ПЕРЛАТА, НАРЕЧЕНА АРБАНАСИ
Станко Нацев
На 4 км от Велико Търново и на 228 км от София се намира едно от най-красивите места в България - Арбанаси. Селото е ситуирано върху високото Арбанашко плато в централната част на Северна България. От него се отваря прелестен аспект към историческите хълмове Царевец и Трапезица на старопрестолния Търновград.
Днес в Арбанаси са непокътнати 144 къщи, черкви и манастири. Те притеглят стотици туристи от всички краища на нашата татковина и от целия свят. Къщите са с високи каменни огради, като истински замъци. С прелестна дърворезба са украсени техните порти, прозорци и тавани, а стените са майсторски декорирани.
Много от къщите са национални монументи на културата. Две от тях - Костанцалиевата и Хаджииилиевата, са къщи музеи.
Най-старата църква е " Рождество Христово ", а най-голяма - " Св. Архангели Михаил и Гавраил ". Останалите три черкви са: " Св. Атанас " от 1637 година, " Св. Георги " от 1661 година и " Св. Димитър " от 1612 година
За два-три часа разходка по уличките на селото ще съумеете да разгледате съвсем всичко. Можете да се освежите с водата на Пазарската чешма, която дава хладина от 1829 година, и на Коконската чешма, построена през 1786 година и носеща името на една от стопанките на Костанцалиевата къща - Кокона Султана.
Село Арбанаси е архитектурно-художествен резерват и е включено в листата на ЮНЕСКО на международното културно завещание. Тук всичко бе възродено по времето на социализма с пари от страната и селището се трансформира в една от скъпите исторически забележителности на България.
Най-ранният писмен документ, с който се начева летописът на Арбанаси, е ферманът на султан Сюлейман Великолепни. С него през 1538 година този фамозен държател подарява земята на Арбанаси и на още няколко други селища на своя шурей Рюстем, който е популярен везир.
Друг спомен за Арбанаси ни оставя през 1595 година Павел Джорджевич в писмо до трансилванския княз Сигизмунд Батори. Ценно сведение намираме и в писмото на католическия свещеник Петър Богдан Бакшич от 1640 година, който отбелязва: " Горе, на планината, има град, откъдето се вижда цяло Търново и има към 1000 къщи ". За страдание, в писмото няма данни за името и за популацията на Арбанаси. Някои историци допускат, че то е заселено от български боляри, пристигнали със селяните си от най-западните краища след блестящата победа на цар Иван-Асен II при Клокотница през 1230 година
Според Константин Иречек жителите на селото са преселници основно от Епир, за което свидетелстват някои локални надписи и непокътнати гръцки книги. Георги Раковски е на мнение, че Иван-Асен II, откакто се оженил за Ирина Комнина, щерка на пленения епирски държател Теодор Комнин, е преселил поради нея няколко гръцки семейства в Арбанаси.
Своя стопански подем Арбанаси отбелязва през втората половина на 17. век и през целия 18. век. Тогава селото имало над 1000 къщи и в него били летните резиденции на Ловчанската, Русенската и Търновската митрополия. Предполага се, че болярите от Търново също са го употребявали за летни резиденции, а съгласно една легенда някои наши царе тук са секли монети.
С какво са се занимавали и с какво са се изхранвали жителите на тези къщи?
Отглеждали наедрял и малък добитък и търгували с него. Развити били медникарството и златарството. Отглеждали буби и произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и в Италия. Лозарството също било доста добре развито. Арбанаските търговци разнасяли стоката си даже в Багдад, Персия и Индия. Те продавали месо, тлъстина, кожи и други артикули, а донасяли кадифе, билки и какво ли още не.
По време на икономическия подем в Арбанаси били издигнати доста къщи и черкви, само че в края на 18. век кърджалии три пъти ограбили и опожарили селото. Съсипията била допълнена от епидемиите от чума и холера. За благополучие след 1810 година в селото стартира ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тетевенския балкан, само че до остарелия искра и стопански подем по този начин и не се стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 година се лишава привилегията на селището.
Арбанаси е отечество на Иларион Драгостинов, основен деятел на Втори сливенски революционен окръг. По време на Руско-турската война 11 арбанасчани вземат участие в нея като опълченци. В един от манастирите на селището през 1794 година е подстриган за духовник Софроний Врачански, по-късно епископ на Врачанската епархия. Тук той написа известното " Житие и страдалчество грешнаго Софрония ".
На 15 август - Успение Богородично, е празникът на Арбанаси, който тържествено се празнува. Но и в останалите дни на годината хотелите, заведенията за хранене и пазарните места са задоволително оживени от хора, пристигнали да се възхитят на перлата, наречена Арбанаси.
На 4 км от Велико Търново и на 228 км от София се намира едно от най-красивите места в България - Арбанаси. Селото е ситуирано върху високото Арбанашко плато в централната част на Северна България. От него се отваря прелестен аспект към историческите хълмове Царевец и Трапезица на старопрестолния Търновград.
Днес в Арбанаси са непокътнати 144 къщи, черкви и манастири. Те притеглят стотици туристи от всички краища на нашата татковина и от целия свят. Къщите са с високи каменни огради, като истински замъци. С прелестна дърворезба са украсени техните порти, прозорци и тавани, а стените са майсторски декорирани.
Много от къщите са национални монументи на културата. Две от тях - Костанцалиевата и Хаджииилиевата, са къщи музеи.
Най-старата църква е " Рождество Христово ", а най-голяма - " Св. Архангели Михаил и Гавраил ". Останалите три черкви са: " Св. Атанас " от 1637 година, " Св. Георги " от 1661 година и " Св. Димитър " от 1612 година
За два-три часа разходка по уличките на селото ще съумеете да разгледате съвсем всичко. Можете да се освежите с водата на Пазарската чешма, която дава хладина от 1829 година, и на Коконската чешма, построена през 1786 година и носеща името на една от стопанките на Костанцалиевата къща - Кокона Султана.
Село Арбанаси е архитектурно-художествен резерват и е включено в листата на ЮНЕСКО на международното културно завещание. Тук всичко бе възродено по времето на социализма с пари от страната и селището се трансформира в една от скъпите исторически забележителности на България.
Най-ранният писмен документ, с който се начева летописът на Арбанаси, е ферманът на султан Сюлейман Великолепни. С него през 1538 година този фамозен държател подарява земята на Арбанаси и на още няколко други селища на своя шурей Рюстем, който е популярен везир.
Друг спомен за Арбанаси ни оставя през 1595 година Павел Джорджевич в писмо до трансилванския княз Сигизмунд Батори. Ценно сведение намираме и в писмото на католическия свещеник Петър Богдан Бакшич от 1640 година, който отбелязва: " Горе, на планината, има град, откъдето се вижда цяло Търново и има към 1000 къщи ". За страдание, в писмото няма данни за името и за популацията на Арбанаси. Някои историци допускат, че то е заселено от български боляри, пристигнали със селяните си от най-западните краища след блестящата победа на цар Иван-Асен II при Клокотница през 1230 година
Според Константин Иречек жителите на селото са преселници основно от Епир, за което свидетелстват някои локални надписи и непокътнати гръцки книги. Георги Раковски е на мнение, че Иван-Асен II, откакто се оженил за Ирина Комнина, щерка на пленения епирски държател Теодор Комнин, е преселил поради нея няколко гръцки семейства в Арбанаси.
Своя стопански подем Арбанаси отбелязва през втората половина на 17. век и през целия 18. век. Тогава селото имало над 1000 къщи и в него били летните резиденции на Ловчанската, Русенската и Търновската митрополия. Предполага се, че болярите от Търново също са го употребявали за летни резиденции, а съгласно една легенда някои наши царе тук са секли монети.
С какво са се занимавали и с какво са се изхранвали жителите на тези къщи?
Отглеждали наедрял и малък добитък и търгували с него. Развити били медникарството и златарството. Отглеждали буби и произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и в Италия. Лозарството също било доста добре развито. Арбанаските търговци разнасяли стоката си даже в Багдад, Персия и Индия. Те продавали месо, тлъстина, кожи и други артикули, а донасяли кадифе, билки и какво ли още не.
По време на икономическия подем в Арбанаси били издигнати доста къщи и черкви, само че в края на 18. век кърджалии три пъти ограбили и опожарили селото. Съсипията била допълнена от епидемиите от чума и холера. За благополучие след 1810 година в селото стартира ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тетевенския балкан, само че до остарелия искра и стопански подем по този начин и не се стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 година се лишава привилегията на селището.
Арбанаси е отечество на Иларион Драгостинов, основен деятел на Втори сливенски революционен окръг. По време на Руско-турската война 11 арбанасчани вземат участие в нея като опълченци. В един от манастирите на селището през 1794 година е подстриган за духовник Софроний Врачански, по-късно епископ на Врачанската епархия. Тук той написа известното " Житие и страдалчество грешнаго Софрония ".
На 15 август - Успение Богородично, е празникът на Арбанаси, който тържествено се празнува. Но и в останалите дни на годината хотелите, заведенията за хранене и пазарните места са задоволително оживени от хора, пристигнали да се възхитят на перлата, наречена Арбанаси.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ