Стефани от Лондон: Всички заедно сме по-силни от управляващите
Стефани Лалева е на 21 години, живее в Лондон от шест години, има бакалавърска степен по социология, а в този момент прави магистратура по " Интернационален маркетинг " в " Кингс Колидж. Тя е същинско градско момиче, което обича динамиката на метрополиса, само че също по този начин цени спокойствието, природата и пътешествията. Определя себе си като работохолик, като си признава, че това не постоянно ѝ носи единствено позитиви. Тя е лицето на митингите в Лондон, като не пропуща и ден пред посолството ни в столицата на Англия. За мотивацията си, за настояванията на протестиращите и за фантазиите си за една по-добра България споделя особено за нас, Момичетата, самата Стефани.
Какво предизвика едно доста красиво, будно и мъдро момиче да застане отпред на митингите в Лондон?
Стефани Лалева: Когато коронавирусът се популяризира и в Лондон, всички мои приятели и познати се върнаха в България и аз останах сама в града. Винаги съм се интересувала от нещата, които се случват по света и у нас, от това, което става около мен. Още в първия ден на протестите в София – 9 юли, всички мои приятели там бяха на първа линия от обяд, звъннаха ми и ме помолиха да разпространя каузата и в Лондон. Много ми се искаше и аз да можех да съм там с тях и по тази причина още същата вечер взех решение да направя и аз протест пред Българското посолство. Създадох фейсбук събитие и на идващият ден в 12:00 часа на обяд застанах сама с един девиз и чаках някой да пристигна. Не обичам да се окайвам и когато пристигна миг да се работи, не мога да виждам в профил и да седя безучастна. Имам вяра и знам, че опция постоянно има. Най-малкото съм видяла една подредена и демократична страна и съм уверена, че това е допустимо и у нас.
Как стана по този начин, че протестиращите българи в Лондон ти гласоподаваха доверие да бъдеш техен уредник?
Стефани Лалева: Привечер в първият ден от митингите най-сетне пристигна едно момче, което тогава към момента не познавах – Филип. Той беше с цялата си група другари, разбрахме се да съберем сили и от този момент той ми оказва помощ адски много. Оттам нататък всичко беше доста непринудено, организацията е многопластова и всеки един от протестиращите има своята роля в нея, към този момент не съм сама. Иначе мисля, че другите ми се довериха, тъй като видяха, че не съм политически обвързана, а просто в действителност желая положителна смяна, с цел да можем най-сетне всички ние да се върнем в България.
Какво стимулира всички вас, протестиращите в столицата на Англия, да пътувате всеки ден с часове, с цел да заявите разочарованието си от властта в родината?
Стефани Лалева: Много ми е мъчно да приказвам от името на другите, само че от това, което слушам и виждам, излиза наяве, че хората са наистина жадни за смяна. Прекалено дълго време поносим едно и също ръководство, което води до деградация на страната ни. Ние сме изгонени от неналичието на вероятност и развиване у нас. Мисля, че протестиращите са мотивирани от това, че фамилиите и приятелите им са на открито всеки ден и откровено желаят да ги подкрепят, даже от разстояние. На никого от нас не му е прелестно да живее емигрантски живот и да заплаща налози за развиването на непозната стопанска система.
Как лично ти съвместяваш ежедневните си отговорности с гражданската си позиция?
Стефани Лалева: За мой шанс лекциите ми стартират още веднъж през септември, като в момента единствено работя. Първите 17 дни от митинга не бях работила, тъй като физически не ми доближаваше времето. Сега обаче се оправям много по-добре с организацията и сме си разпределили функциите по този начин, че да може всеки от нас да върви на работа и да идва пред посолството, без да прави големи жертви. Всичко е до групова работа.
Поддържаш ли съответна политическа групировка в родината?
Стефани Лалева: Не, никога. Смятам, че нито една от политическите обединения, които сега съществуват, не са способни да предложат същинска опция на корупцията и всеобщото крадене. Някои от тях са се дегизирали като ''алтернатива'', само че аз им не вярвам и считам, че всички се борят за общата хранилка. Докато няма цялостна цифровизация на държавното управление, цялостна бистрота на ръководството и на администрацията в България, няма да допускам на нито една партия или персона.
Защо се вълнуваш какво става в България, като си решила преди време да заминеш надалеч?
Стефани Лалева: По-рано загатнах, че постоянно съм се интересувала какво се случва по света. Винаги съм била и постоянно ще бъда българка, без значение къде пребивавам. И това да не отстъпвам гражданската си позиция, е мой дълг като такава. В такива спешни моменти би трябвало да сме единни като нация,без значение кой къде е. Разделянето и отчуждението на обществото е типична тактичност на едно тоталитарно ръководство и не трябва да разрешаваме на властимащите това да се случва, тъй като те са наясно, че всички дружно сме по-силни от тях.
И още...
Какво предизвика едно доста красиво, будно и мъдро момиче да застане отпред на митингите в Лондон?
Стефани Лалева: Когато коронавирусът се популяризира и в Лондон, всички мои приятели и познати се върнаха в България и аз останах сама в града. Винаги съм се интересувала от нещата, които се случват по света и у нас, от това, което става около мен. Още в първия ден на протестите в София – 9 юли, всички мои приятели там бяха на първа линия от обяд, звъннаха ми и ме помолиха да разпространя каузата и в Лондон. Много ми се искаше и аз да можех да съм там с тях и по тази причина още същата вечер взех решение да направя и аз протест пред Българското посолство. Създадох фейсбук събитие и на идващият ден в 12:00 часа на обяд застанах сама с един девиз и чаках някой да пристигна. Не обичам да се окайвам и когато пристигна миг да се работи, не мога да виждам в профил и да седя безучастна. Имам вяра и знам, че опция постоянно има. Най-малкото съм видяла една подредена и демократична страна и съм уверена, че това е допустимо и у нас.
Как стана по този начин, че протестиращите българи в Лондон ти гласоподаваха доверие да бъдеш техен уредник?
Стефани Лалева: Привечер в първият ден от митингите най-сетне пристигна едно момче, което тогава към момента не познавах – Филип. Той беше с цялата си група другари, разбрахме се да съберем сили и от този момент той ми оказва помощ адски много. Оттам нататък всичко беше доста непринудено, организацията е многопластова и всеки един от протестиращите има своята роля в нея, към този момент не съм сама. Иначе мисля, че другите ми се довериха, тъй като видяха, че не съм политически обвързана, а просто в действителност желая положителна смяна, с цел да можем най-сетне всички ние да се върнем в България.
Какво стимулира всички вас, протестиращите в столицата на Англия, да пътувате всеки ден с часове, с цел да заявите разочарованието си от властта в родината?
Стефани Лалева: Много ми е мъчно да приказвам от името на другите, само че от това, което слушам и виждам, излиза наяве, че хората са наистина жадни за смяна. Прекалено дълго време поносим едно и също ръководство, което води до деградация на страната ни. Ние сме изгонени от неналичието на вероятност и развиване у нас. Мисля, че протестиращите са мотивирани от това, че фамилиите и приятелите им са на открито всеки ден и откровено желаят да ги подкрепят, даже от разстояние. На никого от нас не му е прелестно да живее емигрантски живот и да заплаща налози за развиването на непозната стопанска система.
Как лично ти съвместяваш ежедневните си отговорности с гражданската си позиция?
Стефани Лалева: За мой шанс лекциите ми стартират още веднъж през септември, като в момента единствено работя. Първите 17 дни от митинга не бях работила, тъй като физически не ми доближаваше времето. Сега обаче се оправям много по-добре с организацията и сме си разпределили функциите по този начин, че да може всеки от нас да върви на работа и да идва пред посолството, без да прави големи жертви. Всичко е до групова работа.
Поддържаш ли съответна политическа групировка в родината?
Стефани Лалева: Не, никога. Смятам, че нито една от политическите обединения, които сега съществуват, не са способни да предложат същинска опция на корупцията и всеобщото крадене. Някои от тях са се дегизирали като ''алтернатива'', само че аз им не вярвам и считам, че всички се борят за общата хранилка. Докато няма цялостна цифровизация на държавното управление, цялостна бистрота на ръководството и на администрацията в България, няма да допускам на нито една партия или персона.
Защо се вълнуваш какво става в България, като си решила преди време да заминеш надалеч?
Стефани Лалева: По-рано загатнах, че постоянно съм се интересувала какво се случва по света. Винаги съм била и постоянно ще бъда българка, без значение къде пребивавам. И това да не отстъпвам гражданската си позиция, е мой дълг като такава. В такива спешни моменти би трябвало да сме единни като нация,без значение кой къде е. Разделянето и отчуждението на обществото е типична тактичност на едно тоталитарно ръководство и не трябва да разрешаваме на властимащите това да се случва, тъй като те са наясно, че всички дружно сме по-силни от тях.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ