Стефан Димитров е автор на популярни шлагери, като “Нека да

...
Стефан Димитров е автор на популярни шлагери, като “Нека да
Коментари Харесай

Стефан Димитров на 68 г.: Чалгата е на пиедестал у нас

Стефан Димитров е създател на известни шлагери, като “Нека да е лято ”, “Дано ”, “Всичко ми е наред ”, “По първи петли ”, “Сбогом, моя обич ”, “Събота, късен следобяд ”. Пише и кино музика за лентите “След края на света ”, “Съдията ”, “Спас и Нели ”, “Фатална деликатност ”, както и музика за театрални постановки и телевизионни продукции. Известен е с дуетите със своята брачна половинка Богдана Карадочева, а текстове за песните му са писали Мишо Белчев, Миряна Башева и Маргарита Петкова. Бил е и шеф на Канал 1 на Българска национална телевизия, общоприет шеф на Нова телевизия, шеф на стратегия “Христо Ботев ” в БНР, а от предходната година е пенсионер. -Как се чувствате след рождения ден, който е на 28 май?
- Нищо изключително. Вече чествам в стеснен кръг, в София. Раздавам го по-спокойно, пенсионерски живот. Днешното ми състояние за мене е тягостно, тъй като съм привикнал да имам задължения. Така или другояче, животът ми по този начин се стече, че все съм бил някъде - в малкия екран, в радиото, в Съвет за електронни медии, и в този момент се чудя какво да върша. Но пък въпреки това,
държавата ме удостои с пенсия от 137 лева Супер!

Не може да има такава страна! Не съм единствен, знам. Така наречените естрадни артисти преди време работехме към Концертна дирекция и правехме по 60 концерта за заплата, а настрана като си осъществим нормата, пък получавахме възнаграждения, само че това не се брои, тъй като тези документи нали изчезнаха и никой от нас не може да потвърди, че е бил в Концертна дирекция, че е работил.

- Ама нали бяхте пък началник на малките екрани, в радиото, по какъв начин по този начин, това не се ли брои?
- Няма значение. Имам 18 години общо трудов стаж. Това е обстановката, само че както и да е.


Като артист във групировката на Вили Казасян " Студио В " (крайният вдясно)

- А спестени пари нямате ли?
- Нямам. Но, несъмнено, не лежа на непознат тил. Сега приключих една огромна творба (малко се отделих от естрадната музика), написах музика за балет, който е по-различно нещо, въодушевен е от книгата на Булгаков “Майсторът и Маргарита” - дружно с един музикант Пламен Велинов, уповавам се да бъде харесана. Дано да има късмет.

- А какво е всекидневието ви с Богдана?
- Нормално. Имаме хрумвания за няколко песни. Ама колкото повече човек остарява и помъдрява, желае да е идеален. Богдана работи с текстове, които да са смислени, за разлика от всичко това, което се случва в България. Не знам какво тъкмо се цели, какво търсят, такива дебелашки текстове се излъчват, напряко идиотщини.

Създават се песни еднодневки. Сега към този момент има две-три неща, които сме измислили, желае ми се да станат най-малко десетина, с цел да ги осъществяваме, както се поставя - с жив оркестър, да не е с машинален запис. Да бъде просто същинско, на хората им омръзна от посредствени ментета.

- Следите ли какво става в БНР в този момент, като човек, който е извън?
- Не! Пенсионира ме Александър Велев предходната година, само че може би можеше да ме остави още малко, само че аз съм ги претърпял тези неща и когато човек стане шеф, би трябвало самичък да си избира хората, с които работи, а не да получава като зестра някои, които не са му симпатични. Аз му споделих още незабавно, че ще си подам оставката, когато изиска. Мисля, че постъпихме и двамата кавалерски. Виждам се понякога с някои сътрудници от стратегия “Христо Ботев”, за които ми е мъчително.

- А с какво от направеното в “Христо Ботев” се гордеете най-вече?
- Имам възприятието, че с сътрудниците в действителност освен направихме това или това, само че запазихме духа на програмата, което е по-важно. Дори най-най! Програма “Христо Ботев” сама по себе си е неповторима, внезапно се откроява от всичко друго. Обръщахме доста внимание на духовното, на хубавата музика, било класическа, национална... Аудиторията не е огромна, не се бориш за рейтинг, само че има слушаемост и това би трябвало да се поддържа. Трудна е битката с чалгата обаче, тя е на фундамент у нас. Много се опростачи нацията ни и може би виновност имат най-много малките екрани.

- Гледах юбилейния концерт във връзка 70 години на Мишо Белчев, бяхте доста деен, очевидно другарството ви е живо и мощно...
- Направих му една сюита от наши песни с Богдана, които преди време сме ги пели, само че в този момент беше по различен метод, ние сме другари от доста години... Обичаме се доста, а и той заслужава. Интересът към концерта беше в действителност огромен, а това въпреки всичко би трябвало да ви приказва нещо.

- Виждате ли се с Миряна Башева, която обаче не търси никаква гласност?
- Да, да. Тя доста работи. Страхотен човек е. Много надарена, само че за жалост, малко занемари писането на лирика. Много е изборна, не се хвърля като някои други, не е дейна. Тя е от тези, които, в случай че каже нещо, ще има смисъл, и то бездънен. Не търси звук и популярност. То и аз съм влезнал в някакъв вакуум. Говоря си с мои другари, и те по този начин. Не е фиктивен добре животът, тъй като на тия години аз не мога да кажа, че не съм деен, че не съм с акъла си. Или пък че никой няма изгода от мене. Когато си натрупал някакви познания, опит, можеш да си потребен, обаче ти споделят, ами ние нямаме потребност от тебе. Депресиращо е. Меко казано.

- Как оценявате телевизионните формати като “Гласът на България” примерно, пък и другите?
- Положително. Те са положителни, тъй като в действителност имаме надарени момчета и девойки, само че след това какво става с тях. Нищо. Може би нямаме задоволително опит в продуцентството, а и пазарът у нас е дребен, сгънат... Жалко е.

- Пеете ли у дома? Знам, че преди години сте го правили...
- Напоследък не.



- Колко години към този момент живеете дружно с Богдана?
- Доста. Имаме си основан синхрон през годините, няма по какъв начин да не е по този начин. Има приемливост в нашата връзка. Всеки си е темперамент и си отстоява своето мнение, своята позиция както в житейските неща, по този начин и в изкуството. Общо взето сме хармонична двойка. Аз доста мъчно трансформирам това, което съм написал към този момент, и не се съгласявам с някакви ремонти и забележки, тук имаме всякакви разногласия, само че е търпимо.

- А какво става с вашето въодушевление по синята концепция?
- Синя концепция няма. И аз като “син” гласоподавател нямаше за кого да гласоподавам. Сега сме очевидци на някакви странни обединявания сред хора, които се псуваха и ругаеха, внезапно се прегърнаха и разцелуваха. Не го одобрявам, цинично е. Не намирам опрощение за това.

- Малко сте печален, несъмнено внуците ви разведряват?
- Да, по този начин е. Имаме две внучета, доста сладки - Дими и Бобо, те са на Лъчо (синът на Богдана), а моята щерка още няма деца. Надявам се да ме направи и от тази страна дядо. Но Дими и Бобо са много занимателни, смешни, а и са добрички. Аз по принцип обичам доста дребни деца и се възнамерявам не без паника, като станат на 20 години, какво ли ще бъде.

Просто би трябвало да се тури някаква преграда против пошлотията и експанзията у нас. Децата би трябвало да имат избор и да има хора, които да им споделят - това е по-добро от това, не слушайте чалга, да вземем за пример.

- Нека приключим с обичаната ви ария?
- Е, не е една. Много песни одобрявам, само че и доста не одобрявам. Все отново измежду обичаните ми са “Сбогом, моя любов” и “Болката отляво”, само че се знае, че една ария от време на време става шлагер, от време на време не. Трябва и шанс.

Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР