Станислав БАЧЕВ е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва

...
Станислав БАЧЕВ е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва
Коментари Харесай

Станислав Бачев: Идеята за атлантическото братство беше дотук

Станислав БАЧЕВ е роден през 1991 година в Шумен. Завършва История в Шуменския университет. Доктор по политология във Варненския свободен университет, експерт по интернационалните връзки. Станислав Бачев е създател на книгата " Геоенергетиката в връзките ЕС-Русия при започване на 21 век. "

" Европейски Съюз към момента е прекомерно надалеч от онази огромна и бленувана концепция за общо семейство "

- Д-р Бачев, една от последните скандални вести от Германия, е че държавното управление на Съединени американски щати се е пробвало да изкупи немска компания, работеща върху ваксина за ковид, зад тила на съдружника си. За какво приказва сходно деяние - за великодържавен нарцисизъм или за края на трансатлантическите връзки в настоящия им тип?

- Когато се разяснява сходен въпрос, би трябвало да се има поради и спекулативният темперамент на всичко, което се написа и разгласява, и наложително да се ревизира като източници. В историята времената на рецесия постоянно се оказват подобаваща " мътна вода " за спекулации. Наистина, в последните дни се появи информация, която се различаваше в детайлите, а както знаем, дяволът се крие тъкмо там. Едни издания пишеха за изкупуване на патента на немската CureVac, други цитираха американския президент Тръмп, който против големи пари желае да реалокира цялата научна и индустриална активност на компанията в Щатите, за прилагане единствено от тяхната страна. Правилната интерпретация може да бъде на основа на общия принцип. Да не забравяме, че преди известно време Тръмп искаше да откупи Гренландия от Дания. Това е въпрос на народен нрав - опцията всичко да предстои на сделка и да ес мери в числа. Кръвта не може да се мери в числа - без значение дали се разяснява историята или сегашното. През последните 10 години станахме очевидци на голям брой похищения над европейското доверие от срана на елита на Съединени американски щати - през подслушванията на диалози на най-високо ниво, заканите със наказания поради опит за независимо взимане на решения и до сегашната ситуция. Ако продължи още дълго без последици, ще може да се разсъждава върху странна форма на европейски мазохизъм и извратени форми на наслаждение. Човек не остава непринудено там, където го нараняват. Ако го прави, значи има нещо сбъркано. С страните е същото.

Санкциите, които Съединени американски щати постановат на взаимните с Русия енергийни планове, антидъмпинговите каузи срещу редица европейски компании, наказванията за европейските компании, работещи с Иран, в положение ли са да накарат най-малко западната част от Европа да стартира развой на равноправност, в случай че не на самостоятелност от американската настойчивост над континента?

Битката за Европа занапред ще навлиза в своята още по-активна фаза. За самостоятелност мъчно може да се приказва към сегашния миг, поради голямото количество американски боен личен състав, ситуиран в разнообразни страни на континента. Дори нашите военни бази са американски, а не натовски. А преди оповестяването на ковид за пандемия в международен мащаб беше в подготовка най-голямото военно обучение на НАТО от 25 години насам, с присъединяване на 37 000 военнослужещи. С планово разполагане на бойна техника в Германия, Полша, Белгия и прибалтийските страни в продължение на 2 месеца, и то в навечерието на 9 май - Деня на успеха. В същото време редица държавни водачи са приели поканата за присъединяване в парада по случай празника в Москва. Това не приказва за положение на съюз и за дейности в една и съща посока. В даден миг нито вълкът ще е утолен, нито агнето ще е цяло. Интересно е да проследим дали това огромно обучение ще се случи при актуалната конюнктура с ковид, огромна възможност има да бъде отсрочено. Това е просто един от вероятните ракурси за разбор на обстановката. От друга страна, през миналите дни френската страна наложи рекордна санкция от над 1 милиарда евро на Apple, което е забавен сигнал.

- Кризата с епидемията на ковид и евентуалната икономическа рецесия в резултат на пандемията ще пренаредят ли геополитическата шахматна дъска, ще излязат ли на напред във времето други играчи?

- Случващото се сега е по скоро тест за всички играчи. Така образно може да се види всяка страна или съюз по какъв начин се оправя в изключителна обстановка от международен темперамент. Пролича си по какъв начин, с помощта на дисциплинираност и изключителни ограничения, Китай минимизира болестта и разпространяването. Не съм уверен дали има друга страна в света, която може да покаже същата степен на бързо реагиране, да вземем за пример при градежа и въвеждането в употреба на нови лечебни заведения. Днес ги вършат за пандемия, на следващия ден могат да приложат същото деяние за напълно други цели. Станахме очевидци по какъв начин Съединени американски щати взеха едностранно решение за затваряне на територията си за европейци, само че след това идва новината за европейските ваксини и тяхното изкупуване. Дотук с концепцията за атлантическото приятелство. Дори припомня на едно изявление на американския президент Удроу Уилсън от 1916г.: " Вкарай един път този народ във войната, и те ще не помнят, че в миналото е имало такова нещо като толерантност. Духът на безмилостната грубост ще влезе във всяка фибра на нашия народен живот. "

- Трябва ли да чакаме в светлината и на американското държание, и на усилването на ролята на източните страни, смяна в политиката на западноевропейските страни по отношение на Русия?

- В дълготраен проект положителните връзки с Русия са неизбежни. Дори може да се окаже, че за съществуването и развиването си Европейски Съюз се нуждае от поддръжката на Русия. Дори в културно отношение колкото по-рано се осъзнае, че американската просвета от дълго време е друга от европейската, толкоз по-добре. А когато се разяснява Русия, тя е обречена да бъде друга, с позитивна конотация. Но сигурно и европейска, и част от чувството за европеизъм.

- Имат ли съображение мненията, че коронавирусът е на път да довърши Европейския съюз, тъй като рецесията щяла да изиграе ролята, която нуклеарната повреда в Чернобил е изиграла за Съюз на съветските социалистически републики?

- В съответния случай няма място за своеволни съпоставения, още повече в които липсва истина. Паралелът е неверен и в частност не мисля, че Чернобил има директно въздействие за протичащото се по-късно със Съветския съюз. Най-добре е внушенията да си останат на равнище кино.

Редно е, даже от морална позиция, огромните заключения да се вършат, откакто премине изключителното състояние и пандемията в международен мащаб. Затова ще загатна единствено едно наблюдаване, което и сега на своето случване приказва прекалено много. Моментът, в който се затваря даже една вътрешна държавна граница в съюз, в чиято основа стои концепцията за независимост на напредването, значи че съюз няма. Означава, че решенията се взимат още веднъж на равнище национални страни и всеки се оправя независимо, без значение от парите, които ще се инжектират като помощ от централното равнище. Такива моменти на тестване демонстрират действителното положение на един съюз или индивид. Пролича си, че Европейски Съюз към момента е прекомерно надалеч от онази огромна и бленувана концепция за общо семейство. И в случай че някой анализатор твърди, че времето на мощната страна е отминало, може да си хвърли дипломата в коша. Европейски Съюз е надалеч от приключена форма и се надявам, откакто мине рецесията, да бъдат направени заключения, извлечени поучения и приложени на процедура. Иначе ще продължаваме да се самозалъгваме взаимно като страни и хора.

- Каква би трябвало да е външната политика на България в този все по-непредвидим свят? Тя сега наподобява сякаш по-скоро проамериканска, в сравнение с проевропейска, в случай че отчитаме, че Западна Европа е гръбнакът на съюза.

- Ще напомня известната фраза на цар Борис III: " Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил. " В основата на външната политика би трябвало да бъдат нашите лични ползи като страна. Но и би трябвало да се помни коя страна е проливала своята кръв за нас и за освобождението ни от Османско робство. Трябва да се осъзнава, че страна, която е основала изискванията за съществуването на актуалната ни държавност, няма по какъв начин да бъде противников настроена към нас. Именно Русия прави кадрова банка, преди започването на Руско-Турската война, на всички българи, които ще влязат в бъдещата администрация на страната. Разбира се, че тя преследва и свои ползи, само че не може да се отхвърля и това, че основава основите на новата ни страна. Това е имперският метод със градивен държавнотворчески инстинкт. От друга страна, не беше Русия, която бомбардира българската столица през Втората международна война, нашите водачи не се сражаваха във въздушни битки с съветски водачи, пазейки небето на София.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР