ЧУДОМИР лекуваше хорските души ♥ Дамян ДАМЯНОВ
„ Стари и положителни мои другари и приятели, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „ безконечното ми жилище ", в случай че не вали дъжд. “
Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир (25 март 1890 г. ~ 26 декември 1967 г.)
~ Из предсмъртните „ Драсканици в болничното заведение “ на Чудомир
Тези думи като че са упрек към мен! Не знам дали бях от положителните му другари, само че се обичахме. И аз — него, и той — мене. Въпреки разликата в годините ни, в имената ни, в гениите ни. Не помня дали валеше дъжд в деня на погребението му, само че аз не отидох в Казанлък. Не отидох и нито на едно рандеву с него тук в болничното заведение. Не поради дъжда, а тъй като се боях да не почне да се майтапи и със гибелта! Защото при многото ни междуболнични визии разбирах, че той знае за нея, вижда я, усеща я до възглавницата си... А с какво друго би се бранил един Чудомир от нея с изключение на с шегите си!
Страшни смешки! Чета ги в отдадения нему погребален брой на „ Стършел “ и рева. Плача от хумора им, от мъдростта им, от тъгата им! Защото в тях има и комизъм, и мъдрост, и горест, единствено отчаяние няма. Както в целия му живот! Както в разказите и карикатурите му за Лъжлив Съби и Нено Сенегалеца, за как' Сийка и Чолпанката...
Мисля си за този най-съвременен Алеко, който макар грамадния си гений, макар огромното си име в никакъв случай не ламтя за постове и звания, и ми става ужасно! И тъжно, и гордо! Този исполин на словото дори не пристигна да превзема София, както направиха множеството от неговите братя по перо, а си остана до гроба оня спокоен и мил казанлъчанин, който се задоволяваше единствено да владее душите на хората. А той ги владееше! Бе стопанин на тези души, лекуваше ги. И в това е разликата сред него и Алеко: единият лекуваше, другият удряше със сатъра на сатирата!
И никой критик, никой надгробен оратор не би могъл да оцени неговото дело по този начин, както самият той си го оцени:
„ Казват, че народите са като децата - не обичат да им се чете морал, а желаят да стигнат до истината, развличайки се. Казват още, че в случай че сатирата е хирургически нож, то хуморът е „ сладкият мас " за раната. Щом е по този начин, не остава нищо Друго, с изключение на да си пожелаем този сладостен мас да се създава всеобщо и да се продава под път и над път, тъй като у нас има още доста рани за лечение. “
Какво още може да се добави? Нищо. Освен един непретенциозен гроб в двора на една казанлъшка къща и един смях, който остава да кънти и да ме раздрусва по този начин, че не разбирам дръзвам ли се или рева. Защото една от шегаджийските негови „ Драсканици “ ми споделя:
„... И въпреки всичко, и въпреки всичко какъв брой уединен е човек, какъв брой сам-самичък е в света! "
Из: „ Не мога без вас! “, Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов „ Живей по този начин, че... “, април-декември 1968 година
Снимка Дамян Дамянов: dictionarylit-bg.eu
Снимка Чудомир: chitanka.info
