Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне
Становището на науката: Глобалното стопляне усилва риска от демонстрация на рискови метеорологични феномени. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които контролират климата. Това се удостоверява от наблюдения, показващи мощна връзка сред повишението на температурата и увеличението на честотата на тези феномени.
Мит : Не съществува връзка сред световното стопляне и следените рискови метеорологични феномени през XX век. В заключителната част на публикацията на Джема Нарисма и колектив (Narisma et al., 2007) се показва, че намаляването на преваляванията и засушаванията са обусловени от географските характерности и местоположението на дадения район. Следователно тези феномени са естествени и дават индикация за предстоящите промени в климата през XXI век. В подобен случай за какво в случай, че световното стопляне се реализира с рекордно бързи темпове, честотата на рисковите засушавания на дадени райони понижава (CO2 Science)?
Климатът е комплицирана система. Понякога е мъчно да се знае какво предизвиква характерни и рискови метеорологични събитие. Все отново науката може да разпознава общите трендове в изменението на климата и да свърже актуалните аномалии с тях.
Появата на рискови метеорологични феномени се обуславя от естествени механизми, които контролират климата. В резултат от световното стопляне и повишението на температурата:
- нараства изпарението на водата от почвата, растенията и водните тела, което може да докара до суша (фиг. 1);
- се усилва количеството на водни пари в атмосферата, което е причина за демонстрация на рискови валежи;
- стоплянето на океанската повърхнина предизвиква промени в атмосферната циркулация и разпределението на превалявания и техните количества, което се следи по време на някои суши, изключително в тропическите райони.
Тези промени не генерират автоматизирано рискови метеорологични събития, само че трансформират възможностите тези събития да се случат. Това е същото като да промениш структурата на зарчето, което води до това, че едната страна е по-тежка, тъй че избран резултат става по-вероятен. В подтекста на световното стопляне това значи, че възходящите температури усилват възможностите за настъпване на рискови събития.
Фиг. 1: Температурна особеност на земната повърхнина (отклонение от дълготрайната междинна стойност) по време на топлинна вълна на 31 юли 2003 година (NASA Earth Observatory)Освен това се следи мощна корелация сред повишението на температурата и увеличението на честотата на рискови стихии, наводнения и продължителни засушавания (фиг. 2). На световно равнище се следят все по-често рекордни горещи талази. Изключително топлите лета, които се записват нормално един път на половин век, в последно време се следи на всеки три години. За България е открито съществуването на статистически значимо повишаване на дните с гръмотевични стихии, евентуално рискови и рискови превалявания през интервала 1991-2010 година по отношение на предходния 30-годишен интервал (1961-1990 г.), основно в източните райони на страната (Бочева, 2014).
Фиг. 2: Летни температури в Европа (между 35° и 70° N широчина и сред 25° и 40° Е дължина) в интервала 1500-2010 (отклонение по отношение на междинните стойности за интервала 1970-1999) (Barriopedro et al., 2011). Петте най-студени и най-топли лета са означени надлежно със наследник цвят и нюанси на жълтото и аленото. Най-горещите лета са регистрирани през XXI век.В умозаключение, макар че не е допустимо да се твърди, че световното стопляне провокира изключително рисково събитие, е неправилно да се твърди, че световното стопляне няма резултат върху времето. Повишаването на температурата на въздуха и морето има редица резултати върху водния цикъл и това усилва възможностите за по-екстремни метеорологични събития.
Източник: Климатека
