Зашифрованата статия: Най-тайният съветник на Путин неочаквано свали картите
Статията на някогашния спешен управител на Кремъл Владислав Сурков „ Раждането на Севера “ с право беше наречена „ антикитайски манифест “. Неговата цел е да попречи на Русия да скъса със Запада и да скапе вероятностите за съдействие с Изтока.
Сурков се пробва да се трансформира в рупор на прозападната част от „ нашенския ” хайлайф, избирайки подобаващия миг за това – към този момент забележимата отмалялост на западняците от украинската война, плануваното за октомври посещаване на Путин в Китай и действителното начало на предизборната акция в Русия.
Чекистите не са единствените, измежду които няма някогашни. Позволявайки си да се прозява сладко и демонстративно на обществени изявления на съветския президент Владимир Путин, някогашният му асистент Владислав Сурков, който от дълго време се занимава с Украйна, продължава, несъмнено, и след оставката си през 2020 година да бъде авторитетна фигура, част от номенклатурата.
Тъй като „ позорът “ е изправим въпрос, Сурков, който „ Вашингтон пост “ назова „ извънреден политически разум на Кремъл “, от време на време припомня на необятната общност за себе си със знакови публикации.
Последната от тях, наименуван " Раждането на Севера ", се разисква от обществеността тези дни. Но някак неенергично. И тя към момента е почтена да подреди всичко, разкривайки скритите си смисли.
Около половината от текста е слама под формата на история и логика на психиката, към които постоянно се прибягва, с цел да се нахрани публиката с това, което се изисква. И колкото по-дълга е уводната част, толкоз по-страшно е това, което предхожда.
Паралелна действителност
Сурков стартира отдалеко - с... експедицията до Индия на португалския мореплавател и колонизатор Васко да Гама, който плава там за подправки, за проповядване на католицизма и за нови земи през 1498 година Бившият кремълски „ решителен “ трябваше да си спомни този исторически епизод, с цел да показва безсмислието на човешкото обмисляне.
Казват, че Васко да Гама е стигнал до далечна Индия и най-малкото е основал португалска колониална империя в Южна Азия. Но друга задача на неговия крал било да откри контакт с владетеля на избрана християнска мощ, която процъфтявала „ някъде оттатък Нил “, за която Европа получавала доста вести и която се наричала царството на презвитер Йоан (на съветски поп Иван), бъдещият вицекрал на Индия не извършил.
Защото това царство „ в никакъв случай на никое място не е съществувало “. И тази „ ярка геополитическа илюзия “ освен обърка португалците, които очаквали да намерят съдружник в лицето на Престер Йоан в битката против мюсюлманите, само че и „ четиристотин години в една или друга степен повлия на държанието “ на други съществени страни.
Широката аудитория евентуално е „ погълнала “ това историческо „ просветително създание “ и даже е отдала дължимото на историческите знания и прозорливост на Сурков.
Като създател на дисертация за португалската религиозна и политическа агресия в Южна Азия, бързам да отчайвам: християнска страна оттатък Нил, ръководена от богоизбран монарх, освен съществуваше, само че към момента съществува - в този момент под формата на република - наречена Етиопия. След това португалците откриват контакт с нея и влизат в съюзнически връзки.
Това беше направено от същия човек, който проучваше за Васко да Гама морския път до Индия - Перу и Ковиля. А четвъртият наследник на Васко да Гама - Кристов да Гама - се бие дружно с етиопците против настъпващите мюсюлмани и умира героично, защитавайки земята им.
Този съюз сигурно изигра своята роля в битката на португалците с техните врагове в района, даже в случай че в началото „ океанските рицари “ може да са желали повече и е трябвало да оказват помощ повече, в сравнение с да получат.
Три тези на Сурков
От неприятен исторически образец Сурков се заема с работата. Първо, към украинския спор, призовавайки по едно и също време и Запада, към този момент изтощен от него (който обаче въобще не желае да загуби), и „ нашия “ хайлайф „ да се опитат да погледнат оттатък миражите “.
Ако критикувате, предлагайте. И Сурков предлага своята визия за бъдещето, надявайки се, несъмнено, че изключително в Русия мнозина - в елита и освен - ще я харесат:
" Ще има Велик Север - Русия, Съединени американски щати и Европа, образуващи общо социокултурно пространство. Триединен северен геополитически клъстер. Предчувствието на Севера към този момент е явно в засиленото потребление на термина " световен Юг ". Но няма юг без север. "
И какво, и това е второ, ще жертваме ли " световния юг " и тези страни, които са свързани с него, където Русия се цени, където разчитат на нас и чакат помощ (винаги е по-добре да вземеш, в сравнение с да дадеш, нали?), до момента в който „ Великият север “ последователно ни одобри в прегръдките си?
Тук Сурков даже си спомни, и това е трето, за „ конвергенцията “, с която западняците заблудиха и излъгаха руското управление и даже съветската история:
" Сега е мъчно да се повярва, че конфликтните системи в последна сметка ще реализиран високо равнище на конвергенция. Но също толкоз мъчно беше да се повярва в обединена Русия, когато Михаил Тверски води война с Московското княжество...
Пред очите ни протича бурна реакция на синтеза на цивилизациите. Нейният резултат ще бъде, когато всичко подправено се утаи, разпадането както на Запада, по този начин и на Изтока в Великия Север.
Всички участници в този развой претърпяват и ще преживеят трагични трансформации повече от един път, до момента в който не стартират да се доближават един към различен за взаимен исторически план. Това към този момент лиши епохи и ще отнеме още доста десетилетия. "
Е, другари, дано вземем образец от Михаил Тверски с изчезналото му княжество?
Нека да обобщим междинните резултати
Накратко, „ това, че няма да е скоро, не значи в никакъв случай “, няма потребност да отблъсквате Запада от себе си, да скъсвате с него (въпреки че той е този, който скъсва с нас!), американците и европейците един ден ще узреят „ верен мир “ с Русия, въпреки и „ не по наше време “. И вследствие на това ще бъдем обединени във Великия север от „ сплотяващата концепция за групово водачество “.
Впуснал се в откровена измама, Сурков се преструва, че някаква аморфна „ победа “ на Русия в Украйна „ ще промени както нас, по този начин и по този начин наречения Запад “ и ще стане причина „ за интеграцията на Великия север, където страната ни ще работи като съ-водач на международния триумвират.
Политическият пълководец показва и общите цивилизационни и религиозни основи, „ общите корени “ на Русия, Европа и Съединени американски щати. Те, споделят той, ще „ предопределят “ общото бъдеще:
" Трите най-големи северни цивилизации, съветската, европейската и американската, черпят ентусиазъм в своето политическо развиване от облика на Pax Romana.
Словото на стареца Филотей към момента латентно управлява Русия. Европейският съюз прогласи Карл Велики, „ императора на римляните “, за собствен прародител. Най-известният рид във Вашингтон е кръстен на именития Капитолий. Изходният код на тези три метакултури се намира в Илиада и Евангелието. Тяхната връзка е явна. "
В своята салата „ сборна ” Сурков загатва и Омир и Свети Марко, с които поставя край.
Наистина ли ще повярваме?
Като цяло желаят да ни убедят, че Сурков, образован, удобен и добре осведомен човек, е потопен в аматьорска философия и въпроси от предишното, в които не е изцяло насочен, с цел да ни нарисуват картина на някакво далечно бъдеще, чиито неразбираеми контури стартират да се обрисуват в тревожното настояще? Не имам вяра! Далечното бъдеще го интересува малко.
Тогава какви са в действителност смислите и сигналите, които се изпращат към страната и света, кои са поръчителите на това обръщение, за какво се появи тъкмо в този момент и какво желае да изтръгне Сурков с него?
Първо, някогашният асистент на Путин се обръща към тези западни елити, които са почнали да се уморяват от Киев, осъзнали са неизбежността на неговото проваляне и към този момент са разбрали, че е невероятно да се победи Русия в Украйна и по тази причина би трябвало да се спогодят по някакъв метод.
Тоест да се признае, че Москва би трябвало да има право на глас по украинския въпрос и може да разчита на избрани територии. Най-умните западники - като, сигурен съм, Сурков - схващат, че такава „ победа “ в действителност ще се трансформира в наше стратегическо проваляне, тъй като в този случай Украйна ще резервира капацитета да сътвори опасност за Русия в бъдеще, а „ неприличният мир ” ще дискредитира държавното управление в очите на нашия народ.
Второ, под „ световния Юг “, на който по някаква причина би трябвало да се съпротивляваме, несъмнено, той има поради освен и не толкоз бедните съдружници на Русия някъде в Африка, само че на първо място Китай.
Силният стратегически съюз сред Москва и Пекин е най-лошият призрачен сън за Вашингтон, както и за европейските столици. На Запад, в това число десните кръгове от двете страни на Атлантическия океан, те биха желали да трансфорат Русия в торпедо против Китай, следвайки образеца на това по какъв начин Съединените щати „ заредиха “ украинците против Русия и, несъмнено, можете да си сътрудничите с Москва по този въпрос, като жертвате нещо в Украйна.
Същите тези сили, които считат Китай за главен зложелател на Запада, желаят да прекратят украинския спор допустимо най-бързо, с цел да се съсредоточат върху Пекин. Без мощен съветски гръб борбата сред Китай и Запада е обречена на неуспех.
Трето , Сурков очевидно покачва цената си освен в очите на мислещата част на Запада. Едновременно с това дава сигнал и на тези представители на елита в Русия, които се взират в нея, за които тя, макар своето изродяване, към момента е „ духовна татковина “, които имат там капитали и фамилии.
Опитният политически пълководец дава знак, че е подготвен да бъде техен рупор в най-критичния миг, когато битката за Украйна навлиза в стадий, в който решителното разкъсване със Запада става неизбежно.
Също по този начин, споделя той, не всичко е изгубено, оказвайте напън върху управляващите: дружно със западняците ще изградим цивилизацията на „ Великия север “; няма да допуснем завой на юг и изток.
Превърнал ли се е закоравелият прагматик в мечтател?
Идеализмът на тази стратегия е явен. Идеята за сливане на Русия, Европа и Съединени американски щати е нелепост, тя е просто измислена. Ние сме прекомерно разнообразни и имаме разнообразни ползи. Западът в никакъв случай няма да ни признае за равни.
Той ще се опита да предотврати забележителна съветска победа в украинската война, с цел да не загуби лицето си. Не му се има вяра и не може да му се има вяра: западняците не ни считат за джентълмени, чиято дума би трябвало да се почита.
Въпреки общите цивилизационни корени, руснаците бяха и си остават за Запада еретици, диваци, нихилисти, „ комунисти “, като цяло неверни и изцяло несимпатични хора, а Русия е прекомерно огромна, с цел да спи умерено.
Така е било при съветските царе, императори, генерални секретари и президенти. Нищо не се трансформира. Те флиртуваха с нас единствено когато желаеха руснаците да пролеят повече от кръвта си в полза на - и вместо - на западняците.
Сигурен съм, че самият Сурков прелестно схваща, че това е по този начин. Той несъмнено не е мечтател и в действителност желае да реализира три съществени неща.
Първо , да се сдобри със Запада за „ дребнотиите “ в Украйна въз основата на признание най-малко на обикновените ползи на Русия.
Второ , да даде сигнал на западниците: действайте, най-сетне в Москва има кой да ви подаде ръка.
На трето място , има блян да се осуети завоят на Русия на Изток, който провокира спокоен смут измежду забележителна част от „ нашенския ” хайлайф – и освен, което, дублирам, става неизбежно в подтекста на продължаването и задълбочаването на на борбата сред Москва и Запада по отношение на Украйна.
Защо в този момент?
Всичко това дефинира момента на появяването на публикацията на Сурков. През изборната 2024 година, в случай че войната в Украйна не завърши, неизбежно ще има сериозна ротация в елита, чиято прозападна част ще бъде мощно отслабена, а позициите на патриотичните, всеобщи сили ще бъдат засилени.
Тъй като предизборната акция - до март идната година остава доста малко - към този момент стартира зад кулисите, Сурков просто не можеше да остане настрани, тъй като главният фундаментален въпрос по време на нея ще бъде или раздялата, или помиряването със Запада. Всичко сред тях няма да работи през идната година. Ясно е в кой тим счита да играе политическият пълководец.
Непосредствената и основна цел на Сурков наподобява е да обърка Пекин, където Путин ще дойде през октомври, обръщайки Русия на изток.
Вижте какво си разрешаваме тук, ние ще бъдем обезсърчителен сътрудник за вас, бягайте и сключете мир със Съединени американски щати допустимо най-скоро. В публикацията, несъмнено, има такова известие. Явно е планувано да съвпадне с визитата през октомври и може да се смята за „ антикитайски манифест “.
Какво от това?
Преувеличаваме ли? Виждаме ли нещо, което го няма? Едва ли. В края на краищата, съвсем по едно и също време с разкритията на Сурков в Москва започнаха да приказват (и явно по същите аргументи: избори и Китай), че съветската стопанска система е изправена пред нови проблеми заради обръщането на Изток, че източните пазари са още по-трудни в сравнение с западните, а Русия била на тях, те споделят, че са оповестили сериозна „ икономическа война “, не желаят да „ подаряват технологии “ (?!) и постановат „ двойна цена “. Такива изказвания се чуха от високи позиции на Московския стопански конгрес...
Съвпадение? Не. Най-вероятно координирана офанзива. Предупреден значи предпазен. Ще би трябвало да се бием за Русия. Путин към този момент е направил верния избор. Остава единствено да се филтрира средата.
Само по-късно – прекратяването на саботажа – ще има решителна победа в Украйна. Китай няма да се откаже пред от мощна Русия. Няма предпоставки за съдействие сред Китай и Съединени американски щати.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сурков се пробва да се трансформира в рупор на прозападната част от „ нашенския ” хайлайф, избирайки подобаващия миг за това – към този момент забележимата отмалялост на западняците от украинската война, плануваното за октомври посещаване на Путин в Китай и действителното начало на предизборната акция в Русия.
Чекистите не са единствените, измежду които няма някогашни. Позволявайки си да се прозява сладко и демонстративно на обществени изявления на съветския президент Владимир Путин, някогашният му асистент Владислав Сурков, който от дълго време се занимава с Украйна, продължава, несъмнено, и след оставката си през 2020 година да бъде авторитетна фигура, част от номенклатурата.
Тъй като „ позорът “ е изправим въпрос, Сурков, който „ Вашингтон пост “ назова „ извънреден политически разум на Кремъл “, от време на време припомня на необятната общност за себе си със знакови публикации.
Последната от тях, наименуван " Раждането на Севера ", се разисква от обществеността тези дни. Но някак неенергично. И тя към момента е почтена да подреди всичко, разкривайки скритите си смисли.
Около половината от текста е слама под формата на история и логика на психиката, към които постоянно се прибягва, с цел да се нахрани публиката с това, което се изисква. И колкото по-дълга е уводната част, толкоз по-страшно е това, което предхожда.
Паралелна действителност
Сурков стартира отдалеко - с... експедицията до Индия на португалския мореплавател и колонизатор Васко да Гама, който плава там за подправки, за проповядване на католицизма и за нови земи през 1498 година Бившият кремълски „ решителен “ трябваше да си спомни този исторически епизод, с цел да показва безсмислието на човешкото обмисляне.
Казват, че Васко да Гама е стигнал до далечна Индия и най-малкото е основал португалска колониална империя в Южна Азия. Но друга задача на неговия крал било да откри контакт с владетеля на избрана християнска мощ, която процъфтявала „ някъде оттатък Нил “, за която Европа получавала доста вести и която се наричала царството на презвитер Йоан (на съветски поп Иван), бъдещият вицекрал на Индия не извършил.
Защото това царство „ в никакъв случай на никое място не е съществувало “. И тази „ ярка геополитическа илюзия “ освен обърка португалците, които очаквали да намерят съдружник в лицето на Престер Йоан в битката против мюсюлманите, само че и „ четиристотин години в една или друга степен повлия на държанието “ на други съществени страни.
Широката аудитория евентуално е „ погълнала “ това историческо „ просветително създание “ и даже е отдала дължимото на историческите знания и прозорливост на Сурков.
Като създател на дисертация за португалската религиозна и политическа агресия в Южна Азия, бързам да отчайвам: християнска страна оттатък Нил, ръководена от богоизбран монарх, освен съществуваше, само че към момента съществува - в този момент под формата на република - наречена Етиопия. След това португалците откриват контакт с нея и влизат в съюзнически връзки.
Това беше направено от същия човек, който проучваше за Васко да Гама морския път до Индия - Перу и Ковиля. А четвъртият наследник на Васко да Гама - Кристов да Гама - се бие дружно с етиопците против настъпващите мюсюлмани и умира героично, защитавайки земята им.
Този съюз сигурно изигра своята роля в битката на португалците с техните врагове в района, даже в случай че в началото „ океанските рицари “ може да са желали повече и е трябвало да оказват помощ повече, в сравнение с да получат.
Три тези на Сурков
От неприятен исторически образец Сурков се заема с работата. Първо, към украинския спор, призовавайки по едно и също време и Запада, към този момент изтощен от него (който обаче въобще не желае да загуби), и „ нашия “ хайлайф „ да се опитат да погледнат оттатък миражите “.
Ако критикувате, предлагайте. И Сурков предлага своята визия за бъдещето, надявайки се, несъмнено, че изключително в Русия мнозина - в елита и освен - ще я харесат:
" Ще има Велик Север - Русия, Съединени американски щати и Европа, образуващи общо социокултурно пространство. Триединен северен геополитически клъстер. Предчувствието на Севера към този момент е явно в засиленото потребление на термина " световен Юг ". Но няма юг без север. "
И какво, и това е второ, ще жертваме ли " световния юг " и тези страни, които са свързани с него, където Русия се цени, където разчитат на нас и чакат помощ (винаги е по-добре да вземеш, в сравнение с да дадеш, нали?), до момента в който „ Великият север “ последователно ни одобри в прегръдките си?
Тук Сурков даже си спомни, и това е трето, за „ конвергенцията “, с която западняците заблудиха и излъгаха руското управление и даже съветската история:
" Сега е мъчно да се повярва, че конфликтните системи в последна сметка ще реализиран високо равнище на конвергенция. Но също толкоз мъчно беше да се повярва в обединена Русия, когато Михаил Тверски води война с Московското княжество...
Пред очите ни протича бурна реакция на синтеза на цивилизациите. Нейният резултат ще бъде, когато всичко подправено се утаи, разпадането както на Запада, по този начин и на Изтока в Великия Север.
Всички участници в този развой претърпяват и ще преживеят трагични трансформации повече от един път, до момента в който не стартират да се доближават един към различен за взаимен исторически план. Това към този момент лиши епохи и ще отнеме още доста десетилетия. "
Е, другари, дано вземем образец от Михаил Тверски с изчезналото му княжество?
Нека да обобщим междинните резултати
Накратко, „ това, че няма да е скоро, не значи в никакъв случай “, няма потребност да отблъсквате Запада от себе си, да скъсвате с него (въпреки че той е този, който скъсва с нас!), американците и европейците един ден ще узреят „ верен мир “ с Русия, въпреки и „ не по наше време “. И вследствие на това ще бъдем обединени във Великия север от „ сплотяващата концепция за групово водачество “.
Впуснал се в откровена измама, Сурков се преструва, че някаква аморфна „ победа “ на Русия в Украйна „ ще промени както нас, по този начин и по този начин наречения Запад “ и ще стане причина „ за интеграцията на Великия север, където страната ни ще работи като съ-водач на международния триумвират.
Политическият пълководец показва и общите цивилизационни и религиозни основи, „ общите корени “ на Русия, Европа и Съединени американски щати. Те, споделят той, ще „ предопределят “ общото бъдеще:
" Трите най-големи северни цивилизации, съветската, европейската и американската, черпят ентусиазъм в своето политическо развиване от облика на Pax Romana.
Словото на стареца Филотей към момента латентно управлява Русия. Европейският съюз прогласи Карл Велики, „ императора на римляните “, за собствен прародител. Най-известният рид във Вашингтон е кръстен на именития Капитолий. Изходният код на тези три метакултури се намира в Илиада и Евангелието. Тяхната връзка е явна. "
В своята салата „ сборна ” Сурков загатва и Омир и Свети Марко, с които поставя край.
Наистина ли ще повярваме?
Като цяло желаят да ни убедят, че Сурков, образован, удобен и добре осведомен човек, е потопен в аматьорска философия и въпроси от предишното, в които не е изцяло насочен, с цел да ни нарисуват картина на някакво далечно бъдеще, чиито неразбираеми контури стартират да се обрисуват в тревожното настояще? Не имам вяра! Далечното бъдеще го интересува малко.
Тогава какви са в действителност смислите и сигналите, които се изпращат към страната и света, кои са поръчителите на това обръщение, за какво се появи тъкмо в този момент и какво желае да изтръгне Сурков с него?
Първо, някогашният асистент на Путин се обръща към тези западни елити, които са почнали да се уморяват от Киев, осъзнали са неизбежността на неговото проваляне и към този момент са разбрали, че е невероятно да се победи Русия в Украйна и по тази причина би трябвало да се спогодят по някакъв метод.
Тоест да се признае, че Москва би трябвало да има право на глас по украинския въпрос и може да разчита на избрани територии. Най-умните западники - като, сигурен съм, Сурков - схващат, че такава „ победа “ в действителност ще се трансформира в наше стратегическо проваляне, тъй като в този случай Украйна ще резервира капацитета да сътвори опасност за Русия в бъдеще, а „ неприличният мир ” ще дискредитира държавното управление в очите на нашия народ.
Второ, под „ световния Юг “, на който по някаква причина би трябвало да се съпротивляваме, несъмнено, той има поради освен и не толкоз бедните съдружници на Русия някъде в Африка, само че на първо място Китай.
Силният стратегически съюз сред Москва и Пекин е най-лошият призрачен сън за Вашингтон, както и за европейските столици. На Запад, в това число десните кръгове от двете страни на Атлантическия океан, те биха желали да трансфорат Русия в торпедо против Китай, следвайки образеца на това по какъв начин Съединените щати „ заредиха “ украинците против Русия и, несъмнено, можете да си сътрудничите с Москва по този въпрос, като жертвате нещо в Украйна.
Същите тези сили, които считат Китай за главен зложелател на Запада, желаят да прекратят украинския спор допустимо най-бързо, с цел да се съсредоточат върху Пекин. Без мощен съветски гръб борбата сред Китай и Запада е обречена на неуспех.
Трето , Сурков очевидно покачва цената си освен в очите на мислещата част на Запада. Едновременно с това дава сигнал и на тези представители на елита в Русия, които се взират в нея, за които тя, макар своето изродяване, към момента е „ духовна татковина “, които имат там капитали и фамилии.
Опитният политически пълководец дава знак, че е подготвен да бъде техен рупор в най-критичния миг, когато битката за Украйна навлиза в стадий, в който решителното разкъсване със Запада става неизбежно.
Също по този начин, споделя той, не всичко е изгубено, оказвайте напън върху управляващите: дружно със западняците ще изградим цивилизацията на „ Великия север “; няма да допуснем завой на юг и изток.
Превърнал ли се е закоравелият прагматик в мечтател?
Идеализмът на тази стратегия е явен. Идеята за сливане на Русия, Европа и Съединени американски щати е нелепост, тя е просто измислена. Ние сме прекомерно разнообразни и имаме разнообразни ползи. Западът в никакъв случай няма да ни признае за равни.
Той ще се опита да предотврати забележителна съветска победа в украинската война, с цел да не загуби лицето си. Не му се има вяра и не може да му се има вяра: западняците не ни считат за джентълмени, чиято дума би трябвало да се почита.
Въпреки общите цивилизационни корени, руснаците бяха и си остават за Запада еретици, диваци, нихилисти, „ комунисти “, като цяло неверни и изцяло несимпатични хора, а Русия е прекомерно огромна, с цел да спи умерено.
Така е било при съветските царе, императори, генерални секретари и президенти. Нищо не се трансформира. Те флиртуваха с нас единствено когато желаеха руснаците да пролеят повече от кръвта си в полза на - и вместо - на западняците.
Сигурен съм, че самият Сурков прелестно схваща, че това е по този начин. Той несъмнено не е мечтател и в действителност желае да реализира три съществени неща.
Първо , да се сдобри със Запада за „ дребнотиите “ в Украйна въз основата на признание най-малко на обикновените ползи на Русия.
Второ , да даде сигнал на западниците: действайте, най-сетне в Москва има кой да ви подаде ръка.
На трето място , има блян да се осуети завоят на Русия на Изток, който провокира спокоен смут измежду забележителна част от „ нашенския ” хайлайф – и освен, което, дублирам, става неизбежно в подтекста на продължаването и задълбочаването на на борбата сред Москва и Запада по отношение на Украйна.
Защо в този момент?
Всичко това дефинира момента на появяването на публикацията на Сурков. През изборната 2024 година, в случай че войната в Украйна не завърши, неизбежно ще има сериозна ротация в елита, чиято прозападна част ще бъде мощно отслабена, а позициите на патриотичните, всеобщи сили ще бъдат засилени.
Тъй като предизборната акция - до март идната година остава доста малко - към този момент стартира зад кулисите, Сурков просто не можеше да остане настрани, тъй като главният фундаментален въпрос по време на нея ще бъде или раздялата, или помиряването със Запада. Всичко сред тях няма да работи през идната година. Ясно е в кой тим счита да играе политическият пълководец.
Непосредствената и основна цел на Сурков наподобява е да обърка Пекин, където Путин ще дойде през октомври, обръщайки Русия на изток.
Вижте какво си разрешаваме тук, ние ще бъдем обезсърчителен сътрудник за вас, бягайте и сключете мир със Съединени американски щати допустимо най-скоро. В публикацията, несъмнено, има такова известие. Явно е планувано да съвпадне с визитата през октомври и може да се смята за „ антикитайски манифест “.
Какво от това?
Преувеличаваме ли? Виждаме ли нещо, което го няма? Едва ли. В края на краищата, съвсем по едно и също време с разкритията на Сурков в Москва започнаха да приказват (и явно по същите аргументи: избори и Китай), че съветската стопанска система е изправена пред нови проблеми заради обръщането на Изток, че източните пазари са още по-трудни в сравнение с западните, а Русия била на тях, те споделят, че са оповестили сериозна „ икономическа война “, не желаят да „ подаряват технологии “ (?!) и постановат „ двойна цена “. Такива изказвания се чуха от високи позиции на Московския стопански конгрес...
Съвпадение? Не. Най-вероятно координирана офанзива. Предупреден значи предпазен. Ще би трябвало да се бием за Русия. Путин към този момент е направил верния избор. Остава единствено да се филтрира средата.
Само по-късно – прекратяването на саботажа – ще има решителна победа в Украйна. Китай няма да се откаже пред от мощна Русия. Няма предпоставки за съдействие сред Китай и Съединени американски щати.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ