Старият град на Велико Търново е затиснат от проблеми и

Старият град на Велико Търново е затиснат от проблеми и архитекти признават, че всяка трета къща е пред сриване.

Съюзът на архитектите в България упорства проблемите на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в специфичен закон, оповестява БНР. От гилдията желаят и нова нормативна уредба, която да понижи времето за съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимото културно завещание и с Министерството на културата при плановете за поправки на здания със статут на културни полезности. Проблемите с изчезващите остарели градове и тяхното запазване бяха тематика на полемика на архитектурната колегия във Велико Търново.

Нормативната уредба, през която би трябвало да минат притежателите на парцели със статут на културна полезност и архитектите, е тромава, настрана е казусът с многото наследници, които e мъчно да бъдат открити, с цел да се схванат между тях или да бъдат принудени да си поддържат парцела във тип, който не заплашва живота и здравето на близките. Този проблем е във всички градове със остарели здания монументи на културата. „ Законът за културното завещание по този начин и не проработи “, разяснява един от доайените на търновските архитекти Йордан Нурков: „ Той се оказа един мъртво роден закон и сега не работи по никакъв метод заложеното в закона решение да се форсира съгласувателната и експертна активност на Националния институт за недвижимото културно завещание ".

Нужно е най-много огромно предпочитание измежду хората, които са притежатели на съответните здания, които са монументи на културата.

Наблюдава се едно отчуждаване на хората от тяхната благосъстоятелност, която е монумент на културата. Причината не е в парите, повода е, че съгласувателните и други процедури - проектантски, проучвателен, регистрационни и така нататък, целият този режим от регистрирането до самото осъществяване и реализирането на такава капиталова самодейност е толкоз огромен, че на процедура лишава хората от опцията да имат те самодейността и тази самодейност да може да се осъществя в точния момент, акцентира Йордан Нурков.

Къщите в старите елементи на градовете падат главно поради тромавите процедури на държавната машина и това би трябвало да се промени с нова нормативна уредба, разяснява една от младите очаквания на великотърновската архитектурна колегия Стефан Цонев: „ Субективният фактор взема решение в доста случаи доста постепенно проблематиката на тези остарели елементи на градовете - Националният институт, респективно Министерството на културата. Бавно се придвижват преписките, с години, което изнервя притежателите и те се отхвърлят. Имам клиенти, които непосредствено са се отказали от собствеността затова. Съответно такива парцели се саморазрушават. Видяхме какво се случи в Пловдив. Интересите са огромни в тези елементи, парцелите са скъпи. Логическото разследване от това е стратегия от пет точки, която да бъде изпълнявана, и регулация от страната за съблюдаване на периодите, които да са най-много до два месеца или респективно по места, тъй като не цяла България е покрита с исторически монументи на културата - имаме Копривщица, Търново, Пловдив, Несебър, няколко града, които се броят на пръстите на двете ръце. По места да бъдат решавани от хората, които имат знанието, и от общините “.

41-а години с проблемите на старите къщи във Велико Търново се занимава арх. Донка Колева: " Около десетина къщи годишно имат проблеми. За някои от тях, несъмнено, са направени планове и са ремонтирани, само че друга част ги губим, тъй като нито има стратегия, която да подтиква притежателите, с изключение на такива в Закона за данъчните отговорности. Няма и стратегии на общините и на страната, ориентирани към физическите лица. От тези 500-600 къщи за 50 години просто няма да остане нищо “.

Архитект Колева е оптимист и споделя, че през последните две години капиталов интерес към къщите монументи на културата във Велико Търново демонстрират от ден на ден младежи, които не ги купуват с капиталова цел за препродажба, а, с цел да ги трансфорат в собствен дом.

Председателят на Съюза на архитектите в България проф. Тодор Булев уточни, че е готова Бяла книга на архитектурата, в която са включени обекти на модернизма от последните десетилетия, които са на път да бъдат унищожени:„ Факт е, че ние окончателно закъсняхме във връзка с предприемаческата буря, която започва преди повече от 30 години. Така че нищо не ни остава, с изключение на да осъзнаем действителностите и да усъвършенстваме инструментите за надзор, наказания и всичко останало. Опазването на наследството е комплициран развой на обществена политика. Първият детайл е да откроим обектите, които би трябвало да бъдат предпазени. Това до в този момент изобщо не е правено “.

Опазването на културно-историческото завещание не е приоритет на страната в този момент, разясняват архитектите и упорстват за нов специфичен закон за архитектурата, съобщи проф. Тодор Булев: „ Една от концепциите, която се опитваме да разработим в последно време, е тези проблеми на културните аспекти на архитектурата да бъдат обхванати в един специфичен закон за архитектурата, който я преглежда като културна конструкция, като културна полезност ".

Вероятно ще би трябвало да изчакаме идващия парламент. Предложенията ни са подготвени. Все още не сме стигнали до това да разгледаме тази законодателна самодейност, акцентира Булев.