Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много

Стареенето е неизбежно, само че може да бъде наситено с доста по-положителни прекарвания, споделя в “Нашият ден “ психологът доктор Пламен Димитров .

Когато мислим за виталния път на индивида, би трябвало да знаем нещо, което дълготрайните проучвания, които не са стопански, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и отговарящи на стандартите на психо обществения модел за индивида като център на публичния живот, демонстрират.  Основният фактор за качество на живота във всяка една възрастова група е качеството на човешките връзки .

Голяма част заема междупоколенческата съгласуваност , преносът на опит, на мъдрост, взаимоотношението сред поколенията. Това предсказва качеството на живота не икономическите индикатори, колкото и необичайно да наподобява това.  Ориентираните към власт икономисти и взимащи решения, които докараха този неолиберален модел . Не единствено в българското общество, само че и в доста други, на границата на това, което психолозите назоваха геронтоцид.

Огромна група хора, които имат високи познания и опит биха могли да бъдат интегрирани, включени в публичния живот, както стопански, по този начин и обществено-политически, са изтласкани, неглижирани и към тях се придвижват отрицателните стандарти на икономическото мислене, на неолибералния модел, които изисква незабавно облаги и полза от някого, а не взаимност, грижа, отговорност. И тъкмо това е грижа за качеството на живота на всички хора.



Психо-социалната задача на късната възраст – след 65 години е да реализира в живота си цяло, приключено чувство за интегритет. За пълноценно престояване в живота през всичките тези десетилетия на другия полюс и в дълбоката рецесия, в която са 67-68% от българите, само че изследвани от 1982 година - стареенето.

68-67% от българите в годините след 65 рапортуват постоянно обезсърчение, снижена задоволеност от живота, прочувствена неустойчивост. Една четвърт от тях имат изразени клинични признаци на тревога и меланхолия. Спад и смъкване на индикаторите психологичното здраве.

Всичко това ни споделя, както и диалози в доста други виновни страни, в които се вслушват освен в икономистите, когато взимат решение. Правят стратегии за усъвършенстване на стареенето, за консолидиране на тези хора в живота на организациите, освен публичните, само че и икономическите.

Огромен брой от корпорациите в света се грижат за своите някогашни чиновници по метод, който демонстрира корпоративно обществена отговорност.

Всички тези неща ги има по света, тези модели ги има наоколо в Европа и ние имаме задължението не да гледаме единствено размера на пенсиите и с това да си измиваме ръцете, а да създадем условия стареенето да е един награждаващ развой, идващ ни до естествените ни задания – мъдрост, създаване на рефлексия върху живота и неговото схващане. Всичко това възрастните хора го могат .

Чуйте анкетата в зувковия файл.

Чуйте Пламен Димитров в звуковия файл.
Снимки: БНР, БГНЕС