За първи път в България: Създаването на Софийския университет
Стефан Станимиров е роден в Габрово. Баща му е чаркчия и за него се твърди, че е първият, който придвижва гайтанджийски чарк от Брашов, Трансилвания, в Габрово. Първо приключва килийното учебно заведение в Габрово, както и взаимното учебно заведение, а по-късно дружно с търговеца Васил Н. Рашеев внася църковни книги от Русия и с които доставя храмовете в епархиите в Търново и Ловеч. През 1858 година приема духовнически ранг и се дами за Екатерина, дъщерята на архимандрит Силвестри (хаджи Силвестър Йончев, 1801-1878). Техният наследник, Станимир Попстефанов Станимиров ще стане най-известният от семейството им. Той е изтъкнат образован деятел, един от първите значими църковни историци, съмишленик на екзарх Йосиф I и персонален преподавател на князете Борис и Кирил.
През 1835 година стартира да действа първото светско учебно заведение в България – Националната Априловска гимназия, приблизително учебно заведение с филантропичен и чуждоезиков профил. До 6 клас Станимир учи там. След това през 1875 година получава стипендия от съветския Св. Синод за Киевската духовна семинария, която приключва през 1879. Продължава образованието си в Киевската духовна академия зарад положителния си триумф, където получава научна степен по богословие. Въпреки че може да преподава в съветските образователни заведения, Станимир избира да се върне в България и да развива кариера като възпитател и държавник в нова страна.
Учители и възпитаници от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.
Завръща се в Габрово pрез 1883, където работи като преподавател в продължение на една година в Априловската гимназия. От началото на идната година за малко е деловодител на учебното настойничество при Българската Екзархия в Цариград, след което се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. След две години ма службата фамилията се мести в София, където Станимиров става шеф на I Софийска държавна класическа гимназия.
1 СУ „ Св. Климент Охридски “ през днешния ден
Гимназията се открива на 7 януари 1879 година посредством „ Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България “. издадените от проф. Марин Дринов, началник на Дирекцията на просвещението и духовните каузи. Според тези краткотрайни правила през образователната 1878/1879 година се откриват единствено първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за задачата четири класни стаи в постройката на учебно заведение, а постоянни образователни занятия стартират откакто за шеф на гимназията е назначен контрольор Георги Стаменов през ноември 1878 година
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия написа следното:
Часовете протичат от 9:00 часа сутринта до 2:00 часа следобяд. Първи клас има две паралелки с общо записани 76 възпитаници, а във втори – 35 възпитаници. Учебните занятия са водени на втория етаж на Главното национално учебно заведение в двора на църквата „ Св. Неделя “ на площад „ Св. Неделя “ и включват проучването на българска граматика, математика, история, география, православие, латински език, както и западен (немски или френски език) език и начертаване.
В съпоставяне на броят на постъпилите при започване на образователната година – общо 111 – в по-горен клас минали единствено 43 деца. За този неприятен резултат шефът показва аргументите:
До 1886 година това е единствената мъжка гимназия в София. Има въпрос и спор обаче към „ действителното и класическо обарзование “, по което имало две противоположни отзиви:
1. Гимназиалното обучение би трябвало да бъде практично като се даде преимущество на предметите живи езици, математика, изобразяване – предмети, които имат действителна връзка с публичния живот и природата.
2. Образованието би трябвало да бъде класическо като се преподават целеустремено типичен езици.
За да се задоволят желанията на софийските поданици, при започване на образователната 1886/1887 година се открива и отдел по „ действителни предмети “, поради което от 1 януари 1887 година гимназията сменя името си на Софийска класическа и действителна гимназия.
Първият шеф, с мандат от 1879 до 1881 е, както казахме, Георги Стаменов, а след него, от 1886 до 1890 работи Райчо Каролев. От 1888 до 1899, а по-късно от 1914 до 1918 шеф е Станимир Станимиров
Софийският университет стартира като концепция през през 1880 година, когато Министерството на просвещението на преди малко възобновената българска страна внася в Народното събрание план за Основен закон за учебните заведения, който се стреми да сътвори българско висше учебно заведение.
Чак през 1887 година обаче е издадена разпоредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за разкриване на педагогичен клас към Първа мъжка гимназия в София. Във краткотрайния устав е планувано действието единствено на историко-филологическо поделение. Там Станимиров преподава точно История на старите източни нации и Всеобща история.
На 29 януари 1889 година в наличието на представителят на Министерство на националното просвещение, Иван Шишманов, всред първите му седем преподаватели, така наречен „ нови седмочисленици “, измежду които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски, е определен първият ректор на висшето учебно заведение – Александър Теодоров – Балан. През 1904 година висшето учебно заведение е преименувано на университет. Това е началото на първият университет в България – СУ „ Свети Климент Охридски “.
…
Любопитно е да се спомене и за Кризата от 1907. На 3 януари тази година се провежда проява против княз Фердинанд пред Народния спектакъл от група студенти. На идващия ден Министерският съвет постановява декрет, който подрежда закриването на университета за период от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Стига се до там, че един от законотворците на кодекса за автономност на университета и сегашен министър на просветата, проф. Иван Шишманов, подава оставка от поста.
Дошлият на негово място Никола Апостолов постановява откриването на университета със „ напълно нови преподаватели “ и по този начин образователната 1907/1908 година стартира с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители.
През 1908 година ново държавно управление на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, възвръща старите преподаватели.
