура, качествен автомобилен парк и адекватно поведение на водачите.

Първите стъпки според него са добро планиране, проектиране и териториално-устройствени процедури, което би отнело време, но "Само лошите неща стават бързо", казва той.

Основното предизвикателство е да подобрим транспортните качества на магистрала "Тракия", затова АПИ възнамерява тази година да възложи идейно проектиране и изграждане на една допълнителна лента поне в участъка София-Пловдив.

Относно АМ "Хемус" е необходимо предлагането на механизъм, който да продължи строителството.

"Магистрала "Хемус", като друга основна ос, за съжаление, вече се строи от 50 години. Тя се превърна в заложник на политическата криза. Амбицията на сегашното ръководство на МРРБ и на АПИ е да се предложи механизъм, който да позволи строителството да продължи, за да може да свържем София с Варна, което ще даде възможност за безопасно пътуване и просперитет на цяла Северна България".

В семинара участие взе още и председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Ясен Тодоров и председателят на ДА "Безопасност на движението по пътищата" Малина Крумова, кметът на Пловдив Здравко Димитров.

20-годишната Боряна е имала връзка с Васил Михайлов в продължение на две години. Казва, че първият побой и е бил нанесен още преди обществото да разбере за прокурорския син от Перник и той да бъде арестуван.

Единият от побоите определя като "най-жесток". В нощта срещу 28 октомври миналата година. Часове, след като Васил Михайлов е пуснат за първи път под "домашен арест", след като прекарва месеца в ареста по обвинения за побои и заплахи.

„Донесох му една бутилка уиски и той, естествено, се напи. Видя някакво съобщение. Бяха ми отправили неприлично предложение, на което аз в никакъв случай не съм откликнала. Започна да ме удря, многократно, по лицето ми, по тялото ми, дърпаше ме за косата. Прецених, че е най-добре да звънна на майка му. В опита си да го успокои ме беше прегърнала и той удари и нея“, спомня си Боряна.

„В разговора ни на 1 юли той ми обясняваше как съм предателка, как съм могла да го направя това нещо. Започна да ми обяснява как ако иска да ме убие, той със сигурност ще ме убие, ще намери начин да ме убие. Той може да убие всеки един човек, когото прецени. Дори ми разказваше за начина, по който искал да ме убие. Мислил е, че когато излезе от затвора ще ме намери, ще ме отвлече, ще ме вкара там в някакво мазе и ще ме целуне и ще ме гръмне в гърлото.“, добави Боряна.

След като подава жалба в полицията и разказва всичко това, на 13 септември екипи на СДВР влязоха в къщата, в която Васил Михайлов е под домашен арест, за да я претърсят. Тогава, пред bTV, прокурорският син отрече да е посягал на Боряна.

„Естествено, че се страхувам. Все пак, аз го познавам, мисля по-добре дори от собственото му семейство. Според мен е много жесток човек и със сигурност ще търси отмъщението си. Спрямо мен”, подчерта 20-годшното момиче.

Без значение колко невероятно талантлив си, след известно време нито властта, нито парите, нито славата запълват празнотата, която идва по пътя.

Проблемът не е във възрастта. Преди години тренирах бокс в Маями и там имаше един 75-годишен боксьор, който можеше да скъса задника на всеки 20-годишен. Възрастта е просто числа".

Мъдрите мисли са не на кого да е, а на Мики Рурк, актьорът и боксьорът, когото едни боготворят, а други се страхуват от него или го считат за арогантен.

Например в Русия го носят на ръце, докато хвали рускините и приема в живота си няколко популярни красавици. Когато обаче в подкаст на Ксения Собчак през 2022 г. той заявява, че е уважавал Путин, но това е приключило в мига, когато Русия е започнала военна агресия срещу Украйна. Не само това, а актьорът, който днес има рожден ден, пожелава да бъде погребан, когато дойде краят, в малкото украинско селце Загорци, Хмелницка област. Там вече бил гробът на неговия сърдечен приятел и помощник Дмитрий Корнейчук, когото холивудската звезда счита за свой брат.

Рурк не крие и своето възхищение от бойците от батальона „Азов“.

***

Родителите на Рурк се развеждат, когато той е само на 6, а майка му скоро след това заживява с нов мъж. Това е Юджийн Адис - полицай от Маями с петима синове, за когото Рурк пише, че "беше много голям, здрав и зъл мъж. Можеше да ми спука главата, само защото не е на кеф. Той често нараняваше физически майка ми и аз го мразех за отношението му към нея. Години наред мечтаех да го смачкам.

Омразата към пастрока му поражда любовта към бокса.

"За мен боксовата круша беше начинът да порасна. Не можех да му посегна, затова с времето започнах да си го изкарвам върху всеки срещнат. Когато пораснах, налитах на бой с когото и да било и където и да било. Само ме погледни накриво и с теб е свършено".

На 12 години той печели първата си професионална боксова среща в категорията "муха" (до 56 килограма). От 1964 до 1973 година той се състезава активно, понякога използвайки псевдонима Фил Рурк, и дори успява да постави рекорд в аматьорския бокс с 27 победи, от които 12 нокаута.