5 истории на Стефан Вълдобрев
Стефан Вълдобрев е артист, музикант, текстописец, фронтмен на група " Обичайните обвинени ", един от най-многоликите и надарени актьори у нас. Неговите многочислени песни радват, въодушевяват, зареждат, изпълват с оптимизъм и придвижват в един друг, положителен свят.
" България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не върви на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба сред хаоса и реда. Това ужасно ми харесваше, тъй като прекомерният ред по света беше почнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкоз доста разнообразна хубост, побрана на толкоз малко място, както у нас. Когато карах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха напълно и ставаха друго хубави от предходните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш ", написа Стефан в неговата книга " Книга за песните ", която издаде предходната година по случай 50-годишния си празник. На 20 май т.г. пък за рождения си ден той пя с " Обичайните обвинени " на актуализирания колодрум в Борисовата градина в София.
1. " СЕЗОННИ РАБОТНИЦИ "
Миналата година през юни в парка на Военната академия в София ни беше първият концерт, след първото затваряне на страната поради ковид. Този парк го свързвам с оптимизъм, с нещо хубаво. Че животът стартира да се възстановява. Тогава беше доста красиво. Направихме акустичен концерт с три китари - " Три китари в парка ", по този начин го нарекохме. Беше магично. Пълно беше със фенове. След това всичко отново заглъхна и хората се прибраха.
Сега, една година по-късно - последващо отваряне и идващ първи концерт на колодрума в Борисовата градина. Беше фрашкано с хора. Не можех да допускам, напряко ми спря дъхът. Еко и Миро се бяха качили на сцената и ми даваха знак - " Ела да видиш какво става ". Качвам се и виждам море от хора. Въпреки че беше хладно за месец май, те не се уплашиха. Не знам какъв брой фенове имаше, евентуално някъде към 3000 души. Усещането беше необикновено. Породи се и концепция да създадем самобитен кръг - да стартираме концертния сезон от колодрума в Борисовата градина и да го приключим там.
Шегуваме се между тях с сътрудниците, че станахме " сезонни служащи ". Казвам им - ставаме като тези, които вървят да берат ягоди в Англия. Май, юни, юли, август и септември ще " берем ягоди " и по-късно ще се крием по Созопол.
През останалите месеци обаче излизам от форма, от движение, от фокус. Влизам в някакви мисли, които не са присъщи за нашата група " Обичайните обвинени ", за нашия позитивизъм. Гледам по всякакъв начин да се откъсна от тези мисли. Това е най-трудното - душевен да се отърсиш от тях. Сега ще стиснем зъби, ще премине " войната " докъм 4-5 година Въпросът е какво ще вършим след тази " война "?!
Вече в живота ни се получава малко оживление и дълго отдръпване.
2. СОЗОПОЛСКО ВДЪХНОВЕНИЕ
Дългото отдръпване е в обичания ми Созопол. В него прекарах месеци през зимата. Съзерцавах, мислих, мълчах в него. Вече четири-пет следващи зими вървя там. И през зимата е прелестно. Досега обаче в никакъв случай не бях с чувството, че ще е толкоз дълго пребиваването ми в Созопол. Обикновено вървя за краткотраен релакс и по-късно не преставам зареден. Усещам този град все едно е единствено за мен през този интервал от годината. Разхождам се самичък по улиците и... тишина. Сега даже и заведенията за хранене не работеха, за разлика от други години. Бяхме единствено аз и котките. И чаша уиски. Тогава къщите са основните герои.
Лятото хората са основните герои, виждаш познати и непознати лица. Изведнъж през зимата къщите " оживяват ". В Стария град колкото и пъти да обикалям уличките, колкото и да е дребен той, всяко излизане вечер откривам по нещо ново, друго ъгълче, на което не съм обърнал внимание предния ден или предната година. Изумително е. Някак през студените месеци сякаш Созопол става по-твой, а лятото го споделяш с доста хора.
3. АЛБУМ В АВАНС
От Созопол си потеглям въодушевен. В София в този момент започнахме записите на нов албум, който би трябвало да излезе в края на юни. От юли пък стартираме турнето. Идеята за албума пристигна през една декемврийска вечер. Обадих се на момчетата и им споделих: " Вижте какво, разгласявам национално лятно турне ". Те учудено ми отвърнаха: " Ама по какъв начин още в този момент? ". Бях приказвал към този момент с промоутъри от 8 града и обявихме датите за турнето още през декември. Имахме подготвени дати, зали, часове - всичко. Обявихме и новите песни, а в действителност нямахме написана нито една нота! Анонсирахме авансово всичко, с цел да се случи. Сега се подигравам с сътрудниците си, че в случай че не бяхме оповестили авансово, нямаше да се върна в София. Щях да остана до лятото на морето.
Познавам се и по тази причина ми трябваше да имам нещо като краен период. И ето започнахме. Хрумна ми доста забавна концепция. За първи път предложих всеки от групата да е създател на ария. Досега аз съм създател на песните във всичките 11 албума - и на музиката, и на текста. Казах им да пратят мелодиите си и ще напиша текстове върху тях. Ще има и три-четири мои песни, несъмнено. Струва ми се, че ще е доста забавно за публиката да види кой по какъв начин композира за групата, а не за други.
Планирали сме песните да са 12-13, работим ги, пък да забележим какъв брой ще се получат най-после. Това ни държи сега и сме в напълно друга кондиция. Пак се върнаха усмивките ни, шегите. Със слънцето и топлината се отпуснаха душите ни. Ще гледаме да задържим невероятното чувство всеки ден и ще се радваме на всеки изгрев.
Турнето на " Обичайните обвинени " ще е през юли-август, а през септември закриваме в Благоевград. Покрай него имаме и други участия, календарът ни се изпълни. Да забележим, нека да станат и да не се появи някой следващ нов вариант на ковид.
4. НАЧАЛОТО
Една от разходките ми в Античния спектакъл в Созопол ме върна в 1996/97 година Нахакан, младеж, на който всичко му е до колене. Със самочувствие. Непокрито, естествено. Между театъра и църквата като възпитаник в десети клас през лятото бях махленски музикант. С една китара сядахме на паветата. Бях на пионерски лагер на Каваците със самодейния състав. По един месец стояхме на лагери, с цел да репетираме и вършим постановки. От Каваците пеш вървяхме по дюните, по дюните, та до Созопол.
Тази зима много постоянно минавах по същия път и не можах да позная нищо. Всичко е застроено. Трудно открих и пътя, по който в миналото отивахме до Стария град. Споменът ми за тези години не избледнява - седнал на паветата, с китарата, с шапката като махленски музикант. След това другите необикновено хубави години - като студент, след това като професионален реализатор.
Първият концерт през 1995 година ми се е запечатал надълбоко. Нямах съвсем никакъв репертоар. Един час продължи, освен това непосредствено лъчение по малкия екран. Какво самочувствие би трябвало да съм имал тогава и доверие у хората да ме пуснат в ефир!
Тогава беше излязла песента " Обичам те, блага ". Но аз протоколирам различен, съвременен рокендрол албум. Изведнъж обаче всички обръщат внимание навръх тази ария. Дори започнах да ревнувам в един миг. Режисьорът на директното телевизионно лъчение ми сподели, че навръх 50-ата минута би трябвало да изпея " Обичам те, блага ", с цел да може да бъде предадена, тъй като концертът е час и двадесет минути. Но нали съм наобратно и каквото си реша - споделих, че песента ще е на финала. Защото е обикновено да приключим с нея. Така и направих. А екипът на малкия екран се втрещи. Спряха на 50-ата минута и песента не бе излъчена, а те не можеха да повярват, какво си разрешава 25-годишен малчуган. От разстояние на времето регистрирам, че не бях подготвен за сходно нещо - концерт, показан по този метод. Минаха 20-ина години и какъв брой доста концерти към този момент заснехме.
Сега върша неща, които ме удовлетворяват. Особено последните 4-5 години. Всичко е опит, само че има и късмет да не се вразумиш. Доста наблюдения по този въпрос съм направил и съм признателен, че при мен се случи противоположното.
5. ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ
Бях спрял за десетина години с музиката, тъй като се занимавах с кино и спектакъл. През 2012 година почувствах нужда и се събрахме още веднъж с групата. Започнахме малко по малко с клубни концерти, турнета. Същата година се обадих на Ванката, мисля, и го попитах дали е свободен, с цел да създадем събиране. Той ми отвърна - " кои ще сме ", аз изброих някои от членовете на групата. Той пък сподели: " Ааа, нормалните обвинени ". После издадох двоен лайв албум и си споделих, че ще го кръстя " Обичайните обвинени ". Звучи ми и кино. Излизах от 10-годишен кино интервал. Акълът ми беше в киното, а от името на групата излиза наяве, че в нея са хора с доста изпълнени планове. Навсякъде. И тук е територия, в която се усещат по-артистично, по-свободно и с повече усмивки. Стори ми се разпознаваемо и за публиката.
А пък киното не стопира да ме държи, да ме изпълва. То е моята огромна пристрастеност и обич. Станах артист поради киното. Участвах във положителни филми с хубави и солидни функции, както и върших музика за филми. И то си позволявах нещо, което знам, че мъчно ще се реализира към този момент. Записвах музика за филми с огромен симфоничен оркестър. Почти всеки филм, за който съм записвал музика, е с подобен оркестър. Лукс! Мисля, че отсега нататък няма да се прави по този метод. Затова и провеждам театър в НДК, обвързван с киното. Камен Донев, Мая Бежанска, Стефка Яворова и Койна Русева, Алек Алексиев и Яна Титова са поканени. Една прелестна вечер, в която приказвам за любовта си към киното, което доста ми липсва. И малко по малко се надявам да стартира още веднъж с кинопроекти. Когато подхождаш креативен към всичко, ти лишава и доста време.
Карам си по този начин, както постоянно съм го правил. Вълнува ме да си обичам работата, да я върша допустимо най-добре. Искам да имам готини диалози с сътрудници, другари, хубави и неповторими мигове. Това, че вършим концерти в този миг и с работата си сътворяваме остров на мира, на сигурност, където хората знаят, че като отидат, ще се забавляват и ще се усещат сигурни, ще имат смисъл един за различен. Някакъв тип политика е - доста по-истинска, по-голяма и по-дълготрайна.
" България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не върви на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба сред хаоса и реда. Това ужасно ми харесваше, тъй като прекомерният ред по света беше почнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкоз доста разнообразна хубост, побрана на толкоз малко място, както у нас. Когато карах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха напълно и ставаха друго хубави от предходните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш ", написа Стефан в неговата книга " Книга за песните ", която издаде предходната година по случай 50-годишния си празник. На 20 май т.г. пък за рождения си ден той пя с " Обичайните обвинени " на актуализирания колодрум в Борисовата градина в София.
1. " СЕЗОННИ РАБОТНИЦИ "
Миналата година през юни в парка на Военната академия в София ни беше първият концерт, след първото затваряне на страната поради ковид. Този парк го свързвам с оптимизъм, с нещо хубаво. Че животът стартира да се възстановява. Тогава беше доста красиво. Направихме акустичен концерт с три китари - " Три китари в парка ", по този начин го нарекохме. Беше магично. Пълно беше със фенове. След това всичко отново заглъхна и хората се прибраха.
Сега, една година по-късно - последващо отваряне и идващ първи концерт на колодрума в Борисовата градина. Беше фрашкано с хора. Не можех да допускам, напряко ми спря дъхът. Еко и Миро се бяха качили на сцената и ми даваха знак - " Ела да видиш какво става ". Качвам се и виждам море от хора. Въпреки че беше хладно за месец май, те не се уплашиха. Не знам какъв брой фенове имаше, евентуално някъде към 3000 души. Усещането беше необикновено. Породи се и концепция да създадем самобитен кръг - да стартираме концертния сезон от колодрума в Борисовата градина и да го приключим там.
Шегуваме се между тях с сътрудниците, че станахме " сезонни служащи ". Казвам им - ставаме като тези, които вървят да берат ягоди в Англия. Май, юни, юли, август и септември ще " берем ягоди " и по-късно ще се крием по Созопол.
През останалите месеци обаче излизам от форма, от движение, от фокус. Влизам в някакви мисли, които не са присъщи за нашата група " Обичайните обвинени ", за нашия позитивизъм. Гледам по всякакъв начин да се откъсна от тези мисли. Това е най-трудното - душевен да се отърсиш от тях. Сега ще стиснем зъби, ще премине " войната " докъм 4-5 година Въпросът е какво ще вършим след тази " война "?!
Вече в живота ни се получава малко оживление и дълго отдръпване.
2. СОЗОПОЛСКО ВДЪХНОВЕНИЕ
Дългото отдръпване е в обичания ми Созопол. В него прекарах месеци през зимата. Съзерцавах, мислих, мълчах в него. Вече четири-пет следващи зими вървя там. И през зимата е прелестно. Досега обаче в никакъв случай не бях с чувството, че ще е толкоз дълго пребиваването ми в Созопол. Обикновено вървя за краткотраен релакс и по-късно не преставам зареден. Усещам този град все едно е единствено за мен през този интервал от годината. Разхождам се самичък по улиците и... тишина. Сега даже и заведенията за хранене не работеха, за разлика от други години. Бяхме единствено аз и котките. И чаша уиски. Тогава къщите са основните герои.
Лятото хората са основните герои, виждаш познати и непознати лица. Изведнъж през зимата къщите " оживяват ". В Стария град колкото и пъти да обикалям уличките, колкото и да е дребен той, всяко излизане вечер откривам по нещо ново, друго ъгълче, на което не съм обърнал внимание предния ден или предната година. Изумително е. Някак през студените месеци сякаш Созопол става по-твой, а лятото го споделяш с доста хора.
3. АЛБУМ В АВАНС
От Созопол си потеглям въодушевен. В София в този момент започнахме записите на нов албум, който би трябвало да излезе в края на юни. От юли пък стартираме турнето. Идеята за албума пристигна през една декемврийска вечер. Обадих се на момчетата и им споделих: " Вижте какво, разгласявам национално лятно турне ". Те учудено ми отвърнаха: " Ама по какъв начин още в този момент? ". Бях приказвал към този момент с промоутъри от 8 града и обявихме датите за турнето още през декември. Имахме подготвени дати, зали, часове - всичко. Обявихме и новите песни, а в действителност нямахме написана нито една нота! Анонсирахме авансово всичко, с цел да се случи. Сега се подигравам с сътрудниците си, че в случай че не бяхме оповестили авансово, нямаше да се върна в София. Щях да остана до лятото на морето.
Познавам се и по тази причина ми трябваше да имам нещо като краен период. И ето започнахме. Хрумна ми доста забавна концепция. За първи път предложих всеки от групата да е създател на ария. Досега аз съм създател на песните във всичките 11 албума - и на музиката, и на текста. Казах им да пратят мелодиите си и ще напиша текстове върху тях. Ще има и три-четири мои песни, несъмнено. Струва ми се, че ще е доста забавно за публиката да види кой по какъв начин композира за групата, а не за други.
Планирали сме песните да са 12-13, работим ги, пък да забележим какъв брой ще се получат най-после. Това ни държи сега и сме в напълно друга кондиция. Пак се върнаха усмивките ни, шегите. Със слънцето и топлината се отпуснаха душите ни. Ще гледаме да задържим невероятното чувство всеки ден и ще се радваме на всеки изгрев.
Турнето на " Обичайните обвинени " ще е през юли-август, а през септември закриваме в Благоевград. Покрай него имаме и други участия, календарът ни се изпълни. Да забележим, нека да станат и да не се появи някой следващ нов вариант на ковид.
4. НАЧАЛОТО
Една от разходките ми в Античния спектакъл в Созопол ме върна в 1996/97 година Нахакан, младеж, на който всичко му е до колене. Със самочувствие. Непокрито, естествено. Между театъра и църквата като възпитаник в десети клас през лятото бях махленски музикант. С една китара сядахме на паветата. Бях на пионерски лагер на Каваците със самодейния състав. По един месец стояхме на лагери, с цел да репетираме и вършим постановки. От Каваците пеш вървяхме по дюните, по дюните, та до Созопол.
Тази зима много постоянно минавах по същия път и не можах да позная нищо. Всичко е застроено. Трудно открих и пътя, по който в миналото отивахме до Стария град. Споменът ми за тези години не избледнява - седнал на паветата, с китарата, с шапката като махленски музикант. След това другите необикновено хубави години - като студент, след това като професионален реализатор.
Първият концерт през 1995 година ми се е запечатал надълбоко. Нямах съвсем никакъв репертоар. Един час продължи, освен това непосредствено лъчение по малкия екран. Какво самочувствие би трябвало да съм имал тогава и доверие у хората да ме пуснат в ефир!
Тогава беше излязла песента " Обичам те, блага ". Но аз протоколирам различен, съвременен рокендрол албум. Изведнъж обаче всички обръщат внимание навръх тази ария. Дори започнах да ревнувам в един миг. Режисьорът на директното телевизионно лъчение ми сподели, че навръх 50-ата минута би трябвало да изпея " Обичам те, блага ", с цел да може да бъде предадена, тъй като концертът е час и двадесет минути. Но нали съм наобратно и каквото си реша - споделих, че песента ще е на финала. Защото е обикновено да приключим с нея. Така и направих. А екипът на малкия екран се втрещи. Спряха на 50-ата минута и песента не бе излъчена, а те не можеха да повярват, какво си разрешава 25-годишен малчуган. От разстояние на времето регистрирам, че не бях подготвен за сходно нещо - концерт, показан по този метод. Минаха 20-ина години и какъв брой доста концерти към този момент заснехме.
Сега върша неща, които ме удовлетворяват. Особено последните 4-5 години. Всичко е опит, само че има и късмет да не се вразумиш. Доста наблюдения по този въпрос съм направил и съм признателен, че при мен се случи противоположното.
5. ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ
Бях спрял за десетина години с музиката, тъй като се занимавах с кино и спектакъл. През 2012 година почувствах нужда и се събрахме още веднъж с групата. Започнахме малко по малко с клубни концерти, турнета. Същата година се обадих на Ванката, мисля, и го попитах дали е свободен, с цел да създадем събиране. Той ми отвърна - " кои ще сме ", аз изброих някои от членовете на групата. Той пък сподели: " Ааа, нормалните обвинени ". После издадох двоен лайв албум и си споделих, че ще го кръстя " Обичайните обвинени ". Звучи ми и кино. Излизах от 10-годишен кино интервал. Акълът ми беше в киното, а от името на групата излиза наяве, че в нея са хора с доста изпълнени планове. Навсякъде. И тук е територия, в която се усещат по-артистично, по-свободно и с повече усмивки. Стори ми се разпознаваемо и за публиката.
А пък киното не стопира да ме държи, да ме изпълва. То е моята огромна пристрастеност и обич. Станах артист поради киното. Участвах във положителни филми с хубави и солидни функции, както и върших музика за филми. И то си позволявах нещо, което знам, че мъчно ще се реализира към този момент. Записвах музика за филми с огромен симфоничен оркестър. Почти всеки филм, за който съм записвал музика, е с подобен оркестър. Лукс! Мисля, че отсега нататък няма да се прави по този метод. Затова и провеждам театър в НДК, обвързван с киното. Камен Донев, Мая Бежанска, Стефка Яворова и Койна Русева, Алек Алексиев и Яна Титова са поканени. Една прелестна вечер, в която приказвам за любовта си към киното, което доста ми липсва. И малко по малко се надявам да стартира още веднъж с кинопроекти. Когато подхождаш креативен към всичко, ти лишава и доста време.
Карам си по този начин, както постоянно съм го правил. Вълнува ме да си обичам работата, да я върша допустимо най-добре. Искам да имам готини диалози с сътрудници, другари, хубави и неповторими мигове. Това, че вършим концерти в този миг и с работата си сътворяваме остров на мира, на сигурност, където хората знаят, че като отидат, ще се забавляват и ще се усещат сигурни, ще имат смисъл един за различен. Някакъв тип политика е - доста по-истинска, по-голяма и по-дълготрайна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ