Консултативният съвет за Европейската зелена сделка възобнови работата си
Стартира работата на Консултативния съвет за Европейската зелена договорка. Той се реализира под председателството на вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите – Борислав Сандов, информинара от Министерски съвет.
Консултативният съвет е органът, от който се чака да задава рамката на идните промени и вложения за декарбонизация и рационализация на българската стопанска система.
„ Щетите, които климатичните промени към този момент нанасят, ще ни костват все по-скъпо. Ценни десетилетия бяха изгубени в отсрочване на неотложното и доста нации се оказаха заложници на остарели разбирания, технологии и модели на развиване. Желанието да вървим по пътя на най-малкото противодействие, става известно, води обратно, а не към бъдещето. Предизвикателствата обаче са и опция. Промяната в климата може да се окаже най-голямата икономическа опция на това столетие. И в случай че е правилно, че интелектът се мери по способността ни да се оправяме с провокациите и да се възползваме от опциите, то наш общ дълг е да подходим рационално и към казуса, и към произлизащите от него благоприятни условия “, съобщи вицепремиерът.
От основаването си преди повече от две години, Съветът организира две съвещания без да успее да сътвори работещ механизъм за разговор със заинтригуваните страни. Новото държавно управление вкара промени в механизма на работа, с цел да подсигурява по-широко присъединяване в предлагането на решения по пътя към декарбонизация. За задачата са образувани и отраслови комисии, които ще съсредоточат работата в съответни тематики: енергиен преход, устойчива подвижност, енергийна успеваемост и превъзмогването на енергийната беднотия, таксономия и устойчиви финанси, кръговата стопанска система, акомодация към климатичните промени, както и връзка на процесите по зелената промяна.
Бюджетът на Европейски Съюз планува над 15 милиарда лв. за България, против които страната ни би трябвало да организира промени и да влага в решения, допринасящи за енергийната самостоятелност и климатичната индиферентност на стопанската система ни. Процесът ще е комплициран и с цел да е сполучлив е належащо да се ръководи транспарантно, с присъединяване на всички заинтригувани страни.
„ В работата по сформирането на този Съвет се постарахме да зададем рамката по този начин, че да включим всички заинтригувани страни във взимането на значимите решения по пътя към декарбонизация на стопанската система ни. Стремежът ни е да работим по един транспарантен и открит метод. Да изградим доверие между тях и дружно да покажем, че това е верният път, без значение от това кой е отпред на държавното управление. Зелената промяна ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, верните ходове и поддръжката от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които светът е изправен сега “, акцентира вицепремиерът Сандов.
В своето съвещание Съветът одобри годишна стратегия и дефинира датата 8 юли 2022 за пускане на Комисията по енергиен преход (КЕП). Комисията за устойчива подвижност (КУМ) ще организира първата си среща през идната седмица. Кандидатури за членове могат да се подават до четвъртък, 7 юли, а присъединяване в работата на комисиите могат да вземат организации, институции и представители на бизнеса с потвърдена експертиза и опит в посочените области. След провеждането на първите срещи на КЕП и КУМ, Консултативният съвет за Зелената договорка ще отвори покана за включване и в другите отраслови комисии.
В този развой България би трябвало да развие потенциал и механизъм за деен разговор в границите на промените по Плана за възобновяване, политиките за декарбонизация и задачите в границите на Европейската зелена договорка.
Повече информация за КСЕЗС:
Консултативният съвет е органът, от който се чака да задава рамката на идните промени и вложения за декарбонизация и рационализация на българската стопанска система.
„ Щетите, които климатичните промени към този момент нанасят, ще ни костват все по-скъпо. Ценни десетилетия бяха изгубени в отсрочване на неотложното и доста нации се оказаха заложници на остарели разбирания, технологии и модели на развиване. Желанието да вървим по пътя на най-малкото противодействие, става известно, води обратно, а не към бъдещето. Предизвикателствата обаче са и опция. Промяната в климата може да се окаже най-голямата икономическа опция на това столетие. И в случай че е правилно, че интелектът се мери по способността ни да се оправяме с провокациите и да се възползваме от опциите, то наш общ дълг е да подходим рационално и към казуса, и към произлизащите от него благоприятни условия “, съобщи вицепремиерът.
От основаването си преди повече от две години, Съветът организира две съвещания без да успее да сътвори работещ механизъм за разговор със заинтригуваните страни. Новото държавно управление вкара промени в механизма на работа, с цел да подсигурява по-широко присъединяване в предлагането на решения по пътя към декарбонизация. За задачата са образувани и отраслови комисии, които ще съсредоточат работата в съответни тематики: енергиен преход, устойчива подвижност, енергийна успеваемост и превъзмогването на енергийната беднотия, таксономия и устойчиви финанси, кръговата стопанска система, акомодация към климатичните промени, както и връзка на процесите по зелената промяна.
Бюджетът на Европейски Съюз планува над 15 милиарда лв. за България, против които страната ни би трябвало да организира промени и да влага в решения, допринасящи за енергийната самостоятелност и климатичната индиферентност на стопанската система ни. Процесът ще е комплициран и с цел да е сполучлив е належащо да се ръководи транспарантно, с присъединяване на всички заинтригувани страни.
„ В работата по сформирането на този Съвет се постарахме да зададем рамката по този начин, че да включим всички заинтригувани страни във взимането на значимите решения по пътя към декарбонизация на стопанската система ни. Стремежът ни е да работим по един транспарантен и открит метод. Да изградим доверие между тях и дружно да покажем, че това е верният път, без значение от това кой е отпред на държавното управление. Зелената промяна ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, верните ходове и поддръжката от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които светът е изправен сега “, акцентира вицепремиерът Сандов.
В своето съвещание Съветът одобри годишна стратегия и дефинира датата 8 юли 2022 за пускане на Комисията по енергиен преход (КЕП). Комисията за устойчива подвижност (КУМ) ще организира първата си среща през идната седмица. Кандидатури за членове могат да се подават до четвъртък, 7 юли, а присъединяване в работата на комисиите могат да вземат организации, институции и представители на бизнеса с потвърдена експертиза и опит в посочените области. След провеждането на първите срещи на КЕП и КУМ, Консултативният съвет за Зелената договорка ще отвори покана за включване и в другите отраслови комисии.
В този развой България би трябвало да развие потенциал и механизъм за деен разговор в границите на промените по Плана за възобновяване, политиките за декарбонизация и задачите в границите на Европейската зелена договорка.
Повече информация за КСЕЗС:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ