Механизмът на заразата, историята на един от нас
Статията е оповестена в New York Magazine. Автор е Джеф Уайз, а преводът е на Иво Манолов. Заглавието е на Момичетата от града.
Обаждаш се на другар и се уговаряте да се срещнете за обяд. Времето е извънредно пролетно, тъй че избирате място с маси навън, което би трябвало да е по-безопасно. Както нормално, взимаш всички рационални защитни ограничения: използваш средства за стерилизация на ръцете, сядаш на огромно разстояние от други клиенти и се опитваш да не докосваш лицето си. Донякъде подозираш, че цялата тази история с ковид може да е леко пресилена.
Това, което не знаеш е, че преди 10 дни бащата на твоя другар беше на посетители на собствен бизнес сътрудник в университетския клуб, където се болести с ковид от брачната половинка му. Три дни по-късно той се закашля в ръката си, преди да отвори вратата на жилището си, с цел да посрещне сина си (твоя приятел) вкъщи. Слюнката на пациентите с COVID-19 може да съдържа половин трилион вирусни частици на чаена лъжичка, а кашлицата я аерозолизира в дифузна мъгла. Когато твоя другар влезе в къщата, той пое мирис и 32 456 вирусни частици се настаниха върху лигавицата на устата и гърлото му.
Оттогава вътре в тялото му се развъждат вируси. И до момента в който той приказва, прекосяването на дъха му върху влажната лигавица на горното му гърло основава мънички капчици слуз, носещи вируси, които невидимо се извисяват във въздуха над вашата маса. Някои се настаняват върху към момента недокоснатата храна в чинията ти, други се спускат върху пръстите ти, други влизат в синусите ти и в гърлото ти. Докато протегнеш ръка за сбогом, върху тялото ти към този момент има 43 654 вирусни частици. А откакто приключите да се ръкувате, този брой към този момент е 312 405.
***
Eдна от капчиците влиза в разклоняващите се канали на белите ти дробове и се открива върху топлата, влажна повърхнина, отлагайки вирусни частици в слузта, покриваща тъканта. Всяка парченце е кръгла и доста малка; в случай че увеличиш човешки косъм, тъй че да е необятен колкото едно футболно игрище, вирусът би бил с диаметър 10 сантиметра. Външната мембрана на вируса се състои от лоен пласт, ограден с назъбени протеинови молекули, наречени шипови протеини. Те стърчат като шиповете на топка за масаж. В средата на частицата на вируса е навита нишка от РНК – генетичния материал на вируса. Полезният товар.
Докато вирусът минава през белодробната слуз, той се блъска в една от клетките, които оформят повърхността. Клетката е доста по-голяма от вируса; по скалата на футболното игрище, тя би била с диаметър 8 метра. Един милиард години еволюция са я оборудвали да се опълчва на нападатели. Но също по този начин има накърнимост – един тип задна врата. От стената и изпъква протеинова молекула – рецептор за ангиотензин конвертиращ ензим 2 (АСЕ2). Обикновено този рецептор играе роля в модулирането на хормоналната интензивност в организма. Днес той ще служи като котва за ковид.
Шиповият протеин се допира до повърхността на белодробната клетка, формата му съответствува с тази на ACE2 рецептора толкоз добре, че вирусът и клетката се закачат като две блокчета от Lego. След това мембраната на вируса се слива с мембраната на клетката, изливайки вирусната РНК навътре в белодробната клетка. Вирусът е вътре.
***
Вирусната РНК стартира работа. Клетката има собствен генетичен материал – ДНК, който създава копирани фрагменти от себе си под формата на РНК. Те непрестанно се копират и разнасят във вътрешноклетъчното пространство, където дават указания по какъв начин да се генерират протеините, които извършват всички функционалности на клетката. Това е като работилницата на Дядо Коледа, където елфите, които вършат играчките, са така наречен рибозоми.
Веднага щом вирусната РНК срещне рибозома, тази рибозома стартира да я чете и да построява вирусни протеини. След това тези протеини оказват помощ на вирусната РНК да се копира. Копираната вирусна РНК задръства останалите рибозоми на клетката. Други вирусни протеини блокират клетката да се бори назад. Скоро естествената работа на клетката е изцяло затормозена от потребностите на вирусната РНК. Цялата сила и вътрешноклетъчна машина се заема с построяването на съставените елементи на безчет реплики вируси.
След създаване тези съставни елементи се трансферират върху един тип клетъчен конвейер към стената на клетката. Там вирусни мембрана и шипови протеини се увиват към нишките на вирусна РНК и се основават нови вирусни частици. Новосъздадените вирусни частици се събират във вътрешни мехурчета, наречени везикули, които излизат на клетъчната стена, и се пукат изпускайки десетки и стотици хиляди нови вируси.
Междувременно шипови протеини, които не са били включени в нови вируси, се вграждат непосредствено в мембраната на клетката правоприемник, която от своя страна се закача към повърхността на прилежаща клетка. След това двете кафези се сливат и цялостен набор от вирусна РНК минава в новата приемна клетка.
Тази сцена се повтаря по задачите белите дробове, гърлото и устата, клетка след клетка. Ако приемем, че вирусът се държи сходно на своя родственик – SARS, то процесът на възпаление на всяка нова клетка лишава към ден и може да развъди вируса милион пъти. Репликираните вируси се разливат в слузта, нахлуват в кръвообращението и се изливат през храносмилателната система.
***
Ти не усещаш нищо от това. Всъщност, чувстваш се изцяло добре. Ако въобще имаш някакво недоволство, това е скуката. Ти, като един виновен жител, стоиш у дома, с цел да практикуваш обществено разграничаване и след два дни безкрайно гледане на сериали по малкия екран, в последна сметка решаваш, че психологичното ти здраве е застрашено, в случай че не излезеш на открито.
Обаждаш се на твоя някогашна другарка и тя се съгласява да те срещне на разходка около реката. Надяваш се, че “края на света ” може да възпламени някакво следобедно неблагоразумие, само че маската на лицето, която тя носи, убива настроението. Освен това тя ти споделя, че е решила да се реалокира в жилището на новия си другар, който била срещнала, играейки онлайн. Ти даже не знаеше, че тя играе онлайн. Тя те прегръща топло на прощаване и ти й казваш, че се радваш че успяхте да се видите, само че тръгваш с чувство на празнина. Това, което тя не знае, е, че преди час ти беше в тоалетната и подцени да си измиеш ръцете по-късно. Невидимият фекален филм, който оставяш върху ръкава на сакото й, съдържа 893 405 вирусни частици. Четиридесет и седем секунди откакто се прибере у дома, тя ще закачи палтото си и ще се почеше в основата на носа, тъкмо преди да си измие ръцете. В този миг 9 404 вирусни частици ще се пренесат върху лицето й. След пет дни кола за спешна помощ ще я закара до близката болница, по неотложност.
Вижте по какъв начин продължава историята...
Обаждаш се на другар и се уговаряте да се срещнете за обяд. Времето е извънредно пролетно, тъй че избирате място с маси навън, което би трябвало да е по-безопасно. Както нормално, взимаш всички рационални защитни ограничения: използваш средства за стерилизация на ръцете, сядаш на огромно разстояние от други клиенти и се опитваш да не докосваш лицето си. Донякъде подозираш, че цялата тази история с ковид може да е леко пресилена.
Това, което не знаеш е, че преди 10 дни бащата на твоя другар беше на посетители на собствен бизнес сътрудник в университетския клуб, където се болести с ковид от брачната половинка му. Три дни по-късно той се закашля в ръката си, преди да отвори вратата на жилището си, с цел да посрещне сина си (твоя приятел) вкъщи. Слюнката на пациентите с COVID-19 може да съдържа половин трилион вирусни частици на чаена лъжичка, а кашлицата я аерозолизира в дифузна мъгла. Когато твоя другар влезе в къщата, той пое мирис и 32 456 вирусни частици се настаниха върху лигавицата на устата и гърлото му.
Оттогава вътре в тялото му се развъждат вируси. И до момента в който той приказва, прекосяването на дъха му върху влажната лигавица на горното му гърло основава мънички капчици слуз, носещи вируси, които невидимо се извисяват във въздуха над вашата маса. Някои се настаняват върху към момента недокоснатата храна в чинията ти, други се спускат върху пръстите ти, други влизат в синусите ти и в гърлото ти. Докато протегнеш ръка за сбогом, върху тялото ти към този момент има 43 654 вирусни частици. А откакто приключите да се ръкувате, този брой към този момент е 312 405.
***
Eдна от капчиците влиза в разклоняващите се канали на белите ти дробове и се открива върху топлата, влажна повърхнина, отлагайки вирусни частици в слузта, покриваща тъканта. Всяка парченце е кръгла и доста малка; в случай че увеличиш човешки косъм, тъй че да е необятен колкото едно футболно игрище, вирусът би бил с диаметър 10 сантиметра. Външната мембрана на вируса се състои от лоен пласт, ограден с назъбени протеинови молекули, наречени шипови протеини. Те стърчат като шиповете на топка за масаж. В средата на частицата на вируса е навита нишка от РНК – генетичния материал на вируса. Полезният товар.
Докато вирусът минава през белодробната слуз, той се блъска в една от клетките, които оформят повърхността. Клетката е доста по-голяма от вируса; по скалата на футболното игрище, тя би била с диаметър 8 метра. Един милиард години еволюция са я оборудвали да се опълчва на нападатели. Но също по този начин има накърнимост – един тип задна врата. От стената и изпъква протеинова молекула – рецептор за ангиотензин конвертиращ ензим 2 (АСЕ2). Обикновено този рецептор играе роля в модулирането на хормоналната интензивност в организма. Днес той ще служи като котва за ковид.
Шиповият протеин се допира до повърхността на белодробната клетка, формата му съответствува с тази на ACE2 рецептора толкоз добре, че вирусът и клетката се закачат като две блокчета от Lego. След това мембраната на вируса се слива с мембраната на клетката, изливайки вирусната РНК навътре в белодробната клетка. Вирусът е вътре.
***
Вирусната РНК стартира работа. Клетката има собствен генетичен материал – ДНК, който създава копирани фрагменти от себе си под формата на РНК. Те непрестанно се копират и разнасят във вътрешноклетъчното пространство, където дават указания по какъв начин да се генерират протеините, които извършват всички функционалности на клетката. Това е като работилницата на Дядо Коледа, където елфите, които вършат играчките, са така наречен рибозоми.
Веднага щом вирусната РНК срещне рибозома, тази рибозома стартира да я чете и да построява вирусни протеини. След това тези протеини оказват помощ на вирусната РНК да се копира. Копираната вирусна РНК задръства останалите рибозоми на клетката. Други вирусни протеини блокират клетката да се бори назад. Скоро естествената работа на клетката е изцяло затормозена от потребностите на вирусната РНК. Цялата сила и вътрешноклетъчна машина се заема с построяването на съставените елементи на безчет реплики вируси.
След създаване тези съставни елементи се трансферират върху един тип клетъчен конвейер към стената на клетката. Там вирусни мембрана и шипови протеини се увиват към нишките на вирусна РНК и се основават нови вирусни частици. Новосъздадените вирусни частици се събират във вътрешни мехурчета, наречени везикули, които излизат на клетъчната стена, и се пукат изпускайки десетки и стотици хиляди нови вируси.
Междувременно шипови протеини, които не са били включени в нови вируси, се вграждат непосредствено в мембраната на клетката правоприемник, която от своя страна се закача към повърхността на прилежаща клетка. След това двете кафези се сливат и цялостен набор от вирусна РНК минава в новата приемна клетка.
Тази сцена се повтаря по задачите белите дробове, гърлото и устата, клетка след клетка. Ако приемем, че вирусът се държи сходно на своя родственик – SARS, то процесът на възпаление на всяка нова клетка лишава към ден и може да развъди вируса милион пъти. Репликираните вируси се разливат в слузта, нахлуват в кръвообращението и се изливат през храносмилателната система.
***
Ти не усещаш нищо от това. Всъщност, чувстваш се изцяло добре. Ако въобще имаш някакво недоволство, това е скуката. Ти, като един виновен жител, стоиш у дома, с цел да практикуваш обществено разграничаване и след два дни безкрайно гледане на сериали по малкия екран, в последна сметка решаваш, че психологичното ти здраве е застрашено, в случай че не излезеш на открито.
Обаждаш се на твоя някогашна другарка и тя се съгласява да те срещне на разходка около реката. Надяваш се, че “края на света ” може да възпламени някакво следобедно неблагоразумие, само че маската на лицето, която тя носи, убива настроението. Освен това тя ти споделя, че е решила да се реалокира в жилището на новия си другар, който била срещнала, играейки онлайн. Ти даже не знаеше, че тя играе онлайн. Тя те прегръща топло на прощаване и ти й казваш, че се радваш че успяхте да се видите, само че тръгваш с чувство на празнина. Това, което тя не знае, е, че преди час ти беше в тоалетната и подцени да си измиеш ръцете по-късно. Невидимият фекален филм, който оставяш върху ръкава на сакото й, съдържа 893 405 вирусни частици. Четиридесет и седем секунди откакто се прибере у дома, тя ще закачи палтото си и ще се почеше в основата на носа, тъкмо преди да си измие ръцете. В този миг 9 404 вирусни частици ще се пренесат върху лицето й. След пет дни кола за спешна помощ ще я закара до близката болница, по неотложност.
Вижте по какъв начин продължава историята...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ