Иван Симеонов – кметът на Враца, който продал семейните бижута, за да довърши водопровода на града
Стане ли дума за най-колоритния кмет на врачани, архивите ни връщат към Иван Симеонов. Бъдещият кмет на Враца е роден през 1877 г . в Елена във възрожденско семейство. Завършил е гимназия в Търново през 1900-та и още същата година се записал да учи право в Лозана. Единствен мъжки потомък от огромен еленски жанр, той е негова горделивост и опора на своите четири сестри и многочислени племенници , най-известният от които е бъдещият публицист Емилиян Станев. Въпреки това се открива в известния с музевирлъка си град изначало като нотариус, а сетне и като юрист. Като студент в Швейцария през 1903 година е определен за ръководител на българското студентско сдружение и на Македонския комитет. Завръщайки се в България той стартира кариерата си на правист във Враца и скоро се откроява като дейна социална персона.
Как е съумял да превземе особените локални хора, историята мълчи. Европеец по обучение, известен измежду локалните с прякора си Рунтавия кмет, поради огромната си коса и чорлав перчем. Бурните му юношески години и заниманията във врачанските лозя довели в живота му локалната хубавица Мария Бърборска. Жени се за нея и от този миг просперитетът на Враца се трансформира в житейско кредо и негова идея.
Като съидейник на Петко Каравелов младият правист издига високо факела на демокрацията измежду локалното население, написа в проучването си за живота му уредникът във врачанския музей Мирослава Тодорова. А Враца се трансформира за него в сцена на тежки битки и тествания до последния му час .
Симеонов бил извънредно невъздържан , с необятна душа, изпълнен с човещина, подготвен постоянно да помогне на бедните и страдащите . За малко време той израства и се постанова като водач на Демократическата организация в града. Под негово управление се основава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация „ Михаил Такев “ под председателството на сина му Севдалин Ив. Симеонов. С делата си Иван Симеонов спечелил благосклонностите и доверието на младите врачани , само че старите консерватори го ненавиждали и ругали. С поддръжката точно на будните хора в града през 1908 година той печели изборите и е определен за кмет. В архивите съвременниците му го разказват като малко изкривен, с буйна коса, който вървял из града с истинска походка и външност и с неизменимата си широкопола шапка. Като правист той водил гратис делата на общината против министерски постановления, които намирал за неизгодни за града. С брилянтната си отбрана по време на процесите съумял да избави от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон.
Ако се върнем обратно в годините и си представим нявгашната Враца, то за този интервал архивите споделят, че градът е имал 11 323 поданици, 2358 къщи, 4 църкви, 22 фонтана, криви, тесни и мръсни улици. Селището било без кадастър, канализация и тръбопровод. Тогавашният градоначалник, идвайки от съвременна Швейцария, си сложил амбициозната задача да трансформира дребната и схлупена Враца в нов, съвременен, гиздав и привлекателен град. Искал всичко порутено и остаряло да се събори, а улиците да са необятни и павирани.
Заел се и най-сериозния проблем – водопроводът на врачани . Иван Симеонов останал в историята като кметът, който е построил първия воден цикъл на града.
За задачата привлякъл италиански хидроинженери. А с цел да може да контактува с тях научил езика им , откакто към този момент чудесно владеел немски и френски. Бил толкоз разпален от плана, че обиколил със експертите изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол, които проучвали. Проследил персонално построяването на каптажите във Врачанския балкан. Видно е от богатата му биография, че всичко с каквото се захване е обречено на триумф . Може да се каже, че врачани същински са спечелили от кратковременното кметуване на този другоземец – както е окачествяван съгласно врачанските разбирания. Но единствено за пет години, с увереност, целенасоченост и не на последно място – съобразителност, той взема решение за десетилетия значими градски проблеми. Неговото кметуване в далечния град Враца е било предмет на горделивост за огромния му жанр. Водния проблем на Враца е прочут не от през вчерашния ден в цяла България. Та нищо чудно, че и еленчани знаят по какъв начин техният Иван го е решил. Дори са останали в родовите предания граничещи с легендите истории за водоснабдяването на Враца , събрани от неговия откривател акад. Ив. Радев. В рода се предава версията, че той привлякъл италиански хидроинженери, с които сключил контракт за три месеца. За страдание, договорката отивала към неуспех, тъй като не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за плана в градския бюджет по традиция се оказали незадоволителни.
Нетърпящ крах и несвършена работа, Симеонов за тези три месеца, владеещ свободно немски и френски език, съумял да научи и италиански. В добавка продал бижутата и диаманти на брачната половинка си , които й подарявал от пътуванията си в Европа, с цел да покрие дупката в бюджета. Италианците освен били принудени да останат, само че и да работят под зоркото око на кмета, който овладял задоволително освен езика им, само че и тънкостите на занаята им, с цел да нанесе основни корекции в плана. Така, макар че датата за започване на строителните работи по новия тръбопровод била избрана на 1 април 1911 г.( ден на хумора и шегата), той бил сполучливо осъществен.
Протоколите на общинското ръководство разкриват и неговия принос като кмет за изследване изработката на електрическа апаратура за Враца по образеца на София, за която цел изпратил експерти електроинжинери да проучат въпроса – повече от 15 години преди да се осъществя тази концепция на процедура. Общината пък обилно употребила и адвокатските му умения да води разнообразни каузи в нейна изгода гратис, както против длъжници, по този начин и против разнообразни неизгодни министерски постановления. Такива сполучливи каузи с изключение на против длъжници и неизрядни страни по търгове и договори, той води и против закриването на Девическата гимназия и на военния гарнизон в града. Енергичната му поддръжка и подпомагане способства и за редица начинания в църковния живот в града, туризма, читалището и многочислените благотворителни сдружения. Бил е и ръководител на читалищното настоятелство и спомага да се подари общинско място за разширение сцената.
Дейността му като кмет през този другояче къс, само че кондензиран със значими събития за Враца интервал остава обвързвана и със строителството на прогимназията , на името на донора на имота и средствата за градежа й Иванчо Младенов. Името му попада навсякъде в архивите на врачанските институции, институции и сдружения от това време – навсякъде, където е съдействал с уменията, знанията и позициите си с цел да се свърши работа. Дълги години Иван Симеонов бил ръководител на сдружение „ Развитие “ и на учебното настоятелство, член е бил и на сдружение „ Юнак “. Врачани толкоз го обичали и уважавали, че през 1912 година още веднъж го избрали за кмет . А той траял с присъщата си увереност и възторг да работи за културното, стопанско и обществено развиване на града. По време на Балканските войни 1912-1913 година Иван Симеонов полагал грижи за войнишките фамилии, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници.
За общинската му активност е награден с медал. А след сполучливото му кметуване врачани го избирaли поредно за народен представител в пет Народното събрание . За първи път Рунтавият кмет влезнал в Народното събрание през 1914 година като фаворит на Демократическата партия. От 1922 година е член на Централното бюро на партията, а в следствие и ръководител на парламентарната й група. Основател е на печатния й орган в. “Демократ “. Личен другар е с Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гергинов, Адам Нейчев и други Иван Симеонов бил от дребното депутати, прекратили дефинитивно адвокатската си активност. През 1931 година е взел участие в ХVII-та конференция на интерпарламентаристите, извършена в Букурещ.
Името, което Иван Симеонов си основава и с което остава вечно в историята на града, е увековечено по един неповторим врачански метод и то не къде да е, а в посмъртното издание на в. «Демократ», отдадено на неговото заравяне и поклонение. Там, сред поместените речи и възпоминания за многочислените заслуги на Иван Симеонов от публични лица, сътрудници – депутати, съпартийци, съратници и съидейници, се мъдри и едно стихотворение. Стихотворението е отдадено на «Рунтавия кмет» и не стига, че създателя му е известния врачански хуморист Червен Лиляк, само че и наличието му има хумористична багра.
Това е знак за неоспоримото му «натурализиране« като врачанин, съгласно истинските врачански стандарти, важен най-малко колкото разрешението на общината за погребването му в двора на катедралната черква «Св. Николай». Общинският съвет му оказва тази най-висока посмъртно “почит по врачански” - да бъде заровен в двора на църквата “Св. Николай”, където са гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, донори, духовници на Враца. Това решение е аналог на оповестяването му за почетен жител – самопризнание и достижение, не малко за един врачански шурей, направено от другояче прекомерно своенравните и присмехулни врачани, известни и с това, че не цепят доста басма на управници – нито свои, нито непознати.
Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 година в Банкя. Желанието му е да бъде заровен във Враца. За това пък общинския съвет в деня на гибелта му – 28 ноември 1932 година взема решение да го уважи с заравяне в двора на катедралната черква, задно с други кметове. А това към този момент настина е най- огромният жест, който могат да създадат врачани за един вкоренен шурей, освен това от друга партия. Това е същинска респект по врачански.
На 1 декември 1932 година целият град е потопен в тъга . По улиците и зданията, по прозорците и балконите се развявали черни флагове. По обяд от София пристигнaл специфичен трен с министри и публични лица. Траурната гала минала през целия град – от гарата до църквата „ Св. Николай “. Тленните остатъци на Рунтавия кмет, окичени с цветя и венци били изложени за поклонение в двора на църквата. Погребан е там, паралелно с гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, донори и духовници на Враца.
От София дошъл персонално министър-председателят на България Никола Мушанов, съпроводен от министри, ръководители и членове на съвсем всички политически партии. Демократическите организации от цяла България изпратили свои представители да отдадат последна респект на една от най- колоритните персони на партията в цялата страна. Царят също изпратил съболезнователна депеша до околните и роднините му .
През 1988 година в Историческия музей във Враца е постъпило огромно подаяние от дъщерята на Рунтавия кмет Виолета Иванова Симеонова. То съдържа стотина истински материали от персоналния списък на нейния татко. Това са фамилни, служебни и партийни фотоси, студентска брошура от университета в Лозана, приветствени телеграми във връзка сватбата на Мария и Иван Симеонови, съболезнователни телеграми до фамилията във връзка със гибелта му, в това число и телеграмата от царя, шаржове на Райко Алексиев, касаещи разнообразни моменти от активността на Рунтавия кмет, ордени и оценки.
Особен интерес съставлява връченият на Иван Симеонов медал за смелост за отбраната на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 година В главния фонд на отдел „ Нова история” се съхранява и гипсовата смъртна маска на Рунтавия кмет.
За жал, през днешния ден, на никое място в града няма да намерите улица, която носи неговото име, нито пък е известна постройката, в която е живял . Но за признателните врачани Иван Симеонов вечно ще остане кметът, който построи първия тръбопровод на Враца.
Как е съумял да превземе особените локални хора, историята мълчи. Европеец по обучение, известен измежду локалните с прякора си Рунтавия кмет, поради огромната си коса и чорлав перчем. Бурните му юношески години и заниманията във врачанските лозя довели в живота му локалната хубавица Мария Бърборска. Жени се за нея и от този миг просперитетът на Враца се трансформира в житейско кредо и негова идея.
Като съидейник на Петко Каравелов младият правист издига високо факела на демокрацията измежду локалното население, написа в проучването си за живота му уредникът във врачанския музей Мирослава Тодорова. А Враца се трансформира за него в сцена на тежки битки и тествания до последния му час .
Симеонов бил извънредно невъздържан , с необятна душа, изпълнен с човещина, подготвен постоянно да помогне на бедните и страдащите . За малко време той израства и се постанова като водач на Демократическата организация в града. Под негово управление се основава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация „ Михаил Такев “ под председателството на сина му Севдалин Ив. Симеонов. С делата си Иван Симеонов спечелил благосклонностите и доверието на младите врачани , само че старите консерватори го ненавиждали и ругали. С поддръжката точно на будните хора в града през 1908 година той печели изборите и е определен за кмет. В архивите съвременниците му го разказват като малко изкривен, с буйна коса, който вървял из града с истинска походка и външност и с неизменимата си широкопола шапка. Като правист той водил гратис делата на общината против министерски постановления, които намирал за неизгодни за града. С брилянтната си отбрана по време на процесите съумял да избави от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон.
Ако се върнем обратно в годините и си представим нявгашната Враца, то за този интервал архивите споделят, че градът е имал 11 323 поданици, 2358 къщи, 4 църкви, 22 фонтана, криви, тесни и мръсни улици. Селището било без кадастър, канализация и тръбопровод. Тогавашният градоначалник, идвайки от съвременна Швейцария, си сложил амбициозната задача да трансформира дребната и схлупена Враца в нов, съвременен, гиздав и привлекателен град. Искал всичко порутено и остаряло да се събори, а улиците да са необятни и павирани.
Заел се и най-сериозния проблем – водопроводът на врачани . Иван Симеонов останал в историята като кметът, който е построил първия воден цикъл на града.
За задачата привлякъл италиански хидроинженери. А с цел да може да контактува с тях научил езика им , откакто към този момент чудесно владеел немски и френски. Бил толкоз разпален от плана, че обиколил със експертите изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол, които проучвали. Проследил персонално построяването на каптажите във Врачанския балкан. Видно е от богатата му биография, че всичко с каквото се захване е обречено на триумф . Може да се каже, че врачани същински са спечелили от кратковременното кметуване на този другоземец – както е окачествяван съгласно врачанските разбирания. Но единствено за пет години, с увереност, целенасоченост и не на последно място – съобразителност, той взема решение за десетилетия значими градски проблеми. Неговото кметуване в далечния град Враца е било предмет на горделивост за огромния му жанр. Водния проблем на Враца е прочут не от през вчерашния ден в цяла България. Та нищо чудно, че и еленчани знаят по какъв начин техният Иван го е решил. Дори са останали в родовите предания граничещи с легендите истории за водоснабдяването на Враца , събрани от неговия откривател акад. Ив. Радев. В рода се предава версията, че той привлякъл италиански хидроинженери, с които сключил контракт за три месеца. За страдание, договорката отивала към неуспех, тъй като не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за плана в градския бюджет по традиция се оказали незадоволителни.
Нетърпящ крах и несвършена работа, Симеонов за тези три месеца, владеещ свободно немски и френски език, съумял да научи и италиански. В добавка продал бижутата и диаманти на брачната половинка си , които й подарявал от пътуванията си в Европа, с цел да покрие дупката в бюджета. Италианците освен били принудени да останат, само че и да работят под зоркото око на кмета, който овладял задоволително освен езика им, само че и тънкостите на занаята им, с цел да нанесе основни корекции в плана. Така, макар че датата за започване на строителните работи по новия тръбопровод била избрана на 1 април 1911 г.( ден на хумора и шегата), той бил сполучливо осъществен.
Протоколите на общинското ръководство разкриват и неговия принос като кмет за изследване изработката на електрическа апаратура за Враца по образеца на София, за която цел изпратил експерти електроинжинери да проучат въпроса – повече от 15 години преди да се осъществя тази концепция на процедура. Общината пък обилно употребила и адвокатските му умения да води разнообразни каузи в нейна изгода гратис, както против длъжници, по този начин и против разнообразни неизгодни министерски постановления. Такива сполучливи каузи с изключение на против длъжници и неизрядни страни по търгове и договори, той води и против закриването на Девическата гимназия и на военния гарнизон в града. Енергичната му поддръжка и подпомагане способства и за редица начинания в църковния живот в града, туризма, читалището и многочислените благотворителни сдружения. Бил е и ръководител на читалищното настоятелство и спомага да се подари общинско място за разширение сцената.
Дейността му като кмет през този другояче къс, само че кондензиран със значими събития за Враца интервал остава обвързвана и със строителството на прогимназията , на името на донора на имота и средствата за градежа й Иванчо Младенов. Името му попада навсякъде в архивите на врачанските институции, институции и сдружения от това време – навсякъде, където е съдействал с уменията, знанията и позициите си с цел да се свърши работа. Дълги години Иван Симеонов бил ръководител на сдружение „ Развитие “ и на учебното настоятелство, член е бил и на сдружение „ Юнак “. Врачани толкоз го обичали и уважавали, че през 1912 година още веднъж го избрали за кмет . А той траял с присъщата си увереност и възторг да работи за културното, стопанско и обществено развиване на града. По време на Балканските войни 1912-1913 година Иван Симеонов полагал грижи за войнишките фамилии, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници.
За общинската му активност е награден с медал. А след сполучливото му кметуване врачани го избирaли поредно за народен представител в пет Народното събрание . За първи път Рунтавият кмет влезнал в Народното събрание през 1914 година като фаворит на Демократическата партия. От 1922 година е член на Централното бюро на партията, а в следствие и ръководител на парламентарната й група. Основател е на печатния й орган в. “Демократ “. Личен другар е с Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гергинов, Адам Нейчев и други Иван Симеонов бил от дребното депутати, прекратили дефинитивно адвокатската си активност. През 1931 година е взел участие в ХVII-та конференция на интерпарламентаристите, извършена в Букурещ.
Името, което Иван Симеонов си основава и с което остава вечно в историята на града, е увековечено по един неповторим врачански метод и то не къде да е, а в посмъртното издание на в. «Демократ», отдадено на неговото заравяне и поклонение. Там, сред поместените речи и възпоминания за многочислените заслуги на Иван Симеонов от публични лица, сътрудници – депутати, съпартийци, съратници и съидейници, се мъдри и едно стихотворение. Стихотворението е отдадено на «Рунтавия кмет» и не стига, че създателя му е известния врачански хуморист Червен Лиляк, само че и наличието му има хумористична багра.
Това е знак за неоспоримото му «натурализиране« като врачанин, съгласно истинските врачански стандарти, важен най-малко колкото разрешението на общината за погребването му в двора на катедралната черква «Св. Николай». Общинският съвет му оказва тази най-висока посмъртно “почит по врачански” - да бъде заровен в двора на църквата “Св. Николай”, където са гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, донори, духовници на Враца. Това решение е аналог на оповестяването му за почетен жител – самопризнание и достижение, не малко за един врачански шурей, направено от другояче прекомерно своенравните и присмехулни врачани, известни и с това, че не цепят доста басма на управници – нито свои, нито непознати.
Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 година в Банкя. Желанието му е да бъде заровен във Враца. За това пък общинския съвет в деня на гибелта му – 28 ноември 1932 година взема решение да го уважи с заравяне в двора на катедралната черква, задно с други кметове. А това към този момент настина е най- огромният жест, който могат да създадат врачани за един вкоренен шурей, освен това от друга партия. Това е същинска респект по врачански.
На 1 декември 1932 година целият град е потопен в тъга . По улиците и зданията, по прозорците и балконите се развявали черни флагове. По обяд от София пристигнaл специфичен трен с министри и публични лица. Траурната гала минала през целия град – от гарата до църквата „ Св. Николай “. Тленните остатъци на Рунтавия кмет, окичени с цветя и венци били изложени за поклонение в двора на църквата. Погребан е там, паралелно с гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, донори и духовници на Враца.
От София дошъл персонално министър-председателят на България Никола Мушанов, съпроводен от министри, ръководители и членове на съвсем всички политически партии. Демократическите организации от цяла България изпратили свои представители да отдадат последна респект на една от най- колоритните персони на партията в цялата страна. Царят също изпратил съболезнователна депеша до околните и роднините му .
През 1988 година в Историческия музей във Враца е постъпило огромно подаяние от дъщерята на Рунтавия кмет Виолета Иванова Симеонова. То съдържа стотина истински материали от персоналния списък на нейния татко. Това са фамилни, служебни и партийни фотоси, студентска брошура от университета в Лозана, приветствени телеграми във връзка сватбата на Мария и Иван Симеонови, съболезнователни телеграми до фамилията във връзка със гибелта му, в това число и телеграмата от царя, шаржове на Райко Алексиев, касаещи разнообразни моменти от активността на Рунтавия кмет, ордени и оценки.
Особен интерес съставлява връченият на Иван Симеонов медал за смелост за отбраната на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 година В главния фонд на отдел „ Нова история” се съхранява и гипсовата смъртна маска на Рунтавия кмет.
За жал, през днешния ден, на никое място в града няма да намерите улица, която носи неговото име, нито пък е известна постройката, в която е живял . Но за признателните врачани Иван Симеонов вечно ще остане кметът, който построи първия тръбопровод на Враца.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ