РаВдини вълнения. Размисли за „морето“
Стефан Ташев
Размисли за „ морето “(без искания и без фотоси на телеса, да не плашим приятелите) от плаж „ Олимпийски очаквания “-Равда. Всъщност „ морето “ си е наше, чужденците са малко и си илюстрира напълно „ българското “. Битката за шезлонгите е като борбата при Кауфланд по време на ковида. Дори и в шест сутринта да дойдеш на плажа „ първата линия “ е заета. Просто момчето, което прибира таксите за шезлонги и чадъри работи с едни бели кърпи за лице, евентуално от някой хотел. Слага белите кърпи по шезлонгите от „ първа линия “ за „ наши хора “. „ Нашите хора “ идват в 12 часа, гледайки пренебрежително, с подигравка и пренебрежително плебса, тичал рано сутринта, с цел да се добере до заветния шезлонг. Има и реванш. Плебса злорадства, когато морето залее „ първата линия “ и си вика: Има бог! И „ нашите хора “ плачат.
След привършване на борбата за „ втора “ и „ трета “ линии идват „ Катунарите “. Обикновено някой от компанията се е „ жертвал “ да пристигна рано и резервира чадър и два шезлонга за „ катунарите “ от неговата рода. След идването им двата чадъра и шезлонга се „ заграждат “ с разтегателни столове, маси, хавлии, най-малко два техни чадъра в допълнение и наложителните 4-5 хладилни чанти. Образува се дребен вигвам, останалите плажуващи да го д….т. Центърът му са хладилните чанти с бира, мента и сандвичи с артикули от „ Лидъл “. Така „ катунарите “ заплащат за два чадъра и шезлонг, употребявани най-малко от десетина души. Няма да им заплащат на тези кожодери.
Около вигвама са разпъват хавлии, надуваеми басейни и всички останали екстри. Останалите „ некатунари “ да стигат до водата както намерят за добре. През „ вигвама “ не може. От катуна-вигвам се командват и децата: Не влизай в морето, Ша дойда, да та прибия! Докато мама и тате си пият бирата. Задъжително са доведени и баби, броят им варира, които да се грижат за малчуганите, тъй като родителите би трябвало да си почиват. Изграждането на катуна лишава сред 30 и 40 минути, само че по-късно е подготвен за дълга кръгова защита, най-малко до момента в който не свърши бирата.
Татуиран и анаболен „ батка “, с обръсната глава и брада като на черкезин заема „ първа линия “ пред спасителя, поставя си личен чадър и гордо ляга. Пътят към водата е блокиран. Обаче идват две други „ батки “, много по-анаболни от този, с фланелки с надписи „ охранител “ и след къса битка „ нарушителят “ е изпъден, оттегляйки се от полесражението с чадъра си при явното предимство на съперника в химически вещества и съответна мускулатура.
Всъщност „ Олимпийските очаквания “ към този момент ги няма, единствено името е останало. Върху базата се строи колосален комплекс, бетонът е налят до някъде, благосъстоятелност на предприемач, който държи и други два комплекса наоколо.
Пред единият, където босът има апартамент с персонален басейн, от пътя е обособен сектор с вериги, колчета и знак „ Частна благосъстоятелност “. Там са паркирани „ Бентли “ и „ Ферари “, покрити с брезенти. На брезента също написа „ Бентли “, с цел да не си намерения някой, че това е „ Москвич “.
Пред тях е сложена маса, два стола и чадър, под който 24-часа в денонощието стоят двама охранители, които пазят колите на боса. От тази активност „ пазвантите “ са с превъзходен средиземноморски загар, на който да завидят даже силиконките, дето се пържат по солариумите. Българско море, наше си е. И си е хубаво.
