Старият град на Велико Търново от няколко дни е променен

Старият град на Велико Търново от няколко дни е изменен от инсталациите на петима художници от Арт група „ Дупини “. Творците осъществят плана си „ ГРАД – ИЗКУСТВО – ПРИРОДА “. 
Пет арт съоръжения в старинния квартал „ Варуша – Юг “ във Велико Търново основават въодушевление и предизвикат размисъл. Творбите са дело на петима създатели, обединени в Арт група „ Дупини “, и са направени на тазгодишния им пленер в село Габровци с финансовата поддръжка на програмата „ Изкуство и просвета “ на община Велико Търново. 

Три големи дървени трона притеглят вниманието в региона на Административния съд по стръмната уличка зад паметника на Никола Пиколо към историческата гара „ Трапезица “. Те са дело на Румен Димитров – Попа, ръководител на група „ Дупини “. 

„ Моята работа е „ Троновете “, продължение от плана ми през 2012-а година. На площадката против остарялата поща показах моите три трона с разнообразни размери. Оказа се, че доста бързо би трябвало да се изместят троновете тогава и аз ги реалокирах на улицата, където аз пребивавам на алеята за гара „ Трапезица “. Аз усетих, че те имат тази невероятна мощ да притеглят туристите и по тази причина аз взех решение да възобновя тази моя апаратура „ Троновете “ като направих три нови трона. За мен този град, старопрестолният град, заслужава да има такива тронове, които са съсредоточени в някакво място. Това място е доста покрай площад „ Велчова завера “ и в един миг аз се замислих за какво не, по някакъв метод това е нашата завера . Това са едни хора, които се наговарят, седнали са като фигури, седят и мълчат, и туристите минават и се кефят “, сподели за БНР Румен Димитров.

Новите дървени тронове са доста по-големи от старите, а концепцията е същата – да притеглят любознанието и вниманието на туристите и на великотърновци, само че единият престол, излиза от зида на половина. Другата част от тази паралелна действителност е в село Габровци като самобитен портал сред градската среда и мястото за артистична работа на група „ Дупини “, изяснява Румен Димитров. 



Катерина Милушева се намесва в градската среда с две произведения за нещата, които ни липсват през днешния ден – стих, отдаден на обичта, и два дразнещи празни стола, провокиращи за разговор: 

„ Върху една фасада на необитаема къща сега напечатахме върху черен декор с бели букви стихотворението на Марин Будаков – търновец, огромен стихотворец, огромен човек, огромен публицист, който загубихме напълно скоро и това беше, с цел да го запазим измежду нас. Стихотворението се споделя „ Обич “. Можете да го видите, то е на една автобусна спирка до паметника „ Велчова завера “. Другата ми интервенция е също в такова изоставено пространство. Рефлектирам на тези неща, не че няма прелестни и красиви в този град, изключително в неговата остаряла част, което е едно архитектурно украшение, само че въпреки всичко има изоставени пространства и аз разположих два оцветени стола в ярки, флуоресцентни, контрастни, дразнещо натрапчиви цветове, само че два стола, сложени един против различен като място за разговор, за някакъв въображаем, вътрешен разговор на някого с някого “. 



Цветна керамична задявка с разцъфнали сини цветя подвига погледите и настроението на преминаващите сред Колю Фичевата черква „ Св. св. Константин и Елена “ и Клуба на културните дейци във Велико Търново. Провокацията е на сценографката във великотърновския спектакъл Лидия Къркеланова, също част от група „ Дупини “: 



„ Едни фунийки, керамични, с които аз съм се забавлявала, като съм ги правила. Все отново взех решение да се облека в синьо и си споделих: Това е моята идея. Изневерих на зеленото, тъй като съм със зелена коса, радиослушателите няма по какъв начин да видят и си споделих – ето това е един сив, дъждовен градски ден, вървите по улицата и срещате една усмихната жена, червенобуза, със зелена коса, облечена в синьо, първото, което ще се случи, е може би усмивка, забелязвате ме. Сив ден, една жена облечена в синьо – това са моите телефончета, една сива каменна стена и едни сини керамични телефончета. Когато човек минава по тези стълби, може да огледа, в случай че не си гледа единствено в краката, да огледа нагоре и да си каже: А, сини телефончета, една изненада. Но допускам, че ще му стане прелестно и за мен това е премного като някакъв предстоящ резултат “. 



Абстрактни геометрични дървени структури са двете произведения на Орфей Миндов, които са мост сред историята и въображението на посетителите още преди да прекрачат под колонадата и да минат през тежката железна врата на лапидариума на Археологическия музей във Велико Търново. 

„ Да придвижват, да бъдат като въведения към това, което ще види фенът в археологията, която е експонирана вътре. Тази преписка от актуалното към това, което е отпреди доста години – това съм търсил аз, модерно изкуство, което да бъде един преход. Едни гледат към бъдещето, други гледат към историята, зависи от целите в последна сметка. Там, където съм ги поставил, е изключително място – то е вход-изход, можеш да влезеш, можеш и да излезеш от историята в съвремието, тъй че позицията е дейна и е въпрос на субективно разбиране. Предизвикателството е освен мястото, а по-скоро експонацията в дейни градски среди, в дейни пространства, там където е директният контакт със фена , тъй като за мен въобще изкуство в градска среда съвсем липсва в България “, изяснява създателят. 



Петата провокация в градската среда на остаряло Велико Търново е дело на Румен Рачков – Дървесния. Пред входа за библиотеката на историческото читалище „ Надежда “ той е сложил металната си апаратура „ Излюпването на ламята “: 

„ Идеята е ново начало, излюпване, яйце. Ламята е приказно творение, което е обвързвано с традициите, с фолклора. Когато се излюпва, не знаем каква ламя ще излезе. Може да е добра ламя, която, в случай че не е доста проклета, на напреднала възраст ще бъде мъдра, ще оказва помощ. А може да бъде някаква проклета фурия, която прави пакости, изпива водата от изворите, краде девойки, като кихне прави горски пожари. Тя се излюпва, ние не знаем каква ще бъде. Това е ново начало. Никога не знаем какво ще излезе. Така е с всяка концепция. От тук връзката с читалище „ Надежда “, че едно ново начало е нова вяра, нищо че не знаем какво ще се излюпи “. 

 Творците дадоха особено изявление за БНР и повече можете да чуете в звуковия файл.