До днес не спрях да те намирам
Става дума за третата подред книга с поезия на младия стихотворец Атанас Янев.
Не ще и дума, че създателят и този път посвещава стиховете си на своите изстрадани „ Среднощни откровения ”, на оня „ ярък сън недосънуван ”, в чиито прегръдки ще се сгуши; на онази жадувана същинска Любов с основна писмен знак, „ зад решетките на чиито затвори ще чака своята доживотна присъда ”.
Атанас, който към момента е млад 28-годишен правист по специалност и стихотворец по предопределение, е написал книга, която се чете на един мирис и за мен е поезия от висок порядък. Но още при започване на моя отзвук желая да отбележа и то, от висотата на по-зрялата ми възраст, че това са „ песни на младия идалго ” за любовта, само че и за общочовешката любов. Те са и за добротата, за разочарованието, за несъгласията сред всички влюбени на този свят, за „ изгубването и намирането ” на любовта в егоистичното ни битие, в което
„ …аз може постоянно да съм един,
само че още имам вяра в оня свят за двама. “
Поетът, макар разочарованията на младите си години има вяра, „ че може в миналото да ме намериш ”, „ че ще пристигнеш в миналото един път ”, че тази ефирна обич, любов, ентусиазъм или фантазия той ще продължава да намира и губи до дъно … Тази лирика е освен любовна поезия, шаблонно казано. Тя е и лиро-философия, която задължава изкушения от лирика обожател, не оеснафения ни съвременник, да разгърне неголямата книга и да я прочете най-малко два пъти. Макар и тъжно по привкус, стихотворението „ Откровение ” е вероятно едно от най-хубавите по лиро-философско подстрекателство. Може би, тъй като е навеяно от корифея Борис Христов с неговото „ Август ”, само че то е измежду една от най-хубавите авторови осъществени хрумвания:
„ Сега ти обричам този стих,
въпреки да знам добре, че е неправилно. “
Още първоначално, когато Атанас написа вместо увод едно „ Кратко лирично отклоняване ”, той приказва, въпреки и малко, по чисто философския въпрос „ Що е обич, що е любов? ”: „ Самият аз прелестно разбирах, че една жена или би трябвало да я обичаш абсолютно, или би трябвало да си подготвен да я загубиш. И тогава започнах да съзнавам разликата сред обич и любов в подтекста на нашето съвремие. Любовта всеобщо се бе трансформирала в предпочитание за владеене и нарцисизъм, в една рационално подписана договорка, в наложително изискване за лъжливо благополучие, в комфортен инструмент за ненужна показност. “… И продължава в този смисъл за обичта: „ Обичта се радваше на голям недостиг сред хората. А Обич е, когато единственото ти предпочитание е да споделяш, а не да притежаваш. “
Малко длъжко цитирах на читателя част от това „ лирично отклоняване ”, само че си мисля, че то е израз на авторовото отношение освен към поезията и любовта, само че и към този тежък многолетен, дай Боже!, изпит, на който Господ ни подлага, наименуван Живот. В живота, мисля, че даже един преуспяващ стихотворец като Атанас Янев не трябва да споделя „ Сбогом ”. Това също е едно от най-сполучливите му стихотворения, изтъквам две четиристишия и от него:
„ Потърсих те в сърцето на всемира,
в усмивката на мрачното момиче,
в душата на тревожната ми лира,
във всичко, което в миналото обичах…
Потърсих те. Намерих те за малко.
Сега да те загубвам единствено мога.
Добре го знаеш: имаш ли запалка,
не значи постоянно, че имаш огън. “
И ще изтъквам поантното двустишие от стихотворението „ Огън ”:
”Но отхвърлям да призная – всеки огън
най-сетне се трансформира единствено в сажда. “
След тежките и малко тъжни констатации на създателя, който безспорно е претърпял това, което е пресътворил в лирика, бих се върнал към заглавието, част от стихотворението му „ Апостол ”: „ До през днешния ден не стопирах да те намирам! “… Се лави, приятелю!... Ти евентуално още тъгуваш за тази, която не посмя да те изпрати, когато потегляше „ по пътищата зли и непознати ”. Ти евентуално ще я търсиш и намираш отново:
„ Потърсих те измежду светове и хора.
И те открих отново. За да те нямам. “
Все отново, от цялото си лирическо и остаряло сърце, поисквам на твоето лирическо и младо сърце да се извърши онази „ Опасност ”, отдадена на загадъчната М.:
„ В очите ти се изгубвам доста постепенно,
а най-опасното е, че го желая. “
До нови срещи на българската поетична равнища!
Автор: Георги Драмбозов
Можете да извършите поръчка за закупуването на „ Среднощни откровения “.
Не ще и дума, че създателят и този път посвещава стиховете си на своите изстрадани „ Среднощни откровения ”, на оня „ ярък сън недосънуван ”, в чиито прегръдки ще се сгуши; на онази жадувана същинска Любов с основна писмен знак, „ зад решетките на чиито затвори ще чака своята доживотна присъда ”.
Атанас, който към момента е млад 28-годишен правист по специалност и стихотворец по предопределение, е написал книга, която се чете на един мирис и за мен е поезия от висок порядък. Но още при започване на моя отзвук желая да отбележа и то, от висотата на по-зрялата ми възраст, че това са „ песни на младия идалго ” за любовта, само че и за общочовешката любов. Те са и за добротата, за разочарованието, за несъгласията сред всички влюбени на този свят, за „ изгубването и намирането ” на любовта в егоистичното ни битие, в което
„ …аз може постоянно да съм един,
само че още имам вяра в оня свят за двама. “
Поетът, макар разочарованията на младите си години има вяра, „ че може в миналото да ме намериш ”, „ че ще пристигнеш в миналото един път ”, че тази ефирна обич, любов, ентусиазъм или фантазия той ще продължава да намира и губи до дъно … Тази лирика е освен любовна поезия, шаблонно казано. Тя е и лиро-философия, която задължава изкушения от лирика обожател, не оеснафения ни съвременник, да разгърне неголямата книга и да я прочете най-малко два пъти. Макар и тъжно по привкус, стихотворението „ Откровение ” е вероятно едно от най-хубавите по лиро-философско подстрекателство. Може би, тъй като е навеяно от корифея Борис Христов с неговото „ Август ”, само че то е измежду една от най-хубавите авторови осъществени хрумвания:
„ Сега ти обричам този стих,
въпреки да знам добре, че е неправилно. “
Още първоначално, когато Атанас написа вместо увод едно „ Кратко лирично отклоняване ”, той приказва, въпреки и малко, по чисто философския въпрос „ Що е обич, що е любов? ”: „ Самият аз прелестно разбирах, че една жена или би трябвало да я обичаш абсолютно, или би трябвало да си подготвен да я загубиш. И тогава започнах да съзнавам разликата сред обич и любов в подтекста на нашето съвремие. Любовта всеобщо се бе трансформирала в предпочитание за владеене и нарцисизъм, в една рационално подписана договорка, в наложително изискване за лъжливо благополучие, в комфортен инструмент за ненужна показност. “… И продължава в този смисъл за обичта: „ Обичта се радваше на голям недостиг сред хората. А Обич е, когато единственото ти предпочитание е да споделяш, а не да притежаваш. “
Малко длъжко цитирах на читателя част от това „ лирично отклоняване ”, само че си мисля, че то е израз на авторовото отношение освен към поезията и любовта, само че и към този тежък многолетен, дай Боже!, изпит, на който Господ ни подлага, наименуван Живот. В живота, мисля, че даже един преуспяващ стихотворец като Атанас Янев не трябва да споделя „ Сбогом ”. Това също е едно от най-сполучливите му стихотворения, изтъквам две четиристишия и от него:
„ Потърсих те в сърцето на всемира,
в усмивката на мрачното момиче,
в душата на тревожната ми лира,
във всичко, което в миналото обичах…
Потърсих те. Намерих те за малко.
Сега да те загубвам единствено мога.
Добре го знаеш: имаш ли запалка,
не значи постоянно, че имаш огън. “
И ще изтъквам поантното двустишие от стихотворението „ Огън ”:
”Но отхвърлям да призная – всеки огън
най-сетне се трансформира единствено в сажда. “
След тежките и малко тъжни констатации на създателя, който безспорно е претърпял това, което е пресътворил в лирика, бих се върнал към заглавието, част от стихотворението му „ Апостол ”: „ До през днешния ден не стопирах да те намирам! “… Се лави, приятелю!... Ти евентуално още тъгуваш за тази, която не посмя да те изпрати, когато потегляше „ по пътищата зли и непознати ”. Ти евентуално ще я търсиш и намираш отново:
„ Потърсих те измежду светове и хора.
И те открих отново. За да те нямам. “
Все отново, от цялото си лирическо и остаряло сърце, поисквам на твоето лирическо и младо сърце да се извърши онази „ Опасност ”, отдадена на загадъчната М.:
„ В очите ти се изгубвам доста постепенно,
а най-опасното е, че го желая. “
До нови срещи на българската поетична равнища!
Автор: Георги Драмбозов
Можете да извършите поръчка за закупуването на „ Среднощни откровения “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ