Хиляда и единайсто място ще ни е таман
Сто и единайстото място по независимост на словото наподобява много плаши управниците и по тази причина ни тикат към хиляда и единайстото. То ще ни е тъкмо, тъй като у нас хем властта си работи изцяло необезпокоявана, хем обществото си знае, че всичко в ръководството е ОК.
Натикването на парламентарните публицисти е не просто скандал. То е най-голямото оскърбление, на което българската публицистика е подлагана. Може би по-голямо е единствено допускането и дългогодишното изтърпяване на натурални простаци в ролята на медийни магнати. Второто, прочее, има решаваща роля за реализирането на първото.
От 1991 година до в този момент съм видяла много възходи и падения в Народното събрание - и депутатски, и журналистически. Но регламентацията на взаимната работа добива все по-обидни за обществото измерения. Журналистът е око и ухо на това общество. То би трябвало да знае що за хора са депутатите, по какъв начин приказват, какво в действителност споделят и какво тъкмо вършат, наясно ли са с материята или са цялостни дилетанти. Разбира се, последното е в основата на всички депутатски криеници.
Истината е, че в последните десетина години компетентността на народните представители пагубно спада. Дани Ръбъл е венецът на опитите на властта да прикрие срамотиите си. Наистина в никакъв случай сходни анимационни герои не са били в ръководството. Беше находка да уловиш тъп народен представител и да се бъзикаш с глупотевините му. Сега се чудиш по какъв начин да изкараш изявленията им най-малко малко интелигентни.
Та набутването в мазето на постройката си има дълбоки учредения и в случай че желаят управниците да ме опровергаят, дано да трансформират това. Но нямам доверие да стане, тъй като линията по този начин е заложена.
Преди идването на ГЕРБ публицистите влизаха в Народното събрание от същия вход, от който влизаха и депутатите. Минаваха същите инспекции. Години, години наред. Имаше, несъмнено, опити да бъдат набутани някъде, откъдето да не виждат много-много. Но това беше главно поради публикуването на жълтини - кой с коя се залюбил, кой какви дрешки и часовници/телефони/коли има. Или на малко по-сериозни неща: какви срещи се вършат по кьошетата на коридорите и какво се договаря на тях, какъв брой бутона за наличие натиска дежурният по група Чайковски, има ли въобще кворум или си я караме, както си знаем.
Всичко това водеше до периодически опити за слагане на преграда сред депутати и публицисти - разнообразни часове за престояване в кафето и за хранене в стола, заграждения, снимане единствено от задната част на залата и престой единствено на балкона и така нататък Но това не оставаше без отпор.
През 1996-а беше, мисля, чесновият митинг. На публицистите беше неразрешено да се хранят в парламентарния стол и защото постоянно пишеха за цените на кюфтетата там, им беше стеснен достъпът. Надонесохме сланина, чесън и каквото Бог дал и го разстлахме върху вестници в десния коридор, където беше журналистическият работен ъгъл. Ръководството реши, че ще е по-добре да ни върне в стола, в сравнение с всеки ден Народното събрание да смърди на селска механа.
Обаче, дами и господа, по какъв начин да сравниш Сендов с Караянчева? Технически и антропологично не е допустимо. Не можеш и до Герджиков да я поставиш, нито до Пирински - макар разграничителните въжета, които вкара, нито до Соколов или пък до Стефан Савов...Тъжна картинка.
Та когато ГЕРБ влезе в Народното събрание, публицистите бяха не набутани, а непосредствено изгонени. Влизането ни се измести през входа, през който до тогава се вкарваше кетъринговата храна и всякакви други доставки. Всички депутатски изявленията трябваше да бъдат одобрявани от партийния пиар. Това беше началото на края, който имаме през днешния ден: мазе на 4 етажа под депутатите, където няма покритие на мобилни оператори, връзката със залата също я няма и прочие.
Превръщането на Партийния дом в ново Народно заседание беше изначално неприятна концепция. Кому беше нужно да се трошат милиони национална пара за депутатския комфорт? Какво, за Бога, са създали за своя народ, като се изключи че са го оставили да мре в бедност?
Да завреш парламентарни публицисти в мазе е не просто жалко. Вдлъбнато е. Като цялата герберска медийна политика. Да си сложат перденцата на колите и да връщат член Първи.
Автор: Евелина Гечева
Натикването на парламентарните публицисти е не просто скандал. То е най-голямото оскърбление, на което българската публицистика е подлагана. Може би по-голямо е единствено допускането и дългогодишното изтърпяване на натурални простаци в ролята на медийни магнати. Второто, прочее, има решаваща роля за реализирането на първото.
От 1991 година до в този момент съм видяла много възходи и падения в Народното събрание - и депутатски, и журналистически. Но регламентацията на взаимната работа добива все по-обидни за обществото измерения. Журналистът е око и ухо на това общество. То би трябвало да знае що за хора са депутатите, по какъв начин приказват, какво в действителност споделят и какво тъкмо вършат, наясно ли са с материята или са цялостни дилетанти. Разбира се, последното е в основата на всички депутатски криеници.
Истината е, че в последните десетина години компетентността на народните представители пагубно спада. Дани Ръбъл е венецът на опитите на властта да прикрие срамотиите си. Наистина в никакъв случай сходни анимационни герои не са били в ръководството. Беше находка да уловиш тъп народен представител и да се бъзикаш с глупотевините му. Сега се чудиш по какъв начин да изкараш изявленията им най-малко малко интелигентни.
Та набутването в мазето на постройката си има дълбоки учредения и в случай че желаят управниците да ме опровергаят, дано да трансформират това. Но нямам доверие да стане, тъй като линията по този начин е заложена.
Преди идването на ГЕРБ публицистите влизаха в Народното събрание от същия вход, от който влизаха и депутатите. Минаваха същите инспекции. Години, години наред. Имаше, несъмнено, опити да бъдат набутани някъде, откъдето да не виждат много-много. Но това беше главно поради публикуването на жълтини - кой с коя се залюбил, кой какви дрешки и часовници/телефони/коли има. Или на малко по-сериозни неща: какви срещи се вършат по кьошетата на коридорите и какво се договаря на тях, какъв брой бутона за наличие натиска дежурният по група Чайковски, има ли въобще кворум или си я караме, както си знаем.
Всичко това водеше до периодически опити за слагане на преграда сред депутати и публицисти - разнообразни часове за престояване в кафето и за хранене в стола, заграждения, снимане единствено от задната част на залата и престой единствено на балкона и така нататък Но това не оставаше без отпор.
През 1996-а беше, мисля, чесновият митинг. На публицистите беше неразрешено да се хранят в парламентарния стол и защото постоянно пишеха за цените на кюфтетата там, им беше стеснен достъпът. Надонесохме сланина, чесън и каквото Бог дал и го разстлахме върху вестници в десния коридор, където беше журналистическият работен ъгъл. Ръководството реши, че ще е по-добре да ни върне в стола, в сравнение с всеки ден Народното събрание да смърди на селска механа.
Обаче, дами и господа, по какъв начин да сравниш Сендов с Караянчева? Технически и антропологично не е допустимо. Не можеш и до Герджиков да я поставиш, нито до Пирински - макар разграничителните въжета, които вкара, нито до Соколов или пък до Стефан Савов...Тъжна картинка.
Та когато ГЕРБ влезе в Народното събрание, публицистите бяха не набутани, а непосредствено изгонени. Влизането ни се измести през входа, през който до тогава се вкарваше кетъринговата храна и всякакви други доставки. Всички депутатски изявленията трябваше да бъдат одобрявани от партийния пиар. Това беше началото на края, който имаме през днешния ден: мазе на 4 етажа под депутатите, където няма покритие на мобилни оператори, връзката със залата също я няма и прочие.
Превръщането на Партийния дом в ново Народно заседание беше изначално неприятна концепция. Кому беше нужно да се трошат милиони национална пара за депутатския комфорт? Какво, за Бога, са създали за своя народ, като се изключи че са го оставили да мре в бедност?
Да завреш парламентарни публицисти в мазе е не просто жалко. Вдлъбнато е. Като цялата герберска медийна политика. Да си сложат перденцата на колите и да връщат член Първи.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ