Стареенето не е нещо непременно лошо. Понякога то носи със

Стареенето не е нещо безусловно неприятно. Понякога то носи със себе си мъдрост, опит и даже еволюция, само че биологичният му аспект и здравословните проблеми, които вървят ръка за ръка с него, рядко са занимателни за който и да било.

Ново изследване при мишки демонстрира, че това може би не постоянно би трябвало да бъде по този начин.

" Демонстрирахме метод за закъснение на стареенето и удължение на живота в положително здраве при мишки посредством манипулиране на значима част от мозъка ", споделя Шин-Ичиро Имай, биолог по развиването от Вашингтонския университет.

Мозъците ни управляват голям брой телесни функционалности (предимно посредством нервни импулси), които от своя страна могат да ръководят информационни мрежи въз основата на прилива и отлива на хормони.

Инфраструктурата, пренасяща тези информационни сигнали, и заобикалящата ги среда се утежняват с напредването на възрастта, което води до от ден на ден недостатъци.

Така нашите органи и тъкани стартират да пропущат сигнали, нужни за поддържането им.

Сигналните химикали, които образуват елементи от пътя сред нашия мозък и мастните тъкани, по-специално бялата мастна тъкан, от дълго време са свързани с остаряването при мишки. Ето за какво Имай и сътрудниците му вземат решение да прегледат по-отблизо сериозните ранни стъпки в тази информационна мрежа.

Те разрешават на група гризачи да остареят по натурален метод, като в това време трансформират невроните при започване на пътя на мозъка към мазнините, тъй че да останат дейни. Тези кафези, DMHPpp1r17, са скрити в мозъчния хипоталамус - значим канал сред нервната система и хормоналната система на организма.

Забележителното е, че мишките, които получават лекуването за активиране на невроните, живеят с 60 до 70 дни по-дълго от контролните, които умират в границите на типичната дълготрайност на живота на лабораторните гризачи от към 1000 дни.

Още по-важно е, че мишките, подложени на лекуване с неврони, имат по-плътна и лъскава четина и са по-активни през старостта си, което допуска, че са били и по-здрави за по-дълго време.

По-нататъшното проучване разкрива елементи от настоящия механизъм.

Когато невроните DMHPpp1r17 са включени, те могат да задействат реакцията на тялото ни за битка или бягство (в този миг нашата симпатикова нервна система употребява молекулата Ppp1r17). Това предизвиква потреблението на белите мастни депа на тялото ни, които освобождават протеин, наименуван eNAMPT, който на собствен ред контролира невроните на хипоталамуса, завършвайки веригата.

" Ppp1r17 също по този начин е добре непокътнат при разнообразни типове гръбначни животни, като човек, шимпанзе, маймуна, плъх, мишка, говедо, заек, пиле, ноктеста жаба и зебра, което допуска, че Ppp1r17 извършва някои значими функционалности в хода на еволюцията ", изясняват откривателите в своята публикация.

Това е жизненоважна верига за зареждане на телата ни, само че обикновено стареещите мишки стартират да създават по-малко Ppp1r17 и задействат по-малко мастни депа.

При по-малка интензивност нервите през мастните ни тъкани стартират да се унищожават, което значи, че се създава още по-малко eNAMPT, тъй че се задействат още по-малко неврони на хипоталамуса, създавайки саморазпространяваща се система на утежняване.

Все още има доста елементи, които би трябвало да се уточнят, в това число дали eNAMPT работи непосредствено върху хипоталамусните неврони или има още междинни стъпки. Екипът също по този начин желае да открие дали тази противоположна връзка оказва въздействие върху връзката сред други типове тъкани в нашето тяло, като да вземем за пример скелетните мускули.

Ако това е по този начин, то би могло да изясни доста неща, защото доста от известните фактори на биологичното стареене, в това число стресът и смекчаващите го фактори, тежестта и физическите извършения, въздействат върху част от тази система " мозък-мазнини " - още един образец за това какъв брой физиологично сме свързани със света към нас.

Това проучване е оповестено в Cell Metabolism.

Източник: Science Alert