Родна стряха - минало без бъдеще
Стърчащи железа, незавършени покрив и стени, строителни боклуци, гъсти шубраци посрещат всеки ден живеещите сред кварталите " Манастирски ливади ", " Борово " и " Гоце Делчев " в столицата. Точно на ъгъла на бул. " България " и ул. " Тодор Каблешков " повече от 30 години стои недостроена претенциозна постройка, въплътила огромните упоритости на едно друго време, само че не съумяла да се трансформира в емблематична за епохата си. Малцина от жителите на региона знаят, че рушащата се сграда е трябвало да стане Дом на българите в чужбина, наименуван " Родна стряха ". Три десетилетия не му стигнаха да се трансформира в бяла спретната къщичка. След години на давност, прекъсвана за малко от някой скандал, бъдещето на градежа през днешния ден е малко по-ясно. И то не е ярко. Преди четири месеца Столичната община изиска терена и незавършения обект в него от притежателя му - фонд " 13 века България ". Столичният общински съвет поддържа отчета на кмета Йорданка Фандъкова и по този начин парцелът ще бъде добит безплатно незабавно след единодушието и на Министерския съвет. Намеренията на кметството са сегашната сграда да се унищожи, а на мястото й да се построят учебно заведение и детска градина, каквито в региона няма. Поне такава поръчка даде зам.-кметът Тодор Чобанов.
Печалният завършек на дома
на емигрантите няма нищо общо с сантименталното му начало. То е сложено през 1981 година, когато тогавашната власт взема решение във връзка на 1300-годишнината на българската страна да издигне помпозна постройка за българите, живеещи зад граница. Всъщност концепцията е с още по-ранна дата - от 1979 година, и е на българската общественост в Австрия. По това време на емигрантите не им е позволено да отсядат в частни домове. Идеята е постройката да се издигне със средства, дарени от сънародниците ни в чужбина. В дипломатическите ни задачи стартират да се дават дарителски свидетелства против 20 $.
За бъдещия дом е определено място в края на София, с панорама към Витоша. Теренът обгръща 6800 кв. метра. Сградата е по план на небезизвестния проектант Богдан Томалевски и е с много комплицирана градивна скица. Това е другата причина след финансовата, която се акцентира за крайния крах на проекта - за една плоча са се употребявали големи количества арматура и бетон. Домът е трябвало да бъде на 5 етажа с обща застроена повърхност от близо 10 000 кв. метра. В сутерена са планувани паркинг, механически пространства и кинозала, на партера - общи пространства и фоайета, на първия етаж - конферентни зали, а на идващите три - надлежно ресторант, хотелски стаи и механически пространства. Сутеренният етаж трябвало да бъде заобиколен от изложба, осветяваща пространствата по натурален метод. Всеки горен етаж е бил публикуван над долния. На подобен принцип са били направени постройката на Профсъюзите, Външното министерство, Националният исторически музей.
Първата копка е направена през 1985 година, когато обектът е под контрола на Комитета по просвета. Строежът на процедура стартира със средства, предоставени от Държавно-обществената организация, по-късно преобразувана във фонд " 13 века България ". Колко тъкмо пари са събрали емигрантите, не е ясно. Споменават се суми в порядъка на 850 000 $, само че съгласно данни на зам.-кмета по просвета и обучение на София Тодор Чобанов дарения са били не повече от 150 000 $. През 90-те години излиза наяве, че
в постройката са вложени 9 млн. лева
Те обаче се оказват прекомерно малко, с цел да се приключи тя.
Проучвания на Мария Билга - лекар по история и откривател на българските институции за работа с българите в чужбина, обаче демонстрират малко по-различни цифри. Според нея до втората половина на 1986 година за градежа са постъпили 700 000 лв.. По-голямата част от постъпленията идват в интервала 1982-1987 година, като всички дарения са насочвани към фонда " 13 века България " по специфичната сметка " Строителство на дом " Родна стряха ".
" Предлага се Славянският комитет да се ангажира да търси българи, търговци и предприемачи за даряване на средства и в случай че те постъпват във фонда, огромна част от облагата да бъде за строителство на дома ", описа за ДУМА Мария Билга. Проучванията й демонстрират още, че бъдещата постройка би трябвало да се употребява както за административни пространства на Комитета за българите в чужбина, по този начин и като база за културно и стопанско обслужване на гостуващите в страната българи.
Както е известно, до такава степен не се стига. През 1990 година при построен пети етаж строителните работи стопират. Недовършени остават последната плоча и основните греди и по този начин домът се трансформира просто в един обхванат от гъсто стоманено скеле бетонов скелет. Главният реализатор на плана употребява неналичието на надзор и взема решение публично и едностранно да приключи работата на обекта през март 1992 година
През идващите три десетилетия
не липсват хрумвания за възобновяване
на градежа. В първите години на народна власт е основан Инициативен комитет за спасяването на дом " Родна стряха " с учредители доктор Иван Антонов от Мюнхен, Атанас Фотев от Торонто и Красимир Пашов, специалист от Комитета за българите в чужбина. Те възнамеряват дарения и вложения извън.
През 2008 година пък държавното управление взема решение да даде парцела безплатно на фонд " 13 века България " като опит да избави постройката, която още тогава Столичната община възнамерява да бутне като рискова. От своя страна фондът желае по-висока дотация от 350 000 лева за 2009 година с претекста, че част от парите ще отидат за дострояване на дома. През идващите години нищо такова не се случва. През 2016 година от " 13 века България " регистрират, че градежът се нуждае от осъвременяване, от нови решения както за функционалността на постройката, по този начин и за методите на употреба и разновидностите за дострояването й.
Бъдеще в постройката, само че с друга функционалност, вижда различен млад експерт единствено преди 5 години. Пред 2014 година завършващият висшето си обучение арх. Бранимир Брозиг дава живот на запуснатия градеж в дипломната си работа. Според него тя може да бъде приспособена в бизнес развъдник. Той открива, че вложените материали са били от високо качество, а времето не е оказало толкоз пагубно въздействие на структурата. Сега арх. Брозиг, който е шеф на студио за интериорен дизайн и архитектура " IRchitect ", прави оценка тогавашната си позиция като сантиментална и нереалистична. " Като по-зрял експерт в този момент мога да кажа, че цената за опазване на истинския строеж не е обоснована ", разяснява пред ДУМА архитектът. Той се е убедил, че постройката е доста характерна, и в случай че се махне скелето й, тя просто ще падне. Оприличава способа на строеж на гъба. " От шапката й е трябвало да висят етажи, само че сега тази шапка липсва, има единствено дънер и самите етажи ", разказва Бранимир Брозиг. Според него средствата, нужни за разрушаването на постройката и изнасянето на отломките, са в порядъка на седемцифрена сума. " Общината има избор сред няколко неприятни варианти. Сградата да бъде оставена в този си тип, да се намерят баснословни пари да се приключи, да се отделят също толкоз средства да се събори, като в един миг се направи публично-частно партньорство и различен да даде парите ", заключи архитектът.
Така се оказва, че бъдещето на парцела сякаш не е доста по-ясно от предишното му. Кметството фактически е декларирало желанията си да строи там детска градина и учебно заведение, само че очевидно не си е направило сметката от кое място ще дойдат парите.
От друга страна, парцелът е доста вкусен и нищо чудно да се окаже, че към него са ориентирани едни по-различни капиталови планове...
Печалният завършек на дома
на емигрантите няма нищо общо с сантименталното му начало. То е сложено през 1981 година, когато тогавашната власт взема решение във връзка на 1300-годишнината на българската страна да издигне помпозна постройка за българите, живеещи зад граница. Всъщност концепцията е с още по-ранна дата - от 1979 година, и е на българската общественост в Австрия. По това време на емигрантите не им е позволено да отсядат в частни домове. Идеята е постройката да се издигне със средства, дарени от сънародниците ни в чужбина. В дипломатическите ни задачи стартират да се дават дарителски свидетелства против 20 $.
За бъдещия дом е определено място в края на София, с панорама към Витоша. Теренът обгръща 6800 кв. метра. Сградата е по план на небезизвестния проектант Богдан Томалевски и е с много комплицирана градивна скица. Това е другата причина след финансовата, която се акцентира за крайния крах на проекта - за една плоча са се употребявали големи количества арматура и бетон. Домът е трябвало да бъде на 5 етажа с обща застроена повърхност от близо 10 000 кв. метра. В сутерена са планувани паркинг, механически пространства и кинозала, на партера - общи пространства и фоайета, на първия етаж - конферентни зали, а на идващите три - надлежно ресторант, хотелски стаи и механически пространства. Сутеренният етаж трябвало да бъде заобиколен от изложба, осветяваща пространствата по натурален метод. Всеки горен етаж е бил публикуван над долния. На подобен принцип са били направени постройката на Профсъюзите, Външното министерство, Националният исторически музей.
Първата копка е направена през 1985 година, когато обектът е под контрола на Комитета по просвета. Строежът на процедура стартира със средства, предоставени от Държавно-обществената организация, по-късно преобразувана във фонд " 13 века България ". Колко тъкмо пари са събрали емигрантите, не е ясно. Споменават се суми в порядъка на 850 000 $, само че съгласно данни на зам.-кмета по просвета и обучение на София Тодор Чобанов дарения са били не повече от 150 000 $. През 90-те години излиза наяве, че
в постройката са вложени 9 млн. лева
Те обаче се оказват прекомерно малко, с цел да се приключи тя.
Проучвания на Мария Билга - лекар по история и откривател на българските институции за работа с българите в чужбина, обаче демонстрират малко по-различни цифри. Според нея до втората половина на 1986 година за градежа са постъпили 700 000 лв.. По-голямата част от постъпленията идват в интервала 1982-1987 година, като всички дарения са насочвани към фонда " 13 века България " по специфичната сметка " Строителство на дом " Родна стряха ".
" Предлага се Славянският комитет да се ангажира да търси българи, търговци и предприемачи за даряване на средства и в случай че те постъпват във фонда, огромна част от облагата да бъде за строителство на дома ", описа за ДУМА Мария Билга. Проучванията й демонстрират още, че бъдещата постройка би трябвало да се употребява както за административни пространства на Комитета за българите в чужбина, по този начин и като база за културно и стопанско обслужване на гостуващите в страната българи.
Както е известно, до такава степен не се стига. През 1990 година при построен пети етаж строителните работи стопират. Недовършени остават последната плоча и основните греди и по този начин домът се трансформира просто в един обхванат от гъсто стоманено скеле бетонов скелет. Главният реализатор на плана употребява неналичието на надзор и взема решение публично и едностранно да приключи работата на обекта през март 1992 година
През идващите три десетилетия
не липсват хрумвания за възобновяване
на градежа. В първите години на народна власт е основан Инициативен комитет за спасяването на дом " Родна стряха " с учредители доктор Иван Антонов от Мюнхен, Атанас Фотев от Торонто и Красимир Пашов, специалист от Комитета за българите в чужбина. Те възнамеряват дарения и вложения извън.
През 2008 година пък държавното управление взема решение да даде парцела безплатно на фонд " 13 века България " като опит да избави постройката, която още тогава Столичната община възнамерява да бутне като рискова. От своя страна фондът желае по-висока дотация от 350 000 лева за 2009 година с претекста, че част от парите ще отидат за дострояване на дома. През идващите години нищо такова не се случва. През 2016 година от " 13 века България " регистрират, че градежът се нуждае от осъвременяване, от нови решения както за функционалността на постройката, по този начин и за методите на употреба и разновидностите за дострояването й.
Бъдеще в постройката, само че с друга функционалност, вижда различен млад експерт единствено преди 5 години. Пред 2014 година завършващият висшето си обучение арх. Бранимир Брозиг дава живот на запуснатия градеж в дипломната си работа. Според него тя може да бъде приспособена в бизнес развъдник. Той открива, че вложените материали са били от високо качество, а времето не е оказало толкоз пагубно въздействие на структурата. Сега арх. Брозиг, който е шеф на студио за интериорен дизайн и архитектура " IRchitect ", прави оценка тогавашната си позиция като сантиментална и нереалистична. " Като по-зрял експерт в този момент мога да кажа, че цената за опазване на истинския строеж не е обоснована ", разяснява пред ДУМА архитектът. Той се е убедил, че постройката е доста характерна, и в случай че се махне скелето й, тя просто ще падне. Оприличава способа на строеж на гъба. " От шапката й е трябвало да висят етажи, само че сега тази шапка липсва, има единствено дънер и самите етажи ", разказва Бранимир Брозиг. Според него средствата, нужни за разрушаването на постройката и изнасянето на отломките, са в порядъка на седемцифрена сума. " Общината има избор сред няколко неприятни варианти. Сградата да бъде оставена в този си тип, да се намерят баснословни пари да се приключи, да се отделят също толкоз средства да се събори, като в един миг се направи публично-частно партньорство и различен да даде парите ", заключи архитектът.
Така се оказва, че бъдещето на парцела сякаш не е доста по-ясно от предишното му. Кметството фактически е декларирало желанията си да строи там детска градина и учебно заведение, само че очевидно не си е направило сметката от кое място ще дойдат парите.
От друга страна, парцелът е доста вкусен и нищо чудно да се окаже, че към него са ориентирани едни по-различни капиталови планове...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ