Старата жена се прекръсти повторно. Лили огледа спътниците си. Изведнъж

Старата жена се прекръсти наново.
Лили огледа спътниците си. Изведнъж всички се трансформират в разбойници: трима – със завързани през устата и носа кърпи, останалите – с надянати найлонови чорапи на главите.
Вратата на купето се отваря шумно.
– Горе ръцете! – извиква влезлият с револвер в ръка.
Лили поглежда яйцето в ръката си. Не е яйце, а бомба. Замахва и... Яйцето се оказва рохко. По челото на кондуктора потича жълтък.
– Извинявайте! – върна се още веднъж към действителността Лили.
През двайсетте години работа сходно нещо на кондуктора не се бе случвало. Трябваше да мине време, до момента в който се окопити. Извади носна забрадка и стартира да бърше лицето си.
– Чие е това дете?!
Мълчание.
– Чие е това дете, бе?! – избухна той.
– То без да желае – опита се да го отбрани дамата, която даде яйцето.
– Как по този начин без да желае! Ти за какво не хвърляш яйца ей по този начин, без да искаш! Ами аз тогава ще ѝ извъртя ухото ей по този начин, без да желая! – и той хвана Лили за ухото. В идващия момент Роки захапа ръката му. Кондукторът се дръпна под паника обратно, спъна се в нечий крайник и падна.
– Охо, и куче! Куче в купе за жители. Има си фургон и такса – кондукторът изтръска с ръка панталона си, погледна Лили и отсече строго:
– Я ела при началника!
Ако останалите в купето не бяха се пробвали да я защитят, Лили може би нямаше да тръгне с този нагъл кондуктор. Но думите им „ тя ще се извини “, „ дребна е, ще порасне “ и впрочем я вбесиха. Стана и потегли. Роки се опита да я последва, само че Лили му заповяда да се върне на мястото си. Взе си шлифера, там бяха парите ѝ. Роки остана да ѝ пази куфара.
Вървяха по коридора, кондукторът начело, тя – откъм гърба. Хат! – забива Лили нож в гърба му. Хат! – втори нож. За нула време 10 дръжки се подават над куртката му.
– Престани да ме удряш със слабандрашките си юмрученца, че като ти свия два шамара! – предизвести я кондукторът.
Спряха пред купе, на което пишеше „ Началник-влак “. Влязоха. Началникът се оказва червендалест симпатяга.
– За какво ми водиш това момиченце? – попита той, без да смъква взор от Лили.
– Удари ме с рохко яйце, господин шеф! – стартира кондукторът и за доказателство извади носната си забрадка.
– Ти какво ѝ направи, че те удари?
– Нищо!
– Как по този начин нищо! Що не вземе мене да удари. Я виж какво хубаво момиче. И какъв брой мъдро гледа, доста по-умно от тебе, Добрев. И се държи обичайно. Много по-прилично... ти знаеш от кого, Добрев!
Мълчание!
– Груб си с пасажерите, да, да! Не стига че билетите нарастват ден през ден, ами и жестоко се държиш! – и като се обърна към Лили, попита я: – Какво ти направи?
– Влезе с револвер и сподели „ горе ръцете “... Така най-малко ми се стори.
– Ей с това влязох – размаха кондукторът в ръката си перфоратор за билети. – И споделих: „ Всички билети! “.
– Казва се: „ Всички билети, апелирам “, Добрев. Запомни това „ апелирам “, тъй като ще почнат да те замерят не с рохки яйца, а със запъртъци.
– Аз я доведох поради кучето. Скрила си кучето в купето.
– Ау-ау! – подаде глава Роки и кондукторът се дръпна изплашен обратно.
– И животни не обичаш, Добрев! Добрият човек се познава по любовта му към животните! – и той погали Роки по главата. – Ето, Бриджит Бардо да вземем за пример. Чувал ли си за Бриджит Бардо?
„ Какъв човек единствено “, мислеше си Лили. „ Светът не е цялостен единствено с крадци и мошеници, а и с положителни хора. Като майка ми и татко ми. И като този приветлив господин шеф. “
– Чичко господин шеф, нали можем да си вървим с Роки, тъй като куфарът ми...
– Не може с Роки, моето момиче. Някой глупак е забранил да се возят кучета във вагоните. Има си обособен фургон...
– Но Роки без мене...
– Ау-ау! – обади се обезпокоително Роки.
– Там има и други кучета, всяко е в обособена клетка. И храна има, и вода...
– Може ли и аз с него? – Лили притисна Роки към гърдите си. Сълзи напираха в очите ѝ.
– Не може! – в гласа на кондуктора имаше злобни нотки.
– Може! И ти ще стоиш с тях. За да обикнеш животните. Постави Роки в най-луксозната клетка!
– Аз, аз, аз ви благодаря, чичко. Само да си взема куфара, тъй като там са ми учебниците и...
– Виж какво момиче бе, Добрев! На море с учебници е тръгнало! А ти си тъпчеш главата с вестници.
Последните думи Лили чу от разстояние. Бързаше да си вземе куфара и да се върне при Роки. Влакът беше спрял на някаква гара и прекосяването от вагон във вагон ставаше елементарно.
Звънчето на гарата задрънка. Влакът потегли гладко. През прозореца Лили видя нещо, което я ужаси – по перона на гарата с бързи стъпки се отдалечаваше човек с нейния куфар в ръка.
– Ей, ей! – опита се да вика Лили, само че като че ли бучка бе заседнала на гърлото ѝ. – Чичко, вдигни ме, апелирам те! – обърна се Лили към преминаващ по коридора човек.
Човекът я подвигна, намерения, че желае да се покаже на прозореца. Лили докопа неочакваната спирачка. Откъм купетата се чуха крясъци и звук от падащи куфари.
Лили изхвърча на перона. Викаше колкото ѝ глас държи:
– Крадец, бандит, дръжте го!
Съзря крадеца на площада пред гарата. Тъкмо мяташе куфара на задната седалка на лека кола. Моторът избръмча, гумите изсвистяха по асфалта... Лили се затича, само че колата изчезна зад ъгъла. Добре най-малко, че макар слабото улично осветяване съумя да види номера ѝ. Още по-добре, че го запомни. Когато отиде в полицията... Ами Роки? Изведнъж Лили се сети за Роки и хукна към перона. Влакът беше потеглил. В тъмното видя единствено алените сигнални лампички на опашката му.
– Рокииии! – закрещя обезумялото момиче.
Една ръка се стовари на рамото ѝ. Друга докопа ухото ѝ и го извъртя. Железничар с алена шапка я гледаше строго.
– Ти ли спря влака, а? Да забележим в този момент кой ще заплаща санкцията!?
Тълпа от хора ги заобиколи.
– Защо тормозиш детето бе, звяр подобен! – провикна се един.
– Ако тя ти извърти ухото, добре ли ще ти е, а? – обади се различен.
На Лили в действителност ѝ се дощя тя да му извърти ухото, само че Червената шапка би трябвало да имаше два метра.
Изневиделица падат две високи, високи кокили, толкоз високи, че Лили, стъпила на тях, стърчи една глава над алената шапка на началник-гарата. Хваща го за ухото и му го извърта с все мощ. Помъква го по перона измежду шпалир от деца, които ѝ махат радостно с ръце.
– Как по този начин ще стопира цялостен трен! – викаше началникът, само че към този момент бе пуснал ухото ѝ.
– А вие по какъв начин по този начин вършиме цели произшествия? Фрас единият трен в другия...
– Ще го спре, по какъв начин няма да го спре! – обажда се трети. – Окрали я, нали я чух, като викаше. Ама никой не ѝ оказа помощ. Шубе!
– Шубе, несъмнено! Знаеш ли го що за апаш е! Като на пиле може да ти откъсне главата.
В разправията никой не усети по какъв начин Лили се измъкна сред краката им.