Допинг империята на ГДР
Статистически Москва`80 е една от най-чистите олимпиади в историята – публично не е регистриран нито един позитивен тест. Но и там има заплетени допинг сюжети, детайлности за които се обясняват чак след десетилетия.
Тогава към момента няма Световна антидопингова организация (WADA), а за тестването по време на игрите дава отговор страната хазаин в съдействие с МОК. Няколко месеца преди олимпиадата Германска демократична република стартира настоятелно да предлага да изпрати свои сътрудници в антидопинговата лаборатория в Москва. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля твърдо, потвърждавайки, че ще се оправи със лични запаси. Ето какво рапортува спортният министър на Съюз на съветските социалистически републики Сергей Павлов пред ЦК на Комунистическа партия на Съветския съюз.
" В последно време представители на Германска демократична република интензивно се пробват да получат право да реализират допинг надзор надали не на всички интернационалните надпревари. Но тревожи събитието, че при правени от тях разбори съществуване на неразрешени препарати има извънредно у спортисти от соцстраните, а материалите неотложно се предават на интернационалните организации ".
През 70-и и 80-те години Германска демократична република гратис тества на огромни надпревари – анализите се вършат в лабораторията в Крайша. И това става комфортна и преференциална процедура за интернационалните спортни федерации – тестването тогава било скъпо, комплицирано и трудоемко.
Преди Москва`80 източногерманците оферират на руските си сътрудници " двустранна загадка сделка за отбрана на ползите на спортистите на СССР и Германска демократична република в случаите, когато анализите се вършат в лабораториите в Крайша или Москва ". С други думи – да вършат взаимно тестванията и да скриват позитивните проби. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля и провежда независимо тестването по време на олимпиадата.
Подозрителната интензивност на източногерманците не е случайна – в Москва отборът на Германска демократична република заема второ място със 126 медала (47 златни), което е най-хубавият резултат в историята на тази страна.
Но след рухването на Берлинската стена през 1989 година бе разкрита грандиозна допингова стратегия, реализирана десетилетия в Германска демократична република на държавно равнище.
Принудително допингиране, даже на деца
В Германска демократична република фармацевтиката за възстановяване на спортните резултати набира известност още през 60-те години. Най-разпространени били стимулаторите (основно амфетамини), анаболите и хормоналните средства (тестостерон и неговите производни). Приемането им било пробно, само че не и забранено от страната. Обратно – сполучливите спортисти бързо ставали национални герои, получавайки спомагателна държавна настойчивост.
На публично равнище допингът в Германска демократична република излиза през 1974 г. Олимпиадата в Мюнхен`72, където Германска демократична република за първи път влиза в Топ 3 по медали, изостря апетита на комунистическите ръководители. Държавата, като всяка соцстрана, вижда в спорта късмет за подсилване на имиджа си.
Разработчици и куратори на държавната стратегия стават министърът на спорта и началник на националния олимпийски комитет Манфред Евалд и вицепрезидентът на спортната здравна работа доктор Манфред Хьопнер. Те включват в тайната програма три научноизследователски института, основават към държавното управление работна група по въпросите на подпомагащите в спорта средства. Водещи учени и медици изследват въздействието на разнообразни субстанции върху организма, силата, бързината, издръжливостта.
Производството на препаратите е предоставено на две фармацевтични компании – " Дженафарм " (тя първа в света пуска знаменития анабол орал-туринабол) и химическия цех в Дрезден. Непосредствен реализатор на тайната стратегия става Службата за спортна медицина, в която работят 1800 сътрудници, подписали клаузи за неразгласяване.
Спортното министерство на ГДР решава, че допингът ще е наложителен, а в някои случаи – насилствен за определени спортисти. Идеята е утвърдена от Централен комитет на социалистическата партия и поддържана на държавно равнище.
Ежегодно федерациите съставяли описи на спортисти за фармацевтична поддръжка, като дружно с треньори и лекари им се дефинира дозата. Преди надпревари всеки състезател минавал вътрешен допинг надзор за проверка дали неразрешените субстанции, взимани при подготовката, към този момент са излъчени отвън организма, с цел да не бъдат засечени в непозната лаборатория.
В повечето случаи спортистите даже не знаели, че взимат допинг – давали им го под форма на диета, витамини или профилактичен курс за лекуване на контузии.
" Веднъж треньорът ми Гюнтер Калм ме посъветва да вземат таблетки за възстановяване на индикаторите. Каза, че са витамини, само че скоро започнаха конвулсии в краката, а гласът ми загрубя. После ми се появиха мустачки, спря ми месечният цикъл. Когато отхвърлих да пия таблетките, пристигнаха хора с въпроси за какво отхвърлям ", спомня си бегачката Рената Нойфелд.
За вероятните странични резултати спортистите не били осведомени. Понякога курсът за приемане на хапчета бил назначаван даже на 11-12-годишни перспективни спортисти, отделяни в обособени стратегии.
Последиците
Систематичното и обемно приемане на допинг носи на спортистите от Германска демократична република голям брой здравословни проблеми. Повечето участници в програмата имат нарушавания в работата на вътрешните органи, психологични разстройство, онкологични и хормонални проблеми. Жените раждат деца с вродени болести, други имат мъжки полови белези, като в някои случаи се стига до промяна на пола. Според статистиката спортистите от програмата умират с 10-12 години по-рано спрямо естествените хора.
Ето някои образци:
• лекоатлетът Детлеф Герстенберг умира на 35 година от цироза. Според лекарите тя е поради безконтролния банкет на анаболи;
• волейболистката Катарина Балин е вкарана в допинг системата на 13 година След края на кариерата си изпитва хронични болки по цялото тяло, а по-късно настъпват необратими промени към мъжки тип;
• плувкинята Барбара Краузе печели три трофеи в Москва`80, а по-късно ражда две деца с деформации на краката – става известно, това е нормален резултат от приемане на анаболи;
• друга плувкиня – Кристиане Кнаке, се досещала: " Да, взимах допинг, само че не по своя воля. Отначало не знаех какво пия, само че като започнаха да ми нарастват мускулите, се досетих " ;
• щангистът Герд Бонк година преди Москва`80 е приел сумарно 12.775 г стероиди, в това число 11.55 орал-туринабол – това е убийствена доза от 2310 хапчета (средно по 6 на ден). След края на кариерата си Бонк страда от тежък диабет и бъбречна дисфункция – постанова се да бъде на хемодиализа, придвижва се с инвалидна количка;
• 15-годишната Рика Райниш в Москва става 3-кратна олимпийска шампионка по плуване, а през 1982 година поради приема на хормони получава киста на яйчниците и завършва спортната си кариера. След това прави два спонтанни аборта.
От общо 345 спортисти на Германска демократична република, взели участие в Москва`80, потвърдено взели участие в тайната стратегия са 100. А за цялото ѝ битие през нея са минали над 10 000 състезатели.
Мнозина, несъмнено, не престават да отхвърлят присъединяване си в нея без значение от документалните доказателства. Сред тях са притежателката на международния връх в бягането на 400 м (47.60 сек. от 1985 г.) Марита Кох и олимпийският първенец по плуване Йорг Войт.
Показателно: от хиляди спортисти, призовани в следствието през 90-те години, единствено 300 се съгласяват да дадат показания. След обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република доста секрети документи са унищожени. Но в архивите са съхранени към 150 свидетелства, безапелационно доказващи съществуването на държавна допинг система – с имена, дози, динамичност на резултатите.
Тяхното издание провокира потрес, въпреки първите известия за редовно допингиране в Германска демократична република да са още от края на 70-те години – от избягали на Запад спортисти. Но техните думи тогава са били съвсем недоказуеми, тъй като състезатели от ГДР рядко са давали позитивни проби.
Съдебният развой приключи едвам през 2000 година 74-годишният тогава Евалд и 66-годишният Хьопнер бяха признати за отговорни в предумишлено нанасяне на ущърб на здравето в 20 потвърдени случая – главно малолетни спортисти. Осъдени са условно. Две години след процеса Евалд умря.
През 1999 година Бундестагът създаде държавна асоциация за подкрепяне на жертвите на допинга, която финансово поддържа някогашни спортисти, потърпевши от допинг системата на ГДР.
СТАТИСТИКА
За присъединяване си на 5 летни олимпийски игри (1968-1988, без бойкотираните от соцстраните в Лос Анджелис`84) спортистите на Германска демократична република печелят общо 409 медала (153 златни, 129 сребърни, 127 бронзови) в 17 типа спорт.
На зимни игри (шест участия сред 1968 и 1988 г.) Германска демократична република има 110 медала (39-36-35) в осем типа спорт.
Тогава към момента няма Световна антидопингова организация (WADA), а за тестването по време на игрите дава отговор страната хазаин в съдействие с МОК. Няколко месеца преди олимпиадата Германска демократична република стартира настоятелно да предлага да изпрати свои сътрудници в антидопинговата лаборатория в Москва. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля твърдо, потвърждавайки, че ще се оправи със лични запаси. Ето какво рапортува спортният министър на Съюз на съветските социалистически републики Сергей Павлов пред ЦК на Комунистическа партия на Съветския съюз.
" В последно време представители на Германска демократична република интензивно се пробват да получат право да реализират допинг надзор надали не на всички интернационалните надпревари. Но тревожи събитието, че при правени от тях разбори съществуване на неразрешени препарати има извънредно у спортисти от соцстраните, а материалите неотложно се предават на интернационалните организации ".
През 70-и и 80-те години Германска демократична република гратис тества на огромни надпревари – анализите се вършат в лабораторията в Крайша. И това става комфортна и преференциална процедура за интернационалните спортни федерации – тестването тогава било скъпо, комплицирано и трудоемко.
Преди Москва`80 източногерманците оферират на руските си сътрудници " двустранна загадка сделка за отбрана на ползите на спортистите на СССР и Германска демократична република в случаите, когато анализите се вършат в лабораториите в Крайша или Москва ". С други думи – да вършат взаимно тестванията и да скриват позитивните проби. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля и провежда независимо тестването по време на олимпиадата.
Подозрителната интензивност на източногерманците не е случайна – в Москва отборът на Германска демократична република заема второ място със 126 медала (47 златни), което е най-хубавият резултат в историята на тази страна.
Но след рухването на Берлинската стена през 1989 година бе разкрита грандиозна допингова стратегия, реализирана десетилетия в Германска демократична република на държавно равнище.
Принудително допингиране, даже на деца
В Германска демократична република фармацевтиката за възстановяване на спортните резултати набира известност още през 60-те години. Най-разпространени били стимулаторите (основно амфетамини), анаболите и хормоналните средства (тестостерон и неговите производни). Приемането им било пробно, само че не и забранено от страната. Обратно – сполучливите спортисти бързо ставали национални герои, получавайки спомагателна държавна настойчивост.
На публично равнище допингът в Германска демократична република излиза през 1974 г. Олимпиадата в Мюнхен`72, където Германска демократична република за първи път влиза в Топ 3 по медали, изостря апетита на комунистическите ръководители. Държавата, като всяка соцстрана, вижда в спорта късмет за подсилване на имиджа си.
Разработчици и куратори на държавната стратегия стават министърът на спорта и началник на националния олимпийски комитет Манфред Евалд и вицепрезидентът на спортната здравна работа доктор Манфред Хьопнер. Те включват в тайната програма три научноизследователски института, основават към държавното управление работна група по въпросите на подпомагащите в спорта средства. Водещи учени и медици изследват въздействието на разнообразни субстанции върху организма, силата, бързината, издръжливостта.
Производството на препаратите е предоставено на две фармацевтични компании – " Дженафарм " (тя първа в света пуска знаменития анабол орал-туринабол) и химическия цех в Дрезден. Непосредствен реализатор на тайната стратегия става Службата за спортна медицина, в която работят 1800 сътрудници, подписали клаузи за неразгласяване.
Спортното министерство на ГДР решава, че допингът ще е наложителен, а в някои случаи – насилствен за определени спортисти. Идеята е утвърдена от Централен комитет на социалистическата партия и поддържана на държавно равнище.
Ежегодно федерациите съставяли описи на спортисти за фармацевтична поддръжка, като дружно с треньори и лекари им се дефинира дозата. Преди надпревари всеки състезател минавал вътрешен допинг надзор за проверка дали неразрешените субстанции, взимани при подготовката, към този момент са излъчени отвън организма, с цел да не бъдат засечени в непозната лаборатория.
В повечето случаи спортистите даже не знаели, че взимат допинг – давали им го под форма на диета, витамини или профилактичен курс за лекуване на контузии.
" Веднъж треньорът ми Гюнтер Калм ме посъветва да вземат таблетки за възстановяване на индикаторите. Каза, че са витамини, само че скоро започнаха конвулсии в краката, а гласът ми загрубя. После ми се появиха мустачки, спря ми месечният цикъл. Когато отхвърлих да пия таблетките, пристигнаха хора с въпроси за какво отхвърлям ", спомня си бегачката Рената Нойфелд.
За вероятните странични резултати спортистите не били осведомени. Понякога курсът за приемане на хапчета бил назначаван даже на 11-12-годишни перспективни спортисти, отделяни в обособени стратегии.
Последиците
Систематичното и обемно приемане на допинг носи на спортистите от Германска демократична република голям брой здравословни проблеми. Повечето участници в програмата имат нарушавания в работата на вътрешните органи, психологични разстройство, онкологични и хормонални проблеми. Жените раждат деца с вродени болести, други имат мъжки полови белези, като в някои случаи се стига до промяна на пола. Според статистиката спортистите от програмата умират с 10-12 години по-рано спрямо естествените хора.
Ето някои образци:
• лекоатлетът Детлеф Герстенберг умира на 35 година от цироза. Според лекарите тя е поради безконтролния банкет на анаболи;
• волейболистката Катарина Балин е вкарана в допинг системата на 13 година След края на кариерата си изпитва хронични болки по цялото тяло, а по-късно настъпват необратими промени към мъжки тип;
• плувкинята Барбара Краузе печели три трофеи в Москва`80, а по-късно ражда две деца с деформации на краката – става известно, това е нормален резултат от приемане на анаболи;
• друга плувкиня – Кристиане Кнаке, се досещала: " Да, взимах допинг, само че не по своя воля. Отначало не знаех какво пия, само че като започнаха да ми нарастват мускулите, се досетих " ;
• щангистът Герд Бонк година преди Москва`80 е приел сумарно 12.775 г стероиди, в това число 11.55 орал-туринабол – това е убийствена доза от 2310 хапчета (средно по 6 на ден). След края на кариерата си Бонк страда от тежък диабет и бъбречна дисфункция – постанова се да бъде на хемодиализа, придвижва се с инвалидна количка;
• 15-годишната Рика Райниш в Москва става 3-кратна олимпийска шампионка по плуване, а през 1982 година поради приема на хормони получава киста на яйчниците и завършва спортната си кариера. След това прави два спонтанни аборта.
От общо 345 спортисти на Германска демократична република, взели участие в Москва`80, потвърдено взели участие в тайната стратегия са 100. А за цялото ѝ битие през нея са минали над 10 000 състезатели.
Мнозина, несъмнено, не престават да отхвърлят присъединяване си в нея без значение от документалните доказателства. Сред тях са притежателката на международния връх в бягането на 400 м (47.60 сек. от 1985 г.) Марита Кох и олимпийският първенец по плуване Йорг Войт.
Показателно: от хиляди спортисти, призовани в следствието през 90-те години, единствено 300 се съгласяват да дадат показания. След обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република доста секрети документи са унищожени. Но в архивите са съхранени към 150 свидетелства, безапелационно доказващи съществуването на държавна допинг система – с имена, дози, динамичност на резултатите.
Тяхното издание провокира потрес, въпреки първите известия за редовно допингиране в Германска демократична република да са още от края на 70-те години – от избягали на Запад спортисти. Но техните думи тогава са били съвсем недоказуеми, тъй като състезатели от ГДР рядко са давали позитивни проби.
Съдебният развой приключи едвам през 2000 година 74-годишният тогава Евалд и 66-годишният Хьопнер бяха признати за отговорни в предумишлено нанасяне на ущърб на здравето в 20 потвърдени случая – главно малолетни спортисти. Осъдени са условно. Две години след процеса Евалд умря.
През 1999 година Бундестагът създаде държавна асоциация за подкрепяне на жертвите на допинга, която финансово поддържа някогашни спортисти, потърпевши от допинг системата на ГДР.
СТАТИСТИКА
За присъединяване си на 5 летни олимпийски игри (1968-1988, без бойкотираните от соцстраните в Лос Анджелис`84) спортистите на Германска демократична република печелят общо 409 медала (153 златни, 129 сребърни, 127 бронзови) в 17 типа спорт.
На зимни игри (шест участия сред 1968 и 1988 г.) Германска демократична република има 110 медала (39-36-35) в осем типа спорт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ