Защо и как Финландия построи мрежа от ядрени бункери с огромен капацитет
Столицата на Финландия Хелзинки, с население 658 000 души, е многолюден метрополис, който изцяло дава отговор на ролята на съвременен европейски град. На 18 метра под града обаче се намира нещо, което може би не очаквате – голяма мрежа от пещери и тунели, издълбани от скалите, които могат да поберат всички поданици на Хелзинки и още близо четвърт милион души.
Нескромните входове към този под земята свят са ситуирани в града като метростанции, само че елементарната фасада крие нещо по-тъмно. Основното предопределение на този град под града е да действа като огромно бомбоубежище, а може би и като нуклеарен бункер.
Те се назовават убежища за гражданска защита
Само в Хелзинки има към 5500 такива, макар че могат да бъдат открити в цялата скандинавска страна.
Тези бункери могат да обезпечат леговище от стандартни бомби, нуклеарни оръжия, радиация, биологични и химически оръжия, както и от последствията от тези офанзиви. В тях има ресурси от вода, храна и лекарства, които могат да стигнат за седмици, както и точки за достъп до повърхността за попълване на запасите. Те разполагат с самостоятелни системи за пречистване на въздуха и водата, както и с електрозахранване, уреди за стерилизация и двойни укрепени порти, които оказват помощ за поддържането на затворена среда.
За благополучие, най-лошият сюжет към момента не е наложил потреблението на тези убежища, само че това не значи, че те няма да се употребяват. Ето за какво Финландия е построила голяма мрежа от бомбоубежища и по какъв начин те служат на града през днешния ден.
Не просто бункери
Разбира се, построяването и поддръжката на тези бункери са свързани със обилни финансови разноски. Макар че бункерите се подлагат на постоянни учения за подготвеност, тези огромни пространства постоянно се употребяват постоянно и за по-приятни действия.
Тъй като доста от тези бункери съдържат огромни открити пространства, те могат да бъдат проведени като спортни арени. Тези арени могат да се отдават чартърен на юношески и аматьорски лиги, с цел да се компенсират разноските за поддръжка на оборудванията. Някои бункери съдържат даже плувни басейни с олимпийски размери. В тези бункери могат да се настанят и други предприятия, които да подкрепят тези спомагателни функционалности, като да вземем за пример щандове за храна и питиета. В някои от бункерите има даже детски площадки.
Цялата тази активност значи, че бункерите съдържат и огромни подземни паркинги. В случай на изключителна обстановка паркираните коли могат да обезпечат дребни частни пространства за обособени лица и фамилии, до момента в който спортните площадки могат да бъдат разчистени, а басейните – източени и превърнати в убежища при бедствия в границите на 72 часа.
Тези бункери не стоят безучастно и не се пълнят с паяжини. Те са потребни публични пространства, а постоянното им потребление значи, че остават по едно и също време чисти и познати. Разбира се, те са и непрекъснато увещание за идните опасности. И по този начин, какво въобще е довело до основаването на тези бункери?
Защо са били издигнати?
Войната неведнъж е донесла опустошения на европейския континент. Реалност, която финландският народ познава прекомерно добре. В първите дни на Втората международна война Съветският съюз нахлува във Финландия в акция, известна през днешния ден като Зимната война. Загубите на руските войски са доста по-големи от тези на Финландия, само че в последна сметка Съветският съюз просто има прекалено много бойци, с цел да може Финландия да се отбрани дейно, и е подписан кротичък контракт. В него се отстъпва 12% от територията на Финландия на Съветския съюз, по-голямата част от която Русия управлява и до през днешния ден.
Народът на Финландия резервира белезите от тази война.
Днес Финландия има най-дългата сухопътна граница с Русия от всички страни в Европейския съюз – над 1300 километра. Въпреки че като цяло поддържат позиция на неутралитет след Втората международна война, те също по този начин предизвикват възприятието за подготвеност.
Първите финландски нуклеарни бункери са издигнати през 60-те години на предишния век в напрегнатите и към момента ескалиращи дни на Студената война, в която близкият комшия е главен състезател. Строежът продължава и през днешния ден, като финландското законодателство изисква постройките над избран размер да съдържат леговище. Руското навлизане в Украйна, както и неотдавнашното решение на Финландия да се причисли към НАТО, вършат тази подготовка изключително настояща, даже и жителите да се надяват, че тези бункери в никакъв случай няма да бъдат в действителност нужни.
