Стефани Капочо е интересна личност, красива дама и един от

Стефани Капочо е забавна персона, красива дама и един от хората, които заслужават доста особено място в средите на науката. Повечето учени се занимават с търсенето на медикаменти, други се ориентират към основаването на технология за подобряването на живота, а има и една не дребна част, която се занимава с разработка на оръжия.

Стефани има една друга напълно забавна концепция, тя не е в нито една от тези среди или най-малко не може да се счита като академик, който ще даде на света ново решение. Нейната тематика за докторска дисертация е проучването на невро науките и търсенето на тайната на любовта.

Още тук може да бъдете сигурни, че със същият триумф един академик ще би трябвало да се опита да потвърди по този начин нареченото Диофантово уравнение, което и до този миг не може да бъде решено, а премията от 1 милион $ стои. Стефани взема решение да се захване с тъкмо толкоз комплицирана задача. Истината е, че е много мъчно да се открие съответна връзка сред привличането сред двама души, а в този момент си представете, че би трябвало да изразите всичко това в математическо уравнение.

Освен истинска концепция и изказване, че това може да се счита за изцяло невъзможна задача, дано обърнем внимание и на обстоятелството, че множеството сътрудници на тази дама не стопират да се майтапят и да считат, че е подготвена да приключи опитите си за докторска степен с сходно словоизлияние. Никой нямало да влага в тази концепция и още по-страшното, никой нямало даже да разгласява този труд, в случай че въобще се стигне до подобен.

След като четете тези редове, замислете се дали не е съумяла. Математическото уравнение на любовта щяло да се счита за захарния памук на математиката. Романтиката и привличането нямало да бъдат признати съществено. Мнозина не стопират да настояват, че това е нещо обикновено и смешно, няма даже да се прегледа като теоретичен проблем, само че дали в действителност е по този начин? Замислете се, в случай че може да изчислите възможностите си с колегата и математиката показа, че най-вероятно няма да се задържите доста дълго, бихте ли вложили време?

Да, хубавите моменти няма да бъдат малко, само че в случай че могат да се заменят с нещо, което ще е в пъти по-добро и трайно? С други думи, бихте ли се примирили с нещо близо до най-хубавото, само че не и най-хубавото за вас самите? Формулата на солта може да е обикновена, само че за всичко останало си има много методика. А в този момент дано помислим и за още един факт, в случай че множеството хора прекарват по-малко време в търсене и могат елементарно да открият същинската си обич, то това не значи ли, че ще има по-малко стрес, по-малко нерви и по-малко загуби, изключително в случай че всичко това се заплаща във време и нерви, а от време на време и в пари – всевъзможни хора, разбирате.

И не се изненадвайте от обстоятелството, че любовта е доста специфичен обект за науката. Редица дами в логиката на психиката ще се занимават с тайните на любовта: Лиса Даймънд, Барбара Фридриксън, Сюзън Спречър и други. Тяхната просвета разрешава забавни и малко по-свободни тълкования, само че не би трябвало да забравяме, че математиката избира да бъде точна просвета. Стефани се пробва да разбере дали това е композиция от базовото привличане и привързване, нещо като втора страст или има и нещо друго. Възможно ли е любовта да има напълно друго въздействие върху средностатистическия човек.

Най-вероятно ще открием разлики на база персона, обществена класа и просвета, а да не приказваме за пол и полови желания. Първият опит на Стефани да предложи нещо обвързвано с математика и обич, незабавно е отхвърлено. При второто подаване на същата тематика, изследователката ще размени „ обич “ със „ свързване на двойки “. Една дума може да спре финансирането, само че по-важното е, че откривателите знаят по какъв начин да предложат информацията на своите спонсори.

Интересното е, че до момента в който създаването продължава да върви, Капочо се радва на доста внимание от пресата, а към 14 февруари постоянно има някой различен мераклия, който да подкрепи концепцията. Интервюта идват от научни издания, в това число National Geographic. След първите няколко изявленията и материали по тематиката, множеството учени са подготвени да одобряват концепцията малко по-сериозно, само че прякорът „ Д-р Любов “. Освен тях ще се появят и студенти, които желаят да вземат участие в този теоретичен труд.

Очевидно е, че до момента в който математиката не желае да приема толкоз елементарно любовта, всеки различен млад откривател ще е подготвен да вложи старания. През 2006 година Стефани се мести от Женева в колежа Дортмунд в Ню Хемпшир. Там се занимава с друго проучване в психологическия департамент, фокусирайки се върху човешкия мозък. Нейни сътрудници са Скот Графтон и Майкъл Газанига. Това е нов език и нова просвета, както и нов климат, който може да помогне малко повече за стоящата тематика.

Интересното е, че още преди да има доста информация, студентите в Дортмунд са чули за по този начин наречената любовна машина и желаят да я употребяват. Въпросната има друго научно име, употребявано за спонсорите и критиците, които не желаят да повярват, че науката може да има интерес от нещо толкоз съкровено. Става въпрос за „ Система и Метод за засичане на характерни когнитивни-емоционални положения в даден обект “. Любовната машина е надалеч по-приятно име.

Стефани е създала 10-минутен тест, в който множеството студенти имат вяра и може да им даде направления дали в действителност има някаква непосредственост в интелектуално естество, привличане и несъмнено – евентуална дълготрайна сантиментална връзка. Много постоянно тя ще забележи, че студентките постоянно са разкъсвани сред сътрудника с фигура на Аполон и оня чудноват гийки очилатко, който постоянно може да пусне чаровна усмивка. Програмата явно може да откри място във всяка една страст и да им разреши да схванат на кой кон да заложат в това необичайно съревнование.

Много по-късно Стефани ще признае, че и се наложило да сътвори джаджа за срещи, налична за студентите. Преди да дойде в Съединени американски щати, дамата е изследвала пациенти, употребяващи силата на позитивните страсти. Един подобен е Хюгет, който употребява любовта към рисуването, с цел да се пребори с огромните вреди, нанесени при последният тежък сърдечен удар. Всеки път, когато пациентът рисува, неговият диалект се усъвършенства, ръцете стопират да треперят толкоз и най-важното, фантазията работи извънредно добре върху платното. Стефани ще търси и други забавни оферти, които да употребяват този възстановителен способ. Любовта може да се възроди в доста други есенции от живота – спорт, кино, книги и други. Дали в действителност любовта може да се употребява като положително лекарство?

Повечето учени по това време се занимават с тъмната страна на човешкото схващане – отрицателното въздействие на един или различен фактор. Дори учените в Женева залагат на отрицателните тласъци и скоростта, с която се задействат някои дялове от човешкия мозък. Следи се подсъзнанието и неговото въздействие при проявлението на фотография на змия или паяк. Древните гърци употребяват думата „ алмонд “ – тъй като приказваме за нещо малко с овална форма – амигдалата е заровена пот церебралния дял и се счита за една от най-старите известни елементи в мозъка.

Фокусът ѝ е ориентиран към лимбичната система, която от своя страна обработва всякаква информация със скоростта на светлината. Точно това се пробват да схванат множеството откриватели – какво ще се случи, когато информацията доближи до тази точка и по какъв начин ще реагира тялото. От еволюционна позиция е изцяло обикновено да откриваме будно положение при съществуването на опасност. Негативните тласъци са от изключително значение и най-вероятно са ни помагали да оцеляваме през последните години. Един човек в джунглата, намерено море или в бедстващо положение, най-вероятно ще преработи тъкмо тази точка от мозъка си. Било е задоволително за първобитните хора да чуят някакъв тон и да се приготвят за борба – въпреки всичко те не са живели в безвредна среда и съвсем всичко е било техен зложелател.

Еволюцията на това положение е разказана от доктор Джоузеф Леду, който назовава този развой „ бавният път “ – пряк прочувствен път, който би трябвало да разсънва незабавно защитните реакции с една по-будна мисъл. Представете си експресна жп линия, която да свързва очите и амигдалата, а по-късно да задейства хипоталамусът, който да ни приготви за пердах. Така тялото ни минава в положение на военна защита.

Всичко това, цялата тази магия, лишава едвам една стотна от милисекундата. Съзнателното мислене може да се задейства в разстояние на към 300 милисекунди или на към 1/3 от секундата. А що се отнася до подскачането и събуждането на инстинкта за оцеляване, той явно е мълниеносен и колкото и да се опитваме да избягаме от обстоятелствата – животинската ни природа мъчно може да се не помни.

Ралф Адолфс ще изследва пациенти, чиято амигдала е била унищожена в резултат на генетични болести. Резултатът при тях е, че не могат да изпитват никакъв боязън. Резултатът от тази липса демонстрира, че пациентът умерено може да си навлече доста неприятности, откакто по никакъв метод не може да разграничи опаснисте обстановки от безобидните. Това до някаква степен може да потвърди за какво и много хора с сходни проблеми ще се озоват в листата на нападателни и насилствени обстановки, където те самите ще бъдат жертва.

Сензорът ни за боязън работи брилянтно, само че с изключение на изменящи и рискови обстановки, той стартира да записва и някои изпъкващи фактори. Мозъкът, генерално видяно, може да се счита за един датчик за засичане на всички промени. В сигурност, той продължава да работи, само че се концентрира върху други промени, противоположното към този момент е разказано в горните редове. Амигдалата продължава да се счита за детектор на заплахите, само че постоянно ще записва и всички останали фактори в една среда – положителни и отрицателни.

При тестването на пациенти с епилепсия ще открием, че множеството реагират на подсъзнателни известия с отрицателни и положителни думи. Негативните работят вярно за амигдалата, само че още по-интересното е, че позитивните също я разсънват за деяние, само че не толкоз бързо. Скороста се мери в стотни. Странно е да разберем, че човешкият мозък се задейства малко „ по-бавно “. Нуждата от обич може да не е толкоз нужна, в случай че следваме времето ни за реакция, само че сигурно задейства тялото ни по същият метод, по който и страхът. За нея може да има още веднъж, както би споделил доктор Леду.

Това е повода и за основаването на „ Любовната машина “. Нейната концепция е да ревизира дали всички изказвания са правилни. Един участник застава пред нея и стартира да дава имената на двама души, към които има интерес. За образец ще използваме обект „ А “ и обект „ Б “. При стартирането на теста пред екрана ще се появяват разнообразни думи. Докато думите блясват на екрана за стотни от секундата, в самите картини ще участват и имената на двата обекта. Името на първия обект може да се появи в границите на 26 милисекунди. Това е нужното време на мозъка да усвои подсъзнателно една дума и по-късно да реагира на подсъзнателното известие, което ще задейства амигдалата и ще покаже съществуването на страсти по отношение на въпросният обект.

След това идва време за един забавен тест, който включва отделянето на същински думи от подправени такива. Отново времето за реакция от голяма важност за статистическия разбор. Колкото по-бързо работи мозъкът за съответния обект. Онзи, към който има по-сериозно привличане, дава и по-добри резултати при отделянето на думите – към цели 20% повече. За да няма никакви неточности и да е несъмнено, че това просто не е резултат от подсъзнателното облъчване, респондентът ще мине и през второто име. За да е още по-сигурно, Стефани търси същински влюбена двойка и подлага дамата на същия опит, само че за втори обект ще сложи непосредствен другар. Отново резултатът е еднакъв и самият тест, колкото и чудноват да е, демонстрира същите резултати.

И тук идва най-важният въпрос: за какво? Защо започваме да действаме по-добре, когато мислим за индивидът, който обичаме? Стефани счита, че когато подсъзнателно се появи името на обичан човек, то автоматизирано задейства позитивните асоциации и работи като някаква възнаграждаваща система. Допаминът незабавно потегля в няколко зони, задейства се дишането и силата се ускорява в избрани райони, носейки още повече задоволство от работа и извършване на избрани задания.

Нито един респондент не може да реши, че харесва някой повече от различен. Реакциите са напълно подсъзнателни, с цел да се ревизира реакцията и да се избегне шансът за вероятно разкриване на истината. Тестовете са основани да разкриват същинските и достоверни усеща и желания. Не би трябвало да забравяме и още един факт, Фройд е потвърдил, че подсъзнанието знае всички наши секрети и ще реагира доста преди мозъкът да се появи. Стефани употребява същата система, с цел да открие желанията на база пол и раса, откривайки, че отхвърлянето на избран човек е нещо, което е заровено доста надълбоко в цялата история. Дори Блез Паскал ще съобщи, че сърцето има свои лични аргументи, останали незнайни за неговият притежател.

Тук умерено можем да заявим и най-важният отговор – една машина може да ни каже дали в действителност обичаме един човек, само че единствено в случай че сме почтени и виновни.