Стивън Спилбърг е бил напълно готов с друг проект, за

Стивън Спилбърг е бил изцяло подготвен с различен план, за който целият екип към този момент е бил в, когато прочита сюжета на 30-годишната Лиз Хана за The Post (заглавието е преведено у нас като „ Вестник на властта ”).  До този миг никой не е чувал за младата жена, а самият сюжет е креативно предизвикателство към нея от приятеля й. Лиз е била мощно увлечена от автобиографията на Катрин Греъм, Personal History, която споделя живота на издателката на The Washington Post. Предлага й да се опитва и да трансформира книгата в сюжет за филм. Резултатът е подобен, че Лиз Хана беше номинирана за „ Златен глобус ” за най-хубав сюжет.

Когато стартира да чете, още на 30-ата страница си показва Мерил Стрийп като Катрин Греъм и Том Ханкс в ролята на редактора на вестника Бен Брадли. Режисьорът прекъсва всичко, което прави сега, връща хората си от Италия, събира Том и Мерил за пръв път дружно пред камера и дава доста къс период за новата продукция, с цел да не се изпусне историческият миг – избирането на първата жена президент на Съединени американски щати. Вместо това се случва немислимото, което обаче, както стана ясно по-късно, слага „ Вестник на властта ” в доста настоящ подтекст.

Всички сме чували за аферата Watergate, разказана от смелите публицисти на The Washington Post (ако не сте гледали „ Цялото президентско войнство ” на Алън Пакула, гледайте го), само че не доста хора знаят, че преди Никсън да бъде изпратен в историята, е имало друга катализираща събитията и смелостта на пресата история.

През 1971 година военният анализатор на RAND Даниел Елсберг (в ролята е Матю Рийз) изнася хиляди страници секретни документи (т.нар. Виетнамско досие или Pentagon Papers), в това число информация за години груби неистини на